Мотиви по НЧХД №402/2017г. по
описа на Провадийски районен съд
К.Ж.К., ЕГН ********** *** в
качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу Д.П.Н., ЕГН: **********, с адрес ***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работи
като шофьор в „К. ООД затова, че на 24.06.2017 г., в гр.
******, обл. Варна причинил на К.Ж.К. ЕГН: **********
разстройство на здравето изразяващо се в контузия на главата, мозъчно
сътресение, кръвоизлив по конюнктивата на лявото око,
контузия на долната челюст, травматични отоци, кръвонасядания
и ожулвания в гореописаните области, обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота-престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
За причинените му неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното деяние
К. е предявил граждански иск срещу подсъдимия в размер на 10000лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието 24.06.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, като съдът е конституирал същия, като частен тъжител в
наказателното производство.
В проведеното съдебно
заседание частният тъжител, чрез процесуалния си представител адв.Ст.С. от АК-Варна поддържа повдигнатото обвинение, като
твърди, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Счита, че
подсъдимия е осъществил състава на чл.130, ал.1 от НК и пледира за налагане на
наказание в максимален размер, а по отношение на гражданския иск, за
уважаването му в пълен размер.
В тъжбата си К. излага
фактическа обстановка според която на 24.06.2017 г.
вечерта се намира в дома си находящ се в гр.****** ул***, заедно със съпругата ми Т. Д.а К., като същата вечер
били поканили гости, които си тръгнали около 23. 30 часа, а той и съпругата му
си останали в къщи.
Около 02. 30 часа към дома му
се приближил тъмен на цвят автомобил, от който слязло лице, което разпознал
като Д.П.Н. по прякор „М.“, който се приближил до входната врата на дома му и
започнал да вика името му, за да излязе и да говорят.
К. излязъл до вратата и попитал Д. какво иска, като той му отговорил, че
повода, за който е дошъл и по който искал да говорят е, че притежавал камион,
който по-рано бил запален и К. имал основателни съмнения, че Д.П.Н. е свързан
по някакъв начин с това, предвид чуто лично от него, негово изявление относно
това, както и закана, че ще му запали и къщата.
Докато говорили, изведнъж Д.П.Н.,
който стоял срещу него леко вдясно, замахнал и го
ударил с десния си юмрук в лявата част на главата /в областта на окото/, в
резултат на което К. падна на земята. Докато Д. замахвал да го удари с юмрук,
му се сторило, че има сложен метален бокс на ръката, с която го ударил. В
резултат на удара паднал на земята и след кратко време време
чул, че жена му започнала да вика.
След това съпругата му се е
обадила на тел.112 и е съобщила за инцидента. Около 04. 30 часа в дома му дошли
полицаите, които го разпитали и след това един приятел го откарал с кола до
МБАЛ „Св.Анна“-гр.Варна, където първоначално бил прегледан и освидетелстван в
Спешен кабинет, а след това бил настанен за лечение в МБАЛ „Св.Анна“-гр.Варна,
от където бил изписан на 26.06.2017г.
По случая била образувана проверка от органите на
полицията и с Постановление по пр.пр.№ 832/2017г. от
12.09.2017г. е било отказано образуването на Досъдебно Производство, с мотива
че се касае за причинена лека телесна повреда от страна на Д.П.Н., което
престъпление се преследва по частно правен ред.
За претърпените от него неимуществени вреди, същият е предявил граждански
иск в размер на 10 000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието, до окончателното изплащане на сумата.
С оглед на тази описана фактическа обстановка моли съда да постанови
съдебен акт с който да признае подсъдимия за виновен.
Съдът счита, че описаната в тъжбата фактическа обстановка изцяло се
припокрива с установената такава в хода на съдебното следствие.
Подсъдимият Д.П.Н. дава
обяснения в хода на съдебното следствие, като заявява, че една вечер, след като
се прибрал, баща му, ме казал, че К. го обвинявал, че му е запалил камиона.
Това наложило да му намери телефонния номер и през деня му звъннал и му
казал:“Бат К. защо да ти паля камиона аз?“. К. му отговорил: „Кой го запали?“,
като Н. казал, че не знае и като се видят, ще се разберат. Отишъл вечерта пред
тях, извикал К., който излязъл и бил пиян и му казал: „Как може да ме обвиняваш
че съм ти запалил камиона?“ Казал му, ако е пуснал жалба да отиде да я дръпне и
той тогава му казал: „Що, какво ще стане, заплашваш ли ме?“. Н. му казал, че не
го заплашва, а той се дразнел с него. Жена му стояла зад него на ъгъла на
едната стая и той и казал: „Дай брадвата“.Тогава Н. посегнал да го удря, но не
успял, Н. се дръпнал пиян и паднал в градинката вътре от лявата страна на
вратата. Н. тръгнал и не се е обръщал, не се е връщал, нито е имало бой между
двамата.
В хода на делото до разпит бе
допусната свидетелката Т. Д.а К.-съпруга на частния тъжител, която изляга
фактическа обстановка, според която на въпросната дата имали гости и около
23,00 часа си тръгнали. Със съпруга си останали още малко преди да си легнат и
около два и половина часа дошла една кола, спряла пред тях и съпруга й излязъл
до вратата. Чула разговор и тя излязла след него. Заварила съпруга си да разговаря
с подсъдимия. Говорили за камиона и питал, защо К. е подал жалба. Съпруга й
казал, че не знае кой го е запалил камиона и тогава Д. казал на К. да си
оттегли жалбата. Тогава Д. ударил частния тъжител по главата, в областта на
лявото око и той паднал на земята. Паднал в градинката. Колата, с която дошъл Д.
била шофирана от друг човек, дала назад, без него и след като К.започнала да
крещи, той започнал да бяга и на ъгъла го чакала същата кола, в която той се
качил и замина. К.се обадила на 112. Полицията дошла в четири и половина.
Почнали да разпитват какво е станало и тя обяснила за случилото се. В пет и
половина след разпита се обадила на един приятел и закарали К. ***. К. останал
три дни в болницата. След това го изписали на домашно лечение. Бил с кръвоизлив
в окото. Започнал лечение, като същата твърди, че съпругът й започна да не
вижда с лявото око.
К.твърди, че ясно видяла, как
подсъдимият удря съпруга й с ръката си. Ударът бил само един.
Описаната фактическа обстановка изцяло кореспондира с описаната такава в
частната тъжба. Въпреки, че Т.К.е съпруга на частния тъжител, съдът счита, че
нейните показания следва да бъдат кредитирани. Същите звучат правдоподобно и
напълно кореспондират с останалите доказателства по делото.
В хода на делото бе разпита и свидетелят Ж. С. Ж., който не е присъствал на
инцидента, а единствено е отвел частния тъжител след случилото за оказване на
медицинска помощ, поради което счита, че неговите показания не следва да бъдат
обсъждани.
По делото бе допусната и назначена СТЕ, която
имаше за задача, вещото лице след като се запознае с представеното
доказателство по делото 1 бр. аудиозапис с имена на
файлове *********, ********* и *********,
представени от Д“Национална система 112-МВР“, Районен център 112-Варна, да
изготви в писмена форма веществено доказателство като за целта да възпроизведе
съдържанието на записа.
Видно от заключението по изготвената СТЕ става ясно, че е постъпило
телефонно обаждане от женски глас/ св.К./ до тел.112 в който същата е подала
сигнал за извършеното престъпление. Сигналът който е подала напълно
кореспондира с показанията която дава в съдебно заседание св.К., като ясно
описва за случилото се от първо време.
В хода на делото до разпит бяха допуснати и свидетелите И.Х.М. и Ц.Ж.Т.-полицейски
служители, посетили мястото на инцидента във въпросната вечер, които почти
нямат спомен за инцидента и дават общи сведения за случилото се, лишени от
всякакви подробности. Поради тази причина съдът също не счита, че следва да ги
коментира. И двамата са посетили мястото на инцидента, след случката и не са
очевидци на случилото се.
До разпит бе допуснат и свидетеля Н.Н.Н., по
искане на подсъдимия, който заявява, че е закарал подс.Н.
до домът на К., като се намирал на около 30 метра от тях двамата. Впечатленията
му са, че са станали някакви „патардии“ и К. е
изкарал някаква брадва. Не е виждал Н. да е нанасял удари на К.. След като
последният се върнал в колата му, нищо не казал, не е бил ядосан.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, като счита, че същите са
дадени с цел, Н. да бъде оневинен. Съдът счита, че възприятията на Н. са
избирателни. Същият бил видял как К. вади брадва, но не е виждал Н. да нанася
удар макар, че и двамата са били на едно и също разстояние от него и един до
друг.
В хода на делото по искане на процесуалния представител на частния тъжител
бе направено искане за допускане на СМЕ с участието на офталмолог, което да
даде заключение относно това, какви телесни увреждания е получил същият
вследствие на нанесения му побой и същите съответстват ли да са получени според
описания в тъжбата начин. Налице ли е влошаване на здравословното състояние на
пострадалия по отношение на лявото око, което да е в причинно следствена връзка
с нанесеният му побой от 24.06.2017 г.
Съдът не успя да осигури ВЛ специалист „Офталмолог“ за допуснатата
комплексна СМЕ, поради което искането за допускане на такава бе оттеглено.
Видно от приложеното по делото медицинско удостоверение №102/2017г.
вследствие на нанесените му удари К.К. е получил
разстройство на здравето изразяващо се в контузия на главата, мозъчно
сътресение, кръвоизлив по конюнктивата на лявото око,
контузия на долната челюст, травматични отоци, кръвонасядания
и ожулвания в гореописаните области, обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота, които телесни увреждания обуславят лека телесна повреда по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Към материалите по делото бяха приложени материалите по преписка с
рег.№832/2017г. по описа на РП-Провадия по която е постановен отказ за образуване
на досъдебно производство на 11.09.2017г.
Видно от събраните в хода на
делото доказателства съдът прави извода, че може по безспорен и категоричен
начин да се твърди, че подсъдимия Д.П.Н. е осъществил състава на чл.130, ал.1
от НК. В хода на съдебното дирене се доказа по безспорен и категоричен начин,
че именно Н. е причинил телесните увреждания на частния тъжител К.П.К., което
се доказа по безспорен и категоричен начин от свидетелските показания на
разпитаните свидетели и останалите писмени доказателства по делото-главно
медицинската документация и заключението по допуснатата СТЕ.
От субективна страна деянието
е извършено при форма на вината, пряк умисъл. Подсъдимият е предвиждал
настъпването на обществените последици и съзнателно е целял тяхното настъпване,
което е видно от неговите действия. Същият е съзнавал, че с действията си
причинява телесни увреждания визирани в чл.130 , ал.1 от НК. Съдът счита, че е
налице несъмнена пряка причинно-следствена връзка между действията на дееца и
настъпилия обществено опасен резултат. Н. е търсел срещата с частния тъжител и
е бил налице мотив за извършване на престъплението, предвид факта, че е знаел,
че от страна на К. е имало подадена жалба срещу него.
По силата на чл.103 ал.1 от НПК, тежестта да се докаже обвинението по дела образувани по тъжба на
пострадалия лежи върху частния тъжител.Независимо от позицията изразена от
подсъдимия, независимо от съдържанието на неговите обяснения, независимо от
невъзможността да подкрепи с доказателства свое искане, бележка или
възражение-тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер се носи
от тъжителя.Следователно, ако в резултат на своята процесуална активност
частният тъжител не съумее да докаже, че подсъдимият е виновен, съдът следва да
постанови оправдателна присъда.
Съобразявайки се с всичко
изложено и на основание чл.303 от НПК, съдът прецени, че подсъдимият Д.П.Н.
следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, затова, че на 24.06.2017 г., в гр.
******, обл. Варна причинил на К.Ж.К. ЕГН: **********
разстройство на здравето изразяващо се в контузия на главата, мозъчно
сътресение, кръвоизлив по конюнктивата на лявото око,
контузия на долната челюст, травматични отоци, кръвонасядания
и ожулвания в гореописаните области, обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Предвид на това, съдът на основание чл. 130, ал. 1, вр.
чл. 54, ал. 1 от НК му наложи наказание ПРОБАЦИЯ която да се изпълни чрез приложението на следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 6 месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице 2 пъти седмично;
-Задължителна периодични срещи с пробационния
служител за срок от 6 месеца.
- Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа, за срок от
1 година;
При определяне на наказанието
съдът взе, като смекчаващи вината обстоятелства липсата на предишно осъждане,
макар, че Н. е освободен от наказателна отговорност и данните за наличен
конфликт между него и частния тъжител, което донякъде може да се счита, че е
провокирало неговите действия. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани.
Предвид на тези обстоятелства
съдът счете, че следва да наложи по-лекото измежду двете предвидени за това
престъпление наказания, като счита, че с така определеното наказание, ще бъдат
изпълнени целите на чл.36 от НК за превъзпитаване и поправяне на подсъдимия,
като по този начин ще бъде преграден пътя му да извършва други обществено
опасни деяния.Съдът счита, че едно такова наложено наказание ще има
най-справедлив характер за подсъдимия.
С оглед на безспорно
доказаната му вина, съдът уважи гражданския иск от страна на частния тъжител
срещу подсъдимия в размер на 2000,00 лева, като го отхвърли за разликата до 10
000,00 лева, като неоснователен и недоказан.При определянето на гражданския иск
съдът взе предвид характера на телесните увреждания, както и липсата на
доказателства относно периода на възстановяване, както и разходите за
медикаментозно лечение, поради което го отхвърли за разликата до претендирания размер.
Предвид уважаването на
гражданския иск в размер на 2000,00 лева, съдът осъди подсъдимия Н. да заплати
държавна такса върху уважения му размер, в размер на 80,00 лева в полза на
Държавата по сметка на ВСС, както и на основание чл.189, ал.3 от НК да заплати
на К.Ж.К. сумата от 700,00 лева представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение и сумата от 14,00 лева за съдебно-деловодни разноски.
Воден от гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: