№ 4282
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-М.А
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-М.А
Административно наказателно дело № 20241110210064 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-4332-033979 от 19.02.2024 г., издадено
от Д.Д.Д., на длъжност началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция, с който на И. М. Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв. за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, поради което се моли същото да бъде отменено. Жалбоподателят
навежда аргументи, че в случая е налице извършване на нарушението в условията на
повторност, а не на системност. Навеждат се и твърдения, че в двата посочени в
наказателното постановление електронни фиша с посочени еднакви часове на извършване
на нарушения на различни дати, поради което жалбоподателят поставя под съмнение
констатациите в тях.
Въззиваемата страна – СДВР, изразява становище по жалбата с писмени бележки,
депозирани чрез пълномощника юрк. В.Г., в които се поддържа, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозира писмено становище, с което поддържа доводите в жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено, а при евентуалност – да бъде изменено, като
1
бъде преквалифицирано нарушението като такова, извършено при повторност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства намира за установено следното:
Съгласно издаденото наказателно постановление на 16.06.2023 г., около 11:12 ч.,
жалбоподателят И. М. Д. управлявал лек автомобил „лексус ис 220 д“ с рег. № ХХХХ със
скорост, измерена 94 км/ч и след приспаднат толеранс от 3 км/ч отчетена като 91 км/ч при
ограничение за скорост в населено място до 50 км/ч. По отношение на мястото на
извършване на нарушение първоначално е посочено с. Долни Богров, по ул. без име, а след
това е посочено „с. Долни Богров по бул. Ботевградско шосе от гр. София към с. Яна“,
посочено е и разклон за ЦСПП-МВР. Също така е посочено, че нарушението е извършено в
условията на системност в едногодишен срок от влизане в сила на ел. фиш номер 5501684,
влязъл в сила на 08.07.2022 г. и електронен фиш номер 5227925, влязъл в сила на 08.07.2022
г. За твърдяното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН номер АД69117 от
10.11.2023 г. от мл. автоконтрольор В. Х. А..
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 23-4332-
033979 от 19.02.2024 г., издадено от Д.Д.Д., на длъжност началник сектор в СДВР, отдел
Пътна полиция, с който на И. М. Д., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т.
5 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 /хиляда и двеста/
лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в
съдебното заседание свидетел В. А., които съдът кредитира като ясни, последователни и
подробни, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на атакуваното
НП са допуснати съществени процесуални нарушения – на първо място съдебният състав
намира, че НП е вътрешно противоречиво по отношение на мястото на извършване на
нарушението, а това е самостоятелно основание за отмяна на НП. От една страна в НП е
отразено от АНО, че нарушението е извършено на в. с. Долни Богров, на ул. „Без име“, а
малко по-надолу е написано, че деянието е извършено по бул. „Ботевградско шосе“ от гр.
София към с. Яна, на разклон за ЦСПП-МВР, от което не става ясно на кое място е
реализирано нарушението. Това вътрешно противоречие води до нарушаване правото на
санкционирания субект да разбере в какво точно е обвинен, т.е. къде е извършил вмененото
му нарушение. А това е по същество съществено нарушение на процесуалните правила при
издаване на НП.
Въз основа на извършена проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването
на атакуваното НП е допуснато и друго нарушение на процесуалния и материалния закон,
2
тъй като словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
по акта и наказателното постановление не съответстват по признаци.
Съгласно параграф 6, т. 62 от ДР на ЗДвП системност е налице, когато нарушението е
извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение.
В случая са посочени не три, а два влезли в сила електронни фиша в едногодишен срок от
влизане в сила на които е извършено твърдяното нарушение. Доколкото същите са влезли в
сила не е предмет на настоящото производство обсъждане на възраженията на
жалбоподателя за тяхната правилност. Единствено за пълнота на изложението следва да се
посочи, че липсват данни съвпадението в часовете на извършване на нарушенията на
ограниченията за скорост да е обусловило смесване на данните от електронните фишове,
доколкото в тях са посочени различни дати на извършване на нарушенията и различни
АТТС, с които е отчетена скоростта.
Съгласно параграф 6, т. 33 от ЗДвП повторност е налице, когато нарушението е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш или наказателно постановление за
друго нарушение от същия вид. Следователно в конкретния случай твърдяното нарушение
би се явило такова, извършено при условията на повторност, а не на системност, което би
обусловило квалификацията му по ал. 4 на чл. 182 на ЗДвП, а не по ал. 5 на цитираната
разпоредба.
Същевременно при наличието на противоречиво описание на мястото на извършване на
твърдяното нарушение следва да се приеме, че е допуснато съществено процесуално
нарушение по отношение на задължителното съдържание на наказателно постановление
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което съществено е ограничило правото на защита на
санкционираното лице. Ето защо, съдът намира, че НП следва да се отмени, тъй като са
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на наказателното
постановление.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени доказаните направени от него разноски в размер на сумата от 420
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като съдът намира за основателно
възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
поради което го редуцира до посочения минимум, определен съобразно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-033979 от 19.02.2024 г., издадено от
Д.Д.Д., на длъжност началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция, с който на И. М. Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв. за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СДВР, отдел „Пътна Полиция“, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, да заплати
в полза на И. М. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 420 (четиристотин и двадесет)
лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4