№ 28632
гр. София, 15.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110115383 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу
Н. В. К., с която са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения, както следва: 63,76 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 31.12.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. АДРЕС , аб.
№ **** ; 18,25 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението
за неплатена топлинна енергия за периода от 16.10.2010 г. до 31.05.2023 г.;
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.07.2023 г. до окончателното плащане, за
които суми по ч. гр. дело № 39290/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С молба с вх. № 218670/03.07.2024 г. , в срока за отговор на исковата
молба, ответникът е приложил доказателства за цялостно погасяване на
задължението към ищеца /на дата 28.06.24г./ по настоящото дело,
включително законна лихва за забава .
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът
намира, че доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло
погасени от ответника Н. В. К. посредством плащането им в хода на процеса,
между страните по делото не съществува правен спор, който да бъде разрешен
със сила на присъдено нещо. Няма ли правен спор, няма нужда и интерес от
съдебна защита, а наличието на правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на иск, за която
съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че в случая не е налице изрично
изявление на ищеца за оттегляне или отказ от предявените искове, съдът
намира, че доколкото заявените от него искови претенции са удовлетворени
изцяло, то за „ФИРМА“ ЕАД не съществува правен интерес от водене на
1
настоящото съдебно производство. Съдът е длъжен да обезпечи развитието
на едно процесуално допустимо съдебно производство, поради което в случай
че констатира липсата на някоя от абсолютните положителни процесуални
предпоставки за надлежно възникване на правото на иск - правен интерес от
заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените
искове се явяват процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая
заявените от ищеца искови претенции, вкл. и тези за съдебните разноски, са
изцяло удовлетворени от ответника Н. В. К. в хода на процеса, то за
„ФИРМА“ ЕАД е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради
което образуваното въз основа на тях съдебно производство като процесуално
недопустимо следва да се прекрати.
В т. 13 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, се
предвижда, че при прекратяване на производството по иска по чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист
подлежат на обезсилване, за което компетентен е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване.
Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да
се постановят едновременно с определението за прекратяване на
производството по иска. Ето защо, с настоящия съдебен акт наред с
прекратяването на производството, следва да бъде обезсилена и издадената по
ч. гр. дело № 39290/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.07.2023 г.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално
недопустима исковата молба следва да бъде върната, а образуваното въз
основа на нея производство по гр. дело № 15383/2024 г. по описа на СРС, II
ГО, 69 състав, следва да се прекрати. Издадената по ч. гр. дело № 39290/2023
г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
31.07.2023 г. следва да се обезсили.
Доколкото ответникът е заплатил след завеждане на делото срещу него –
на на 28.06.24г. , и е станал повод за завеждането му , дължи разноските,
претендирани от ищеца за юрисконсултско възнаграждение по настоящото
исково производство, които съдът намира, че следва да му се присъдят в
минимален размер от 100лева, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК .
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 88252/18.03.2024 г. по описа на СРС, 69 с-
в, подадена от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Н. В. К., ЕГН
**********, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 15383/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 69 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
2
ГПК от 31.07.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 39290/2023 г. по описа на СРС,
II ГО, 69 състав, срещу длъжника Н. В. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.8 ГПК Н. В. К., ЕГН ********** да
заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ********* разноски по настоящото дело за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3