№ 212
гр. Стара Загора, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501790 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № 3148/09.11.2021г., подадена от ЗД „Б.И." АД,
ЕИК ***, чрез адвокат М.И.Г. - САК; съдебен адрес: гр. С., ***, длъжник по
ИД 20218710400210 с която молят да се отмени постановлението, с което
ЧСИ Я.Г. е отказала да измени постановлението за разноските по горното
изпълнително дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение.
Намират същото за прекомерно предвид правната и фактическа
сложност на конкретното изпълнително производство. ЗД „Б.И." АД е
лицензирано застрахователно дружество, с клоновете в много населени места
в България, с публични сметки и под контрола на Комисията за финансов
надзор. Не им е достъпна възможността нито да се укриват, нито да избягват
принудителното изпълнение. Достатъчно би било да се поиска запор на
банкови сметки, за да се удовлетвори изцяло и бързо взискателя по
изпълнителното дело.
По делото липсвали данните за процесуалния представител на
взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на
молбата за образуване на делото. Във връзка с това не следва да му се дължи
и претендираното възнаграждение за водене на делото, а само за неговото
образуване, съгласно Наредба 1 на ВАдС.
По делото липсвали и доказателствата за заплащане на претендираното
адвокатско възнаграждение.С оглед правната и фактическа сложност на
изпълнението молят да се намали адвокатския хонорар, претендирай от
взискателя по делото, до размера на 200.00 лв, размер, съобразен с Наредба
№1 на ВАдС за размера на адвокатските възнаграждения, чл. 10 във връзка с
чл.7 ал.2 и с тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г на ОС на ВКС.
1
Алтернативно молят, ако не се уважи искането им, да се намали
претендираното адвокатско възнаграждения до минималния размер, дължим
съгласно Наредба №1 на ВАдС за образуване и водене на изпълнително дело.
Молят да им бъдат присъдите направените по делото разноски,
включително за адвокатско възнаграждение в минимален размер по наредба 1
на ВАдС.
Това обуславяло правния им интерес да обжалват действията на
съдебния изпълнител на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Подробни съображения и доводи са изложени в писмената жалба на
жалбоподателя ЗД „Б.И." АД, ЕИК ***, чрез адвокат М.И.Г. - САК; съдебен
адрес: гр. С., ***.
В законоустановения едноседмичен срок е постъпило писмено
възражение от другата страна, а именно от адв. Н.Я. от Старозагорската
адвокатска колегия, в качеството на пълномощник на В.И.Б. по изп.д. №
20218710400210 по описа на ЧСИ Я.Г. във връзка с постъпилата жалба вх. №
3148/09.11.2021 г. срещу Постановление на ЧСИ Я.Г. за намаляване на
разноски, в частта относно адвокатското възнаграждение.
Във връзка с получена жалба вх. № 3148/09.11.2021 г. срещу
Постановление на ЧСИ Я.Г. за намаляване на разноски, в частта относно
адвокатското възнаграждение, считат жалбата за допустима, но
неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Я.Г.,
както и копие от изпълнително дело с № 210/21 год., по описа на същия ЧСИ.
По направените с жалбата на жалбподателя ЗД „Б.И." АД, ЕИК ***,
чрез адвокат М.И.Г. - САК; съдебен адрес: гр. С., ***, оплаквания съдът
намери за установено следното:
Относно допустимостта:
Настоящата жалба е подадена от надлежно легитимирана страна -
длъжникът в изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител, посочено в чл.435, ал.2, т.7 от ГПК -
определените разноски по изпълнението инкорпорирани в изричното
постановление без № от 27.10.2021г., /л.33 от изп. дело/, с което ЧСИ се е
произнесла изрично за намаляването на разноските по изпълнението от 3500
лева на 2821.33 лева. Предвид горното съдът счита, че същата е допустима и
следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална
основателност.
Относно основателността:
Въззивният съд намира, че на осн. чл.426 от ГПК и във връзка с чл.427,
ал.1, т.1 от ГПК и по молба с вх.№ 2932/12.10.2021г. от взискателя В.И.Б. в
кантората на ЧСИ Я.Г. е образувано изпълнителното дело под №
202178104000210 срещу длъжника ЗД „Б.И." АД, ЕИК ***, чрез адвокат
М.И.Г. - САК; съдебен адрес: гр. С., ***. ИД е образувано по молба на В.И.Б.,
ЕГН **********, гр. С.З., ***, въз основа на изпълнителен лист, издаден по т.
дело № 53/2020 г. по описа на Окръжен сьд - Стара Загора, срещу ЗА „Б.И."
АД, ВИК ***, гр. С., ***.
Предмет на жалбата е размера на приетия по делото адвокатски
2
хонорар.
Жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар въззивният
съд възприема следното:
Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 4886/13.10.2021 г. е
получена от длъжника на 15.10.2021 г.
По изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 3002/21.10.2021 г.
от длъжника относно размера на приетия по делото адвокатски хонорар и
искане, същият да бъде намален на сумата от 200 лева.
С постановление от датата 27.10.2021 г. съдебният изпълнител е
намалила приетия адвокатски хонорар от размера на 3500.00 лв. до размера
на 2821.33 лв. съобразно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Приетият адвокатски хонорар е в законноустановения размер на
възнагражденията, визиран в Наредба под № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на алв. възнагражления - изм. и доп. С ДВ. бр. 68 от 31 Юли 2020 г.
Алвокатът на взискателя в молбата си за образуването на
изпълнителното дело е посочил начина на изпълнение - чрез налагане на
запори в посочени от него банки, като е възложил на ЧСИ единстено
цялостното проучване имущественото състояние на длъжника, но не и
опрелелянето на начина на изпълнение, който начин е опрелелян от самия
адвокат в хола на делото. В изпълнение на горното, адвокатът на взискателя, в
различни периоди от време е депозирал по изпълнителното дело две молби, в
които са посочени изпълнителните способи за събиране на залълженията.
Поради което, няма законови основания за намаляне отново на размера на
приетия по делото адвокатски хонорар.
В чл.435, ал.2, т.7 от ГПК е предвидена възможността за длъжника да
обжалва и разноските по изпълнението. В тази връзка следва да бъдат взети
предвид разясненията, дадени в т.2 от ТР под №3 от 10.07.2017г. по тълк.дело
с № 3/2015г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които „постановление за
разноски” следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на
съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника
за разноските по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в ПДИ.
В този смисъл е налице изрично Постановление на ЧСИ Я.Г. от датата
27.10.2021 год. за намаляването на разноските, по посоченото изп.
производство.
Въззивният съд намира, че ЧСИ Я.Г., след направеното възражение от
страна на процесуалния представител на длъжника „Б.И.”АД е намалила
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя
В.И.Б. до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е взел предвид,
че в депозираната молба за образуване на изпълнителното дело, както и в
допълнителната молба, подадени от процесуалния представител на
взискателя са посочени изпълнителни способи, за удовлетворяване на
изпълняемото право. Съгласно чл.10, т.1 от горепосочената Наредба с № 1,
за образуване на изпълнително дело възнаграждението на адвокат е в размер
на 200 лева. Съгласно чл.10, т.2 от същата Наредба № 1/2004 год., дължимото
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по
изпълнителното дело, се определя съобразно размера на паричните вземания -
3
предмет на изпълнителното производство, които в конкретния случай
възлизат на стойност 165 633,33 лв., съобразно сумата посочена в покана за
доброволно изпълнение. Във връзка с горното, следва да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата, минималното
възнаграждение за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с
цел удовлетворяване на парични вземания на процесуалния представител на
взискателя, е в размер на 1/2 от съответните възнаградения, посочени в чл.7,
ал.2 от Наредбата, т.е в размер на 2 421,33 лева.
Към тази сума, на основание чл.10, т.1 от същата Наредба, следва да
бъде добавено и възнаграждението за образуването на изпълнително дело,
което е в размер на 200 лева, както и 200 лв. за посочването на допълнителен
изпълнителен способ за събиране на вземането, с оглед на което общо
дължимото възнаграждение за адвоката на взискателя, от страна на длъжника,
възлиза общо в размера на 2821,33 лв. Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК
препраща към чл.36 ЗА, във вр. с Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Тази наредба е издадена въз основа
на законовата делегация /в случа специалния Закон за адвокатурата/,
регламентираща правото на адвокатурата да определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения, но законодателят не е делегирал право на
органите на адвокатурата да определят размер на възнагражденията по реда
на чл.78, ал. 5 ГПК. При съобразяването с действителната правна и
фактическа сложност на изпълнителното дело, както и че са подадени две
молби, в които са посочени изпълнителни способи за събиране на вземането,
определеният от ЧСИ адвокатски хонорар, след намаляването му, същият не
се явява прекомерен, а е минималният съгласно горецитираната Наредба с №
1.
По отношение на направения довод от страна на длъжника, че по
изпълнителното дело липсват доказателствата за заплащане на
претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за
неоснователно. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, адвокатският хонорар е платен напълно, изцяло и в брой от
взискателя на процесуалния представител по изп. дело.
Предвид горното настоящият въззивен съд намира, че жалба вх. №
3148/09.11.2021г. по изп.дело № 210/2021г. по описа на ЧСИ Я.Г., подадена от
длъжника ЗД „Б.И." АД, ЕИК ***, чрез адвокат М.И.Г. - САК; съдебен адрес:
гр. С., ***, е неоснователна и недоказана и като така следва да бъде оставена
без уважение.
Съдът счита, че същото обжалвано постановление на ЧСИ, от датата
27.10.2021 год. относно разноските по изпълнението се явява правилно,
обосновано, мотивирано и в изцяло в съответствие със съдебната практика по
аналогични случаи в частта му относно размера на направените разноски по
изпълнението.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение
е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 436, ал.4 от ГПК и чл.
273 от ГПК жалбподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
направените от нея разноски по делото по чл. 435 и сл. ГПК, но тъй като
такива разноски не са поискани и не са представени доказателства в тази
4
насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани в производството
по настоящата жалба.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.Стара Загора в настоящият си
състав и на основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл.73, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1
от ГПК.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 3148/09.11.2021г., подадена
от ЗД „Б.И." АД, ЕИК ***, чрез адвокат М.И.Г. - САК; съдебен адрес: гр. С.,
***, длъжник по ИД 20218710400210 с която молят да се отмени
Постановлението от 27.10.2021 год., с което ЧСИ Я.Г. е отказала да измени
постановлението за разноските по горното изпълнително дело в частта за
приетото адвокатско възнаграждение и да намали размера на същото до
сумата от 200 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5