О П Р Е Д Е Л е н и е
№ 1084 / 14.8.2023г.
гр. Пазарджик
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито
заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Десислава Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 534 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 103, ал. 3, във връзка с чл. 197 и следващите от АПК.
Делото е образувано по жалба на З.З.Б. *** против
Решение № 312000-11766 от 16.05.2023 г., издадено от директора на ОД на МВР –
Пазарджик, с което на жалбоподателя е отказано да се допусне възобновяване на
производството по издаване на ЗПАМ № 23-0367-000024 от 15.02.2023 г., издадена
от мл.автоконтрольор при РУ – Велинград, към ОД на МВР – Пазарджик, с която на
жалбоподателя е наложена мярката – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Жалбоподателят прави искане за отмяна на обжалваното
решение и изпращане на преписката на административния орган за решаване по
същество на искането за възобновяване. Съображенията от жалбата се поддържат и
в писмено становище, подадено от процесуалния му представител преди проведеното
съдебно заседание.
Ответникът по оспорването – директорът на ОД на МВР –
Пазарджик – не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно
заседание. Не взема становище по правния спор.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена
в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: лице,
на което е наложена принудителна аминистративна мярка и което счита, че са
налице условия за възобновяване на производството по налагането ѝ но
чието искане за възобновяване е отхвърлено.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна:
При извършена на 15.02.2023 г. проверка жалбоподателят
в качеството му на водач на МПС е отказал проверка за употреба на наркотични
вещества. Затова със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-0367-000024 от 15.02.2023 г., издадена от мл.автоконтрольор при РУ –
Велинград, към ОД на МВР – Пазарджик му е наложена мярката „временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водач“ до решаване на въпроса за
отговорността но не повече от 18 месеца. Заповедта не е обжалвана от
жалбоподателя и е влязла в сила на 02.03.2023 г. Административно-наказателната
отговорност спрямо него е реализирана с издаването на Наказателно постановление
№ 23-0367-00000 от 01.03.2023 г. Същото понастоящем не е влязло в сила, тъй
като е обжалвано. С Искане за възобновяване вх. № 367000-2612 от 21.03.2023 г.
жалбоподателят е поискал от директора на ОД на МВР – Пазарджик (съответно от
компетентния административен орган) да възобнови административното производство
и да отмени ЗПАМ № 23-0367-000024 от 15.02.2023 г., издадена от
мл.автоконтрольор при РУ – Велинград, към ОД на МВР – Пазарджик. Изложените в
искането съображения са, че с издаването на НП № 23-0367-00000 от 01.03.2023 г.
„ЗППАМ е загубила своето действие и не следва да поражда правни последици“. С
обжалваното Решение № 312000-11766 от 16.05.2023 г. директорът на ОД на МВР –
Пазарджик е приел, че не са налице основанията за възобновяване, посочени в чл.
99, т. 2 до т. 7 от АПК, като в молбата за възобновяване липсват и твърдения за
такова наличие.
С настоящото оспорване жалбоподателят уточнява, че
издаденото НП № 23-0367-00000 от 01.03.2023 г. представлява „ново обстоятелство“
и е основание за възобновяване по аргумент на чл. 99, т. 2 от АПК. Според
оспорващия административният орган е следвало служебно да приложи основанието
по чл. 99, т. 2 от АПК (макар и непосочено изрично в искането за възобновяване)
или поне да даде указания за посочване на новото обстоятелство.
Мотивите на ответника за отказ за възобновяване са
основателни и съответно са неоснователни възраженията на жалбоподателя.
Чл. 99 от АПК изброява изчерпателно основанията за
възобновяване на производствата по издаване на административни актове и
предвижда следното:
Основания за възобновяване
Чл. 99. Влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не
е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал,
когато:
1. съществено е нарушено някое от изискванията за
законосъобразността му;
2. се открият нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при
решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни
на страната в административното производство;
3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно
деяние на страната, на нейния представител или на административния орган,
когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е
дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното
производство;
4. административният акт е основан на документ, който
по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго
държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. същият административен орган по същия въпрос и на
същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила
административен акт, който му противоречи;
6. страната вследствие на нарушаването на
административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да
участва в административното производство или не е била надлежно представлявана,
както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина
на препятствие, което не е могла да отстрани;
7. с решение на Европейския съд за защита на правата
на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи.
Видно от цитираната разпоредба е, че възобновяването
представлява способ за преразглеждане на необжалван и неоспорен пред съда
незаконосъобразен административен акт. Различните основания за възобновяване се
основават на различни обстоятелства, които настъпват или стават известни след
влизане в сила на акта и от които става ясно, че той е незаконосъобразен.
В настоящия случай не е настъпило такова
обстоятелство, от което да става видно, че заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е издадена незаконосъобразно. Издаването на
наказателно постановление за извършването на същото нарушение, за което е
наложена принудителната мярка не представлява такова обстоятелство, което да
разкрива нейната незаконосъобразност. Налагането на административно наказание
представлява втория и заключителен етап на административнонаказателното производство
и това наказание не обосновава незаконосъобразност на наложената ПАМ, а
напротив – по-скоро потвърждава нейната законосъобразност. Посочената в
заповедта за прилагане на ПАМ формулировка „до решаване на въпроса за
отговорността“ е начин за определяне на срока на наложената принудителна мярка
посредством настъпването на определено бъдещо юридическо събитие, което може да
бъде налагане на административно наказание или прекратяване на
административнонаказателното производство. Разрешаването на въпроса за
административнонаказателната отговорност на лицето, на което е наложена ПАМ
посредством двата посочени способа не е свързано със законосъобразността на
принудителната административна мярка и не би могло да изясни (осветли) нейната
незаконосъобразност. Двете административни производства са различни и
независими и преследват различни цели, поради което не са обвързани едно от
друго и изходът от едното не предопределя изхода от другото (не влияе на
неговата законосъобразност).
Решаването на въпроса за отговорността (посредством
приключване на административнонаказателното производство) е въпрос свързан с
изпълнението на влязлата в сила законосъобразна принудителна административна
мярка. В случая с издаването на наказателното постановление настъпва
юридическото събитие, определящо крайния срок на действие на принудителната
мярка и представляващо основание за връщане на отнетото свидетелство за
управление на МПС но не и основание за отмяна на законосъобразно издадената
заповед за налагане на ПАМ. Отмяната на законосъобразно издадения
административен акт и неговото изпълнение (посредством прекратяване за в бъдеще
на действието на разпореденото с него отнемане на отнетото свидетелство) не са
равностойни административни производства. Затова, от една страна жалбоподателят
неправилно е поискал възобновяване на производството по издаване на ЗПАМ №
23-0367-000024 от 15.02.2023 г. и последващата ѝ отмяна, вместо – връщане
на отнетото СУПМС. От друга страна ответникът, който е обвързан от направеното
искане, правилно е преценил, че същото е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Следователно, оспореният административен акт е издаден
от компетентния директор на ОДМВР (непосредствено по-горестоящ орган на
упълномощения издател на ПАМ), във формата на мотивирано писмено решение, при
спазване на относимите материалноправни разпоредби и
административнопроизводствените правила със законосъобразната цел – да не се
допусне възобновяване на производство и отмяна на законосъобразно издаден
административен акт, за които не са настъпили законовите предпоставки за
възобновяване.
Предвид гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля жалбата на З.З.Б.
*** против Решение № 312000-11766 от 16.05.2023 г., издадено от директора на ОД
на МВР – Пазарджик, с което на жалбоподателя е отказано да се допусне
възобновяване на производството по издаване на ЗПАМ № 23-0367-000024 от
15.02.2023 г., издадена от мл.автоконтрольор при РУ – Велинград, към ОД на МВР
– Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена мярката – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба,
подавана чрез настоящия съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд на Република България.
Съдия: /п/