РЕШЕНИЕ
№ 10161
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20231110110249 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. Р. М. против „фирма“ КЧТ.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 782.33 лв., представляваща обезщетение за закъснял полет,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 59429/2022г. на СРС, 35 с-в.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, не оспорва предявените искове. Твърди, че до
момента не е извършил плащане поради липса на пълномощно от страна на адв. П. – И..
Поддържа, че ще извърши плащане в най – кратки срокове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Като доказателство по делото е приет електронен билет, както и бордна карта, видно
от която ищецът се е явил на време за полета.
Представена е електронна кореспонденция, водена между ищеца и ответника във
връзка с изплащане на дължимото обезщетение.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
1
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
За полети от една държава членка до друга държава членка, осъществявани по силата
на договор, сключен с един въздушен превозвач, който е опериращият въздушен превозвач,
какъвто е и процесният случай, иск за обезщетение съгласно Регламента може да се предяви
по избор на ищеца пред националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на
излитане или мястото на пристигане, посочено в договора за превоз при прилагане на
Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета („Брюксел I“) –
аргумент от Решение на СЕС от 9 юли 2009 година по дело C-204/08.
Регламент (ЕО) № 261/2004, определящ общи правила относно обезщетяване и
помощ на пътници при отказан достъп на борда, както и при отмяна или голямо закъснение
на полети се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на
държава от ЕС, към която се прилагат договорите за ЕС, както и за пътници, заминаващи от
летище, намиращо се в държава извън ЕС, до летище на територията на държава от ЕС, към
която се прилагат Договорите за ЕС, ако опериращият въздушен превозвач на полета е
превозвач от ЕС.
Мястото на пристигане на самолета е в България и е налице закъснението на полета с
повече от три часа. В този смисъл, след като българският съд е сезиран със спора,
приложимо се явява правото на Общността, респективно българското право.
Предявени са искове с правно основание чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004
г. на Европейския Парламент и на Съвета.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване : 1. Валиден договор за превоз; 2.
Закъснение на полета в крайния пункт на пристигане от повече от 3 часа и 3. Пътникът да
се е явил за качване на борда.
В Регламент (ЕО) № 261/2004г. са разграничени няколко различни хипотези, при
които е предвидено да възникне право на пътника да получи обезщетение за причинените му
вреди в размерите, предвидени в чл.7 от Регламента. Едното основание е отмяна на полет
(чл. 5), а другото е при отказан достъп на борда (чл.4), като при всяко от тях задълженията
на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин.
При отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО)
261/2004г., Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009г. по
съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК е дал задължително за
българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент.
Съобразно тези разясненията, пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на
пътници на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение като
същите имат правата по чл.7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват
загуба на време, равна на или по-голяма от три часа.
Видно от представения електронен билет между страните е налице договор за
въздушен превоз. Установява се от представената бордна карта, че пътникът се е явил на
2
време за регистрация и изпълнение на полета
Членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че
пътниците на закъснели полети могат да бъдат третирани, за целите на прилагането на
правото на обезщетение, като пътници, чиито полети са отменени, и те могат по този начин
да се позовават на правото на обезщетение, предвидено в член 7 от регламента, когато е
налице закъснение на полет и загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, което е,
когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след времето за
пристигане по разписание от въздушния превозвач. Такова забавяне обаче не дава право на
пътниците на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото
закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки, които се намират извън ефективния
контрол на въздушен превозвач. В настоящия случай такива обстоятелства не се твърдят от
страна на ответника.
Тъй като, що се отнася до закъснелите полети, това неудобство се обективира при
достигането на крайния пункт на пристигане, Съдът е постановил, че с оглед на
обезщетението по член 7 от Регламент № 261/2004 закъснението трябва да се преценява по
отношение на предварително планираното време за пристигане в тази дестинация по
разписание (Решение по дело Sturgeon и др., точка 61 и Решение по дело Nelson и др., точка
40).
Понятието „краен пункт на пристигане“ е дефинирано в член 2, буква з) от Регламент
№ 261/2004 като дестинацията, посочена на билета, представен при регистрацията, или при
директно свързващи полети дестинацията на последния полет. Ответникът не спори, че
закъснението е било с повече от 3 часа.
Видно от представения отговор на искова молба и становище ответникът признава
иска, като посочва, че ще извърши плащане в най – кратки срокове, като до момента на
приключване на съдебното дирене пред първа инстанция, не се твърди, нито се представят
доказателства такова да е извършено.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските:
Съдът намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
делото, поради което дължи направените разноски. Ответникът своевременно е направил
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на ищеца, като с
оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуалния действия,
както и като взе предвид Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение и материалния интерес по настоящето дело, съдът намира, че следва да
намали заплатеното адвокатско възнаграждение до сумата от 400 лв.
С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат разноски в размер на 375 лв. по ч. гр. д.
№ 59429/2022г. на СРС, 35 с-в, както и сумата от 425 лв. по настоящето дело, от които 25 лв.
3
държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „фирма” Црт. – дружество,
регистрирано в (държава) с номер на вписване: (номер), действащо чрез „фирма“ КЧТ, ЕИК
(номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), че дължи на С. Р. М., ЕГН
**********, с адрес (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета
сумата от 782.33 лв., представляваща обезщетение за отменен полет (номер) от летище
(град) до летище (град), ведно със законната лихва върху главницата от 01.11.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 59429/2022г. на СРС, 35 с-в.
ОСЪЖДА „фирма” Црт. – дружество, регистрирано в (държава) с номер на
вписване (номер), действащо чрез „фирма“ КЧТ, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес) да заплати на С. Р. М., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес),
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 425 лв. представляваща направените по
настоящето дело разноски, както и сумата от 375 лв., представляваща направените по ч. гр.
д. № 59429/2022г. на СРС, 35 с-в разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4