МОТИВИ към Решение № 125/11.09.14 по АНД № 648/14г
по описа на РС - Свиленград:
Производството по делото е по реда на
глава 28 от НПК.
Образувано е, на основание чл.78а НК, въз основа на
постановление от 14.08.2014г на РП-Свиленград, с което е направено предложение
обвиняемият П.Е.А. ***, да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
за престъплението в извършването на което е обвинен, а именно чл.191,ал.1 НК .
РП-Свиленград-
редовно призована, не изпраща процесуален представител в о.с.з.
Обвиняемият П. Е. А., участва лично
в с.з., за което е редовно призован, както и със свой защитник- договорен, надлежно упълномощен.
Признава се за виновен по обвинението, не оспорва фактическите обстоятелства
изложени от прокурора, в който смисъл поддържа изрично изявление, дава и
обяснения по делото. В процесуалното време на последна дума, поддържайки
повторно признание за виновността си, същият изразява искрено съжаление за
извършеното и се разкайва, като изяснява конкретната си постъпка със своето
незнание, както и с традициите и обичаите в етноса, от който произхожда и към
който принадлежи, поради това моли за налагане на минимално административно
наказание, при освобождаването му от наказателна отговорност, така както
предлага прокуротурата.
Защитникът на обвиняемия, поддържа
процесуално становище с идентична насоченост, като пледира за освобождаване от
наказателна отговорност на своя доверител, при наличие на съвкупните предпоставки
на чл. 78а НК за ангажиране на административнонаказателна такава, с налагане на
административно наказание, индивидуализирано в минималния размер, с оглед наличието на множество смекчаващи
обстоятелства, излагайки подборни доводи в тази насока. Последното обосновава с
твърдения за липса на самостоятелни доходите и задължението си за издръжка към
малолетно дете.
След
съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
- пълнолетният П.Е.А.,*** с родителите си – Анелия и Емил Ангелови. След
запознанството си, през лятото на 2011г, със свидетелката Ана Караманова от с.
град, в резултат на взаимните им симпатии те започнали връзката си. По това
време А. бил 19 годишен, а момичето - на 14 години, т.е. непълнолетна, като и
двамата по произход, били от обща
етническа група – роми. Отношенията им се задълбочили и през м. февруари 2012г
двамата решили да заживеят заедно. На 12.02.12г, те обявили решението си за женитба на родителите на обвиняемия
–св. Анелия и Емил Ангелови и поискали тяхното съгласие да се
оженят, което и получили, а последните
не се противопоставили на намеренията им. В същия този ден, свидетелка Ана
Караманова, се установила в дома на
родителите на обвиняемия, находящ се в гр.Свиленград, на ул.”Синчец” № 49, като
към този момент тя не е била навършила
16 години, т.к. е родена на
25.12.96г, точната й възраст по това
време е ненавършени 15 години.
Обвиняемият
П.А. и свидетелката Ана Караманова – ненавършила 15 години, от посочената дата - 12.02.12г установили
фактически отношения на съпружески начала, като заживели в едно домакинство, с
обща издръжка и грижи в бита, обитавали съвместно една стая, консумирали отношенията си, осъществявайки
полови контакти, както и спазвали и др. обичайни обвързаности, присъщи на
брачната връзка, така формирали отношения като между съпрузи. Граждански брак по
законоустановения ред, съобразно действащото законодателство в РБългария
регламенитран в СК, те не са сключвали, поради непълнолетието и брачната
недееспособност на свидетелката. Към
момента на установяване на общото им съжителство, обвиняемият бил наясно с
биологичната възраст на съжителстваща с него и фактът на непълнолетието й му
бил известен. Известно време след
съвместното им заживяване, тъй като и родителите на момичето А.Караманова – св.
Илия Караманов /неин баща/ одобрявали и не възразявали против това, по
традиционен обичай се организирало неформалното им брачно обвързване, в
съответствие с техните традиции, провеждайки съответното сватбено тържество.
По
време на съпружеското съжителство между обвиняемия П.А. и св. Ана Караманова
последната забременяла и на 12.02.14г се родило детето им – Емил Пламенов А.,
което било припознато от първия, като негов баща. Грижите за неговото
отглеждане му полагала свидетелката, подпомагана от родителите на обвиняемия,
които осигурявали и паричните средства за издръжката на младото семейство.
Възрастта
на свидетелката, както и фактът за бременността й, се установяват от
приложените официални документи – медицински документи по и.з. № 1138/12.02.14г
на лицето Ана Караманова: епикриза на
„АО” в „МБАЛ-Свиленград”ЕООД от
15.02.14г издадена по И.З. 1138/14 и др., както и социален доклад по
образувана в Д-я”СП”-Свиленград, отдел закрила на детето, относно същото
лице.
Първоначално,
въз основа на подаден сигнал от Дирекция „СП” в Община Свиленград, било
образувано ДП № 291/2014г по описа на РУП-Свиленград, срещу неизвестен
извършител, за престъпление по чл.191,ал. НК. В хода на производството, като
обвиняема е привлечен П.Е.А., за същото престъпление, осъществено в периода
12.02.12 до 25.12.12г.
От
служебно изисканата актуална справка за съдимост на обвиняемия П.Е.А., е видно
че същият не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност, по реда на чл. 78а НК. Същият не
работи, по данни при снемане на самоличността му, не реализира самостоятелни
доходи от труд или от свое лично имущество, каквото не притежава, според
съдържанието на саморъчна декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, приложена в ДП,л.63.
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за доказана, по категоричен начин, въз основа на свидетелските показания,
обективирани в протоколи за разпит от ДП, както и писмените доказателства –
удостоверение за раждане на обв., социален доклад на Д-я СП-Свиленград,
медицински документи - епикриза и др.,
изд. от „АО” в „МБАЛ-Свиленград”ЕООД по ИЗ № 1138/12.02.14г на лицето Ана
Караманова, които са приобщени и ценени в съдебната фаза на процеса, на
основание чл.378,а2 НПК и по реда на чл.283 НПК. Така също и от обясненията на обвиняемия,
дадени непосредствено пред съда, в о.с.з.
В доказателствения материал не съществуват каквито и да е противоречия, писмените
и гласните доказателства са изцяло кореспондиращи си, взаимно допълващи се и в пълна корелация
помежду си, поради което и подробното им обсъждането не е необходимо. Съдът
изцяло кредитира същите за достоверни, като за обективно верни се цениха
свидетелските показания на св. Анелия Ангелова, Емил А.- родители на обв., Ана
Караманова-непълнолетната съжителстваща, св.Илия Караманов /баща на последната
свидетелка/ и св. Христо Георгиев Христов, с оглед безпротиворечивостта
им, правдивото им звучене, взаимното им
допълване и съвкупна корелация. Цениха се за достоверни и обясненията на
обвиняемия изложил фактологическа версия, съответстваща на свидетелските
показания и подкрепена от тях.
При
така приетата за достоверна фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Направеното
предложение на РП-Свиленград е ОСНОВАТЕЛНО.
Предявеното
обвинение е доказано в съвкупните си обективни и субективни признаци,
предвидени в състава на престъплението по чл.191,ал.1 НК, които се покриват и
са консумирани изцяло с действията и поведението на обвиняемия П.Е.А., тъй като
в периода от 12.02.12г до месец декември -25.12.2012г, в гр. Свиленград, същият като пълнолетно лице
и без да е сключил брак, заживял на
съпружески начала с ненавършилата 16 годишна възраст – Ана Илиева Караманова,
родена на 25.12.96г.
Налице
е съставомерно деяние по този текст и авторството на същото се установява
категорично, от еднопосочните показания на свидетелите, разпитани в досъдебното
производство и ценени съобразно правилото на чл.378,ал.2 НПК, както и от
обясненията на обвиняемия- Пл.А., косвено и от приобщените писмени доказателствени
източници, съдържими се в приетите социален доклад издадено по преписка
образувана от социалните служби- Отдел закрила на детето, относно св. Ана
Караманова, както и медицински документи за същата, съставени в МБАЛ-Свиленград
по повод раждането и бременността й. Тези гласни и писмени доказателства, съдът
кредитира и при съвкупното им обсъждане се налага безпротиворечив извод да са
доказани релевантните по делото факти, изложени в постановлението на РП.
Обективно е вярно, тъй като са установени
категорично от доказателствата, различният биологичен пол на обвиняемия и
лицето съжителствало с него- св. Ана Караманова, както и тяхната възраст.
Последната е родена на 25.12.96г, от
женски пол е, според данните от
медицинските документи /епикриза и др. специални/ и социалния доклад, приложени
по делото, който документи не се оспориха досежно тяхното съдържание от която и
да е от страните, а и епикризата като официален документ и се ползва с
обвързваща материална доказателствени сила за посочените факти. С оглед
рождената й дата, несъмнено към началната дата/12.02.12г/ от инкриминирания
период, тя е била непълнолетна,
навършила 14 години и започнала 15-та си година. От обективна страна, безспорно
доказано е и установяването на фактическо съжителство между св. Ана
Караманова и обвиняемия А., във времето
от 12.02.12г до месец 12.2012г, конкретно до 25.12.12г - навършването на 16
годишна възраст от свидетелката и визиран период в обвинението, съотв. и в
постановлението на РП. Сложилите се фактически взаимоотношения помежду същите,
така както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват
брачните, обвързващи мъжът и жената след сключването на граждански брак, според
материалните норми на действащото семейно право- СК, с присъщите права и
задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството,
изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. Косвено
доказателство за това е бременността на свидетелката, като фактът за
съвместното им фактическо съжителство на съпружески начала, както и за
раждането на дете се признават и от обвиняемия при разпита му в с.з.. И тъй
като в настоящото производство е доказано
трайно състояние в отношенията им при съжителството, от др.страна и
предвид възрастта на лицето от женски пол-ненавършило 16 години, това
фактическо положение се явява престъпно и законът го е инкриминирал като
престъпление. Предвид изложеното,
изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите обективни
признаци. Касае се за продължено престъпление по чл. 191,ал.1 НК.
От
субективна страна обвиняемият П.А. е действал виновно, при пряк умисъл. Същият
е имал ясна представа за биологичната възраст на лицето с което съжителствал –
ненавършила 16 години, дори ненавършила 15г, съзнавал е видът и характера на
отношенията които установява с нея, желаел и пряко ги е целял, което е било
очевидно при конкретните
обстоятелства,свързани с фактическото брачно съжителство. Бил е наясно и с
предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не е
знаел е бил длъжен. Следователно е
разбирал противоправният и общественоопасният характер на деянието си и неговите последици. От тук и изводът, пряко да е целял настъпването на общественоопасния резултат на
извършеното от него престъпление, в което се обективира неговия умисъл.
В конкретния
случай са налице материалноправните основания на чл.78а НК за освобождаването
на обвиняемия от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание. За извършеното от П.А. противоправно деяние, инкриминирано като престъпление по чл.191,ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до 2 години или пробация и
кумулативно с тях- обществено порицание. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на Глава
VIII, раздел IV от НК. В резултат на извършеното от
него престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид
характера на засегнатите обществени отношения, свързани с барака и семейството,
следователно и касаещи етиката и нравствените,нематериални отношения. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки, деецът следва да бъдат признат за виновен в извършване на престъпление по чл.191, ал.1 НК, за което да му бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание-ГЛОБА.
При
определяне размера на наказанието, съдът съобрази обществената опасност на
деянието и личната такава на дееца, които не са високи, според конкретните фактически
данни по делото. Приложената по делото характеристична справка, разкриват
положителна оценка за личността му. Отчете се също така и етническата
принадлежност на П. Е.А., установена при снемане на самоличността му от съда,
изводима и от писмените
доказателства, към социална и етническа
група с ноторно известни традиционни обичаи при женитбата, наред с това и
непродължителното им съжителство – около девет месеца, според инкриминирания
период от време, всички отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства.
От друга страна, съобразно имотното състояние на същия и неговите доходи,
каквито самостоятелни той не реализира нито от работа по трудово или др.
правоотношение, нито от имущество –не притежава такова – лично, собствено,
съобразявайки констатираните смекчаващи обстоятелства, съдът прие да
индивидуализира следващото се наказание в размер на минимума. В случая, според
действащата към датата на деянието редакция на чл. 78а НК , установеният
минимален размер на глобата е 1000лв, и в този
размер, съдът определи и наложи административното наказание на обв. Пл.А., а именно”ГЛОБА” -1000 /хиляда/ лева.Това наказание, в
минимален размер, се счете за достатъчно за постигането на възпитателната и
поправително-възпираща функция на наказателната санкция. Същото се явява
справедливо, като съответно на тежестта на извършеното, а и е съобразено с
имотното му състояние, доколкото извън факта да е безработен той и не притежава
собствено имущество- движимо или недвижимо от което да реализира самостоятелни
доходи, видно от декларация за имотно състояние, а неговата издръжка и тази на семейството му- малолетното дете,
се осигурява от родителите му. Поради
това, така проведената индивидуализацията на административната санкция -глоба,
съдът намери за съответна на целите на
наказанието.
Водим от изложеното, съдът
постанови решението си.
Районен
съдия: