О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 258/19.6.2017г.
гр. Kарнобат
KАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ,
в открито съдебно заседание,
проведено на тридесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав
Председател: Мариела
Иванова
Секретар: Г.М.
като разгледа докладваното от съдията
Иванова гражданско дело №326 по описа за 2017година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод исковата молба от Г.Ж.Г. с ЕГН ********** ***
против ПК „Сеялка“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
с.Лозарево, представлявана от Л.М..
В исковата молба се твърди, че
ищецът е член кооператор и председател на Контролния съвет на кооперацията. На
14.06.2011г. е проведено годишно общо отчетно изборно събрание на кооперацията,
за което е съставен протокол №2. В протокола е отразено предложението на УС на
кооперацията за приемане на Тодор Тодоров, Денчо Вълков и Христо Бойков за
член-кооператори и обсъждането, както решението на ОС за приемането им. Твърди
се, че такова обсъждане и решение на проведеното общо събрание не е имало в
действителност, поради което е направено искане да се постанови решение, с
което да се приеме за установено, че протокола от проведеното общо събрание на
14.16.2011г. на ПК „Сеялка“, с.Лозарево е неистински-неверен, в частта му по
т.4 от дневния ред.Правият си интерес ищецът е обосновал с факта, че
установяване на членствено правоотношение или липсата на такова е от значение
за това дали тези лица да бъдат канени на провежданите общи събрания и за
точния брой член кооператори.
В с.з. страната поддържа исковата
си молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е признал иска, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът след като се
запозна с исковата молба, отговора и приложените по делото доказателства намира
така предявения иск с правно основание 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК за недопустим,
тъй като за ищеца липсва правен интерес от този иск. Мотивите за този извод са
следните:
Целта на предявения иск е преди да се стигне
до съдебен процес, в който документът може да бъде използван да се изчисти спорът
дали е истински или неистински. Понятията "истински" и
"неистински" документ, които чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК използва
са същите, с които законът си служи при инцидентно оспорване истинността на
документа (чл. 193-194 от ГПК). За предявяването на този иск обаче законът
изисква правен интерес (чл. 124, ал. 1 от ГПК), а последният е налице само в
случаите, при които документът се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила, която може да бъде противопоставена на ищеца по този иск в бъдещ процес (Тълкувателно
решение № 5/2012 г, постановено по т.д.№ № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС ).
Оспорването верността на документа е средство
за защита срещу обвързващата доказателствена сила на свидетелстващите документи
и затова влиза в действие само срещу материалната доказателствена сила на
официалните свидетелстващи документи, защото само от последната съдът е
обвързан (чл. 179 от ГПК). При частните защитата срещу тяхната материална доказателствена
сила не е подчинена на изискванията за оспорване на тяхната истинност чрез
отделен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК, по реда на чл. 193 от ГПК или по
чл. 212 от ГПК, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я
преценява по свое вътрешно убеждение с оглед всички останали доказателства по
делото. Поради това правен интерес от отделен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК за установяване неверност на свидетелстващ документ ищецът има само когато,
той може да му противопоставен по друго дело между същите страни и кумулативно когато този документ е официален,
защото само в този случай съдът е обвързан от материалната му доказателствена
сила. Настоящият случай очевидно не е такъв.
При него предмет на предявения от ищеца иск по
чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК е верността на процесния протокол в посочената му
част, който е частен свидетелстващ документ (така и Р № 1293-2003 г, ТК на
ВКС). Поради това неговата доказателствена сила се определя само от чл. 180 от ГПК, респективно той се ползва само с т.н. формална доказателствена сила, която
се отнася единствено до факта на отразеното в него писмено изявление и неговото
авторство.
В подкрепа на
доводите за липса на правен интерес са и нормите на чл. 9, ал. 1, т. 5 и чл.
58, ал. 1 от ЗК. Последните не случайно признават на ищеца само потестативно
право да иска отмяна на незаконните, противоуставни и неправилни решения и
действия на органите на ответника, които накърняват негови членствени права,
защото само за защита на последните той има правен интерес, а посочения
протокол в оспорената от ищеца част не засяга очевидно никакви негови
членствени права.
Нещо повече- разглеждането
и респ. уважаването на иска би довело до произнасяне по същество относно
членствено правоотношение на лица, които не са страни по делото. А на съда е
служебно известно, че едно от лицата, чийто права се оспорват индиректно, е
инициирало редица съдебни спорове с кооперацията по реда на чл. 58 ЗК.
Правният интерес е положителна процесуална
предпоставка, която в случая за ищеца не е налице по отношение на предявения от
него иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК. Ето защо същия се явява недопустим и
следва да бъде оставен без разглеждане, а образуваното за разглеждането му
производство по делото прекратено. С оглед на изложеното и на основание чл.
237,ал.3,т.1 ГПК решение по признание на иска не може да бъде постановено.
По изложените
съображения Районен съд Карнобат
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
от Г.Ж.Г. с ЕГН ********** *** против ПК „Сеялка“ с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление с.Лозарево, представлявана от Л.М. иск с правно основание
чл. 124,ал.4 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 326/2017г.
по описа на КРС.
Определението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: