Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 25.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като
разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 228 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР-Кюстендил, чрез началника на група МПСВАНД, е предявил касационна жалба срещу решение № 237 от 21.07.2020г. на Районен съд – Кюстендил по НАХД № 537/2020г., с което е отменено Наказателно постановление № 19-1139-002037/24.03.2020г. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират като касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, а релевираното деяние е надлежно доказано от събраните доказателствени средства. Възразява се срещу присъдените деловодни разноски в полза на нарушителя. Иска се отмяна на оспореното по касационен ред съдебно решение и потвърждаване на НП.
Ответникът – М.С.С. ***, чрез пълномощника си адв. Р.А. от АК – Пазарджик, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за законосъобразно и правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Кюстендил, извършвайки
преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218,
ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК
и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се
приема за неоснователна.
Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление № 19-1139-002037/24.03.2020г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на М.С.С. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 800,00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
От фактическата страна на спора е установено, че на 20.09.2019г. в 12,01 часа, с техническо средство за измерване – стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „Sitraffic Lynx ERS 400-9047 ВАВ“, е заснето движение на лек автомобил марка „БВМ 525 ТДС“ с рег. № ***по ВП-ІІ-62, км. 4+730 в с. Б. в посока гр. Д., със скорост от 119 км/ч при ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч.
Горното се доказва от приложеното от АНО веществено доказателствено средство – снимка /клип/, посредством която се установява видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил и измерената скорост на движение.
От материалите към преписката е видно, че въз основа на данните в справка от Централна база КАТ, е установен собственикът на процесното МПС, а именно Д.Р.П.. Последният подава декларация по чл.188 от ЗДвП пред АНО на 21.10.2019г., в която сочи, че на датата и в часа на извършване на нарушението, МПС е било във владение и е управлявано от М.С.С.. Към декларацията не е приложено копие от свидетелството за управление на МПС на посочения водач. Същият депозира писмени обяснения на 25.10.2019г., в които сочи, че не е собственик на автомобила и не го е ползвал на релевантната дата на административното нарушение. Независимо от горното, срещу последния е съставен АУАН № 106768/15.11.2019г., който му е предявен на 21.01.2020г. при отказ за получаване, след което е издадено процесното НП.
При изложените доказателства, от правна страна съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление. Решаващите доводи са за недоказаност на субекта на нарушението. Същите са мотивирани с оглед изискванията на чл.189, ал.5, изр.2 вр. с чл.188, ал.1 от ЗДвП, според които собственикът на автомобила, с който е извършено нарушението на правилата за движение по пътищата, освен да декларира писмено, че друго лице е управлявало автомобила, следва да представи и копие от свидетелството за управление на МПС на посоченото лице, а в случая СУМПС не е приложено. Извън горното, съдът е констатирал неправилно приложение на санкционната норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП при определяне размера на наложеното наказание.
Касационният съд, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните
изводи:
Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Решаващите правни изводи за незаконосъобразност на НП поради недоказаност на субекта на нарушението, са обосновани от доказателствата и правилни с оглед приложимия закон. Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, а съгласно предложение второ на същата разпоредба, собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Доказателствените средства за установяване на лицето, на което собственикът е предоставил автомобила, с който е извършено нарушението, са установени в чл.189, ал.5, предл.2 от ЗДвП, които макар и касаещи специалната хипотеза за административно наказване с електронен фиш по чл.189, ал.4 от ЗДвП, са изцяло приложими и за случая по делото. Горните доводи съдът мотивира с обстоятелството, че съставомерното деяние е установено с АТСС и е доказано от изготвената от последното снимка като веществено доказателствено средство, т.е. без да присъства контролен орган, който непосредствено да идентифицира водача на МПС като субект на административното нарушение. Предвид изложеното, правилно районният съд е преценявал събраните доказателства за установяване на нарушителя съобразно изискванията на чл.188, ал.1 във връзка с чл.189, ал.5, предл.2 от ЗДвП. Приложеният подход изцяло съответства на правилата на логическото и систематическото тълкуване на правните норми, с оглед на което законосъобразно в оспореното решение е прието, че за да отпадне отговорността на собственика на автомобила, е необходимо същият да посочи с декларация лицето на което го е предоставил и да приложи копие от свидетелството му за управление на МПС, т.е. при кумулативно наличие на двата документа. Доколкото в случая собственикът не е представил копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, на което декларира, че е предоставил процесния автомобил, следва, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на последния за извършеното административно нарушение. Оспореното НП е незаконосъобразно като издадено при липса на надлежни доказателства, установяващи, че наказаното лице е субект на съставомерното деяние. Доводите на касатора в обратен смисъл са в противоречие с приложимия закон и с доказателствените средства към преписката, както и със събраните в съдебното производство.
Допълнително основание за незаконосъобразност на НП е нарушението, допуснато от АНО при определяне размера на наложеното наказание „глоба“. Последният не е съобразен с правилото по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както е констатирал районният съд.
Решаващите правни съображения на въззивната инстанция за отмяна на НП са обосновани от доказателствата и правилни с оглед приложимия закон, вкл. с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /нова, ДВ бр.94/2019г./, предвиждаща правото на страните на присъждане на разноски. Следва решение за оставяне в сила на оспорения съдебен акт.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал. 2 от
АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 237 от 21.07.2020г.
на Районен съд – Кюстендил, постановено по
НАХД № 537/2020год.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове:
1. 2.