Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 171
гр. Шумен, 18.07.2019г.
Шуменският окръжен съд в публичното
съдебно заседание на осемнадеести юни,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Л.Томова
Членове: 1. З.Иванова
2. Н.Цветанкова
при секретаря С.Методиева, като разгледа
докладваното от съдия З.Иванова в. гр.
дело №119 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Производството
е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба депозирана от Т.П.П.
с ЕГН:**********, с адрес:г*** , срещу Решение № 14/17.01.2019г., постановено
по гр.д.№243/2018г. по описа на НпРС, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателката срещу И.Ц.С. с ЕГН:**********, с адрес:г***, иск с правно
основание чл.40 от ЗЗД, за прогласяване на недействителен между страните Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт №*44,том , рег.№,дело /2015г.по описа на Нотариус с рег.№,с район на
действие –РС-Нови пазар, с който ответникът, като пълномощник по пълномощно с
рег.№/10.07.2015г. и рег.№/10.07.2015г.на нотариус с рег.№ с район на действие
–РС Нови пазар е продал на себе си собствените на ищцата недвижими имоти:1/Нива
с площ от 3.892дка, 2/Нива с площ от 3.001дка, 3/Сграда с идентификатор
52009.501.407.1,находяща се в гр.Н.П., 4/Сграда с идентификатор
52009.501.407.3, находяща се в гр.Н.П.,и 5/Сграда с идентификатор
52009.501.407.2, ,находяща се в гр.Н.П. за сумата от 4 500лв.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, т.к. районният съд не е
съобразил събраните по делото доказателства. Жалбоподателят посочва, че по
делото е установено, че действителната цена на имотите, предмет на атакуваните
сделки е многократно по-висока от цената на която са реализирани продажбите.
Горното според него е обективно увреждане на интересите му, като е доказан и
вторият елемент пораждащ недействителността по чл.40 от ЗЗД- недобросъвестност
на упълномощеното лице .
От
насрещната страна е представен отговор на въззивната жалба, основният довод в
нея, който е поддържан и пред районния съд е, че предявеният иск е недопустим.
Обосновава твърдението си, с факта на влязло в сила решение по гр.дело №261/2016г.по описа на НпРС, по
което е отхвърлен иск по чл.108 от ЗС,
предявен от ищцата за същите имоти .
Въззивната
жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът като
се запозна с първоинстанционното решение , доводите на страните и събраните по
делото доказателства , намира , че обжалваното решение е недопустимо по
следните съображения :
Пред
районния съд е предявен иск с правно основание чл.40 от ЗЗД, като ищецът Т.П.П. твърди, че с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №*44 том рег.№ дело /2015г.по описа на Нотариус с рег.№
на НК, с район на действие РС Нови пазар, ответникът И.Ц.С., неин внук, в
качеството си на неин пълномощник, прехвърлил сам на себе си притежавани от ищцата недвижими имоти, подробно описани по-горе.
Твърди, че сделката, извършена с посочения нотариален акт е относително недействителна, поради това, че
е сключена във вреда на представлявания
–чл.40 от ЗЗД, а драстичното разминаване между уговорената и действителната
цена на продавания имот определяло сделката като сключена при тежък конфликт на
интереси, което е в противоречие с добрите нрави, обуславящи нейната
относителна недействителност. Поради горното моли, съдът да обяви цитираната
покупко-продажба за недействителна.
Ответникът е поддържал становище, че предявеният иск е
недопустим, алтернативно неоснователен.
Обжалваното
Решение № 14/17.01.2019г. е постановено
по гр.д.№243/2018г. по описа на НпРС, като с него първоинстанционният съд е
отхвърлил предявеният от Т.П.П. срещу И.Ц.С.
, иск правно основание чл.40 от ЗЗД , за признаване за установено между
страните, че сключената с нотариален акт нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №*44 том рег.№ дело /2015г.по
описа на Нотариус с рег.№ на НК,с район на действие РС Нови пазар сделка е
недействителна, поради противоречие със закона – сключена във вреда на
представлявания .
От
събраните пред първонстанционния съд доказателства е видно, че преди настоящото
производство, по гр.д.№26/2016г. по
описа на НпРС ищцата е предявила иск по чл.108 от ЗС срещу настоящият ответник ,
с предмет недвижимите имоти, описани по-горе . В исковата молба по гр.д.№26/2016г. по описа на НпРС изложената
фактическа обстановка е била аналогична, ищцата е твърдяла, че при извършване
на разпоредителната сделка ответникът е използвал пълномощно, по силата на
което тя го е упълномощила за отчуждава имотите, включително и сам на себе си. Изложените в исковата молба правни доводи
касаят нищожност на нотариалното удостоверяване
и нищожност на сделката сключена нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №*44 том рег.№ дело /2015г., които претенции са заявени по посоченото дело чрез инцидентни установителни искове. С Решение
№15/17.01.2017г., първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни
инцидентните установителни искове и иска по чл.108 от ЗС. Решението е обжалвано,
в резултат на което е образувано възз.гр.д.№58/2017г. на ШОС. Въззивният съд е
постановил Решение №74/19.04.2017г., с което е потвърдено решението на НпРС по
ревандикационния и инцидентните установителни искове. По гр.д.№2760/2017г. на
ВКС , образувано по касационна жалба срещу решението на ШОС, не е допуснато
касационно обжалване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При осъществената дължима служебна проверка, настоящият състав на въззивния съд намира, че решението на първоинстанционният съд е недопустимо т.к. съдът се е произнесъл по недопустим иск - налице е отрицателна процесуална предпоставка за завеждането му – сила на пресъдено нещо по отношение на заявената чрез иска по чл.40 от ЗЗД претенция за недействителност на описаната по-горе сделка. Както беше посочено, пред първоинстанционния съд и в настоящото производство , основното възражение на въззиваемия е, че искът е недопустим. В подкрепа на твърдението си посочва Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Определение № 780/23.10.2014 г., ВКС, IV ГО по ч. гр. д. № 5990/2014 , в които е възприето, че ако в отговора на исковата молба по предявен иск по чл.108 от ЗС ответникът се позове на придобивна сделка, ищецът е длъжен в първото заседание по делото да изчерпи всички реплики срещу действителността на сделката. Съдът е длъжен да приеме за разглеждане всички реплики срещу действителността на сделката, предявени с исковата молба, както и всички реплики срещу действителността на сделката, направени в първото заседание по делото. След приключване на първото заседание по делото ищецът не може чрез нови реплики да предявява нови основания за недействителност на сделката и ако съдът погрешно разгледа такива преклудирани основания, постановеното решение по ревандикационния иск ще е неправилно, а ако преклудираните основания са предявени с иск - недопустимо в съответната част. Ако предявеният ревандикационен иск бъде отхвърлен ищецът не може да предяви с нови искове в отделно производство други основания за недействителност, тъй като те ще са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационния иск. Същата теза е застъпена и в Определение № 456 от 13.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 887/2018 г., II т. о., ТК, , в която се възприема за правилна съдебната практика , съгласно която след като въпросът за собствеността върху имот, придобит чрез конкретна сделка, е решен с влязло в сила решение (при преклузията на основанията за обявяване нищожността на сделката), то не е допустимо придобивната сделка да се атакува впоследствие чрез иск за нищожност въз основа на факти, предхождащи постановения съдебен акт. От мотивите цитираното Определение на ВКС се изяснява , че тази недопустимост – поради преклузия на претенцията за недействителност е относима както за ответника по ревандикационен иск , който твърди , че сделката от която ищецът черпи правата си е недействителна ( в съответствие със задължението на ответника по ревандикационния иск да изчерпи всички възражения срещу иска ) , така и в отклонение от общото правило, че ищецът не е необходимо да заяви всички основания за собственост , в случая когато ответникът противопостави сделка сключена с него , ищецът е длъжен да изчерпи репликите за недействителност на сделката .
Съдът споделя изложените възприетите съображения в цитираната съдебна практика на ВКС , ето защо намира , че предявеният иск е недопустим. В производството по чл.108 от ЗС и предявените инцидентни установителни искове, по които е образувано гр.д.№26/2016г. по описа на НпРС между същите страни , за същия имот е налице влязло в сила решение, с което исковете са отхвърлени са отхвърлени. По посоченото дело, в което настоящият ответник е имал също процесуално качество на ответна страна е противопоставил на ищеца процесната сделка, която е заявил като придобивно основание. При това положение за ищеца е възникнало задължение да изчерпи всички реплики за недействителността и. Както заявените, така и пропуснатите вече са преклудирани . Не са релевирани основания за недействителност , настъпили след приключване на производството по гр.д.№26/2016г. по описа на НпРС , ето защо съдът намира , че недопустимо районният съд е разгледал предявеният иск по чл.40 от ЗЗД , което налага обезсилване на първонстанционния съдебен акт
При този изход на делото въззивникът ищец следва да заплати направените разноски на ответника - въззиваема страна, на основание чл.48,ал.4 от ГПК деловодните разноски за двете инстанции в общ размер на 1 520 лева , от които 1 020 лева – в първоинстанционното производство и 500 лева- пред въззивната инстанция.
Водим от горното , Шуменски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 14/17.01.2019г. , постановено по гр.д.№243/2018г. по описа на НпРС и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Т.П.П. с ЕГН:**********,с адрес:г*** да заплати на И.Ц.С. с ЕГН:**********,с адрес:г*** , сумата 1520 (хиляда петстотин и двадесет) лева – деловодни разноски за двете инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.