ПРОТОКОЛ
№ 818
гр. Смолян, 22.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20235440100490 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:10 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Д. З. И., редовно призован, се явява лично и с процесуалния си
представител адв. Ч..
ОТВЕТНИКЪТ Д. Т. Г. , редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание.
ОТВЕТНИКЪТ И. Т. Г. , редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание.
ОТВЕТНИЦАТА М. Т. Г. , редовно призована, не се явява. За нея се явява
процесуалният й представител адв. П..
СВИДЕТЕЛЯТ А. Р., нередовно призован, като за него не са внесени указаните
разноски съобразно указанията на съда.
АДВ. Ч. – Да се даде ход на делото.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предмет на делото е предявения иск от ищеца Д. З. И. срещу ответниците Д. Т.
1
Г., М. Т. Г. и И. Т. Г., с правното основание на чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от
ЗС, да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че Д. З. И. е
собственик на селскостопанска сграда с идентификатор ** съгласно КККР на с .С..
одобрени със Заповед №РД-18- 73/16.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК. с
площ 29 кв.м., с предназначение: селскостопанска сграда и адрес на сградата: с.С.,
ул.**, на основание давностно владение, продължило явно. непрекъснато и
необезпокоявано през периода от 30.06.1999г. до настоящия момент включително.
Твърди, че владението върху имота е продължило 24 години.
Ищецът твърди, че живее в триетажна къща в с.С., намираща се в имот с
кадастрален номер *** съгласно одобрените КККР на с.С..
През 1991 г. заедно с баща си З. Ф. И. Д. ищецът построил селскостопанска
сграда в съседния му поземлен имот с идентификатор **. Към момента на започване на
строежа на сградата имотът бил общинска собственост, като кметът на с.С. им дал
устно разрешение за започването му с уговорката, че разрешението за строеж ще се
оформи и документално. Д. И. и баща му З. И. построили стопанската сграда през 1991
г. със собствени средства и труд, спазвайки строителните изисквания, но без
документи и бащата на ищеца я е декларирал на свое име.
Селскостопанската страда я е използвал основно ищецът, като в нея отглеждал
животни - крава и овце, а баща му му помагал до преди да почине на 19.06.2009г.
През 1999г., след направена справка в Служба по вписвания, Д. И. разбрал, че
имота върху, който се намира стопанската сграда, построена от него и баща му, е
възстановен на наследниците на Т. Д. Г..
През 2000 г. в село С. пристигнали част от наследниците на Т. Г., за да търсят
възстановения им имот. Заявили на ищеца, че те са собственици на поземлен имот с
настоящ идентификатор **, както и на намиращата се в имота сграда. Д. се съгласил с
правото им на собственост върху поземления имот , но категорично отрекъл и
възразил срещу твърдението им, че са собственици и на стопанската сграда, тъй като
сградата е построена от него и баща му, докато имотът бил общински и те нямат
абсолютно никакви права върху сградата и няма да допусне да влязат в нея. От тогава
сградата е заключена и достъп до нея имат само ищецът и семейството му.
През 2005г. ищецът установил контакт с М. Г. и започнал преговори с нея за
цена на поземления имот, за да го закупи, въпреки , че той го стопанисва през цялото
време и упражнява необезпокоявано фактическата власт върху него. Преговорите
включвали закупуване само на поземления имот, тъй като Д. продължавал да им
заявява собствеността си върху стопанската постройка. Не се разбрали за продажната
цена и не се стигнало до сделка.
На 19.06.2009г. починал бащата на ищеца, след което Д. И. декларирал
2
селскостопанската сграда на свое име и продължил да заплаща данък за този недвижим
имот.
Ищецът твърди, че през целия период - от възстановяване собствеността на
поземления имот на наследниците на Т. Г.,обективирано в Нотариален акт №*,том* от
30.06.1999г., до настоящия момент, или продължило 24 години, Д. И. упражнява явно,
непрекъснато и необезпокоявано фактическата власт върху селскостопанската сграда с
идентификатор **. с площ 29 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор **. с
намерението да я свои /със съзнанието на собственик/, което намерение заявява и
демонстрира явно и недвусмислено през целия период. Според разпоредбата на чл.79
ал.1 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху недвижим
имот, се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години., като според
ищеца са изпълнение елементите за придобИ.ето на имота по давност- упражняване на
фактическа власт върху вещта за съответния период от време, и субективен —
намерение да се свои вещта.
От ответниците Д. Т. Г. и И. Т. Г. не са постъпили отговори на исковата молба.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника М. Т. Г.– Н. предявеният
иск се оспорва като неоснователен със следните възражения: М. Г. Н. е съсобственик
на поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с.С., заедно с братята й Д. Г. и И. Г.
по силата на реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от Е. И. Г. – майка
и Т. Д. Г.- техен баща, който имот е идентичен с незастроено дворно място с площ от
* кв.м., съставляващо част от имот с пл.№** по КП на с.С. в местност „**“, която
участва в озеленяване кв.* по ЗРП на с.С., правото на собственост върху който им е
признато с нот.акт №*, том *, дело №*г. на нотариус К..
Иска да бъде признато за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, заявеното от ищеца в исковата молба, че признава правото на собственост
на наследниците на Т. Г. върху поземления имот. В тази връзка ответницата М. Г.- Н.
се позовава и на писмени доказателства- удостоверението по чл.13, ал.4 и 5 от
ППЗСПЗЗ, скица от 20.11.1998г., Решение на ПК- Смолян №17081/02.12.1998г.,
удостоверение за наследници на Т. Д. Г. и на Е. И. Г..
Оспорва твърдението на ищеца, че през цялото време той е стопанисвал и
упражнявал необезпокоявано фактическа власт върху сградата, предмет на спора. От
1999г. е разбрал, тъй като имота е възстановен на наследниците на Т. Г.. Още през
2000г. наследниците на Т. Г. отишли в с.С. да търсят възстановения им имот като
собственици, както и на построената в него сграда. Нивата са заявили за
възстановяване със заявление от 1992г., подадено от Е. Г.., видно и от Решение
№17081/02.12.1998г. и винаги са считали за своя собственост в хода на
реституционната процедура, в рамките на която са възстановени с нот.акт от 1999 г.
Ответницата сочи още, че от скиците от 20.11.1998г. и от 13.12.1994г. и от
3
25.09.2005г., издадени от ОНС- С. и Дирекция АСБ- Община Смолян, е видно, че в
частта за озеленяване от * кв.м. в кв.*, идентичен на ПИ **, към никоя от трите дати
на издаване на скицата имотът не е бил застроен. Сградата, предмет на спора е заснета
едва през 2020г., т.е., преди тази дата тя не е съществувала, видно от скица от
28.06.2022г и не е съществувал обект, върху който да се упражнява фактическа власт,
каквато ищецът сочи да е упражнявал от 30.06.1999г.
Още след приемане на реституционния закон лично ответницата М. Г.- Н. е
разговаряла с майката на ищеца, че имота е на ответниците и могат да го ползват,
независимо дали ще се осъществи покупко- продажба или под наем, като отговора
винаги бил, че ще събират парични средства, а ответниците да си подготвят
договорите, но това не се осъществило. Подобни факти се сочат и от самия ищец в
исковата молба.
Другото възражение на ответницата М. Г.- Н. е, че Закона за общинската
собственост е приет през 1996г., поради което не би могло да се приеме, че имота, в
който ищецът твърди да е построил сграда през 1991г., е общинска собственост.
Ответницата М. Г.- Н. нееднократно е заявявала в разговор с ищеца, че тъй като
имота е техен, тяхна е и сградата , находяща се в него. При това, оспорва твърдението
на ищеца необезпокоявано да е упражнявал фактическа власт върху нея, а тези
разговори недвусмислено е демонстрирано оспорване на претендираното от него
право. Последният такъв разговор е от 2021- 2022г., когато ответницата завела лице за
оглед на имота.
Тежестта на доказване по предявения иск пада върху ищеца, който следва да
докаже правото си на собственост върху процесната стопанска сграда на твърдяното
придобивно основание – придобита на основание давностно владение съобразно
твърденията си в исковата молба, а именно, че през посочения от него период от време
повече от 10 години е упражнявал фактическа власт необезпокоявано като негова
собствена.
ИЩЕЦЪТ Д. И. – За поземления имот, в който е построена сградата не
оспорвам, че е собственост на ответниците.
АДВ. П. – В такъв случай това обстоятелство не е необходимо да се доказва. В
тази връзка поддържам заявеното в отговора на М. Г. и отново правя възражението, че
стопанската постройка е придобита по реда на приращението, обстоятелство, което не
се оспорва от ищцовата страна. По силата на чл. 92 от ЗС ответниците са придобили
сградата по реда на приращението. Не възразявам доклада да стане доклад по делото.
С оглед заявеното от ищеца Д. И., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО между страните и ненуждаещо се от доказване
4
обстоятелството, че ответниците Д. Т. Г., И. Т. Г. и М. Т. Г., са собственици на
поземления имот ** съгласно КККР на с .С.., в който е построена процесната сграда с
идентификатор ** съгласно КККР на с .С., което се признава от ищеца Д. З. И..
АДВ. Ч. – Поддържам исковата молба, възразявам срещу отговора, като
неоснователен и недоказан. С оглед изявлението на адв. П. съгласно чл. 92 от ЗС
собственика на земята се счита и за собственик на постройките върху нея, освен ако не
е установено друго, като в този смисъл е настоящото производство.
АДВ. П. – Колегата пропуска, че освен ако не е установено друго, а съобразно
трайната практика на ВКС и другите съдилища, другото е учредяване право на строеж,
а те нямат такова твърдение.
АДВ. Ч. – Представям заверено копие от данъчна декларация от 31.08.2022 г., от
която е видно, че е декларирана процесната сграда през 1998 г., а в самата декларация
се съдържа изявление, че сградата е построена още 1991 г. Представям и
удостоверение за наследници на Е. Г.. Водим двамата свидетели, които моля да се
разпитат.
АДВ. П. – Да се приемат представените доказателства. Декларирането на имота
не прави лицето собственик. Няма да водим допуснатите ни до разпит свидетели,
отказваме се от втория свидетел.
Ще следва да се пристъпи към разпит на свидетелите, които се явяват за
днешното съдебно заседание и предвид заявеното от адв.П., че няма да бъде разпитван
още един свидетел, допуснат от съда.
Сне се самоличността на свидетеля както следва:
Е.Б. Ч. – ***г., българин, б.гр., неосъждан, женен, без родство и дела.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Ч. – Аз живея в С. и всеки ден съм минавал през имота,
отивайки на работа. В имота има построена стопанска сграда, а около имота има и
нива, ползва се и за ливада. Имота е около 800 кв. После имота го включиха в
регулацията и го раздадоха. Спорния имот е бил в блок на ТКЗС, но впоследствие е
бил изключен през 1962 г. Известно ми е, че през 1962 г. имота се изключи, защото съм
гледал плановете от 1950, после от 1977 година, а през 1962 г. просто има частично
изменение на плана, като се изключиха площите от ТКЗС. Имота е възстановен на Г.и.
След 1990-та година изцяло го ползваха семейството на ищеца - И.. Парцела за къщата
му е даден като държавен парцел, за да си построи къща, като И. си построиха къща и
ползваха целия имот. Застроиха и селскостопанска сграда, като сееха картофи и
зеленчуци. Така от 1987 г., откогато имат отстъпено право на строеж и до сега го
ползват И.. И. ползват цялата площ, парцела на жилищната сграда и стопанската
постройка. Може би 3-4 години след отстъпеното право на строеж за къщата,
5
семейството на ищеца построиха стопанска сграда в имота. Долния етаж на
стопанската сграда е масив, където се гледаха животни, горния етаж е паянтов, и се
използва за сено. Ползваше се от З. И. заедно със синът му и съпругата му, а
впоследствие, когато почина З. И. останаха да го ползват само ищецът Д. и майка му
С.. Стопанската сграда както посочих се построи 3-4 години след ОПС, може би 1990-
1991 година, тъй като ОПС беше отстъпено през 1987 г. След като И.и построиха
жилищната сграда взеха да строят и селскостопанската сграда. Не си спомням някои от
Г.и да се идвали и да ползват, те са извън гр.Смолян. Едните живеят в гр.Пловдив,
другият живее в кв.Райково. В момента спорната сграда се ползва като склад за
земеделски инвентар, сега не знам дали И.и все още отглеждат животни. Не ми е
известно тази стопанска сграда да се е продавала някога. За имота, в който е построена
стопанската сграда също не съм чул да се е продавал някога. Аз съм роден през 1949 г.
Преди ТКЗС Т. Г. ползваше имота, той беше домакин в Окръжен съвет. Имота го
ползваше Г. като сееше картофи до внасянето му в ТКЗС. Известно ми е, че за
жилищната сграда на З. И. има ОПС, но за стопанската сграда не съм сигурен.
Процесната стопанска сграда е построена от 1990-1991г. Когато се е изграждала
стопанската сграда, Д. И. е бил дете и може би е помагал, тъй като е бил 10-12-13
годишен. Не съм чул, майката на ищеца Д. да ходи да търси Г. да продават имота, не
ми е известно. Парцела, върху който са построени жилищната сграда и стопанската
сграда, всичко това бяха държавни парцели, то е една местност „***“, която е около 10
дка, един блок на ТКЗС, като освен Т. Г. има и други собственици.
Сне се самоличността на свидетеля както следва:
З. З. А. – *** г., българин, б.гр., неосъждан, женен, без родство и дела.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ А. – Живея в с. С., съсед съм на И.. Спорната сграда
представлява селскостопанска постройка, като първия етаж е масивен, горния е
дървена конструкция. В момента се ползва като склад, има и кокошки. Стопанската
постройка се ползва от Д. И.. Д. И. ползва постройката откакто почина баща му, а
преди това баща му ползваше постройката. От 1991 г. бащата на Д. - З. и самия Д.
започнаха да ползват тази стопанска сграда като гледаха животни, дори аз съм участвал
в изграждането й, като наливахме плочата и изграждането на дървената конструкция,
това беше през 1991 година. Къщата на Д. е до плевнята, т.е. до стопанската сграда.
Стопанската сграда и къщата са една до друга. Първият етаж на стопанската сграда е
изграден масивно, има и плоча, и върху плочата е дървена конструкция. В момента
постройката я ползва Д. и майка му. До ден днешен не съм виждал друг да я ползва.
Познавам Г.и. Не знам в чий имот е построена стопанската сграда, но когато строихме
беше държавно. Там където построиха къщата беше държавен парцел, за стопанската
сграда също беше държавно. Имота където е стопанската сграда не е нива, нищо не се
6
сее. Не мога да кажа колко е голямо мястото, не мога да преценя колко е голям имота.
Никой не съм виждал да ползва стопанската сграда, не съм виждал Г.. Аз съм пряк
съсед на имота на И., от 1984 година съм там, като през 1987 година И. направиха
тяхната къща. През годините селскостопанската постройка я поддържаха И.,
облагородяваха, чистиха си имота. Преди да се построи стопанската сграда имота
представляваше нещо като скат, пустеещо. Бащата на Д. го подравни, за да построи
селскостопанската сграда. Там където е построена стопанската сграда и всичко около
нея беше ТКЗС, след това се одържави. ТКЗС естанало през 1958 година, аз съм роден
през 1958 година и не мога да свидетелствам за периода преди образуване на ТКЗС. Не
знам тази стопанска сграда да се е продавала от Г.и, не ми е известно и не съм чувал.
Освен семейство И.и, друг няма достъп до селскостопанската сграда, като Д. и майка
му я стопанисват. Не съм виждал Г.и някога да влизат в селскостопанската сграда или в
имота. Виждал съм Г.и да влизат в друг техен имот, който е на друго място, в друг
имот, и там имат овошки. Г.и имат и къща в с. С., но на главната улица, на съвсем
различно място от посочените от мен имоти. Не знам кой е разрешил на З. И. там да
строи. Не ми е известно и за стопанската сграда кой е разрешил на З. И. да строи
стопанската сграда. Знам, че М. Г. живее в Пловдив, не живее в С.. И. също е някъде по
Пловдив, а Д. живее в Райково. Майката на ответниците Д., И. и М. Г.и си живееше в
с.С., тя се казва Е.. Помня и техния баща Т. Г.. Не знам Т. Г. да е имал имот там където
е процесната стопанска сграда.
Сне се самоличността на свидетелката както следва:
С. Х. И. – ** години, българка, б.гр., неосъждана, майка на ищеца.
Съдът предупреди свидетелката за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛКАТА И. – Живея в с. С.. Стопанската сграда се изгради през 1991
г. Със съпруга ми искахме да си построим стопанска сграда, защото беше неудобно да
гледаме добитъка в къщата. Отидохме в кметството, попитахме дали може да построим
и ни отговориха, че нямат против. Дойде техничката и ние си я построихме.
Облагородихме и даже подобрихме имота, защото беше бряг. Жилищната ни сграда е
построена през 1989 г. с отстъпено право на строеж. Нямаме строителни книжа за
стопанската постройка. Единствените ни документите за селскостопанската сграда са
плащаните данъци. Ползвахме постройката за добитък. Където е стопанската и
жилищната сграда от 1989-1991 година беше един цял имот, бяхме само ние накрая.
Ползваме имота от 1991 г. до сега ползваме стопанската постройка. Имаме малко
животни, фуражи. Единият етаж е с тухли и плоча, а отгоре е дървения за плевня.
Вътре в стопанската сграда пода е на пръст, отляхме пояси и започнахме да строим с
тухли. До ден днешен ползваме сградата. За земята започнахме да имаме спор 10
години след това с г-жа Г., само за стопанската сграда. Взеха да идват, да ни я
предлагат да купим земята, и по едно време се съгласихме да си купим земята. Земята
7
под процесната сграда не я закупихме, тъй като М. Г. си тръгна и каза, че ще отиде да
говори с братята й, и се разбрахме за една сума. Не се осъществи продажбата, тъй като
някой от братята й не се е съгласил. Тя каза, че иска да ни го продаде на идеални части,
но не се съгласихме, тъй като искаме и тримата да се съберат, да отидем при нотариус
и да си го купим целия имот 10 години след като направихме сградата, започнаха тези
разговори с М. Г., а моят съпруг почина през 2009 г. Аз само един път лично се обадих
на И. Г. да разговаряме, но той каза да не го занимавам с тези неща. Затова разговори е
имало само с М. Г.. Имота извън стопанската сграда е камънак, няма земя въобще,
пустеещо е, не мога да преценя колко е площта на имота, в който е построена сградата.
В момента имота, в който е построена нашата жилищна сграда и процесната сграда са
два имота. Аз съм родена през 1953 година. Не мога да свидетелствам дали имота е бил
в ТКЗС, тъй като не съм била в С.. ОПС ни беше отстъпено след 1985 – 1986 година. От
1991 г. до момента, искахме да узаконим стопанската сграда, като сме питали в
кметството, но ни е отговаряно, че никой не би предявил претенции за този камънак.
Не съм сигурна в какъв имот попада процесния имот, където е построена процесната
сграда, но мисля, че попада в озеленяване. Нито аз, нито съпругът сме правили искане
за промяна на предназначението на имота. Никога Г.и не са използвали
селскостопанската сграда. Ние се бяхме разбрали да купим земята. Веднъж видях, че
момче и момиче се разхождат в имота и извиках сина ми, той дойде веднага и внучката
беше също и се разбра, че това са били купувачи и са оглеждали мястото. Довела ги е
М. Г.. Разправия между хората и моя син нямаше. М. Г. беше с тях. Тя беше напред и
гледаха имота. Ключа за процесната стопанска сграда държи Д., ползваме я за фуражи
и гледаме кокошки.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
УКАЗВА на М. Г.- Н., чрез процесуалният представител адв. П., да представи
доказателствата за внесени 10,00 лева за свидетелката С. И., както е указано
Съдът напътва страните към постигане на спогодба.
АДВ. Ч. – Считам делото за изяснено от фактическа страна. Представям списък
с разноски
АДВ. П. – Считам делото за неизяснено от фактическа страна, защото в исковата
молба се твърди, че имота е бил общинска собственост, свидетелите сочат, че е бил
държавна собственост, след което е извършена реституция. Моля да допуснете
съдебно- техническа експертиза, вещото лице, по която след като извърши
необходимите справки в Община Смолян, в кметство с. С. и там, където е необходимо,
да отговори на въпросите: Към 1991 г, когато е извършено строителството на
стопанската сграда, какво е представлявал този имот, както и на кого се е водил този
имот съобразно плана на с. С. действащ към 1991 година? Кога този имот и на какво
8
основание е записан на името на ответниците в качеството на наследници на Т. и Е. Г.и
в разписния лист към плана? Към настоящия момент имотът, който е описан в т. 3 на
нотариален акт № *, том *-ри, рег. № *, дело № * година, който е приложен към
настоящото дело, идентичен ли е с имота с идентификатор ** към 1998 г.? Имота с
площ ** кв.м., представляващ част от имот ** съгласно заповед № 140/17.11.1998 г.,
участва ли в образуването на парцел с предназначение „Озеленяване“.
АДВ. Ч. – Възразявам срещу назначаването на СТЕ, като считам, че е
преклудирано това право. Ответниците са могли да заявят това искане, дали са наясно
с нашите твърдения, като считам, че към този момент не следва да се допуска. Моля да
ми се даде 3- дневен срок с писмена молба да поставя допълнило въпроси към СТЕ,
ако се допусне.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените в днешно
съдебно заседание от ищеца заверено копие от данъчна декларация от З. Ф. И. с вх.№
26-591 от 31.03.1998 г. , както и удостоверение за наследници изх. №
ГРАО004557СМИ от 22.11.2023 г. на Е. И. Г..
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна, като счита за
основателно искането на процесуалния представител на ответницата М. Г.- Н. за
назначаване на съдебно- техническа експертиза със задачата, формулирана от адвокат
П., и допълнена от съда в следния смисъл: Вещото лице да изясни също налице са
строителни книжа във връзка с реализираното строителство на стопанската сграда,
представялата ли стопанската сграда масивна такава, представлява ли прилежаща част
към реализираното строителство на жилищната сграда? Вещото лице да отрази на
скица в цвят сградите в имота с идентификатор ** по КККР на с.С., като посочи дали
са изградени в различни имоти.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА съдебно- техническа експертиза със със задачата, формулирана в
обстоятелствената част на настоящото Определение, а именно, след като извърши
необходимите справки в Община Смолян и в кметство с. С. да отговори на
въпросите: Към 1991 г, когато е извършено строителството на стопанската сграда,
какво е представлявал този имот, както и на кого се е водил този имот съобразно плана
на с. С. действащ към 1991 година? Кога този имот и на какво основание е записан на
името на ответниците в качеството на наследници на Т. и Е. Г.и в разписния лист към
плана? Към настоящия момент имотът, който е описан в т. 3 на нотариален акт № *,
том *-ри, рег. № *, дело № *одина, който е приложен към настоящото дело, идентичен
9
ли е с имота с идентификатор ** към 1998 г.? Имота с площ * кв.м., представляващ
част от имот ** съгласно заповед № 140/17.11.1998 г., участва ли в образуването на
парцел с предназначение „Озеленяване“.
Вещото лице да отговори и на следните допълнени от съда въпроси: Налице са
строителни книжа във връзка с реализираното строителство на стопанската сграда,
представялата ли стопанската сграда масивна такава, представлява ли прилежаща част
към реализираното строителство на жилищната сграда? Вещото лице да отрази на
скица в цвят сградите в имота с идентификатор ** по КККР на с.С., като посочи дали
са изградени в различни имоти.
ВЪЗЛАГА задачата на вещото лице Р. С., при възнаграждение в размер на
300,00 лева, вносими от М. Г.- Н., в тридневен срок, считано от днес, по сметка на
Районен съд- Смолян.
ДАВА възможност на ищеца Д. И., в тридневен срок, считано от днес, да
формулира въпросите си към съдебно- техническата експертиза.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на тридневния срок за поставяне на
пълната задача на вещото лице по назначената съдебно- техническа експертиза..
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание поделото за 15.12.2023 г. – 09,00
часа, за които дата и час страните уведомени.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения
депозит.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 14,15 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
10