№ 85
гр. Бургас, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502179 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис – сграда „Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Юлия Христова Юргакиева против разпореждане № 8047/11.11.2021г., постановено от
Районен съд- Бургас по ч. гр. д. № 7362/2021г. С това разпореждане е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против СТ. В. К., ЕГН: ********** от гр. Бургас, кв. С., ул. „Р.“ № *, ет.*, ап.* за сумата от
504,40 лева, представляваща главница по договор № 1693471604092018-44789886 за
мобилни услуги, сключен на 04.09.2018г. с „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, вземанията по който са обективирани в 5 броя фактури, издадени в периода от
15.12.2018г. до 14.04.2019г. и са прехвърлени на заявителя с приложение № 1/24.02.2020г.
към договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 15.10.2018г., ведно със законна лихва и
деловодни разноски.
Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като
заповедното производство няма за цел да установи съществуването на вземането, а дали то е
спорно. По тази причина дружеството счита, че районният съд е дал неправомерни указания
за конкретизиране на вземанията и незаконосъобразно е отхвърлил заявлението. Частният
жалбоподател иска от въззивната инстанция съда да отмени процесното разпореждане и да
задължи заповедния съд за издаване на заповед по чл.410 от ГПК.
След като се запозна с твърденията на жалбоподателя и с представените по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
Заявителят "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника СТ. В. К. за плащане на парично
вземане в размер на 504,40 лева главница и законна лихва от датата на подаване на
заявлението. В т.9 е посочено,че вземането е за неплатени суми по договори за предоставяне
на далекосъобщителни услуги, за които е открит акаунт № 16934716001, обективирано в
издадени и непогасени фактури. В т.12 на заявлението са изложени твърденията на
1
заявителя относно обстоятелствата, от които произтича вземането - сключен договор между
„БТК“ ЕАД и длъжника за предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги, за който
е открит горепосочения акаунт, издадени фактури, които са индивидуализирани с период и
размер на вземанията, но без индивидуализация на основанието на вземанията. Заявителят е
посочил, че по силата на договор за цесия, сключен между него и „БТК“ ЕАД са
прехвърлени вземанията за посочения акаунт в негова собственост, ведно с всички
привилегии и обезпечения. Като приложение към заявлението е представен договора за
телекомуникационни услуги. БРС е оставил заявлението без движение с указания заявителят
да изложи релевантните обстоятелства във връзка с вземането си, съобразно изискванията на
чл.410 ал.2, вр.с чл.127 ал.4 от ГПК като индивидуализира надлежно договорите, които
твърди, че са сключени от длъжника с „БТК“ ЕАД с всички техни анекси, с дати на
сключване и предмет, съответно какви са дължимите суми по всеки един от тях поотделно
/месечни абонаментни такси, цена на предоставени допълнителни услуги,л изингови вноски,
неустойки и т.н./ и по периоди. Съдът е указал на заявителя, че при неизпълнение в срок на
дадените указания заявлението ще се отхвърли. В предоставения тридневен срок заявителят
с писмена молба е направил уточнение на заявлението като е посочил, че между страните е
сключен договор на 04.09.2018г.със срок на действие 2 години с предмет мобилни разговори
и мобилен интернет, с абонаментна такса 20,99 лева месечно. С обжалваното разпореждане
БРС е отхвърлил заявлението като е приел, че заявителят не е изпълнил дадените му
указания и не е отстранил констатираните в заявлението нередовности.
Въз основа на изложените факти, въззивната инстанция достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия
срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа
необходимите реквизити. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед по
чл.410 от ГПК трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 за редовност на
исковата молба и на чл.128, т.1 и т.2 от ГПК за приложенията към нея. Действително,
характерът на заповедното производство изисква от съда да приеме за достатъчно само
изложението на юридическите факти, от които произтича вземането. Изложението обаче,
трябва да съдържа конкретния данни за правоотношението, от което произтичат
задълженията и техния размер. В конкретния случай заявителя не е посочил основанието на
търсените суми и размера за всяка една от тях. Това поставя длъжника в невъзможност да
разбере какви са отделните, търсени от него задължения и евентуално да ги изпълни. Като е
достигнал до този извод и е отхвърлил заявлението, заповедният съд е постановил правилно
разпореждане, което трябва да се потвърди.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че районният съд не е
съобразил целта на заповедното производство, която е съсредоточена върху характера на
вземането (спорно или безспорно), а не върху съществуването му. За да издаде заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът трябва да индивидуализира вземанията по
правоотношение и период на неизпълнение, което в конкретния случай не е постижимо
поради общо формулирано искане в заявлението. Като е приел, че заявителят не е отстранил
нередовността на заявлението и е отхвърлил същото на това основание, заповедният съд е
постановил правилно разпореждане, по отношение на което не са налице основанията за
отмяна, въведени в частната жалба.
По изложението съображения, частната жалба е неоснователна и трябва да се
отхвърли със следващото от това потвърждаване на процесното разпореждане.
2
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8047/11.11.2021г., постановено от Районен съд-
Бургас по ч. гр. д. № 7362/2021г., с което отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника СТ. В. К., ЕГН: ********** от гр.
Бургас, кв. С., ул. „Р.“ № *, ет.*, ап.* за сумата от 504,40 лева, представляваща главница по
договор № 1693471604092018-44789886 за мобилни услуги, сключен на 04.09.2018г. с
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, вземанията по който са обективирани в 5
броя фактури, издадени в периода от 15.12.2018г. до 14.04.2019г. и са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с приложение № 1/24.02.2020г. към договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 15.10.2018г., ведно със законна лихва и деловодни
разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3