РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Перник, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20211720201016 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №21-1158-001083/26.04.2021г., издадено
от началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Перник, на В. С. А. с ЕГН
**********, са наложени административни наказания глоба 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24
месеца/ на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ за това, че на 11.03.2021 г., в 11.30 часа, в град Перник, като водач на
лек автомобил „Фиат Скудо”, с peг. №****, негова собственост, отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000
ARJF-0054 за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата им – нарушение на
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от В.А., с която оспорва законосъобразността и обосноваността на
обжалваното постановление. Тази позиция жалбоподателят поддържа и
съдебното производство.
В съдебните прения пълномощникът му – адв. З. излага конкретни
доводи в нейна подкрепа. Без да се оспорва, че А. е отказал да му бъде
извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества, и че не се
е явил в лечебното заведение, за да даде проба за лабораторно изследване,
1
пълномощникът излага възражения, че по делото не е доказано
жалбоподателят да е управлявал превозното средство непосредствено преди
проверката, както и че присъствието му в паркиран автомобил в същия
момент не очертава вмененото му съставомерно поведение. Пледира за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и
необосновано .
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В
съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ
на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са
следните:
На 11.03.2021г. свидетелят С. И. К. - полицай в група ООР при 01 РУ -
ОД МВР Перник бил включен в състава на автопатрул №212 и изпълнявал
служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на
01 РУ - Перник. Около 11.30 часа със своя колега се намирали на
кръстовището от ул. Захари Зограф и път без име, водещ към сградата на
стария ДАП, когато забелязали движещ се по същия път лек автомобил „Фиат
Скудо”, с peг. №****. Начина на движението му мотивирало служителите на
МВР да предприемат извършване на рутинна проверка. Последвали го с
включен светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил, при което
превозното средство спряло в близост до кръстовището. Служителите на
МВР установили две лица в автомобила. Поискали документите на водача за
проверка, като въз основа на тях самоличността му била установена – В. С. А.,
както и че управляваното превозно средство е негова собственост.
Установена била и самоличността на спътника му - свид. С. К. С.. В
непосредствения контакт с водача полицейските служители забелязали явно
притеснение и нервност. Това обстоятелство, причината за спирането му,
както и данните получени за лицето от извършена проверка чрез РСОД в
информационната система на МВР, мотивирало служителите на МВР да
докладват в дежурната част и да поискат съдействие от автопатрул на сектор
ПП – ОД МВР – Перник за извършване на проверка на водача за употреба на
наркотични вещества.
На мястото били изпратени свид. Б. С. А. и А.В.А. – мл.
автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР – Перник. Същите приканили
водача да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, но А. категорично отказал. Издаден
2
му бил талон за изследване № 075892, в който полицай А. отразил отказа за
за извършване на тест с техническо средство, разяснил на водача
възможността да се подложи на медицинско и химическо-токсикологично
изследване за установяване употребата на наркотични вещества в МБАЛ –
Перник, като определил срок до 30 минути от връчването на талона за
явяване в лечебното заведение за вземане на биологични проби. Талонът бил
връчен в 12.20 часа на 11.03.2021г. Жалбоподателят удостоверил с подписа си
вписаните в талона за изследване обстоятелства, както и получаването на
екземпляр от него. В определения срок, а и след него, не се явил в лечебното
заведение за вземане на кръвна проба за изследване.
Въз основа на установеното на място фактическо положение срещу В.А.
било образувано административнонаказателно производство със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение серия АА,
№446879/11.03.2021г., като актосъставителят – свид. Б.А. приел, че виновно е
нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП.
При предявяване на съставения АУАН А. заявил, че има възражения, но
подписал акта и приел връчения препис.
Спрямо нарушителя била издадена и ЗППАМ №21-1158-
000226/11.03.2021г., с която била наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
На 26.04.2021г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност
на В.А. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид показанията на свидетелите Борислав Славчев А., С.И. К., С. К. С.
и С. В. А., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия АА,
№446879/11.03.2021г., талон за медицинско изследване
№075892/11.03.2021г., заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1158-000226/11.03.2021г., заповед №8121з –
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, справка-картон на
водач, издадена от Сектор ПП – ОД МВР – Перник.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по
3
същество. Възраженията в тази насока наведени в жалбата са неоснователни.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им,
установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените
факти са относими към елементите от състава на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са
установени правилно е въпрос по същество.
По същество:
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото
съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението,
вменено във вина на жалбоподателя.
Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи се в признаците на
административнонаказателния състав, са безспорни по делото и следва да
бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните
дата и час спрямо него е извършена проверка от служители на сектор ПП - ОД
МВР - Перник. Не се оспорва, че в резултат на същата проверка му е съставен
АУАН за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за употреба
на наркотични вещества или техни аналози, както и че му е издаден талон за
изследване. Не е спорно, че не е изпълнил предписанието в него за явяване в
посоченото в талона лечебно заведение за вземане на проба за химико-
токсикологично лабораторно изследване.
Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени
съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели, от
изготвените документи: АУАН серия АА, №4466879/11.03.2021г., талон за
изследване и заповед за прилагане на ПАМ. По тази причина, съдът не
намира за необходимо да извършва подробен анализ и оценка на
доказателствения материал в тази насока, доколкото противоречия не се
откриват и между страните горните обстоятелства са безспорни.
4
Защитната позиция се гради на твърдение, че отказа на А. да се подложи
на проверка с тест за употреба на наркотични вещества е било по причина, че
същият не е бил водач на превозното средство. За утвърждаване на версията
му по негово искане са събрани гласни доказателства – разпитани са
свидетелите С. К. С. и С. В. А. /негов баща/, които свидетелстват за това, че
непосредствено преди проверката автомобилът на А. не е бил в движение, а е
бил със загасен двигател и паркиран на упоменатото в наказателното
постановление място. Въз основа на тези доказателствени източници
пълномощникът на жалбоподателя поддържа, че А. не е осъществил вменения
му административнонаказателен състав, при това виновно, тъй като при
изложените в акта и постановлението обстоятелства не е управлявал
превозното си средство, не е имал качеството водач на МПС и следователно
не е имало основание да бъде подлаган на проверка за употреба на
наркотични вещества.
Преценявайки изложената позиция в контекста на събраните
доказателства, съдът я приема за защитна.
Свидетелите С. К. С. и С. В. А., на чиито показания е основана, дават
объркани, противоречиви, на моменти откровено нелогични сведения за
обстоятелствата, свързани с проверката. Противоречия се откриват както
между техните изявления, така и съпоставени с тезата на жалбоподателя,
което внася съмнение в обективното и достоверно възпроизвеждане на
фактическата обстановка. Свидетелят С.С. посочва, че същият ден са имали
уговорка с жалбоподателя да го придружи до кв. Калкас, гр. Перник, за да
натоварят гуми, които да предадат на познат на неговия баща от град
София. Свидетелят твърди, че тримата са потеглили от дома на А. с
автомобила му „Фиат“, който до мястото на проверката /в района на бившия
ДАП/ управлявал неговия баща – свид. С.А.. Установява, че на това място
последният слязъл от превозното средство и се насочил към двора на сградата
с намерението да вземе паркирано там камионче, в което да бъдат
натоварени гумите. Според С. докато двамата с жалбоподателя седели в
автомобила на предната триместна седалка неочаквано към тях, с включени
светлини, се насочил автомобил на МВР, който до този момент се намирал
паркиран наблизо, като служителите на МВР започнали проверка по
отношение на А..
От своя страна свидетелят С.А., в пълно противоречие с казаното от
С., заявява, че същият ден тръгнали към къщата му в кв. Калкас с цел да
натоварят оттам джанти, за да ги предаде на друго лице, с което си уговорили
среща при складовете на бившия ДАП. Според показанията му към кв.
Калкас потеглили с две коли, като синът му В.А., придружаван от приятеля си
С.С., пътували с лек автомобил „Фиат Скудо“, собственост на сина му и
управляван от него, а той самият - с камионче за пътна помощ. Посочва, че до
мястото на уговорената среща пътували отделно и не видял автомобил на
МВР. Установява, че отишъл до семейната им къща в кв. Калкас сам, но бил
принуден да се върне до мястото на уговорената среща, където чакали
5
жалбоподателят и свид. С., тъй като забравил ключовете в тяхната кола.
Свид. С.А. заявява, че освен ключовете за къщата „по навик“ взел и тези за
автомобила, макар да били поставени на отделна връзка, а около 20 минути
по-късно, когато се върнал с натоварените джанти, възприел патрулен
автомобил и служители на МВР, които извършвали проверка на неговия син.
Видно е, че свидетелствайки за едни и същи обстоятелства С.С. и С.А.
дават коренно различни показания по същностния за казуса въпрос –
управлявал ли е изобщо В.А. автомобил на 11.03.2021г. до мястото на
проверката или не. Каква е собствената му позиция по този въпрос също не е
ясно, тъй като осъществявайки защита срещу вмененото му нарушение не е
изложил своя версия, която да бъде проверена в контекста на събраните
доказателства. В същото време събраните по негово искане гласни
доказателства са в явно противоречие помежду си относно главния факт,
поради което не могат да бъдат кредитирани с доверие.
С по-висока степен на достоверност се отличават показанията на свид.
С.А., доколкото установява неизгодни за жалбоподателя обстоятелства /че е
управлявал МПС до мястото на проверката/, в която част показанията му
кореспондират с показанията на свид. С.К., свидетелстващ за спорния факт -
че непосредствено е възприел л.а. Фиат Скудо в процес на движение, подал
е сигнал на водача му за спиране, непосредствено е установил неговата и на
спътника му самоличност, а именно жалбоподателят А. и свид. С.. Дадените
от свид. К. показания кореспондират на заявеното от свид. С.А. за начина
на придвижването им до мястото на уговорената среща /поотделно, с два
автомобила, единият управляван от неговия син/, което дава основание за
категорично отхвърляне показанията на свид. С.С. за същите обстоятелства
като неистинни.
Съдът не кредитира и показанията на свид. С.А. в частта относно
изминалото време от пристигането на сина му при сградата на ДАП до
започването на проверка спрямо него от служители на МВР, тъй като
твърденията на свидетеля за междувременно негово връщане на мястото, за
да вземе забравени ключове, изобщо не хармонира с интерпретацията на
случая от свид. С..
Откроените съществени противоречия между показанията на
посочените от страна на жалбоподателя две лица дават основание за извод, че
не са обективни и безпристрастни, повлияни са от установените приятелски и
родствени отношения и не могат да бъдат надеждна основа за изграждане на
обосновани фактически изводи. В показанията на двамата се откроява
стремеж да установят, че не е имало основание А. да бъде подлаган на
проверката за употреба на наркотични вещества, тъй като пристигането на
служителите на 02 РУ при ОДМВР - Перник не е било свързано с
непосредствено възприето управление на лек автомобил „Фиат Скудо”, с peг.
№ **** от жалбоподателя, а поради друга причина, която неубедително
отнасят към предхождащ личен конфликт между жалбоподателя и неназован
6
служител на МВР, срещу когото А. депозирал жалба..
За отхвърляне на доказателственото значение на показанията, дадени
от свид. С. и С.А. съдът е мотивиран и от извършения анализ и оценка на
останалите събрани гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите С.К. и Б.А., които в качеството си на полицейски служители, са
извършили проверката спрямо жалбоподателя и са констатирали
нарушението. Първият е очевидец на действията на А. по управление на
превозното средство и съдът дава вяра на показанията му, като намира, че
излага възприятията си обективно и правдиво, с необходимата
изчерпателност и последователност, без данни за заинтересованост и
проявена тенденциозност спрямо жалбоподателя. Свидетелят К. е изпълнявал
рутинните си служебни задължения и доколкото изявленията му са логични,
последователни и кореспондират на писмените доказателства по делото, а и
на показанията на бащата на жалбоподателя – свид. С.А. /в отбелязаната по-
горе част/, съдът приема, че интерпретира случилото се напълно достоверно.
Обстоятелствата свързани с проверката се възпроизвеждат от
свидетеля уверено, без противоречия и с необходимата конкретика относно
фактите от значение за делото, което е показателно за наличието на ясен
спомен за нея. Същият установява, че при гореизложените обстоятелства
непосредствено е възприел жалбоподателя като водач на превозното средство
в момент на движение в района на кръстовището от ул. Захари Зограф и път
без име в гр. Перник, че след подадена светлинна и звукова сигнализация
същият веднага е спрял и самоличността му е била установена. Изяснява, че
забелязаното в поведението на А. притеснение и нервност е мотивирало
включване в проверката и на екип на сектор ПП при ОДВМР Перник. Свид.
К. и А., чието съдействие е потърсено за тестване на водача, еднопосочно
установяват, че първоначално А. е съдействал на проверката /предоставил е
поисканите от него като водач на МПС документи и е приел извършване на
проверка за употреба на алкохол/ до момента, в който е бил приканен да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества. Независимо от заявения отказ,
впоследствие е подписал съставените в тази насока документи - талон за
изследване и процесният АУАН, като е приел и връчените му екземпляри.
По тези съображения съдът приема за безспорно доказано, че
жалбоподателят е имал качеството водач на моторно превозно средство и е
субект на вмененото му нарушение.
Както вече се посочи, доказателствените материали са еднопосочни
относно отказа на А. да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества, както и че не се е явил в лечебното
заведение за вземане на биологични проби за изследване. Тези факти не са
спорни.
Със свои подписи, положени в съдържанието на талона за изследване,
А. е потвърдил констатацията на контролния орган за отказ да бъде тестван с
техническо средство, за уведомяването да се яви в лечебното заведение за
7
вземане на биологични проби, както и получаването на екземпляр от талона в
означения час. При тези обстоятелства по никакъв начин не е била
ограничена възможността на нарушителя да изпълни предписанието за
медицинско изследване. Следователно, неотиването на жалбоподателя в
лечебното заведение е решение, изцяло обусловено от собствената му воля.
Дори да се приеме, че АУАН е съставен преди връчването на талона за
изследване и поради това констатацията на актосъставителя относно
неизпълнението на предписанието за изследване е формирана прибързано
/поради обективната невъзможност да е сигурен какво поведение ще
възприеме водача - ще изпълни ли предписанието в талона и ще даде ли кръв
в лечебното заведение/, то безспорно установеното в случая бездействие в
тази насока, не променя фактическото положение, прието от актосъставителя
и затвърждава правилността на направената от него констатация за отказ за
проверка за установяване употребата на наркотици чрез двата възможни
способи.
В контекста на изложеното, съдът приема, че отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Подкрепени от
събраните доказателствени материали, те дават основание за несъмнен извод,
че В.А. виновно е извършил нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за
което законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността му по
административнонаказателен ред.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28а
от ЗАНН, тъй като при изяснените обстоятелства категорично отсъстват
обстоятелства, които да мотивират извод, че представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид.
По отношение вида и размера на наказанията:
При отказ за извършване на проверка за установяване употребата на
наркотични вещества, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда
кумулативно лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години и
глоба в размер 2000 лв. Санкциите са определени в абсолютен размер и
обвързват административнонаказващия орган при наказване на нарушителя,
като изключват възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27,
ал.2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са наложени на
жалбоподателя и предвид законосъобразното им определяне, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Определяне на
наказания под предвидените най-ниски размери законът не допуска .
Разноски по делото не се претендират и не е доказано такива да са
направени.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от
ЗАНН съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-1158-
001083/26.04.2021г., издадено от началник група в Сектор ПП при ОД на МВР
- Перник, с което на В. С. А. с ЕГН **********, с гр. Перник, ****, на
основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата са
наложени административни наказания глоба 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ за
нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд — гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9