Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 20.02.2009 г.
гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на шести февруари
две хиляди и девета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Т.
секретар Д.М.
като разгледа докладваното от съдия М.Т. гражданско дело № 1264 по описа за 2008 г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.221, 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че по силата на трудов
договор от 31.05.2004 г. е заемала длъжността “дърводелец мебелист” в ответното
дружество. Със заповед на ответника № 246/24.09.2008 г. на осн.чл.327 ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ответника, считано от 24.09.2008 г.
При прекратяване на трудовия договор ищцата не е получила полагащото и се
обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 250 лева, както и сумата от 100 лева –
представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск. Ето защо моли да бъде
осъден ответника да и заплати сумата от 250 лева – представляваща обезщетение
за неспазено предизвестие и сумата 100 лева представляваща обезщетение за
неизползван годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на иска – 13.11.2008 г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът не взема становище по
предявения иск.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Между страните по делото е сключен
трудов договор № 47 от 31.05.2004 год. за неопределено време, съгласно който
ищцата е започнала да изпълнява длъжността “дърводелец мебелист” на пълно
работно време при основно трудово възнаграждение от 145 лева, което с
допълнително споразумение от 07.01.2008 г. сключено м/у страните е увеличено на
230 лева. Трудовото правоотношение между страните е съществувало до 24.09.2008 г.,
когато трудовият договор е прекратен със заповед на работодателя № 246 от
същата дата.
Добросъвестното полагане на
труд от работника през периода от 31.05.2004 г. до 24.09.2008 г. се предполага.
Ответникът не е оборил тази презумпция, поради което за него като работодател е
възникнало задължението, предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. При прекратяване на трудовото
правоотношение от работника без предизвестие в случай на чл.327 т.2
работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, както и
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. Размерът на обезщетенията за срока
на предизвестие и за неизползвания
платен годишен отпуск е изчислен със заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и
компетентно изготвено. Обезщетението по чл.221 от КТ е в размер на БТВ, което е
начислено по ведомост за работна заплата на ищеца за месец август 2008 г.,
месецът предхождащ освобождаването й от работа при ответника възлиза на 242.42
лева, а обезщетението по чл.224 от КТ за 8 работни дни неизползван платен
годишен отпуск от ищеца на база БТВ за месец август 2008 г. възлиза на 92.35
лева. Общата сума на двете обезщетения е в размер на 334.77 лева, начислена във
ведомост за работна заплата на ответника заедно с размера на трудовото
възнаграждение за месец септември 2008 г. В графа подпис за получател на
чистата сума от 301.30 лева за посочените две обезщетения няма положен подпис
за получател на сумата от ищцата. Тежестта на доказване за тази претенция е
върху работника, които иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.Ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати същата сумата 334.77 лева
/обезщетението по чл.221 от КТ – 242.42 лева и обезщетението по чл.224 от КТ –
92.35 лева/, а до пълния предявен размер от 350 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 86 от ЗЗД главницата
следва да бъде присъдена ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2008 г. до окончателното
й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски -
сумата от 200 лева за адвокатско възнаграждение, а на Районен съд Асеновград на
основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 50 лева държавна такса и 60 лева за
съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Кловър” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.”****”
№12, ЕИК *********, представлявано от К.А. Ф.И., роден на **** г. да заплати на Х.М.Л., ЕГН ********** *** сумата от общо 334.77 (триста тридесет и четири лева и седемдесет и
седем стотинки) лева, представляваща
обезщетението по чл.221 от КТ за неспазен срок на предизвестие – 242.42 лева и обезщетението
по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск - 92.35 лева, ведно със законната лихва,
считано от 13.11.2008 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 200
(двеста) лева, направени по производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск до пълния му размер от 350 (триста и петдесет) лева, като недоказан.
ОСЪЖДА “Кловър” ЕООД със седалище и адрес
на управление гр. Асеновград, ул.”****” №12, ЕИК *********, представлявано от К.А.
Ф.И., роден на ****** г. да заплати на
Районен съд – Асеновград по сметка на Висшия съдебен съвет София сумата от 110
/сто и десет/лев, от който 50 /петдесет/ лева дължима държавна такса и 60 /шестдесет/
лева, разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил, че
ще бъде обявено - 20.02.2009 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/