Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, десети тричленен състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесети
март, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при секретаря Добринка Долчинкова, и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Кожухарова
КАНД № 131 по описа на Административен съд – Варна за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.И.М., ЕГН: **********, с адрес ***1
срещу Решение № 1596 от 29.11.2022 г., постановено по АНД № **********2384 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което
е потвърдено НП № 22-0819-000728/ 25.03.2022 год. на началник група в ОД МВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на С.И.М., за
нарушение на чл. 25,ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение четвърто от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 121,ал. 1,т. 1 от
ЗДвП ,на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - административно наказание глоба
в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от един месец, и С.И.М. е осъден да заплати на ОД МВР - Варна сумата от 80 лева, юрисконсултско
възнаграждение.
В
касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение,
с оглед фомираните
изводи за съставомерност на нарушението. В тази връзка се сочи, че не е
съобразено от решаващия състав възражението на жалбоподателя за спиране на автомобила,
установяване липсата на щети, а след това – продължаване на движението. Отправя се искане за отмяна на
въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора,
с което да се отмени издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по жалбата – Началник група в сектор ПП на ОД МВР Варна, депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на
жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в
сила, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП – Варна, в съдебно
заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане
оспореното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното
от фактическа страна:
Производството пред Варненски
районен съд е образувано по жалба от С.И.М. срещу НП № 22-0819-000728/ 25.03.2022 год. на началник група в ОД МВР Варна, сектор
ПП Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение
на чл. 25,ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение четвърто от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 121,ал. 1,т. 1 от
ЗДвП ,на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - административно наказание глоба
в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от един месец.
За да постанови обжалваното
решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка:
На 15.02.2022 год., в 11:20 часа в гр.Варна, по бул.” Христо Смирненски”,
посока бул."Сливница", С.И.М. управлява
лек автомобил „ Шевролет Авео “ с рег. № ****,
собственост на „ Такси Сървиз-Варна”ЕООД, около 10 метра преди кръстовището с ул. "Гео Милев", при преминаване в съседна лява пътна лента не
пропуска и блъска движещия се по нея в права посока лек автомобил "Ауди
А6" с рег. № ****, собственост на С.С.. Като участник в ПТП не спира да установи щетите по
него и го напуска. Акта е
съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не
отразил да има такива. В срока по чл.44 от ЗАНН не са депозирани писмени
възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административнонаказателната преписка, е издадено обжалваното НП.
За да потвърди наказателното
постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП е не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи нарушение правото на защита на жалбоподателя, същото е и обосновано, правилно и
законосъобразно.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Касационната
жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за
нейната процесуална допустимост, поради което и следва да
бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган - от Началник сектор в ОДМВР– Варна, видно от Заповед
№ 812з-1632/ 02.12.2022 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени
в сроковете по чл.
34, ал. 1 и 3 ЗАНН.
При проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира,
че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК.
Обжалваното решение е
валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд
е извършена
цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по
препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на
процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно
изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на
следващите от тях правни изводи.
Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване
на НП изцяло се споделят и от настоящия състав,
поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК.
За пълнота на изложението,
следва да бъде отбелязано и следното:
В хода на административонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени е нарушения материално правни норми, наказанието за което е
индивидуализирано.
Основният спорен
момент в производството е въпросът, касаещ спиране на автомобила от
жалбоподателя, след произшествието.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДв.П водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието.
Под „спиране“ по смисъла на цитираната
норма, следва да се разбира поведение на водача– участник в ПТП, предполагащо не
само да приведе превозното средство в неподвижно състояние, но и да остане на място,
с оглед изясняване на последиците от произшествието, а при необходимост - да уведоми
съответните служби за контрол. Ирелевантни са причините са напускане на местопроизшествието.
В настоящата хипотеза,
наред с писмените доказателства (протокол за ПТП и АУАН), от обясненията на
другия участник в произшествието, депозирани пред актосъставителя, а също и въз
основа на гласните доказателства на лицето, събрани във въззивното производство,
се установява че при потегляне за ляв завой на зелен сигнал на светофара, от
дясно е ударено друг автомобил при опит за престрояване. Водачът на другото МПС
се показва през прозореца, след което напуска местопроизшествието, без да спре.
Изнесените от г- жа А. данни се потвърждават от показанията на другите
свидетели, разпитани по делото – А. М. и Г. Г.. Съгласно същите, те посещават
местопроизшествието след подаден сигнал от участник в инцидента, който посочва че
е ударен от дясно от таксиметров автомобил, при опит да премине на ляво, след
което потегля в посока ЖК "Трошево". След извършена справка по регистрационния
номер на превозното средство, водача е установен, изчакан е на място. На
полицейските служители обяснил, че е бързал, а другия участник трябвало да го
пропусне. След оглед на двата автомобила, е съставен протокол за ПТП.
Показанията на свидетеля М. в съдебно заседание, в частта относно поведението
на касатора, не следва да се кредитират до колкото не отразяват преки и
непосредствени впечатления на лицето, а представляват преразказ на изнесените
от свидетелката А. данни. В тази връзка, следва да се съобрази и
продължителността на периода между датата на ПТП и съдебното заседание, в рамките
на което са депозирани показанията, на полицейския служител, който ежедневно
обслужва подобни произшествия.
При тези данни,
решаващият състав приема, че макар и за период от няколко секунди управляваното
от касатора превозно средство да е приведено в неподвижно състояние, продължителността
на същото не предполага възможност за изясняване на последиците от произшествието.
Неизпълнението на последното задължение налага другият участник в ПТП да търси
съдействие от полицейски служители.
От друга страна,
при формиране на крайните изводи относно извършване на конкретното нарушение,
следва да бъде съобразено и поведението на жалбоподателя, който след
произшествието подписва съставените протокол за ПТП и АУАН без възражения.
Гореизложеното обуславя
извода, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, жалбоподателят не пропуска пътно превозно
средство, което се движи по нея и реализира ПТП, с което е осъществен от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл.
25, ал. 2 от ЗДвП. Същевременно, водачът
не спира за установяване на последиците от произшествието, с което е осъществен
фактическият състав на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДв.П.
На следващо място,
правилно отговорността на водача е ангажирана от административно-наказващият
орган по силата на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1,
т. 5, предложение четвърто от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
предвиждащи конкретните нарушения в диспозицията си. Предвиденото в нормата на
чл. 179, ал. 2 ЗДв.П санкция е определена в абсолютен размер, а по реда на чл.
175, ал. 1, т. 5 ЗДв.П е определено минимално предвиденото наказание, поради
което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същите.
Извършеното
нарушение безспорно не разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла
на чл.
28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от
обичайните нарушения от същия вид.
По изложените съображения, поради
съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по
аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.
Водим от горното, касационният
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1596
от 29.11.2022
г., постановено по АНД № **********2384 по
описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е потвърдено НП № 22-0819-000728/ 25.03.2022 год. на началник група в ОД МВР
Варна, сектор ПП Варна, с което на С.И.М., за
нарушение на чл. 25,ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение четвърто от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба
в размер на 200.00
(двеста) лева, за нарушение на чл. 121,ал. 1,т. 1 от ЗДвП ,на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер
на 50.00 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец, и С.И.М. е
осъден да заплати на ОД МВР - Варна сумата от 80.00 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.И.М., ЕГН: **********, с адрес ***1
да заплати на ОД МВР Варна на сумата от 80.00 (осемдесет) лева,
представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК,
приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.