№ 2514
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100501054 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Делото e образувано съгласно решение № 42 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр.д №
4241/2022 г., с което са обезсилени решение на СГС по в.гр.д. № 8543/2020 г. по описа
на СГС, II-Д състав и потвърденото с него решение на СРС по гр.д. № 32870/2018 г. по
описа на СРС, 157 състав, в частта, с която Г. Д. Г. и А. В. Г. са осъдени да заплатят
солидарно в полза на „ЕТ Д.-Г.К.“ на основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД сума над
20211,04 лв. до 24000 лв., както и законна лихва за разликата, и е отменено решението
на СГС, с което е потвърдено решението на СРС в частта, с която Г. Д. Г. и А. В. Г. са
осъдени да заплатят солидарно в полза на „ЕТ Д.-Г.К.“ на основание чл. 48, ал. 1, вр.
чл. 45 ЗЗД сумата 20211,04 лв. и законната лихва върху тази сума, съответно - делото е
върнато за ново разглеждане в отменената част за повторна преценка основателността
на въведеното възражение за съпричиняване и в частта, в която няма отхвърлителен
диспозитив по предявения от ищеца иск за разликата над 20211,04 лв. до 24000 лв.
Първоначално делото пред въззивната инстанция е образувано по въззивни
жалби на Г. Д. Г. и А. В. Г. срещу решение № 74888/22.04.2020 г. по гр.д. № 32870/2018
г. по описа на СРС, 157 състав, с което Г. Д. Г. и А. В. Г. са осъдени да заплатят
1
солидарно в полза на ЕТ „Д.-Г.К.“ на основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в
размер на 24000 лв., предявен като част от вземане в общ размер на 30000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в собствено на ищеца
заведение за хранене – кафе – аперитив „Ива“, намиращо се в непосредствена близост
до бл. 304 в гр. София, ж.к. „*******“, от пожар, настъпил на 12.09.2016 г. в резултат
на поведението на малолетното дете И. А. Г. поради неупражнен от ответниците, в
качеството им на нейни родители, надзор върху поведението , ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2018 г., до окончателното
плащане.
Въззивниците твърдят, че решението е постановено по недопустими искове, тъй
като цената на исковете е формирана по неясен начин, не е посочена цената на всяка
една от унищожените вещи при пожара. Считат също така, че решението се явява
неправилно, тъй като не е установено по делото автор на деянието, в резултат на което
е бил причинен пожарът, да е малолетното им дете И. А. Г.. Оспорват размера на
дължимото обезщетение, доколкото по делото не са установени настъпилите вреди,
както и с оглед наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Ето защо, молят
решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските.
Ответникът по жалбата – „ЕТ Д.-Г.К.“, оспорва жалбата и моли решението да
бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г.Й.К., действащ като ЕТ „Д.-Г.К.“, с
осъдителни искове с правно основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД, предявени срещу Г.
Д. Г. и А. В. Г..
Ищецът – Г.Й.К., действащ като ЕТ „Д.-Г.К.“, твърди, че ответниците са
родители на малолетното дете И. А. Г.. Сочи, че на 12.09.2016 г. детето И. Г., заедно с
други деца – З.И., Л.М., С.К. и К. Г., са играли в района около заведение за хранене –
кафе – аперитив „Ива“, намиращо се в гр. София, ж.к. „Дружба 2“, собственост на
ищеца. И. Г. и З.И. са събирали листа и са ги палили с кибрит, като са хвърляли
запалените клечки кибрит в процепите на оградата на намиращата се зад заведението
пристройка, използвана за склада и съхранение на дърва за огрев. В резултат на
посочените действия на детето на ответниците, пристройката се е запалила, заедно с
намиращите се в нея дърва и други вещи, като пожарът се е разпространил, унищожил
е пристройката и намиращите се в нея вещи, част от покрива на заведението и
вентилационната инсталация, както и част от остъкления навес до заведението, заедно
с намиращите се в него оборудване и вещи. Сочи, че причините вреди възлизат на
сумата в размер на 30000 лв., като отговорни за същите са ответниците, в качеството
2
им на родители на детето, причинило пожара. Ето защо, предявяват искове с правно
основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата в размер на 24000 лв. – частичен иск от 30000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесното непозволено
увреждане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
23.05.2018 г, до погасяването.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Както беше посочено, с решение № 42 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр.д №
4241/2022 г., е обезсилено решение № 74888/22.04.2020 г. по гр.д. № 32870/2018 г. по
описа на СРС, 157 състав, в частта, с която Г. Д. Г. и А. В. Г. са осъдени да заплатят
солидарно в полза на „ЕТ Д.-Г.К.“ на основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД сума над
20211,04 лв. до 24000 лв., както и законна лихва за разликата. Причина за обезсилване
на решението на СРС, съобразно мотивите на ВКС, е фактът, че присъдената сума над
20211,04 лв. е за ремонт на заведението, но в исковата молба ищецът не е поискал
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи в стойността на
извършен ремонт, поради което районният съд в тази част се е произнесъл по
непредявен иск.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо.
За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже: противоправно
поведение на малолетното дете – И. А. Г.; претърпяна вреда – унищожавана на имот,
собственост на ищеца, ведно с намиращи се в имота движими вещи, вследствие
противоправното поведение на малолетното дете, изразяващо се в предизвикването на
пожар в имота, пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени вреди, какъв е размерът на претърпените
имуществени вреди, както и че ответниците са родители на малолетния причинител на
увреждането, в което качество същите отговарят за причиненото непозволено
увреждане от детето им.
На първо място, следва да се установи дали е налице противоправно поведение
от страна на малолетното дете – И. А. Г., за което следва да отговарят родителите й –
ответниците Г. Д. Г. и А. В. Г..
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства – че ответниците са родители на детето
И. Г., че на 12.09.2016 г. в заведение за хранене – кафе – аперитив „Ива“, намиращо се
в непосредствена близост до бл. 304 в гр. София, ж.к. „Дружба 2“, представляващо
част от трафопост, заедно с покрита зала за хранене към него и пристройка зад
заведението, е възникнал пожар, че на същата дата детето И. Г. е играла с други деца в
околоблоковото пространство на ж.к. „Дружба 2“.
3
Както е констатирано и в мотивите на решение № 42 от 22.01.2024 г. на ВКС по
гр.д № 4241/2022 г., с което делото е върнато за ново разглеждане от въззивната
инстанция, не са събрани преки доказателства, но е налице система от косвени такива,
от които се установява, че поведението на детето И. Г. е причина за настъпване на
пожара на 12.09.2016 г. в заведението, собственост на ищеца. На първо място, съгласно
показанията на свидетеля Х.В.В., разпитан по искане на ответниците, ответникът Г. Д.
Г. е споделила пред свидетеля В., че И. е казала, че при игра с други деца с кибрит и
огън е запалила „някакъв навес“. Свидетелят В. сочи, че Г. е споделила пред него, че
знае от детето си, че И. си е играела с кибрит, а също така е имало други деца със
запалки. Когато е възникнал пожарът, И. се е намирала на покрива на навеса, който се
е запалил.
Фактът, че И. Г. и други деца са играли в близост до запаленото заведение на
ищеца, се доказва и от показанията на свидетеля Г.С., съсед на ответниците, която
сочи, че малко преди да настъпи пожарът се е прибрала вкъщи, като е забелязала И. с
други деца да играят около блока, в близост до който се намира запаленото заведение.
Сочи, че след възникване на пожара И. е била в прегръдките на майка си и е била
изплашена, като е заявила, че може би тя е запалила заведението.
По делото е разпитано детето З.И., който сочи, че заедно с И. и други деца са
играли в близост до запалилото се заведение, като са бутали някакви листа до самото
заведение и са правили купчинки. Свидетелят не си спомня за причината за
възникването на пожара, но съобразно експертното становище по делото това е
обяснимо с оглед уплахата от случилото се.
Съгласно показанията на свидетеля Я.Р. – зет на ищеца, когато е отишъл на
място пожарът все още не е бил изгасен, като полицаите са казали, че пожарът е
възникнал при игра на деца, които са установени и са в районното управление. Пред
входа на районното управление свидетелят Р. се е срещнат с децата и родителите им,
включително и с И., като всички са изразили съжаление за случилото се, децата са се
извинили, като родителите са поели ангажимент да съдействат във връзка с
възстановяване на последиците от пожара.
Съгласно приетата по делото съдебно-пожаротехническа експертиза, неоспорена
от страните, причината за настъпване на пожара е „детска игра с огън“.
Следователно, във връзка с събраните гласни доказателства чрез разпит на
посочените свидетели, както и при съобразяване заключението на съдебно-
пожаротехническа експертиза, макар и по косвен път, следва еднозначен извод, че
причина за настъпване на процесния пожар е поведението на детето И. Г.. Същото е
играело с други деца в близост до запаленото заведение с кибрит, правили са купчинки
от сухи листа и са ги палили, като при запалване на листата е възникнал пожарът,
който се е разпространил и върху заведението.
4
Въззивният съд споделя извода, формиран в обжалваното решение, че едно от
децата, поведението на които е било причина за пожара, е И. Г., от което следва, че
ответниците, в качеството им на нейни родители, носят солидарна отговорност за
причинени в резултат на пожара вреди – чл. 48, ал. 1, вр. чл. 53 ЗЗД.
Както е посочено и в решение № 42 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр.д № 4241/2022
г., размерът на установените вреди от пожара, предмет на исковата молба, е на
стойност 20211,04 лв. В тази връзка следва да бъде кредитирано заключението на
комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от
вещите лица В.П. и Б.Т.. Съгласно същото, урежданията, вследствие на пожара, са
следните - изгоряла покривна дървена конструкция – 2,80 куб.м.; изгорели стрехи и
дъсчена обшивка – 65 кв. м.; изгоряла дървена ламперия – 60 кв.м.; битумни керемиди
– 60 кв.м.; изгоряла битумна мушама – 60 кв.м.; унищожен ПВЦ улук – 6 л.м.; изгоряла
топлоизолация (каменна вата) - 60 кв.м.; унищожена изходяща вентилационна система
с двигател – 13 л.м.; унищожена входяща вентилационна система с двигател – 10 л.м.;
изгорял двигател на вентилационна система – 2 бр.; изгорял вентилатор на
вентилационна система – 2 бр.; изгорели датчици на охранителна система СОТ;
счупено стъкло ПВЦ дограма 1,50/1,80 - 1 бр.; счупена врата тип пистолет ПВЦ - 1,90,
1 бр.; унищожена хидроизолация – 35 кв.м.; повреден климатик марка „Мидеа“ – 1 бр.;
изгорял телевизор марка „Тошиба“ – 1 бр., изгоряла и почернена латексова боя - 230
кв.м. Стойността на щетите възлиза на сумата в общ размер на 20211,04 лв., като
щетите в имота са на стойност 11211,04 лв., а цената на увредените движими вещи е в
общ размер на 9000 лв. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд е определил
стойността на увредените движими вещи, като е взел предвид новата възстановителна
стойност на същите, съгласно експертизата, а не амортизационната възстановителна
стойност. Съобразно трайната практика на ВКС, цитирана и в обжалваното решение,
при деликт обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, срещу която
увреденият може да придобие вещи от същия вид, количество и качество, без
овехтяване, тъй като имущественото състояние на увредения следва да бъде
възстановено в състоянието преди увреждането.
Следователно, исковете са установено по основание и до размера на сумата в
размер на 20211,04 лв.
По възражението за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Предвид основателността на претенцията за заплащате на обезщетение за
имуществени вреди, съдът намира, че е налице процесуалното условие за разглеждане
на възражението за съпричиняване, релевирано в отговора на исковата молба. За
основателност на възражението в тежест на ответниците е да докажат, че увреждането,
претърпяно от ищеца, се дължи на противоправно поведение от негова страна.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД деликтната отговорност обхваща всички вреди, които
5
са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена
последица от виновното и противоправно поведение на делинквента. Когато вредите се
намират в причинна връзка с поведението на увреденото лице, на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД дължимото обезщетение следва са се намали съразмерно на
действията/бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.
Причинната връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективно отношение на пострадалия към
настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици – вината
на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – в този смисъл
т. 7 от ППВС № 17/1963 г.
Съгласно приетата по делото съдебно-пожаротехническа експертиза, пожарът се
е разпространил първоначално от пристройката към заведението, която е служела за
съхранение на дърва. Вещото лице е посочило, че по делото няма данни, от които да се
установява, че пристройката е отговаряла на нормативните изисквания. По делото няма
документи от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“,
нито препоръки за пожарна безопасност на склада за дървени материали.
Следователно, причина за пожара е не само детската игра с огън, но и наличието на
незаконна пристройка, долепена на гърба на заведение за обществено хранене, в която
се е съхранявал дървен материал. Ответниците са установили причинната връзка
между пристройката и пожара, а ищецът е този, който е следвало да установи, че
пристройката е отговаряла на противопожарните изисквания, още повече, че се касае
за склад за съхранение на дърва, долепен до обществено заведение. Данни за такова
съответствие с противопожарните изисквания няма (така решение № 42 от 22.01.2024 г.
на ВКС по гр.д № 4241/2022 г.).
Следователно, от обективна страна поведението на пострадалия е в причинна
връзка с вредоносния резултат, поради което възражението за съпричиняване е
основателно и следва да бъде уважено. В случая основната причина за настъпване на
пожара е поведението на детето на ответниците. Това е така, тъй като няма данни по
делото, от които да се направи извод, че наличието на незаконната пристройка за
съхранение на дърва е била предпоставка за настъпване на други инциденти, свързани
с използването на заведението на обществено хранене, включително такива, които
могат да възникнат при нормалната експлоатация на заведението от собственика,
персонала и посетителите. Играта на детето в близост до пристройката с огън е
главната причина за настъпване на пожара, като незаконната пристройка и
съхраняваните в нея дърва са допринесли за разрастването на пожара, но не и за самото
запалване. Следователно, съпричиняването на пострадалия следва да бъде определено
на 30 на сто, доколкото посочената част съответства на приноса му в увреждането и
главна причина е поведението на детето на ответниците, предвид посоченото по-горе.
6
При така определения процент на съпричиняване и на основание чл. 48, ал. 1, вр.
чл. 53 ЗЗД ответниците дължат солидарно на ищеца 70 на сто от претърпените от
ищеца имуществени вреди, а именно – сумата в размер на 14147,73 лв. (от общо
претърпените имуществени вреди в размер на 20211,04 лв.).
Ето защо, пасивно субективно съединените искове с правно основание чл. 48,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат
на процесното непозволено увреждане, следва да се уважат за сумата в размер на
14147,73 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
23.05.2018 г., до погасяването, като бъдат отхвърлени до пълния предявен размер от
24000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 30000 лв.
При посочените мотиви обжалваното решението следва да бъде отменено в
частта, с която искът е уважен за сумата над 14147,73 лв., а в останалата обжалвана
част решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изход на от делото, решението следва да бъде отменено и в частта, с
която в полза на ищеца са присъдени разноски в първоинстанционното производство
над сумата в размер на 2629,12 лв. до пълния размер от 4460 лв.
По разноските:
Възраженията за прекомерност на адвокатските възнаграждения на
процесуалните представители на страните са неоснователни, доколкото делото
представлява фактическа и правна сложност, съобразена с обема и вида на събрания
доказателствен материал, както и поради факта, че адвокатските възнаграждения са в
близък или под минималния размер, съгласно НМРАВ.
При този изход на спора в полза на въззивника Г. Д. Г. следва да се присъдят
разноски, както следва: 1395,74 лв. – разноски за първоинстанционното производство
съобразно отхвърлената част от иска; 1018,07 лв. – разноски за първото разглеждане на
делото пред въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбата; 821,02 лв. –
разноски за второто разглеждане на делото пред въззивната инстанция съобразно
уважената част от жалбата; 1030,38 лв. – разноски пред ВКС съобразно уважената част
от жалбата.
В полза на въззивника А. В. Г. следва да се присъдят разноски, както следва:
1231,53 лв. – разноски за първоинстанционното производство съобразно отхвърлената
част от иска; 821,02 лв. – разноски за първото разглеждане на делото пред въззивната
инстанция съобразно уважената част от жалбата; 821,02 лв. – разноски за второто
разглеждане на делото пред въззивната инстанция съобразно уважената част от
жалбата; 821,02 лв. – разноски пред ВКС съобразно уважената част от жалбата.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумите, както следва:
884,23 лв. - разноски за първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция
7
съобразно отхвърлената част от жалбата; 2428,69 лв. – разноски за второто
разглеждане на делото пред въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от
жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 74888/22.04.2020 г. по гр.д. № 32870/2018 г. по описа на
СРС, 157 състав, в частта, с която Г. Д. Г. и А. В. Г. са осъдени да заплатят солидарно в
полза на ЕТ „Д.-Г.К.“ на основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД сумата над 14147,73 лв.
до пълния предявен размер от 24000 лв. - частичен иск от сумата в размер на 30000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в собствено на ищеца
заведение за хранене – кафе – аперитив „Ива“, намиращо се в непосредствена близост
до бл. 304 в гр. София, ж.к. „*******“, от пожар, настъпил на 12.09.2016 г. в резултат
на поведението на малолетното дете И. А. Г. поради неупражнен от ответниците, в
качеството им на нейни родители, надзор върху поведението , ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2018 г., до окончателното
плащане, както и в частта, с която Г. Д. Г. и А. В. Г. са осъдени да заплатят в полза на
ЕТ „Д.-Г.К.“ сумата над 2629,12 лв. до пълния размер от 4460 лв. – разноски за
първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД,
предявени от Г.Й.К., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Д.-Г.К.“, ЕИК *******,
срещу Г. Д. Г., ЕГН ********** и А. В. Г., ЕГН **********, за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца при условията на солидарна отговорност сумата над
14147,73 лв. до пълния предявен размер от 24000 лв. - частичен иск от сумата в размер
на 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
собствено на ищеца заведение за хранене – кафе – аперитив „Ива“, намиращо се в
непосредствена близост до бл. 304 в гр. София, ж.к. „*******“, от пожар, настъпил на
12.09.2016 г. в резултат на поведението на малолетното дете И. А. Г. поради
неупражнен от ответниците, в качеството им на нейни родители, надзор върху
поведението , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
23.05.2018 г., до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74888/22.04.2020 г. по гр.д. № 32870/2018 г. по
описа на СРС, 157 състав, в частта, с която Г. Д. Г. и А. В. Г. са осъдени да заплатят
солидарно в полза на ЕТ „Д.-Г.К.“ на основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в
размер на 14147,73 лв. – частичен иск от сумата в размер на 30000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в собствено на ищеца заведение за
8
хранене – кафе – аперитив „Ива“, намиращо се в непосредствена близост до бл. 304 в
гр. София, ж.к. „*******“, от пожар, настъпил на 12.09.2016 г. в резултат на
поведението на малолетното дете И. А. Г. поради неупражнен от ответниците, в
качеството им на нейни родители, надзор върху поведението , ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2018 г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Г.Й.К., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Д.-Г.К.“, ЕИК *******,
да заплати в полза на Г. Д. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК
сумите, както следва: 1395,74 лв. – разноски за първоинстанционното производство
съобразно отхвърлената част от иска; 1018,07 лв. – разноски за първото разглеждане на
делото пред въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбата; 821,02 лв. –
разноски за второто разглеждане на делото пред въззивната инстанция съобразно
уважената част от жалбата; 1030,38 лв. – разноски пред ВКС съобразно уважената част
от жалбата.
ОСЪЖДА Г.Й.К., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Д.-Г.К.“, ЕИК *******,
да заплати в полза на А. В. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК
сумите, както следва: 1231,53 лв. – разноски за първоинстанционното производство
съобразно отхвърлената част от иска; 821,02 лв. – разноски за първото разглеждане на
делото пред въззивната инстанция съобразно уважената част от жалбата; 821,02 лв. –
разноски за второто разглеждане на делото пред въззивната инстанция съобразно
уважената част от жалбата; 821,02 лв. – разноски пред ВКС съобразно уважената част
от жалбата.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН ********** и А. В. Г., ЕГН **********, да заплатят на
Г.Й.К., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Д.-Г.К.“, ЕИК *******, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумите, както следва: 884,23 лв. - разноски за първото разглеждане на
делото пред въззивната инстанция съобразно отхвърлената част от жалбата; 2428,69 лв.
– разноски за второто разглеждане на делото пред въззивната инстанция съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9