Решение по дело №2524/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба от Г.Г.И. ЕГН **********, чрез адв. М.Т. против Заповед № 472/07.10.2022 г. издадена от кмет на район „Приморски“ при Община Варна.

Жалбоподателката сочи, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, поради което е нищожна. Същата не може да бъде изпълнена, тъй като е разпоредено изземване на идеални части, а не реално обособена част, която да има точни координатни граници. В съобщение №02/27.05.2022 г. за образуваното административно производство не е приложен Констативен акт 08/26.05.2022 г., с което е нарушено правото й на защита. Преди издаване на Констативен акт от 26.05.2022 г. със заявление от 18.05.2022 г. на основание чл. 54, ал.5 от АПК е поискала спиране на административното производство по издаване на заповед по чл.65 от ЗОС, тъй като е подадено искане за изменение на уличната регулация от о.т.200 до о.т.199 по плана на кв. „Св. Никола“, ПУП ПРЗ за УПИ Х-543, ІХ – 541 и V-540, кв.125, като е приложен проект, фаза задание по чл.125 от ЗУТ и скица предложение за изменение по чл.135, ал.2 от ЗУТ. Административния орган не се е произнесъл по искането и е продължил производството по изземване на имота, което води до незаконосъобразността на заповедта. Отправено е искане за обявяване нищожността на оспорената заповед или да бъде отменена като незаконосъобразна и да се присъдят в полза на жалбоподателката сторените разноски. В публично съдебно заседание, чрез процесуалния представител жалбата се поддържа.

Ответник – кмет на район „Приморски“ при Община Варна в представено становище излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. В публично съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ц.Ц. се оспорва жалбата, намира за установено, че част от ПИ с ид. 10135.2526.9535 е публична общинска собственост с приблизителна площ 292 кв. м и към момента на издаване на заповедта е владяна без основание, тъй като тази част след влизане в сила на ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Никола“ е общинска собственост, по силата на чл. 16 от ЗУТ.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно н.а. № 13/21.04.1997 г. Г.Г.С.се легитимира като собственик на ½ ид. ч. от вилно място - овощна градина, парцел 749, по плана на вилна зона „Св. Никола“ цялото с площ 900 кв. м и сезонна постройка със застроена площ от 30 кв. м. /л.21/.

Съгласно н.а. № 50/27.09.2021 г. СВ – Варна Г.Г.И. е придобила ½ ид. ч. от ПИ 10135.2526.543, жк „Бриз“, м. „Св. Никола“, целия с площ 636 кв. м по скица, а съгласно документ за собственост с площ 900 кв. м, заедно с намиращата се в имота вилна сграда с ид. 10135.2526.543.1, на два етажа със застроена площ 33 кв. м по скица и 30 кв. м по документ за собственост, заедно с всички подобрения, приращения и трайни насаждения /л.54-56 от адм. пр./.

С Решение № 2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна, на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, вр. чл. 129, ал.1 и чл.16, ал.1 от ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване на кв. „Свети Никола“ – гр. Варна, решението е обнародвано в ДВ бр. 65/20.08.2010 г., посочено е че подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от обнародването. Съставен е констативен протокол, към който е приложен опис на имотите, относно които е оспорен ПРЗ, като имота на жалбоподателката не е сред тях.

Подадена е молба рег. № АГУП21001430ПР/23.09.2021 г. от А.И.В., с искане да му се предостави право да преминава през чужд имот, който по план е определен за път, тъй като няма достъп до имота. Представил е н.а. № 105/08.12.1994 г. и извадка от ПРЗ в частта за имот 541, кв. „Св. Никола“, гр. Варна, за който се легитимира като собственик /л. 84-86 от адм. пр./.

До Г.Г.И. е изпратено писмо рег. № УСКОР 22000418ПР/01.03.2022 г. от кмет на район „Приморски“, Община Варна /л.64 от адм. пр./, с което е поканена в 14 – дневен срок от получаване на съобщението да премахне доброволно изградените в ПИ 10135.2526.9535 огради, строежи, обекти, градински елементи и растителност, находящи се в трасето на уличната регулация и обслужващи 10135.2526.543.

В отговор със Заявление № УСКОР 22000418ПР_001ПР/09.03.2022 г. /л.52 от адм. пр./ Г.Г.И. е посочила, че е получила писмото от 01.01.2022 г., счита поканата за неоснователна, защото не е завършена процедура по отчуждаване и е направила искане за изменение на ПУП – ПРЗ.

С писмо рег. № УСКОР 22000418ПР_001ПР_001ПР/24.03.2022 г. от кмет на район „Приморски“, Община Варна /л.50/ на Г.Г.И. е предоставен 7 – дневен срок от получаване на писмото, да представи доказателства за започнала процедура по изменение на ПУП – ПРЗ „Св. Никола“. Писмото е връчено на 28.03.2022 г.

Със Заявления № УСКОР 22000418ПР_001ПР_002ПР/05.04.2022 г. и № УСКОР 22000418ПР_001ПР_004ПР/18.05.2022 г. /л.48, 49 и 42 от адм. пр/. Г.Г.И. е поискала спиране на производството по издаване на заповед по чл.65 от ЗОС до приключване на административното производство по изменение на ПУП – ПРЗ на кв. „Св. Никола“, гр. Варна за УПИ ХІ-543 и ІХ – 541 и улична регулация от о.т. 200 до о.т.199.

Съставен е Констативен протокол № 91а/25.05.2022 г. от двама служители на длъжност инспектор в район „Приморски“, Община Варна, в който е записано, че при извършена проверка по изпълнение на писмо/покана № УСКОР 22000418ПР/01.03.2022 г. е установено неизпълнение /л. 41 от адм. пр./.

Съставен е Констативен акт № 08/26.05.2022 г. от трима служители на район „Приморски“, Община Варна /л.36 от адм. пр./, в отсъствието на Г.Г.И., в който е посочено, че имот с ид. 10135.2526.543 заема 139 кв. м от имот с и.10135.2526.9535 по КККР, гр. Варна, публична общинска собственост, с предназначение за второстепенна улица. Констативният акт е връчен на Г.Г.И. с поставяне на съобщение на 27.05.2022 г. Тя е подала отговор рег. № АОУ46723ПР_004ПР/06.06.2022 г. по електронна поща, в който е посочила, че към момента няма произнасяне по искането й за спиране на административното производство.

Със Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. издадена от началника на СГКК – Варна, е одобрено изменение на КККР – Варна на основание 54, ал.1 от ЗКИР и чл.16 от ЗУТ, като имот ид. 10135.2526.543 след изменението на КККР е с площ 636 кв. м, собственост е на Г.Г.И.. Преди изменението имотът е бил с площ 928 кв. м /л.197/.

Съгласно План на новообразуваните имоти имот 543 е бил с площ 928 кв. м /л. 161/.

Със Заповед № 472/07.10.2022 г. издадена от кмет на район Приморски“ при Община Варна, на основание чл. 46, ал.1, т.11 от ЗМСМА, чл.21а от НРПУРОИ вр. чл. 65, ал.1 и ал.2 от ЗОС е наредено да се изземе част от общински имот, владян и държан без правно основание от Г.Г.И., представляващ идеални части от ПИ с ид. 10135.2526.9535 по КККР – Варна, с НТП за второстепенна улица, владяни и държани от г-жа И. чрез приобщаването им към площта на нейния собствен имот – ПИ 10135.2526.543, с помощта на строежи, обекти, градински елементи и растителност, находящи се в трасето на уличната регулация и обслужващи ПИ 10135.2526.543, които заемат приблизителна обща площ 292 кв. м.

С КП № 472/02.12.20222 г. съставен от служител на район „Приморски“, Община Варна в присъствие на двама свидетели е трасиран имот 10135.2526.543 и определен срок до 10.12.2022 г. за освобождаването му /л.169/.

С КП №187/12.12.2022 г. съставен от инспектор в район „Приморски“ е установено, че частта от ПИ 10135.2526.9535, която попада в ПИ 10135.2526.543, предмет на Заповед № 472/07.10.2022 г. на кмет на район „Приморски“, Община Варна е освободена, като е спазено предписание в КП № 472/02.12.2022 г /л.170/.

По делото е прието съдебно – техническа експертиза, чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена на 25.10.2022 г. на жалбоподателката /л.24 от адм. пр./. Жалбата е подадена чрез пощенска пратка на 28.10.2022 г. в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което то е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.65, ал.2 от ЗОС, в Столичната община и градовете с районно деление заповедите по ал. 1 могат да се издават и от кметовете на районите в случаите и по ред, установени от общинския съвет. Предвидено е с чл.21а, ал.1 от Наредба на Общински съвет – Варна за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имуществото, изземването на общински имоти, които се владеят или държат без основание, не се използват по предназначение, или необходимостта от които е отпаднала се извършва със заповед на кмет на района на чиято територия се намира имота. Иззетата част от владян имот с ид. 10135.2526.9535 – улица се намира в гр. Варна, район „Приморски“ видно от извадка от одобрената КККР – л. 162, поради което съгласно чл.65, ал.2 от ЗОС териториално компетентен да издаде заповед на основание чл.65, ал.1 от ЗОС е кмет на район „Приморски“, Община Варна.

Съгласно Заповед № 496/04.10.2022 г. Петя Т. Йорданова Проданова – кмет на район „Приморски“, Община Варна е била в отпуск на 06.10.2022 г. и съгласно Заповед № 497/04.10.2022 г. Петя Т. Проданова – Йорданов е била в отпуск на 07.10.2022 г., в двете заповеди е посочено, че ще бъде замествана от зам. – кмет на район „Приморски“ – В.В..

Със Заповед № 466/05.10.2022 г. издадена от кмет на район „Приморски“ – Петя Проданова и връчена срещу подпис на 05.10.2022 г. на зам. – кмет на район „Приморски“ – В.В., му е наредено от 06.10.2022 г. до 07.10.2022 г. включително, функциите на кмет на район „Приморски“, Община Варна да се изпълняват от В.В. – зам. – кмет. За отсъствието поради отпуск са уведомени с изпратени писма от 05.10.2022 г.: кмет на Община Варна, Общински съвет – Варна и областен управител на област с административен център – Варна /л. 110-112/.

На основание чл.19, ал.3, т.2 от Закон за администрацията, териториален органи на изпълнителната власт е кмета на район. Същият не е държавен служител, поради това че правоотношението му възниква по силата на извършен избор от населението, съгласно чл.38, ал.2 от ЗМСМА - Кметът на общината, както и кметовете на райони и кметства се избират пряко от населението за срок от 4 години при условия и по ред, определени с Изборния кодекс. На основание чл. 31, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, кмета на район в община, има право на редовен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. Този отпуск не се разрешава от конкретно лице. Поради изложеното съдът приема, че на 06 и 07.10.2022 г. кмета на район „Приморски“ при Община Варна е отсъствала от общината, тъй като е ползвала отпуск, поради което законосъобразно е била замествана от зам. – кмет на район „Приморски“ – В.В.. Нормата на чл. 65, ал.2 от ЗОС не предоставя право да се делегират правомощия, но в случая не е извършено делегиране, а заместване, поради което не е допуснато нарушение при предоставяне на компетентност по заместване. Поради това ответник в производството е кмет на район „Приморски“, Община Варна, а не зам. – кмет на район „Приморски“, Община Варна, в този смисъл ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС по д.№ ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. Изложеното води до извод, че оспорената заповед е издадена от зам. – кмет на район „Приморски“ при Община Варна – В.В.в условията на заместване, при наличие на материална и териториална компетентност съгласно чл.65, ал.1 и 2 от ЗОС, вр. чл.21а, ал.1 от Наредба на Общински съвет – Варна за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, поради което доводите за нищожност на заповедта изтъкнати от жалбоподателката са неоснователни.

Заповедта е мотивирана, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - съдържа необходимите фактически констатации и правни основани за издаването, поради което не страда от порок във формата, обуславящ недействителност волеизявлението.

От н.а. № 13/21.04.1997 г. /л.21/ и н.а. № 50/27.09.2021 г. СВ – Варна /л.54-56 от адм. пр./ се установява, че Г.Г.И. е собственик на имот с ид. 10135.2526.543, за който с Решение № 2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна за одобряване на ПУП – ПРЗ е отреден УПИ Х-543, с площ 636 кв. м и е изменена КККР със Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на началника на СГКК – Варна, като имота е вписан в КККР – Варна с идентификатор 10135.2526.543, с площ 636 кв. м, като преди изменението е бил с площ 928 кв. м. Това че в оспорената заповед е посочен като документ за собственост само н.а. №50/27.09.2021 г. не е процесуално нарушение, защото имота е описан както с идентификационен номер по КККР – 10135.2526.543, така и като УПИ Х-543, поради което липсва нарушаване правото на защита на жалбоподателката, т.е. не е налице съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на заповедта.

Подадена е до кмет на район „Приморски“, Община Варна молба от А.И.В., който е представил нотариален акт, установяващ правото му на собственост относно имот с ид. 10135.2526.541, изложил е че няма достъп до имота и иска да му се осигури такъв съобразно влезлия в сила план. В допълнение е представил геодезическа снимка на имоти с ид. 10135.2526.541, 10135.2526.543 и 10135.2526.544. Съобразно чл. 26, ал.1 от АПК на 28.03-2022 г. жалбоподателката е уведомена на 28.03.2022 г. за започналото производство с писмо рег. № УСКОР22000418ПР_001ПР_001ПР/24.03.2022 г.

Констативен акт № 08/26.05.2022 г. е съобщен на жалбоподателката и тя е подала възражение, наименувано заявление от 06.06.2022 г. срещу него. Констативен акт № 08/26.05.2022 г. не е редовно съобщен, защото не е спазено изискването на чл.18а, ал.9 от АПК, страната да не е намерена на адреса и едва тогава да се пристъпи към залепване на уведомление, но тъй като жалбоподателката е подала възражение срещу констативния акт, следва че не е нарушено правото й на защита и допуснатото процесуално нарушение в случая не е съществено. Констативният акт представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална и формална доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства до оборването им по надлежния ред. Същият съдържа необходимите данни и е подписан от длъжностните лица, извършили проверката, като установява, че част от имот с ид. 10135.2526.543 се дължи без основание от жалбоподателката.

Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. За да се приеме, че е налице фактическият състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, следва да бъдат осъществени кумулативно следните условия: 1. имотът, предмет на изземване да съставлява публична или частна общинска собственост и 2. трето лице да владее или държи този имот без правно основание.

Съгласно чл. 14, ал.2 от ЗУТ улиците и кварталите се урегулират с улични регулационни линии. С Решение № 2405-10/23,24,30.06.2010 г. на Общински съвет – Варна, на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, вр. чл. 129, ал.1 и чл.16, ал.1 от ЗУТ е одобрен план за регулация и застрояване на кв. „Свети Никола“ – гр. Варна, решението е обнародвано в ДВ бр. 65/20.08.2010 г., посочено е че подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от обнародването. Съставен е констативен протокол, към който е приложен опис на имотите, относно които е оспорен ПРЗ, като имота на жалбоподателката не е сред тях. Следва, че на 04.09.2010 г. посочения ПУП – ПРЗ е влязъл в сила, в частта за имот с ид. 10135.2526.543 /УПИ Х-543/ и улица с ид. 10135.2526.9535, в частта от о.т.198 до о.т.200 - улица, като и в частта от о.т.199 до о.т.200, която част представлява задънена улица.

Съгласно § 22, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗР на ЗУТ - Подробният устройствен план се счита за приложен по отношение на регулацията с влизането в сила на административния акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16 от ЗУТ.

ПУП – ПРЗ за кв. „Св. Никола“ е по чл.16 от ЗУТ, което е посочено в решението на Общински съвет – Варна за одобряването му и от представеното копие на част от плана издадено от гл. арх. на район „Приморски“, Община Варна – /л.206/. За имотите относно, който ПУП – ПРЗ е влязъл в сила на основание 54, ал.1 от ЗКИР и чл.16 от ЗУТ със Заповед № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. издадена от началника на СГКК е одобрено изменение на КККР, като имот с ид. 10135.2526.543 след изменението на КККР е с площ 636 кв. м.

Чрез СТЕ отговор на 8 въпрос, вещото лице е установило, че с ПУП – ПРЗ кв. „Св. Никола“ за имот 543 е отреден УПИ Х-543, нанесен в КККР като имот ид. 10135.2526.543 с площ 636 кв. м. От този имот се отнема площ 292 кв. м, която съпоставена с площта на имота по ПНИ /928 кв. м – л.161/ е 31,47%, и съпоставена с площта на имота по документите за собственост /900 кв. м/ е 29,33%, поради което вещото лице е направило извод в отговор 6 от СТЕ, че ПУП - ПРЗ за имота на жалбоподателката не е влязъл в сила. Съдът не възприема за правилно заключението на СТЕ, че ПУП – ПРЗ, в частта за имот ид. 10135.2526.543 не е влязъл в сила, поради причината изтъкната от вещото лице, че се отнема по-голяма площ от допустимата и не е издадена заповед за индивидуализиране на имота. Посоченото становище на вещото лице е по правен въпрос и отделно от това не обвързва съда.

Съдът приема, че отнемането на по-голяма площ от имота при одобряване на ПУП – ПРЗ може да доведе до незаконосъобразност на плана, но след като той не е оспорен и е влязъл в сила, за което няма спор, следва че плана по чл.16 от ЗУТ е влязъл в сила и на основание § 22, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗР на ЗУТ е приложен в процесната част.

Чрез СТЕ отговор 1, 2, 3 и 8 от СТЕ е установено, че за имота описан в документите да собственост на жалбоподателката се отрежда УПИ Х-543, кв. 25 по ПУП – ПРЗ кв.“Св. Никола“, който имот е с ид. 10135.2526.643 по КККР – Варна, като от имота за улица с ПУП – ПРЗ кв. „Св. Никола“ се отнемат 292 кв. м. След като ПУП – ПРЗ кв. „Св. Никола“ за имота на жалбоподателката е влязъл в сила на 04.09.2010 г. следва, че от посочената дата тя владее без правно основание имот с ид. 10135.2526.9535 в частта за площ от 292 кв. м на основание чл.16, ал.1 от ЗУТ, тъй като тази площ е станала общинска собственост – улица.

В случая имотът, който е наредено да се изземе е част от улица с ид. 10135.2526.9535, която е публична общинска собственост съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА и чл.8, ал.3 от Закон за пътищата, за която съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОС не се съставя акт за общинска собственост. Въпреки, че в Заповед за изменение на КККР №КД-14-03-1695/04.07-2011 г. на началника на СГКК – Варна посочената улица не е описана същата се обособява на основание чл.14, ал.2 от ЗУТ по регулационните граници откъм улица на имотите.

В оспорената заповедта имота, който се изземва е индивидуализиран, защото се посочено, че се изземва част от общински имот владян без правно основание от Г.Г.И., представляващ идеални части от ПИ с ид. 10135.2526.9535 по КККР – Варна с начин на трайно ползване /НТП/ за второстепенна улица владени и държани от И. чрез приобщаването им към площта на нейния собствен имот ПИ 10135.2526.543, с помощта на строежи, обекти, градински елементи и растителност, находящи се в трасето на уличната регулация и обслужващи ПИ 10135.2526.543, които заемат приблизителна площ от 292 кв. м. В мотивите на заповедта е посочено, че с ПУП – ПРЗ от 10135.2526.543 се отнемат 292 кв. м. Вещото лице също е установило в отговор на осми въпрос, че за улица се отнемат 292 кв. м с ПУП – ПРЗ. Следва че частта, която е наредено да се изземе е правилно определена както като местонахождение, така и като площ. Не съставлява нарушение на закона и процесуалните правила определяне на площта за отнемане като идеална част от имот, защото реална част от тези имоти не е обособявана.

С КП № 472/02.12.20222 г. съставен от служител на район „Приморски“, Община Варна в присъствие на двама свидетели е трасиран имот 10135.2526.543 и определен срок до 10.12.2022 г. за освобождаването му. С КП №187/12.12.2022 г. съставен от инспектор в район „Приморски“ е установено, че частта от ПИ 10135.2526.9535, която попада в ПИ 10135.2526.543, предмет на Заповед № 472/07.10.2022 г. на кмет на район „Приморски“, Община Варна е освободена, като е спазено предписание в КП № 472/02.12.2022 г. Чрез КП № 472/02.12.2022 г. и КП №187/12.12.2022 г. се установява, че до 02.12.2022 г. имот 10135.2526.9535 – улица се е владял от жалбоподателката. Изпълнението на заповедта доказва, че разпоредителната част на заповедта е достатъчно ясна и е дава възможност да се установи, коя част от неправомерно вледения имот – улица се изземва.

Предвид горното, в процесния случай са налице и двете предпоставки от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС.

Със заявление от 09.03.2022 г. – л.52 от адм. пр., жалбоподателката е посочила, че е направила искане до кмета на Община Варна за изменение на ПУП – ПРЗ „Св. Никола“ за ПИ 10135.2526.543 и 10135.2526.541 и е представила заявление рег. № РД22001317ВН/24.01.2022 г. до кмет на Община Варна с искане да се направи предложение за изменение на посочения ПУП /л.60-61 от адм. пр./. От гл. архитект на Община Варна е указано по заявлението да се представи скица – предложение по чл.135, ал.2 от ЗУТ за исканото изменение и заповеди за индивидуализиране на имотите. Такива доказателства жалбоподателката не сочи, че е представила. Жалбоподателката е направила искане в административното производство, същото да се спре до приключване на производство по изменение на ПУР – ПРЗ кв. „Св. Никола“ за УПИ Х-543, ІХ-541 и V-540 и улична регулация от о.т.200 до о.т.199. Ответникът е указал на жалбоподателката да представи доказателства за започнало административно производство по изменение на ПУП в 7 – дневен срок от получаване на съобщението, което й е връчено на 28.03.2022 г. Със заявление от 04.05.2022 г. – л.49 от адм. пр. и от 18.05.2022 г. – л.42 от адм. пр., отново е поискано спиране на административното производство на същото основание. Не са представени доказателства от жалбоподателката за започнало производство по изменение на ПУП – ПРЗ, съгласно чл. 153, ал.3 от ЗУТ - Компетентният орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. В случай, че се приеме, че е било налице производство по изменение на ПУП – ПРЗ, същото не е от значение за решаване на спор по чл.65, ал.1 от ЗОС, защото при евентуално изменение на ПУП – ПРЗ, дори и да се промени площта на имота, това ще е предпоставка за въвеждане на жалбоподателката във владение в съответния имот, който не владее, но не и за спиране на производството относно изземване на имот, който се владее без основание. В този смисъл след като ответникът не се е произнесъл по искането за спиране на административното производство е допуснал процесуално нарушение, тъй като нормата на чл.54, ал.1 от АПК не допуска мълчалив отказ, но то не е съществено, защото не е било налице материално правно основание за спиране на административното производство. Следва че законосъобразно е приложен чл.65, ал.1 от ЗОС с издаване на процесната заповед.

Неоснователни са доводите за нарушение на чл.208, ал.2 от ЗУТ, поради следното. Съгласно чл.208, ал.1 от ЗУТ - Срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1. С чл.208, ал.2 от ЗУТ е предвидено, че отчуждително производство по Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, започнало след изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот. Както беше отбелязано, действащия ПУП – ПРЗ за имот 10135.2526.543 и 10135.2526.9535 – улица съгласно чл.16, ал.1 от ЗУТ и § 22, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗР на ЗУТ е приложен и не следва да се провеждат отчуждителни производства, поради което нормата на чл.208, ал.1 и 2 от ЗУТ не е приложима в случая. Отделно от това „Подаване на заявление за изменение на ПУП“ по чл.208, ал.1 и 2 от ЗУТ се има предвид редовно и допустимо. Заявлението от 24.01.2022 г. за изменение на ПУП – ПРЗ не е било редовно и са дадени указания от главен архитект на Община Варна за отстраняване на нередовността. Не са представени доказателства от жалбоподателката, че е издадена заповед по чл.135, ал.3 от ЗУТ - Компетентният орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. При липса на заповед по чл.135, ал.3 от ЗУТ, с която да се разреши изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ в процесната част, следва че не са били налице предпоставките по чл.208, ал.2 от ЗУТ, тъй като ПУП – ПРЗ за имота е приложен и не следва да се провежда отчуждителна процедура. Следва че е нямало пречка за изземване по реда на чл.65, ал.1 от ЗОС. В случай че се приеме обратното, би означавало, че с подаване на заявление за изменение на ПУП - ПРЗ, което не отговаря на законовите изисквания, би се стигнало до безкрайно владеене на общински имот без основание, каквато не е целта на закона.

Доказателство, че не е налице издадена заповед по чл.135, ал.3 от ЗУТ за разрешаване изработването на ПУП – ПРЗ е и обстоятелството, че жалбоподателката не е поискала настоящото съдебно производство да се спре до приключване на административното производство по изменение на ПУП – ПРЗ.

Оспорената заповед е в съответствие с на целта на закона, защото е защитено правото на публична общинска собственост – улица и е осигурено правото на собственика на УПИ Х-541 /ид. 10135.2526.541/ А.В.за достъп до имота му.

Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като процесната заповед е издадена при спазване на чл.146, т.1-5 от АПК.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

Ответникът не е претендирал присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, поради което такова не следва да се присъжда.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Г.Г.И. ЕГН **********, против Заповед № 472/07.10.2022 г. издадена от кмет на район „Приморски“ при Община Варна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: