Определение по дело №712/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 463 ГПК и е образувано по жалба на пълномощника на Л. К. Б. и А. Я. У.-присъединени взискатели по изп. дело № 136/2011 год. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова рег. № 741, с район на действие - Окръжен съд гр. Кърджали срещу разпределение на суми по протокол от 26.03.2012 г.

Извършеното действие на ЧСИ Хриса Пурнарова по разпределение на суми се обжалва като незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че била нарушена разпоредбата на чл. 459 от ГПК, на която неправилно се позовал ЧСИ. Делото имало трима кредитори. То било образувано от „. П. - И. И. и към него се присъединили взискателите Л. К. Б. и А. Я. У.. Тримата кредитори били с вземания от еднаква степен. Нито един от тях не разполагал с привилигировано вземане. Т.е. нито един от тях нямал право да получи предпочтително удовлетворение преди останалите. Неправилно съдебният изпълнител приел в протокола за разпределение, че взискателят „. П. — И. И., по чÞето искане била извършена продажбата, съгласно чл. 459 се ползвал с предпочтително удовлетворение. Съдебният изпълнител направил този извод на базата на наложени по изпълнителното дело възбрани върху недвижимия имот. Този извод бил неправилен. Видно от съдържанието на чл. 459 ГПК, законодателят имал предвид различна хипотеза, обратна на тази по настоящото дело. Законодателят бил предвидил в чл. 459 от ГПК защита на кредитор, който бил вписал възбрана или наложил запор върху имущество на длъжник и все още не разполагал с изпълнителен титул. Т.е. кредиторът все още водел съдебни дела, за да докаже ликвидността и изискуемостта на вземането си. За да бъдат защитени интересите му и да се гарантира тяхното обезпечаване след вписването на възбраната или налагането на запора законодателят задължавал съдебния изпълнител, когато пристъпва към изпълнение върху такова запорирано или възбранено имущество, да се съобрази с претенцията на кредитора, обезпечил бъдещото си вземане. Следователно законодателят имал предвид хипотеза, когато върху такова имуществото на длъжника имало претенция, насочена в рамките на вече започнало изпълнително производство от друг кредитор, равен по степен на обезпечения. В този случай той задължавал съдебния изпълнител да запази след осребряване на това имущество - сума равна и ли пропорционална след разпределението на сумата на вземането на този кредитор. Твърди се също така, че била нарушена разпоредбата на чл. 460 от ГПК. Текстът на правната норма изисквал разпределението да се извърши от съдебния изпълнител съразмерно на вземането на всеки кредитор тогава, когато сумата е недостатъчна за тяхното пълно удовлетворяване. При това разпределение съдебният изпълнител следвало се ръководи от степента и привилегироваността на всяко вземане. Първо се удовлетворявали вземанията, ползващи се с предпочитателно удовлетворение, а остатъкът се разпределял между другите вземания по съразмерност. Редът за привилегиите бил изчерпателно изброен в чл. 136 от ЗЗД. Вземането на „. П. - И. И. не било привилегировано по смисъла на чл. 136 ЗЗД спрямо вземането на взискателите Л. К. Б. и А. Я. У.. Вземанията на тримата взискатели били от еднакъв ред. Т.е. разпределението било неправилно, тъй като следвало вземанията да бъдат удовлетворени по съразмерност. Или с други думи съдебният изпълнител следвало да изчисли припадащата се част на всеки кредитор, което не било сторено. Освен това в разпределението изобщо не било включено вземането на кредитора А. Я. У., което било в противоречие с цитираните правни норми. Неправилно и незаконосъобразно съдебният изпълнител при разпределението посочил, че следва да се внесе изцяло полагащата се сума от 39 057.78 лева на кредитора „. П. -И. И. и неправилно приел, че кредиторът „. П. - И. И. е привилигирован по отношение на останалите и следва да се удовлетвори първи по ред преди другите. Нарушени били и разпоредбите на 461, 462 и чл. 495 от ГПК. Законодателят задължавал съдебния изпълнител, когато взискатели са участвали в наддаване за вещ срещу вземанията си, да извърши първо разпределение и едва тогава, след като е определена частта на всеки взискател от достигната цена, да се извърши прихващане и да се обяви купувача. С атакуваното разпределение съдебният изпълнител не спазил разпоредбата на чл. 461 ГПК. Чл. 462 от ГПК задължавал съдебният изпълнител да предяви разпределението на всички взискатели и длъжника. Това в настоящото дело не било извършено и опорочавало разпределението до степен да е необходима неговата отмяна. Чл. 495 от ГПК посочвал начина на плащане на цената от взискател, обявен за купувач. Правната норма изисквала той да внесе сума, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Т.е. законодателят поставял абсолютно задължително условие, за да се осъществи такава публична продан - извършването на разпределение, за да бъдат определени съразмерните части на останалите кредитори. Това било абсолютно задължително действие на съдебния изпълнител, което по настоящото дело не било извършено. По изложените съображения, жалбодателите молят съда да отмени да отмени действията на ЧСИ Хриса Делчева Пурнарова, рег. № 741, по изп. дело № 136/2011г. по извършване на разпределение с протокол от 26.03.2012г.

В писмено възражение, подадено от пълномощника на взискателя „.- П. - И. И. гр. К., жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че правилно ЧСИ приел, че взискателят се ползва с право на предпочтително удовлетворение като обезпечен с възбрана върху имота, предмет на изпълнението. Моли жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

В писмени обяснения ЧСИ сочи, че извършването от него разпределение е правилно; че взискателят „. –П.-И. И. гр. К. се ползва с право на предпочтително удовлетворение, тъй като е обезпечен кредитор и в това бил смисълът на чл. 459 ГПК. Поради тези съображения счита жалбата за неоснователна.

Кърджалийският окръжен съд, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

Производството по изп.дело № 136/2011 год. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова рег. № 741, с район на действие - Окръжен съд гр. Кърджали е образувано по молба и изп.лист от 23.11.2010г., представени от взискателя „. П. - И. И., гр. К. срещу длъжника „А.” ЕООД, гр. К., ЕИК за изпълнение на парично вземане. С молба вх. № 046/27.02.2012г. и изп. лист от 08.12.2010г., подадена от Л. К. Б. от гр. К. и с молба вх. № 043/08.03.2012г. и изп. лист от 15.04.2011г., подадена от А. Я. У. от с.Ч., общ. К. и двата изп.листа, касаещи парични вземания срещу същия длъжник, са поискали присъединяване в производството. Видно от материалите по делото още е, че в полза на взискателя „. П. - И. И., гр. К., с определение от 25.08.2009г. по гр.д. № 977/2009г. по описа на Районен съд-Пловдив, е допуснато обезпечение на обективно съединени искове, предявени от посочения взискател срещу длъжника „А.” ЕООД, гр. К. чрез налагане на възбрана върху вещното право на строеж върху апартамент №, идентичен с ап., със застроена площ от 68.94 кв.м, находящ се в гр. К.,ул.”А.” №, с идентификатор.; че е издадена обезпечителна заповед от 18.09.2009г. и възбраната е вписана.

С протокол от 28.02.2012 г. ЧСИ, по насрочената от 27.01. до 27.02.2012г. публична продан на ап. №8, е обявил постъпилите наддавателни предложения и обявил за купувач- присъединения взискател Л. К. Б., за сумата от 56 500 лв. С протокол от 26.03.2012г., ЧСИ, като приел, че взискателят „. П. - И. И., гр. К. е с предпочтително удовлетворение като обезпечен кредитор, задължил обявеният за купувач да внесе полагащата му се сума в размер на 39 057.78лв., която включва: главница-26 674.78 лв., лихва, считано от 24.08.2009г. – 7 023лв., адв. хонорар – 2 500 лв., ДТ по т.26 ТТРЗЧСИ- 2 760лв., хонорар за вещо лице – 100 лв., както и 9 416.67 лв.-ДДС върху продажната цена, или общо 48 474.45 лв.

При тези данни по делото, съдът приема, че с протокола от 26.03.2012г., с който ЧСИ задължил обявеният за купувач взискател да внесе определена сума по сметка на друг взискател, е извършено разпределение на сумата от продажбата на недвижимия имот, и че като такова е незаконосъобразно. От една страна възлагането на тази сума е в нарушение на разпоредбата на чл. 459 ГПК. От друга страна, тъй като същата представлява част от пълната продажна цена на апартамента, липсва разпределение на разликата над тази сума до сумата от 56 500 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение. В случая, тъй като се касае за няколко взискатели и сумата по делото не е достатъчна да удовлетвори вземането на всички, то изготвянето на разпределение е задължително за съдебния изпълнител и същото следва да бъде предявено по реда на чл. 462 ГПК. Такова разпределение същият е задължен да извърши независимо, че реално по неговата сметка не е постъпила сумата от продажбата. От извършването на това негово действие, за взискателя-купувач възниква задължението за внасяне на сумите, необходими за изплащане съразмерните части от вземанията на другите взискатели. При това, в процесния случай, доколкото събраната сума е недостатъчна за удовлетворяване в пълен размер вземанията на взискателите по изпълнителното дело и доколкото един от взискателите е купувач на продавания имот може да се ползва от разпоредбата на чл. 461 ГПК, предвиждаща възможност да не внесе цялата стойност на продадения имот, а да прихване част от вземането си, каквато му се пада посъразмерност, съдебният изпълнител е следвало да изготви разпределение, в което да определи частите от вземанията на всеки от взискателите, след което да се приложи и разпоредбата на ¸л. 495 ГПК за внасяне цената на продадения имот. Вместо това, ЧСИ не е извършил такова разпределение, а е задължил взискателя-купувач да внесе по сметка на взискателя - полагащата се на последния сума, като е приел, че е обезпечен кредитор и същевременно не е разпределил разликата над 39 057.78 лв. до 56 500 лв. До това разпределение се е стигнало поради неправилното позоваване от ЧСИ на нормата на чл. 459 ГПК, която урежда случая на присъединяване по право на кредитор с обезпечен иск и задължава съдебният изпълнител да запази по своята сметка припадащата се на обезпечения кредитор сума. В настоящия случай тази хипотеза е неприложима по отношение на взискателя „. П. - И. И., гр. К. Това е така, тъй като същият по изп. дело № 136/2011г. има качеството на взискател по силата на изпълнителен лист от 23.11.2010г., издаден по реда на чл. 404 - чл. 406 ГПК въз основа на влязло в сила решение № 265/2010г. по гр.д. № 231/2010г. по описа на ОС-Кърджали и стоящ в основата на образуваното изпълнително производство. С други думи, вписването на възбрана като обезпечение в проведеното от този взискател исково производство, приключило с влязло в сила решение и издаване на изп.лист, е постигнало целта си, което е и цел на всяко едно обезпечително производство, а именно запазване имуществото на длъжника. Т.е., налага се извода, че кредиторът с обезпечен иск не се явява привилегирован кредитор по чл.136 ЗЗД като взискател в изпълнителното производство и не се ползва с право на предпочтително удовлетворение. Вземането на не попада в никой ред на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, тъй като вписването на възбрана не е създала такава. С оглед на изложеното, ЧСИ е следвало да разпредели сумата от 56 500 лв. между всички взискатели по изп. дело по съразмерност, съобразно вземанията им, съгласно чл. 460 ГПК, като взискателят „. П. - И. И., гр. К. не се ползва с право на предпочтително удовлетворение по смисъла на чл. 136 ЗЗД и всички взискатели са от един и същи ред, тъй като обезпечителната възбрана не е създала привилегия. Като е приел обратното, ЧСИ е допуснал нарушение на закона и извършеното разпределение с протокол от 26.03.2012г. е незаконосъобразно. Наред с това, съдът констатира, какъвто довод се прави и в жалбата, че в нарушение на нормата на чл. 462 ГПК, съдебният изпълнител не е предявил разпределението на длъжника и на взискателите, което става с призоваването им в определен от него ден. От предявяването, за посочените страни в изп. производство възниква и правото им да обжалват разпределението, от каквото в случая страните в изп.дело са били лишени.

Предвид изложеното, жалбата срещу извършеното разпределение на сумата от 56 500 лв. от продажбата на недвижим имот- апартамент № , със застроена площ от 68.94 кв.м, находящ се в гр. К.,ул.”А.” №, с идентификатор., обективирано в протокол от 26.03.2012г. на ЧСИ, е основателна. Следва да се постанови решение, с което да се отмени разпределението и изп. дело да се върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение на сумата от 56 500 лв. между всички взискатели при спазване разпоредбите на чл. 460, чл. 461 и чл. 462 ГПК.

Воден от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно разпределение от 26.03.2012г., обективирано в протокол от с.д. на ЧСИ Хриса Пурнарова рег. № 741, с район на действие Окръжен съд – Кърджали по изп. дело № 136/2012г. и връща изпълнителното дело на ЧСИ Хриса Пурнарова рег. № 741, с район на действие Окръжен съд – Кърджали за извършване на ново разпределение съгласно указанията на съда.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.