Решение по дело №580/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Х. А. И. – [държава], против Решение № 1452/10.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като основания за отказа в акта били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на [държава] като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ – възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Сочи се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на оспорващия. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидатът. Същевременно не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на лицето в [държава] и региона на страната, в който той евентуално щял да бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване, не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Следвало да извърши и обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. Липсвало изследване на възможността на лицето да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Не бил извършен и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната, посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Не били анализирани и пречките за установяването на търсещия закрила в конкретната област на [държава] от финансов и битов характер, предвид материалните му затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването в дадена област. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на член 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07. В оспорения акт липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в [държава], където ще бъде върнат. Информацията, на която се позовавал органът, не отговаряла на реалната ситуация в страната на произход. Причините молителят да напусне държавата си били свързани с твърдени актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. На следващо място, не било изследвано дали отклонението от военна служба съставлявало тежко престъпление, за което да се налагало лишаване от свобода в затвор, който да не отговаря на международните стандарти и това да доведе до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и МПГПП, респективно дали имало вероятност да му се наложи наказание, което по своето естество да представлява изтезание или нечовешко или унизително отношение, тъй като напускането му на [държава] можело да се изтълкува и като отклонение от военна служба. Счита, че като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга сигурна област на страната, председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт. По така изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение, със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и пояснява, че не е напуснал [държава] по икономически причини. Живеел на фронта между две сили, които биели и до момента. Избягал от [държава] и войната. Там се страхувал за живота си.

Назначеният му процесуален представител заявява, че следвало да се вземат предвид несигурната актуална обстановка в [държава] и заявеното от жалбоподателя, че причината да напусне родината си били опасенията му, че ще бъде принуден да участва във военни действия и ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства върху личността и живота му. Моли жалбата да бъде уважена.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в писмен отговор по жалбата оспорва същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез С. – София, Дирекция „Миграция“ – МВР с № УРИ 105400-3042/21.08.2024 г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. № 2908/28.08.2024 г., Х. А. И. от [държава] е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с рег.№ УП-34238/28.08.2024 г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х. (собствено име) А. (бащино име) И. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], [семейно положение]. На 28.08.2024 г. лицето е регистрирано с имената Х. А. И., роден на [дата]. в [държава], [населено място], с постоянен адрес [държава], обл. Х., [населено място], етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия - ***, ***, [семейно положение], без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братята, сестрите, както и за съпругата на търсещото закрила лице, с посочено местонахождение на всички – [държава].

С писмо с рег.№ УП 34238/30.08.2024 г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-17497/17.10.2024 г. (рег. № УП 34238/18.10.2024 г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 24.10.2024 г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 34238/24.10.2024 г. В хода на интервюто жалбоподателят е посочил, че няма роднини в държава – членка на Европейския съюз. Напуснал [държава] в края на месец юли 2024 г., нелегално, сам, като се насочил към [държава]. Не останал да пребивава там, а преминал почти транзитно. На 17 август 2024 г. влязъл нелегално в Република България. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на ЕС, нито подавал молба за международна закрила в която и да било държава. Не бил арестуван или осъждан нито в държавата си по произход, нито в друга държава. Роден бил на 15 януари 2005 г. в [населено място], община М., област Х., като по-късно живял в село, разположено на около 10 км от родното му място, в същата административна единица. При регистрацията не представил документи за самоличност, като пояснил, че притежава издадена лична карта, останала в [държава]. Посочил, че има само *** гражданство. Определил се като *** по етническа принадлежност и заявил, че не е имал проблеми поради този си произход. Изповядвал ***– ***направление, като не е имал проблеми във връзка с религията си. Не принадлежал към религиозна организация, общност или секта. Съобщил, че е [семейно положение] за Ш. А., с която сключил брак през 2024 г. Съпругата му останала в [държава]. Завършил трети клас и работил като земеделец. Не бил член на политическа партия, организация или въоръжена групировка. Нямал взаимоотношения с армията или полицията в държавата по произход, не бил отбивал военна служба и допълнил, че районът им бил под контрола на кюрдските сили. Причината да напусне [държава] била войната, задължителната военна служба и стремежът да помогне на семейството си и да се събере със съпругата си. По негови думи, в селото му се водели военни действия, а турската армия бомбардирала имотите на местните жители. През април 2015 г. къщата на семейството му в Д. К. била бомбардирана, след като бойци на ДАЕШ ги принудили да я напуснат, за да използват гаража им. Малко след като се отдалечили на около километър, видели, че домът им бил разрушен. След това не се върнали повече там, а се установили в училището в [населено място]. По-големият му брат получил тежко психическо разстройство и през 2019 г. се самоубил. Разказал още, че в района действали мафии и въоръжени групировки, които нападали и ограбвали местните. По Нова година на 2023 г., заедно с баща си, взели мотоциклет от съсед и излезли да напазаруват, но били засечени от пикап с маскирани и въоръжени мъже, които им отнели превозното средство и телефона, счупили личната карта на баща му и ги пребили, тъй като оказали съпротива. Последният инцидент, свързан със сигурността в района им, се случил през юни 2024 г., когато в село [държава], на около 15 км разстояние, избухнала кола-бомба и било убито цяло семейство. По думите му, местните хора обвинявали за случилото се организации, подкрепяни от [държава], включително Свободната армия. Чужденецът не бил пряк свидетел на военни действия, но често чувал изстрели и взривове, поради което той и семейството му бягали, за да се укрият извън населеното място. Районът, в който живеел, бил под контрола на кюрдски сили, които обаче водели военни действия, поради което животът там не бил сигурен. В С. управлявала Свободната армия, но селото било на фронтова линия и също било опасно. По информацията, с която разполагал, и в Д. положението не било спокойно. Семейството му останало в [държава], тъй като условията за напускане били трудни за тях. Посочил, че не е бил обект на насилие в [държава], не е бил задържан или съден, също както и неговите близки. В [държава] също не станал обект на насилие, не бил задържан, нито съден, но отказал да остане там, тъй като според негови близки, които живеели там, сирийците били подложени на гонения. Потвърдил, че е изложил всички причини, поради които напуснал страната си и не желае да се завърне в нея. Изразил опасения, че ако бъде върнат в [държава], ще бъде принуден да участва във военни действия и може да бъде убит – както от кюрдите, така и от редовната армия, тъй като не желае да взема страна. Съобщил още, че преди около петнадесет дни разбрал, че брат му, който бил в друга област, изчезнал. Последно бил отишъл в [държава], за да избегне мобилизацията, но поради събитията в тази страна, вече нямали вест от него. Конкретното искане на чужденеца към Република България било да му бъде предоставен статут, за да може да живее спокойно.

От младши експерт в отдел „Производство за международна закрила и деловодство“ в РПЦ – Харманли до Председател на ДАБ при МС е адресирано Становище рег. № УП-34238/27.01.2025 г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. И.. Решението е връчено на лицето лично на 04.03.2025 г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 10.03.2025 г.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал .3 от ЗУБ.

 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

 

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо необходимостта от неговата отмяна. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е протекло в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания в присъствието на преводач и на разбираемия за него език.

Обжалваното решение е постановено в писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец, административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Относимите факти и обстоятелства са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган е приел, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход. Съдът намира, че изложените в жалбата възражения относно липсата на конкретен и задълбочен анализ по отношение на възможността жалбоподателят да се придвижи до обособена част на [държава], както и относно евентуалните пречки пред установяването му там, включително от финансов и логистичен характер, не представляват съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. От една страна, в производството по предоставяне на международна закрила административният орган не е длъжен да установява абсолютна и безусловна гаранция за установяване на чужденеца в даден район, а следва да направи обоснована преценка за наличието на вътрешна алтернатива за закрила. Изложените в решението мотиви съдържат съществените елементи на подобна преценка – оценена е общата сигурност в района, липсата на активни бойни действия, както и липсата на доказателства за индивидуално преследване или институционална неспособност за осигуряване на основни условия на живот. От друга страна, възражението относно евентуалното тълкуване на напускането на страната като отклонение от военна служба и произтичащите от това рискове също не обосновава съществено процесуално нарушение, тъй като жалбоподателят не е ангажирал конкретни данни за това да е бил търсен, призоваван или обект на интерес от страна на военни власти. Хипотезите, в които административният орган следва да се произнесе по възможни нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, предполагат наличие на индивидуализиран риск, какъвто в случая не е доказан. Следователно, дори да се приеме, че част от изложените обстоятелства не са анализирани в достатъчна дълбочина, това не е довело до нарушаване правото на защита на чужденеца, нито е опорочило крайния административен извод, поради което съдът не приема да е налице основание за отмяна на акта поради съществено процесуално нарушение.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът намира следното:

 

В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че, от една страна, изпитва основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с търсещия закрила интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на чл. 8, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е изложил в разказаната от него бежанска история. Той не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха лично към него. Оспорващият не твърди в страната си на произход да е бил заплашван, преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от оспорващия информация е била подробно обсъдена от административния орган и последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

Относно заявеното от жалбоподателя по време на интервюто пред ДАБ, че напуснал [държава], за да не служи в армията, следва да се посочи, че по делото няма данни и не се установява от други източници на информация, че в периоди преди и около напускането от жалбоподателя на [държава], там са били осъществявани акции по частична или масова мобилизация на лица, от армия или други субекти там. Ето защо не са налице хипотезите на параграф 169, 170 и 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. В тази насока следва да се отбележи още, че с оглед текста по параграф 170 от Наръчника, в случая чужденецът не доказва, че при връщането му в страната по произход същият ще бъде изпратен да воюва. Опасенията на жалбоподателя, че ще бъде мобилизиран, не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, тъй като хипотетичната вероятност това да се случи не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. Освен това, от информацията за общото положение в [държава] след смяната на властта през декември 2024 г. не може да се направи извод за съществуващи към настоящия момент опасения от реално преследване на лица с цел въвеждане в редиците на армията или други военни формирования в страната. В този смисъл, дори и обсъжданото обстоятелство да е достоверно, то е неотносимо, с оглед актуалната обстановка в родината на жалбоподателя.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата, съдът взе предвид данните от информацията в приложената по административната преписка справка и тези от представените в хода на съдебното производство, като съобрази и данните от общодостъпни източници на информация за актуалното положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А. през декември 2024 г. В актуалния новинарски поток за тази страна е налице информация за възникнала в началото на март 2025 г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция Л., както и в Т. и Х., в Западна [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население. Данни за този инцидент са изложени и в Справка вх.№ МД-02-159/14.03.2025 г. и съгласно тях лидерът на [държава] А. ал Ш. е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци, при които се твърди, че сирийските сили за сигурност са убили стотици цивилни от алауитското религиозно малцинство и обявява, че е била сформирана независима комисия, която да разследва нарушенията срещу цивилни и да идентифицира отговорните за тях.

Следва да се има предвид фактът, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства, в това число смяната на властта в [държава], не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот там, която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Ето защо, не са налице основания за прилагане на чл. 8 от ЗУБ по отношение на оспорващия, съответно няма основания за прилагане на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Жалбоподателят не е бил изложен и за него не съществува риск от посегателства по смисъла на посочените разпоредби.

В конкретния случай не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ МД-02-20/14.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т .3 от ЗУБ. Посочил е, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие както в провинция Х., [държава], следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло.

Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C-465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка и в представените в хода на съдебното производство справки, както и от данните в медиите, в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. В Справка с вх.№ МД-02-159/14.03.2025 г. са посочени данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, включваща две жени, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Дамаск конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. Посочено и че в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН от 7 март 2025г. било отразено, че по данни на Комисариата към 6 март 2025г. около 301 967 души са се завърнали в [държава] през съседни държави от началото на декември 2024 г. насам, а по данни от 26 февруари 2025г., 885 294 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Клъстера за координация и управление на лагери показвал, че един милион вътрешно разселени лица, живеещи в лагери и обекти в Северозападна [държава], възнамерявали да се завърнат в районите си на произход в рамките на една година, 600 000 от тях дори преди края на лятото.

Предвид информацията в справките и данните от други общодостъпни източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на ситуацията в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А.. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024 г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му или от мястото, в което е живял преди отпътуването, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства.

Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно, не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да я постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т. 39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Ето защо, съдът счита, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Въз основа на всичко изложено и с оглед актуалното положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административно производствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. А. И. – [държава], против Решение № 1452/10.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.