Решение по дело №1057/2019 на Районен съд - Велико Търново

                                   Р Е Ш Е Н И Е №

             гр. Велико Търново , 25.11.2019  г.

 

Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми  състав, в  публично заседание на 25.10.2019  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА

                                                     

          при участието на секретаря Д.Бабекова като разгледа докладваното от съдията  Гр.д. № 1057  по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производство по спорна съдебна администрация по чл. 127,ал.2 и чл.127а,ал.2 от СК .

       Ищецът З.К.  З., чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК е депозирал искова молба, в която  твърди,  че е живял на семейни начала с ответницата. На 1.04.2014 г. в Нидерландия е родено детето им К.. Сочи, че през съвместното им съжителство той е осигурявал издръжката на семейството. През януари 2019 г. ответницата се върнала в България, а на следващия месец се прибрала с друг мъж. Навежда, че през пролетта на 2019 г. той и детето дошли в България , където се установили временно в дома на родителите му с уговорка двамата с майката на детето да уредят отношенията си. Детето започнало да посещава детска градина, а майката, въпреки уговорката, не се прибрала в България и освен, че го е чула няколко пъти по телефона, не се е интересувала от сина им. Излага, че работи и има постоянен адрес в Нидерландия и твърди, че може и  иска да се грижи за детето.                       С допълнителна молба заявява, че  има постоянен адрес ***. Моли съда да постанови решение, с което да възложи упражняването на родителските права върху детето на него при посочен режим на лични отношения с ответницата; местоживенеето на детето да бъде по неговото местоживеене , както в Нидерландия, така и в България .  Претендира  майката да му заплаща месечна издръжка за детето в размер на по 200 лева със законните последици от това.  Предявява искане за даване на заместващо съгласие от съда детето да пътува до дестинациите, посочени в исковата молба придружено от бащата или упълномощено от него лице. В съдебно заседание  лично и чрез пълномощника си поддържа исковата молба.  Уточнява, че живее  в гр.П.Т., работи и местоживеенето на детето, ако му се предоставят родителските права, ще бъде в това населено място.    

В срока за отговор на исковата молба ответницата К. Д. Я., чрез пълномощника си адв.Н. от ВТАК оспорва исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Оспорва изложените фактически твърдения и навежда свои, като сочи, че ищецът е упражнявал спрямо нея психическо и физическо насилие. Заявява, че непрекъснато искала да контактува с детето си. Когато се върнала в Нидерландия ищецът и заявил, че той и детето са в България. Сочи, че от 22.04.2019 г. е в България, срещнала се е със сина си и навежда, че за него не се полагат необходимите грижи. Моли съда да постанови решение, с което да предостави на нея родителските права върху детето; да определи местоживенеето му по нейното местоживеене при режим на лични контакти, описан в отговора и бащата да бъде осъден да и заплаща месечна издръжка в размер на 450 лева със законните последици при забава.  По искането с правно основание чл.127а,ал.2 от СК заявява категоричното си несъгласие детето да пътува в чужбина без нея. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си моли съда да отхвърли исковите претенции .

Съдът, след като съобрази изложеното в исковата молба и представените по делото доказателства,  намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0156/ 2.04.2015 г.   на Община Велико Търново, страните са  родители на детето К. З.К., роден на *** г. в Нидерландия.  Ищецът е регистрирал търговско дружество и развива дейност чрез Предприятие за ремонти и почистване "К." , според извлечение от търговския регистър на Търговската камара , както и има регистриран адрес по местоживеене *** регистрация Вормерланд, община Вормер от 1.04.2014 г.  Детето К. също е регистрирано в Общинската база данни на Вормерланд. Ответницата е приложила и е приет полицейски доклад от полицейска единица Северна Холандия, видно от който тя е подала жалба на 19.02.2019 г. за инцидент от 12.02.2019 г., при който тя е била заплашена от ищеца с думите, че ще я убие. Във връзка с искането на ищеца за постановяване на привременни мерки по реда на чл.127,ал.3 от СК е изготвен социален доклад от Д "СП" Свищов  изпратен с писмо от 6.06.2019 г., в който е изложено, че към момента детето живее заедно с баща си в гр.П.Т. в дома на прародителите си по бащина линия. При извършеното социално проучване от Дирекция "Социално подпомагане", гр.Свищов е констатирано, че от 28.03.2019 година К. е записан и посещава детска градина в гр.П.Т.. Детето е спокойно и  в момента овладява български език. Посещава редовно детското заведение с изключение на дни, в които е бил болен. Грижи за детето полагат бащата  и неговата майка. Жилището, в което детето пребивава разполага с всички необходими удобства, включително стая за детето, обзаведена с детско обзавеждане и много играчки. Значими възрастни за К. са прародителите по бащина линия и лелята по бащина линия. Има изградена емоционална връзка между детето и бащата. Бащата дава информация за редки контакти на детето с майката. В писмо изх.№ ПР/Д-ВТ/141-00/10.06.2019 г. на Д "СП" Велико Търново се констатира, че социалните работници са били в обективна невъзможност да извършат възложеното от съда проучване за целите на производството по привременни мерки, тъй като ответницата-майка на детето, към момента се намира в Нидерландия. С Определение от 11.06.2019 г. съдът е постановил привременни мерки по реда на чл.  127 ,ал.3 от СК , като е предоставил родителските права върху детето на бащата и е определил местоживеенето му по местоживеене ***; определил е режим на лични отношения с майката  и е осъдил майката да заплаща издръжка за детето. Изслушан лично в съдебно заседание ищецът заявява, че  детето е родено в Холандия, където са живели заедно с ответницата. Там той има  собствен бизнес, ръководен в момента от баща му. Сега живее в гр.П.Т. в жилището на родителите си , работи като строител и има намерение да остане в България. В грижите за  К. получава помощ от майка си. Според него детето се учи да говори на български, ходи на детска градина , играе си с децата. Ищецът заявява, че ако му бъдат предоставени родителските права ще остане да живее в България. Твърди, че е обяснявал на детето необходимостта да се вижда с майка си и излага, че се е върнал в България , за да заведе дело за детето. Ответницата от своя страна лично в съдебно заседание заяви, че е узнала за връзка на мъжа си /ищеца/ с друга жена от социалните мрежи. Завела дело в Холандия, но го прекратила от страх. Постигнали съгласие  детето да живее с ищеца, тъй като след раздялата им живяла по хотели. През м.март разбрала, че бащата и детето са в България.Имала желание доброволно да уредят отношенията си, но не успели. Излага, че иска да живее в България заедно с детето , като сочи, че ще има подкрепа от родителите си , както и от брат си, освен това ще започне работа. Когато детето било при нея споделяло, че при баща му идва някаква какичка,  която го ударила в стомаха и го хванала за гушата. Св.Ч. познава двете страни, живели са известно време заедно в Холандия. Когато ходел на гости забелязвал, че ответницата се държи гадно към детето, ядосва се, не му обръща достатъчно внимание. Бащата се държал добре с  детето, а то  му се радвало. Понастоящем  свидетелят също живее в гр. П.Т. и според него бащата се грижи добре за сина си, който има всичко, което му е необходимо. Излага, че родителите се карат постоянно  и че майката не иска да гледа детето. Сочи, че докато живяли  в Холандия детето не ядяло хляб, имало проблеми със стомаха, но сега започнало да се оправя. Твърди, че  бабата /майката на ищеца/ водела детето на градина , а ищецът се занимавал с него през почивните дни и след  работа. Не знае дали ищецът  има връзка с друга жена. Св.Ч. заявява, че ответницата не готвела на детето, а му давала набързо приготвени неща, поради което то имало проблем с ходенето до тоалетна. Откакто са в гр. П.Т. детето започнало да се храни нормално, ходи до тоалетна. Тя лично го е питала дали му харесва в града и детето е отговаряло положително, а на въпроса дали майка му му липсва отговаряло, че това не е така. Според свидетелката бащата се грижи за детето, купува му играчки, справя се с отглеждането му.За майката твърди, че тя не иска да отглежда детето. Св.Р. е майка на ответницата. Тя излага, че дъщеря и се е установила в България, живее при тях, но ще си намери работа. Сочи, че откакто е в България, дъщеря и е вземала детето един път, при което то било с фалшиви платненки, ноктите на краката му не били изрязани. Когато бащата дошъл да го вземе детето плачело и не искало да тръгва. Според нея бащата не може да възпитава детето , не го гледа, гледа го баба му. Детето било ограничавано от баща си да контактува с майката.  Свидетелката заявява, че когато дъщеря и започне работа тя ще и помага за детето, както и помага и финансово. Изготвеният от Д "СП" Велико Търново социален доклад изпратен на съда на 3.09.2019 г. излага, че ответницата първоначално е живяла при майка си, а от м.август 2019 г. живее на квартира със съжителя си. Условията в жилището са отлични. Детето се адаптира бързо, има изградени хигиенни умения и навици, храни се самостоятелно, спокойно е. Пребиваването му в детската градина, където овладява български език се отразява благоприятно. Според социалните работници ответницата не настройва детето против бащата въпреки конфликтните им отношения   и осъзнава необходимостта той да присъства в живота му. Приложени са протокол за полицейско предупреждение от 28.08.2019 г., издаден срещу А. и протокол за полицейско предупреждение от 30.08.2019 г., издаден срещу З.З., с които двамата са предупредени да не упражняват никакви действия спрямо К.Я., изразяващи  психически или физически заплахи. По повод тези протоколи ответницата обяснява, че майката на ищеца я обижда постоянно, когато тя отива да  вземе детето съобразно постановения режим. Смята, че тя е по-добрият родител , който трябва да отглежда детето  и счита, че ищецът и майка му настройват детето срещу нея. От своя страна ищецът също мисли, че  той ще отглежда детето по-добре от ответницата.  Излага, че баща му е получил инсулт и затова майка му е отишла в Холандия да се грижи за него. Твърди, че той учи детето да говори български, то ходи на градина, справя се много добре. За случая, в който ответницата е повикала полиция обяснява, че са се скарали и той само я е бутнал по рамото, не я е удрял. Навежда,  че когато ответницата взема детето не се грижи добре за него, тъй като то е споделяло, че си играе само.  Разпитаният свидетел И.живее на фактически съпружески начала с ответницата в жилище на свободен наем, който той заплаща. Работи като фризьор, работи и допълнително и доходите му да достатъчни, за да издържа семейството, тъй като в момента тя не работи. Твърди, че познава детето добре, че двамата се разбират и той е готов да се грижи за него. Сочи, че когато детето е при майка си излизат на разходка, то  играе пред входа с други деца, учи се да говори на български. След посещенията не  иска да си тръгва и плаче. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск по чл.127,ал.2 от СК е допустим. Тъй като не е постигнато  предварително съгласие между родителите следва съдът да уреди отношенията между тях по повод роденото малолетно дете , като определи упражняването на родителските права и местоживеенето  и личните  контакти с другия  родител, както и издръжката на детето. По делото не се спори, че страните са родители на малолетния К. , роден в Холандия на 1.04.2014 година. Към момента с оглед постановените привременни мерки К. живее с баща си в гр.П.Т. , където посещава детска градина, а контакта с майката осъществява съобразно определения режим през почивните дни.  Ищецът и детето живеят в жилището на родителите му в гр.П.Т.. Той работи като строител в гр.Велико Търново , но всяка вечер се прибира, а в грижите за К. е подпомаган от своята майка.  Ответницата  живее на семейни начала със св.И.в жилище на свободен наем, в което също има всички необходими условия. Не работи, подпомагана е финансово от родителите си, а разходите за издръжката на домакинството  са поети от св.Исмаилов.  И двете страни заявяват желанието си да  полагат грижи за сина си и искат от съда да им предостави родителските права върху детето с произтичащите от това последици. От изготвените социални доклади съответно от Отдел "Закрила на детето" при Д "СП" Свищов и при Д "СП"  гр.Велико Търново се констатира, че и двете страни имат желание и съответно битови и финансови възможности да отглеждат детето. Родителите са ангажирани с детето, но отношенията между тях са изключително влошени. К. посещава детска градина, учи български език, адаптира се бързо, има приятели. В социалния доклад на Д "СП" Свищов се излага наличието на изградена емоционална връзка между бащата и детето. В социалния доклад на Д "СП" Велико Търново се констатира, че майката също има изградена емоционална връзка със сина си.  Тя счита, че се явява като  авторитет за детето, което е  привързано към баща си и  баба си. Изтъква се, че майката осъзнава ролята на бащата в живота на детето и не предприема никакви стъпки относно насаждане на отрицателни емоции и мисли към другия родител.  От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на  св. Ча.се установи, че докато са живели заедно в Холандия  майката се е грижила за детето, а бащата е ходел на работа. Според тях майката не се грижела добре за детето, не го хранела правилно, това породило проблеми със стомаха, освен това не играела с него, обиждала го. Свидетелите твърдят,  че откакто детето е при баща си в България, за него се полагат всички грижи, то яде готвена храна, вече няма проблеми и се чувства много добре. Съдът не кредитира показанията на св.Ча.в частта им относно липсата на грижи за детето от страна на ответницата. Тя го е отглеждала от  раждането му до началото на тази година. Няма доказателства по делото, подкрепящи изложените обстоятелства от свидетелите за поведение на майката,  довело дори до здравословен проблем на детето / невъзможност да ходи до тоалетна с оглед неправилно хранене/. Свидетелите са живели на около 50-60 км. от жилището на страните и колкото и пъти да са ходили на гости не могат да имат преки впечатления от ежедневния живот на детето и майката, за да правят изводи, които да се кредитират изцяло като достоверни. В този ред на съждения показанията на св. Рус.-майка на ответницата, също не се кредитират от съда в частта им, в която свидетелства за невъзможността на бащата да се грижи за детето, изразена в лоша хигиена, или  обуването му с "фалшиви платненки". Не стана ясен смисъла на понятието фалшиви, който свидетелката влага при описание на обувките, а неизрязаните нокти на краката, които тя може да е видяла  при едно посещение,  не са достатъчна индикация за неспособността на бащата да се грижи за детето.  Що се отнася до изложеното от  св.Р. в социалния доклад на Д "СП" Велико Търново относно използваните от К. неприлични думи в резултат на отглеждането му от бащата, съдът имаше възможност лично да се убеди на каква вербална  агресия е способна самата свидетелка  и  какви изразни средства използва.  Показанията на св.И.съдът кредитира, доколкото същите отразяват факти от обективната действителност относно съвместния му живот с ответницата, както и субективното му намерение да помага при отглеждането на детето, ако родителските права бъдат предоставени на майката. При този доказателствен материал съдът намира, че и двамата родители разполагат с необходимия капацитет да отглеждат и възпитават детето. И двамата са емоционално привързани към него и искат да поемат грижите за сина си.  И двете страни имат необходимите жилищни условия, както и финансови възможности. Ищецът работи, а ответницата, макар да не работи е подпомагана финансово, както от родителите си, така и от съжителя си, който осигурява издръжката на семейството им. Установи се, че К. овладява български език, контактен е, адаптира се бързо към средата в детската градина, която посещава в гр.П.Т. и е привързан емоционално и към двамата си родители, според докладите на социалните работници.   Родителите са в изключително конфликтни отношения, но въпреки това майката нееднократно е изразила готовност да контактува с бащата по въпроси свързани с детето, както и да не пренебрегва неговата роля и значимост за живота на сина им. Не е без значение обстоятелството, че и фактическият и съжител, освен изразеното положително отношение към детето намира, че то не трябва да прекъсва връзките с родния си баща.  Обратно, при  личните изявления на ищеца съдът не установи същото положително отношение и поощрение към детето да контактува с майката.                        В производството по спорна съдебна администрация касаеща родителските права съдът взема решение, ръководейки се от най-добрия интерес на детето.  Според §1, т.5 от Закон за закрила на детето най-добрия интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето, физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола и др. характеристики, способността на родителите да се грижат за него и др.обстоятелства, имащи отношение към детето. Следва да се съобрази още и възможността на родителите да получават помощ от близки, привързаността на детето към тях и пр. Събраните доказателства сочат, че след раждането на детето грижи за него са полагали и двамата родители, като непосредствената ежедневна грижа е била от страна на майката, тъй като бащата е работел и е осигурявал издръжката на семейството. След фактическата им раздяла двамата родители не общуват нормално, отправят си взаимни обвинения и нападки, което според съда се отразява изключително негативно на детето. В тази насока родителите следва да бъдат поощрени да поискат адекватна помощ от съответните специалисти, например в Център за обществена подкрепа, с оглед преодоляване на различията и намиране на допирни точки в общуването помежду си, което би спомогнало за емоционалното спокойствие и правилното психическо развитие на малолетното им дете.     Съобразявайки родителския капацитет и на двамата родители, средата и начина им на живот, подкрепящите ги близки  и ръководейки се от   най-добрия интерес на детето съдът намира, че към момента майката е тази, която следва да полага ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето и  на нея следва да се предоставят за упражняване родителските права. Съдът изхожда от обстоятелството, че детето е в още много ниска възраст, която предполага майчина грижа, майчина ласка и изграждане на чувство за сигурност и защитеност, каквато само майката би могла да даде в този период от живота на всяко дете. Не се събраха доказателства тя да е неглижирала родителските си  задължения.  Напротив, събраха се доказателства, че  основно ищцата е полагала грижи за малолетното дете до момента на фактическата раздяла с бащата. Детето се чувства спокойно и с нейния съжител, който изразява готовност да я подпомага при отглеждането му. От друга страна внезапното заболяване на бащата на ищеца е наложило бабата на детето да замине в Холандия, за да се грижи за него, което води до извода, че ищецът към момента не разполага с подкрепата, на която е разчитал в грижите за детето. Отделно от това следва да се има предвид, че ищецът има бизнес и наети работници в Холандия, като след връщането му в България бизнеса е поет от баща му, но заболяването му  може да наложи по-чести пътувания, или дори връщане на ищеца в Холандия. Както бе споменато по-горе решаващо  за съда е и отношението на ответницата и съжителя и към бащата- не в личното му качество, а в качеството му на родител, от който детето не бива да се отчуждава и не бива да се лишава. Макар да не отрича родителския капацитет  на бащата съдът счита, че в интерес на детето е родителските права върху него да се предоставят на майката.  От горното следва и определяне на местоживеенето на детето по местоживеене ***. По отношение на личните контакти на бащата с малолетното дете съдът намира подходящ следния режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, като бащата взема и връща детето от и на местоживеенето на майката; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, ако работи; през половината от ваканциите на детето, които са регламентирани от съответното учебно заведение, което посещава; за празниците Коледа, Нова Година и  Великден при редуване на двамата родители, като през четните години детето да бъде при бащата, през нечетните- при майката. Ответницата следва да бъде задължена при промяна на местоживеенето си своевременно да уведомява ищеца  с оглед осъществяване режима на лични контакти с детето.  Предоставянето на родителските права на майката води до задължение на бащата да заплаща издръжка за малолетното дете. Имайки предвид възрастта на детето, съобразявайки неговите нужди, както и обстоятелството, че майката не работи, а от друга страна бащата е в трудоспособна възраст и  няма задължения към други лица за издръжка, отчитайки и неговото становище изразено в исковата молба относно потребностите на детето съдът приема, че същият следва да заплаща ежемесечна  издръжка в размер на по 200 лева за малолетното дете, считано от влизане в сила на съдебното решение / с оглед постановените привременни мерки по чл.127а,ал.3 от СК / до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава при просрочие. До този размер съдът намира претенцията на ответницата за основателна , като за разликата от 250 лева до пълния претендиран  размер от 450 лева, следва да се отхвърли. Останалата необходима част от издръжката следва да се поеме от майката, която освен това ще полага и лични грижи за детето. 

По иска с правно основание чл. 127а,ал.2 от СК с оглед предоставянето на родителските права на майката, същият се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. 

     При този изход на делото ищецът  следва да заплати държавна такса за присъдената издръжка  в размер на 288 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС , ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист. С оглед характера на производството по спорна съдебна администрация и при даденото разрешение от съда, което е в обща полза, разноските остават за страните така, както са ги направили.   

 

                   Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

                     ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от  съвместното съжителство между З.К.З.  с ЕГН **********    и К.Д.Я. с ЕГН ********** малолетно дете К. З.К. с ЕГН **********    на  К.Д.Я. с ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на детето.

 

                      ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на  малолетното дете К. З.К. с ЕГН **********   по местоживеене на майката К.Д.Я. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, при задължение на майката при промяна на местоживеенето си своевременно да уведомява бащата за новия си адрес.   

 

                    ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата З.К.З.  с ЕГН **********  и малолетното дете К. З.К. с ЕГН **********,    както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, като бащата взема и връща детето от и на местоживеенето на майката; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, ако работи; през половината от ваканциите на детето, които са регламентирани от съответното учебно заведение, което посещава; за празниците Коледа, Нова Година и  Великден при редуване на двамата родители, като през четните години детето да бъде при бащата, през нечетните- при майката.

 

               ОСЪЖДА З.К.З.  с ЕГН **********   ДА ЗАПЛАЩА на К.Д.Я. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете К. З.К. с ЕГН **********    ежемесечна  издръжка за детето в размер на по 200 /двеста /лева ,  считано от влизане на решението в сила,  до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска  от просрочието до  окончателното  изплащане, като за разликата от 250 / двеста и петдесет / лева до пълния претендиран размер от 450 / четиристотин и петдесет/ лева отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.     

 

              ОТХВЪРЛЯ иска на З.К.З.  с ЕГН **********   срещу К.Д.Я. с ЕГН ********** с правно основание чл.127а,ал.2 от СК за постановяване на заместващо съгласие за пътуване на малолетното дете К. З.К. в чужбина  без съгласието на майката,      придружавано  само от бащата или упълномощено от него лице, като неоснователен и недоказан. 

 

         ОСЪЖДА З.К.З.  с ЕГН ********** ***    да заплати в полза за на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС  сумата от 288 /двеста осемдесет и осем/ лева държавна такса върху присъдената  издръжка, както и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред Великотърновски окръжен съд, чрез Великотърновски районен съд.   

 

                         

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………