Р Е Ш Е Н И Е
№
2593
гр. Пловдив, 11 декември 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2900 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл.
145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
от лишения от свобода Г.А.К., ЕГН ********** ***) против Заповед
№ Л-4089/10.09.2019 год. за превеждане в Затвора гр. Пазарджик от Затвора гр.Пловдив, издадена от началник на отдел
„Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Заявено е, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, с оглед обстоятелството, че считано от 18.06.2019 год. жалбоподателят е с постоянен адрес ***. Формулирано е
искане за отмяна на оспорената
заповед. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от пълномощник - адв.М.С., ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане
за отмяна на оспорения акт.
Претендира се
присъждане на разноски.
Ответната страна - началник
на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“ в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител по пълномощие оспорва жалбата като неоснователна и формулира
искане за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията
на страните и събрания по делото
доказателствен материал, настоящият състав намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от оспорването,
в законоустановения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговоря
на изискванията за форма и съдържание,
поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана
по същество, жалбата се явява
основателна по следните съображения:
Жалбоподателят Г.А.К.,
ЕГН ********** ***
за изтърпяване на наказание, определено по НОХД № 1239/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив в
размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода с начало 30.01.2019г.
Началник на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите“
в Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията“ е постановил Заповед № Л-4089 от 10.09.2019г. В заповедта е посочено,
че лицето е с постоянен адрес ***, поради което и на основание
чл. 58, т. 2 (в приложимата редакция към датата на
издаване на заповедта - ДВ, бр.13/2017г., в сила
от 7.02.2017г. бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) от ЗИНЗС
и т. 4.7. от Заповед № Л-919/08.03.2017 год. на Главния
директор на ГДИН е наредено К. да бъде преведен
в Затвора гр. Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.
Така постановената заповед е била връчена на жалбоподателя
на 12.09.2019г., видно от отбелязването. Недоволен от така постановения административен акт, жалбоподателят е оспорил същия, като е заявил,
че заповедта за преместването му в Затвора Пазарджик
е постановена в противоречие
с приложимата материалноправна
норма - чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото, към момента на
постановяването й, той е с постоянен адрес ***.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен
акт, съдът установи,
че заповедта е постановена от компетентен орган в кръга на правомощията
му, но при
съществено нарушаване на административнопроцесуалните правила и в противоречие с приложимата материалноправна норма.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от
ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода
от един затвор
в друг се извършва със заповед
на главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", а нормата на ал. 4 гласи, че
Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може
със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция,
който е с висше юридическо образование. По делото е приета заповед № Л-3531/2
от 06.08.2019г., с която са делегирани правомощия на длъжностното лице, издало
обжалваната заповед. Поради изложеното съставът на съда приема оспорената в настоящото производство
заповед за постановена
от компетентния за това орган.
В текста на чл. 58, ал. 1 от
ЗИНЗС е указано, че осъдените се разпределят
в местата за лишаване от свобода
по ред, определен
от главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието
най-близо до постоянния си адрес
и изискването на чл. 43, ал.
3/сега ал.4/, както следва: 1. в затворите - осъдените
с първоначално определен специален режим; 2. в затворите или
затворническите общежития от закрит тип
- осъдените с първоначално определен строг режим; 3. в затворническите
общежития от открит тип - осъдените
с първоначално определен общ режим. Във
връзка с цитираната правна норма, Главният директор на ГДИН е постановил Заповед № Л-919/08.03.2017
год., в т. 4 от която
е указано, че осъдените лишени от свобода от
закрит тип се настаняват
в затвори и затворнически общежития, както следва: т.4.7. Затвора гр.Пазарджик - лишени от свобода
от област Пазарджик, Пловдив,без Пловдив-град
и Кърджали. Анализът на нормата на чл. 58,
ал. 1 от ЗИНЗС обосновава извод, че определяне на
конкретното място за изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода"
се осъществява по ред, определен
от Главния директор на ГДИН, при който се
избира това място, което е най-близо до постоянния
адрес на лишения от свобода.
В настоящия
случай, в мотивите на оспорената заповед
е посочено, че лишеният от свобода Г.А.К. е с постоянен
адрес ***, поради което следва
да изтърпи наложеното му наказание
в Затвора гр. Пазарджик. Така формираният извод е неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на действителното фактическо положение. Видно от представеното с жалбата и в
съдебно заседание копие от Удостоверение за постоянен адрес *** Г.А.К., ЕГН **********
има заявен последен постоянен адрес ***, считано от 18.06.2019г.
В този смисъл и в съответствие с
разпореденото в т. 4.9. от Заповед
№ Л-919/08.03.2017 год. на Главния директор на ГДИН, К. следва да изтърпи
наложеното му наказание в Затвора-гр.Пловдив, в който се настаняват лишени от свобода
от Пловдив-град и област Смолян. С оглед постоянния адрес на жалбоподателя, посоченото в заповедта правно основание - т. 4.7. от Заповед
№ Л-919/ 08.03.2017 год. на Главния директор на ГДИН е неприложимо, доколкото същото касае осъдените
лишени от свобода с постоянен адрес *** и Кърджали, но без Пловдив-град. От
всичко изброено е видно, че промяната на постоянния адрес на жалбоподателя като
време предхожда датата на издаване на заповедта за преместването му в друг
затвор. Обстоятелството, че този факт не е отразен в Системата на изпълнение на
наказанието не може да се вмени във вина на лишения от свобода.
С оглед горното, съдът намира,
че при постановяване
на оспорената заповед е нарушена приложимата материалноправна норма на чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което заповедта се явява незаконосъобразна
и като такава следва да бъде
отменена.
Като не са обсъдени всички
фактически и правни основания за издаването на Заповед № Л-4089/10.09.2019 г. е
допуснато нарушение именно на материалноправните
разпоредби чл. 58 ЗИНЗС, както и на заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Гл.
директор на ГДИН, в изпълнение и на основание на които е издадена и оспорената
в настоящото производство заповед.
Извън констатираното нарушение на разпоредбата
на чл. 58, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът намира,
че процесната заповед е постановена и при нарушаване на процесуалните
правила, което се явява основание
за незаконосъобразност на собствено основание.
Съгласно нормата на чл.
35 от АПК, индивидуалният
административен акт се издава, след
като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени.
Анализът на описаната по-горе фактическа обстановка обосновава извод, че при постановяване
на оспорения административен акт, органът не е изпълнил това
си задължение, като не е изяснил
факта относно постоянния адрес на лишения от
свобода, който факт е от съществено
значение при определяне на мястото,
където следва да се изтърпи
наложеното наказание. В този смисъл, съдът намира за нужно
да отбележи и регламентирания в чл. 9 от АПК принцип
за служебното начало, като в ал. 2 на
чл. 9 от
АПК е указано задължението на административния орган да събира
всички необходими доказателства и когато няма искане от
заинтересованите лица.
С оглед на това, задължение на самия орган,
постановил заповедта, е да установи, посредством
всички допустими доказателства и доказателствени средства,
какъв е бил постоянният адрес на лишения
от свобода К. - чрез изискване на съответната информация от компетентните
институции, а дори и от самото лице,
доколкото удостоверението за постоянен
и настоящ адрес е било издадено
на 18.06.2019 год., т.е. преди
постановяване на заповедта и не е съществувала пречка да се представи
пред органа.
По изложените съображения и мотиви, настоящият съдебен състав намира, че оспорената
заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва
да бъде отменена.
При
очерталия се изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски се явява основателна. Доказаните разноски за водене на съдебното
производство се установиха в размер на 10 лева-заплатена държавна такса.
Видно от
приложеното адвокатско пълномощно адв. М.С. и Я.Р.са
оказали безплатна адвокатска помощ на К. на основание чл.38, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата /ЗА/. В тези случаи и предвид изхода на делото съдът
следва да осъди ответната страна да заплати на адв. С.
и адв. Р. на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2
от ЗА, който за конкретния случай е 500 лева.
Мотивиран от горното,
Административен съд - гр. Пловдив, 18 състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-4089/10.09.2019 год.
на началник на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с
правонарушителите“ в Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" за превеждане в Затвора гр. Пазарджик от Затвора гр.Пловдив на лишения от Г.А.К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Г.А.К., ЕГН ********** сумата от 10/десет/ лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати 500 /петстотин/ лева адвокатско
възнаграждение на адвокат М.Х.С. и адвокат Я.Х.Р. от адвокатска колегия –
Пловдив.
На основание чл. 63, ал. 2, изр.
2 от ЗИНЗС, настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/