№ 6393
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110142019 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК ********* срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ
*********, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати сумата от 325,09 лв.,
представляващо регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от *** г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда- 15.07.2024 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********,
твърди, че между него и собственика на увредения лек автомобил марка и модел „Тойота C
HR“, рег. № СВ 0831 TE, бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско
Стандарт”, обективиран в застрахователна полица № 5C***, въз основа на който заплатил на
застрахования сумата в размер на 325,09 лв. - обезщетение за имуществени вреди, заведени
по щета № ***, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на *** г., на територията на
Столична община, гр. София, при движение по ул. „Петър Ташев“ № 8. Вредите били
причинени от попадане на застрахования автомобил в необозначена и необезопасена шахта
на пътното платно. Посочва, че за настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП №
***/*** г. от органите на МВР. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение
е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с
ликвидационните разходи за определянето му, срещу причинителя на вредите. Твърди, че
1
ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като имал задължение
да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника, получена на
09.06.2024 г., за заплащане на процесната сума, но ответникът отказал да удовлетвори
претенцията с писмо от 19.06.2024 г. Претендира разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства. Заявил е и допълнителни
доказателствени искания за допускане изслушването на САТЕ, със заключението по която да
се даде отговор на поставените в исковата молба въпроси, както и да се допусне до разпит
един свидетел, при режим на призоваване, в лицето на водача на увредения автомобил - Б. Т.
И., за установяване на обстоятелствата около механизма на ПТП и вида на причинените
вреди. По искане на ищеца е приобщена към доказателствения материал и
административно-наказателната преписка, изготвена във връзка с Протокол за ПТП №
***/*** г. от органите на МВР.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********,
е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. Таня Банова, с който оспорва наличието на
пасивна материално-правна легитимация на ответника да отговаря по предявения иск. Не
оспорва факта на плащането на застрахователното обезщетение, а неговия размер и
основание. Поддържа, че шахтите на територията на Столична община се стопанисват от
експлоатационните дружества и оператори. Посочва, че ищецът не е индивидуализирал вида
и размерите на шахтата, нито къде се е намирала на пътното платно. Твърди, че шахтата
следва да се поддържа и стопанисва от „Софийска вода“ АД, видно от Договор за концесия
за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на СО от
23.12.1999 г. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между процесния инцидент и
несигнализираната и необезопасена шахта. Твърди, че липсва нотариално заверено
пълномощно, с което собственикът на увреденото МПС- „ОТП Лизинг“ ЕООД, да
упълномощи заявителя на събитието- Лазар Йорданов, да го представлява пред
застрахователното дружество. Сочи, че протоколът за ПТП бил съставен по данни на водача
на процесното МПС, като мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР. Оспорва
по делото да е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение. Твърди, че
увреждането на процесния лек автомобил не е в резултат на покрит застрахователен риск.
Прави възражение за съпричиняване, доколкото поведението на водача, управлявал
процесното МПС, не било съобразено с пътните условия. Моли за отхвърляне на исковите
претенции. Претендира присъждане на разноски. Възразява срещу допускането на искания
от ищеца свидетел поради заинтересоваността на последния от изхода на делото. Възразява
срещу допускането на САТЕ.
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след съвкупен
анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на изслушаната
съдебна експертиза, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
От приложените от ищеца писмени доказателства /застрахователна полица №
2
***/02.03.2023 г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 11.10.2023 г. и
Протокол за ПТП бл. № ***/09.10.2022 г., опис на претенция № ***/11.10.2023 г.; фактури
№№ ***/11.10.2023 г. и № ***/12.10.2023 г. от „ТМ Ауто“ ЕООД; Доклад по Щета № ***;
преводно нареждане за кредитен превод от 13.10.2023 г. и преписка, водена във вр. с
Протокол за ПТП от *** г., издаден от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, приложени на л.5-
18 от делото/ се установява безспорно, че между ищеца по делото ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД и „ОТП Лизинг“ ЕООД, като собственик на
застрахован обект - л.а. марка „Тойота CНR“, рег. № ***, била сключена застраховка по
полица „Каско Стандарт“ с № ***, с период на действие от 22.03.2023 г. до 21.03.2024 г.. В
полицата като лизингополучател било вписано лицето Б. Т. И., която видно от протокола за
ПТП от *** г. е била водач на застрахованото при ищеца МПС. Видно от полицата, лек
автомобил марка „Тойота CНR“, рег. № *** е застрахован за сумата от 55 215 лв., с основно
покритие „Пълно каско“ и допълнителни покрития „право на официален сервиз“, срещу
заплащане на застрахователна премия от 1444,96 лв., което плащане е разсрочено на четири
вноски.
На 11.10.2023 г., по повод претърпяно на *** г. ПТП в гр. София, а именно
преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена шахта на пътното платно по
ул. „Проф. арх. Петър Ташев“ пред № 8 в гр. София, водачът на автомобила Б. И. е
уведомила лизингодателя, а той от своя страна подал до ищеца заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, като била образувана Щета под № ***. Застрахователят
изготвил опис на претенция № ***/11.10.2023 г., видно от който опис увредена била предна
лява гума, като гумата била определена за подмяна. Същата е била подменена за сметка на
ищеца, видно от Доклад по щета № *** от 12.10.2023 г., като на правоимащото лице,
лизингополучателя Б. Т. И. била одобрена и изплатена сума от 325,09 лв., чрез банков превод
от 13.10.2023 г. по посочената от нея банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.
От посочените по-горе писмени доказателства, приети като неоспорени от ответника,
както и от гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на св. Б. И., водач на
увредения при ПТП лек автомобил, съдът приема, че ищеца установява по делото
твърденията си, че между него и собственика на увредения автомобил е била налице към
датата на ПТП валидно сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за л.а. „Тойота
CНR“, рег. № ***, увредено при процесното ПТП на 09.14.2023 г. в гр. София, при движение
по ул. „Проф. арх. Петър Ташев“ пред № 8 в гр. София и след преминаване на автомобила
през необезопасена и необозначена шахта на пътното платно, с отворен капак.
От показанията на св. И. се установява още, че на посочената в уведомлението за
щета дата /***г./ свидетелката на път към дома си, прибирайки се от офиса, където работи,
заедно с децата си, при управлението на ползвания от нея лизингов автомобил „Тойота
CНR“, рег. № *** е е попаднала в дупка и предната й лява гума „направо експлодирала“.
Свидетелката си спомня, че улицата по която се движела в кв. „Студентски град“,
перпендикулярна на ул. „Жак Натан“ била в ужасно състояние, с множество дупки, канални
шахти с остри ръбове. На мястото на инцидента нямало никакви обозначителни табели или
3
знаци, които да указват на водачите, че трябва да внимават, за да избегнат дупката. Спомня
си още, че е било есенно време, привечер, сухо. Водачът, който се движел след нея спрял, за
да се увери, че тя и децата са добре, след което св. И. отбила встрани и уведомила органите
на КАТ „Пътна полиция“. Произшествието било посетено, съставен бил приетия по делото
Протокол за ПТП, който тя подписала. В показанията си св. И. потвърждава изнесеното в
протокола и отразеното в схемата на ПТП, както и подписа си за участник № 2.
Свидетелката твърди също, че „цялата улица е в такова състояние“, дори и към настоящия
момент все още не е оправена, въпреки, че се води главен път на общината. Улицата била
осеяна с дупки. Непосредствено до една от дупките имало шахта, която била с отворен
капак, краищата й били остри и при влизане на гумата в шахтата, същата се спукала от
самите остри ръбове. Допълнителен проблем на улицата създавало и безразборното
паркиране на автомобили от двете страни на улицата, което съвсем стеснявало мястото за
преминаващите и маневриращи коли между дупките. Свидетелят потвърждава, че банковата
сметка, посочена в заявлението за изплащане на обезщетение е нейна, както и че е получила
обезщетение за спуканата гума от застрахователя по застраховка „Каско“ и настоящ ищец –
ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД.
Показанията на св. И., съдът кредитира изцяло, доколкото същите възпроизвеждат
непосредствени нейни възприятия, безпротиворечиви са и кореспондират с останалите
писмени доказателства по делото, както и с категоричното заключение на съдебната
автотехническа експертиза относно вида на вредите, които са настъпили и причинно-
следствената връзка с описания механизъм на ПТП. Същите еднозначно сочат участъка от
пътя, на който се е случило ПТП, условията и времето, при които е настъпило, състоянието
на пътното платно и характеристиките на препятствието /голяма дупка, а до нея
непосредствено канална шахта с разместен/отворен капак, с остри ръбове/). Свидетелят И. е
уведомила органите на Пътна полиция, които са посетили мястото на произшествието и са
констатирали наличието на описаното от водача на увреденото МПС препятствие на пътното
платно – „необезопасена шахта на пътя“.
От анализа на приетите писмени доказателства по делото /посочени по-горе/,
свидетелските показания на св. Б. И., както и от изслушаното заключение по САТЕ /прието
без възражения от страните/ се установява безспорно, че причината за процесното ПТП и
настъпилите щети на застрахованото МПС са „преминаване през необезопасена и
несигнализирана шахта/дупка на пътното платно“, по ул. „Проф. арх. Петър Ташев“ през №
8, като видимите щети са и отразените в уведомлението за щета до ищеца – спукана предна
лява гума. Макар св. И. да твърди в показанията си, че освен спуканата гума е имало и
други увреждания по предницата на автомобила й, по делото няма данни за други щети,
обезщетени от ищеца във връзка с процесното ПТП от *** г.
От заключението на САТЕ се установява, че щетите по процесния лек автомобил
/спуканата предна лява гума/ се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
на *** г. произшествие, като стойността необходима за възстановяване на автомобила, на
база пазарни цени към датата на ПТП е 325,09 лв., т.е. колкото е изплатил застрахователя –
4
ищец на застрахования при него лизингополучател. От приетите по делото фактури е видно,
че официалния сервиз за марката „Тойота“ е продал с отстъпка от 30 % новата гума за
подмяна, като на лизингополучателя е издадена фактура за общо 433, 46 лв. с ДДС, от която
сума й е призната за възстановяване само 325,09 лв.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите са
настъпили от попадане на автомобила в необезопасена дупка/шахта на пътното платно, че
шахтите на пътните платна не се стопанисват от Столична община и че водача на
автомобила е съпричинил вредоносния резултат, са неоснователни и останаха недоказани.
Недоказано остана и твърдението на ответника за друг, различен от описания в Протокола за
ПТП и свидетелските показания на св. Б. И., механизъм на ПТП.
Видно от заключението на САТЕ, при така представения механизъм на ПТП, описан в
уведомлението за щета и представен в показанията на разпитания като свидетел водач на
увредения автомобил Б. И., в т.ч. описа на щетите на процесния л.а. „Тойота C HR“, рег. №
СВ 0831 TE, се налага извод че вредите, които е получил същия отговарят на механизма на
настъпване на произшествието и щетите са в пряка причинна връзка с настъпилото на *** г.
в гр. София, ПТП.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 325,09 лв., която сума е
равна на изплатената такава от ищеца на застрахования при него собственик на автомобила,
поради което и възражението на ответника, че ищеца е заплатил прекомерно високо
обезщетение за процесните щети, се явява неоснователно.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на приетите за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца да
докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане
със собственика на увредения автомобил, настъпило в срока на застраховката
застрахователно събитие, което се явява покрит от застраховката „Каско“ риск, както и че
същото е настъпило вследствие противоправно поведение на ответника (бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
общински пътища); претърпените от застрахования вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие; стойността на вредите и платено застрахователно обезщетение.
Съответно в тежест на ответника е възложено доказването на обстоятелства, изключващи
отговорността му, вкл. въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и
главно доказване.
От съвкупния анализ на приетите и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че между ищеца и собственика на л.а. „Тойота C HR“, рег. № ***, за
процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка
“Каско Стандарт“ съгласно приложената по делото застрахователна полица. В периода на
покритие на застраховката, на *** г., застрахованият автомобил претърпял ПТП, с което се
реализирал покритият по застраховката риск – „пътно транспортни произшествия по
време на движение и/или в паркирано състояние“. Видно от приложените по делото
5
договор за застраховка „Каско“ и ОУ на ищеца, неоспорени от ответника, покрит риск на
застрахованите са „ щети по време на движение на МПС и/или паркирано положение“ в
която хипотеза попада и риска от попадане в необезопасено препятствие на пътното платно
/дупка/, като не са налице и предвидените в договора и ОУ „Общи изключения“.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и претърпените щети по застрахованото МПС е преминаване през
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка и шахта до нея, разположени на
пътното платно/ при движение по ул. „Проф. арх. Петър Ташев“ пред № 8 в гр. София.
Процесното МПС се е движело с ниска скорост, тъй като целия път е бил в ужасно
състояние, осеня с дупки и множество паркирани автомобили, които не позволяват
развиване на високи скорости и при избягване на една от дупките на пътя е попаднало с
предна лява гума в намиращата се непосредствено до дупката шахта, която е била с
отворен/разместен капак и имала остри ръбове, които спукали гумата, което довело до
нейната подмяна.
За претърпените щети застрахователят – ищец изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в общ размер на сумата 325,09 лева, определено по
„калкулация на застрахователната компания по застраховка „Каско“.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
6
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 от ЗП, на общините е възложено задължението за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 от ЗОбС пътният
участък където е реализирано процесното ПТП е част от общински път, който се намира на
територията на Столична Община, чието е и задължението за стопанисването му, респ. за
поддръжката и ремонта му. Неизпълнението на цитираното законово задължение от
отговорните служители в Столична община, представлява противоправно и виновно
поведение, изразяващо се в бездействие, във връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД, при изпълнение на
възложената им работа, което предвид събраните писмени доказателства и заключението по
изслушаната САТЕ, е в причинна връзка с настъпилите щети на МПС, поради което, съдът
намира за доказан по делото фактическия състав на нормата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл.
49 ЗЗД.
По делото не се спори, че улицата, на която е реализирано произшествието,
представлява „общински път“ по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което
и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП задължена да осъществява дейностите по
поддържането му е именно Столична община. Задължение на същата, съобразно чл. 13 от
ЗДвП е да означи неравностите и препятствията на пътя, с необходимите пътни знаци, с
оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, чрез своите служители или трети
лица, на които е възложила изпълнението на тези дейности. Неоснователно се явява
възражението на ответника за липсата на пасивна материално-правна легитимация, тъй като
ПТП-то било причинено от попадане на автомобила в отворена шахта на пътното платно, а
шахтите като съоръжения на пътя се стопанисвали от „Софийска вода“. Според § 1, т. 3 от
ДР на ЗП, "пътни съоръжения" са: водостоците, мостовете, виадуктите, естакадите,
надлезите, подлезите, тунелите, подпорните и декоративните стени, укрепителните и
водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения. Съгласно § 7, т. 7 от ПЗР на
ЗМСМА собственост на общините са и мрежите и съоръженията на В и К системата на
територията на общината, в това число и канализационните шахти от типа
дъждоприемна, които обслужват само територията на съответната община и не са
включени в уставния фонд на търговски дружества. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т.
4, б. "б" от Закона заводите (ЗВ) публична общинска собственост са: водно-стопанските
системи и съоръжения на територията на общината, в това число и уличните
канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и
отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните
станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията
на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7. Освен това разпоредбата на чл. 141,
ал. 1 от Закона за водите вменява задължение на собственика да поддържа водно-
стопанските системи в техническа изправност, като съгласно чл. 19, т. 4 ЗВ, вр. чл. 191 ЗВ
Кметът на общината контролирал изграждането, поддържането и правилната
7
експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения, както и изграждането,
поддържането и експлоатацията на водно-стопанските системи по чл. 19, т. 4 ЗВ. Ето защо
може да се приеме, че е налице неизпълнение от страна на Столична община на
вменените й от закона задължения, а именно: осъществяването на правно регламентирана
дейност чрез нейни или наети от нея работници и служители, в причинна връзка с което са
настъпилите имуществени вреди. Касае се за несигнализиране на процесното препятствие на
пътя, което представлява основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
отговорност на Столична община по реда на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като процесното
увреждане е настъпило в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 325,09 лева и е равно на изплатеното от застрахователя
обезщетение. По делото е безспорно установено, че ответника е поканен надлежно да плати,
регресната покана е получена на 09.06.2024 г., но Столична община е отказала да възстанови
платеното от ищеца застрахователно обезщетение /приложените на л.19-21 по делото
доказателства/.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца размер на 325,09 лева, представляващи
заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско Стандарт“,
нито пък ответника проведе успешно доказване на възложените му в тежест факти относно
твърдяното от него поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, с което
същият е допринесъл за настъпването на ПТП.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр.
чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 325,09 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира сторени по делото разноски в общ размер на 750,00 лева, от
които 50 лева – държавна такса, 250 лева – за експертиза, 50 лева за депозит за свидетел,
както и 400 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените мотиви и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид пълното
уважаване на претенцията, на ищеца се следват изцяло и сторените от него съдебни
разноски в размер на 750,00 лева за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ***, представлявана от Кмета В.Т. да заплати
8
на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, на основание
на осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД сумата в размер на общо 325,09 лева,
представляваща регресно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка и модел
„Тойота C HR“, рег. № ***, настъпили в резултат на реализирано на ***г. ПТП – попадане в
необезопасена и необозначена шахта на пътното платно, по ул. „Проф. арх. Петър Ташев“
пред № 8, в гр. София, ведно със законната лихва считано от 15.07.2024г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ***,
представлявана от Кмета В.Т. да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 750,00лв., представляваща съдебни разноски, сторени
в настоящото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9