Решение по дело №1141/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1393
Дата: 29 юли 2019 г. (в сила от 29 юли 2019 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20191100901141
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………

гр. София, 29.07.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:                                                     

                       СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ

  

като разгледа докладваното от съдия Маджев т.д. № 1141 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от търговско дружество - „С.“ АД, чрез законния му представител – С.Н.А.имащ качеството на негов вписан изпълнителен директор, срещу постановен Отказ № 20190530182341-2/05.06.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на обстоятелство относно действителни собственици на дружеството – заявител по смисъла на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП в търговския регистър по партидата му.

Жалбоподателят счита, че обжалваният отказ е незаконосъобразен и подлежащ на отмяна. Възразява, че негативният охранителен акт е бил постановен преди да изтече определения на заявителя срок за изпълнение дадени към него указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Проверката по електронната партида на дружеството свидетелствала за това, че указанието за отстраняване на нередовност по заявление Б 7 с  № 20190530182341 е било изпратено и получено от адресата му на 05.06.2019 г., като срокът за преодоляване на констатираната нередовност е този по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Атакуваният отказ е постановен от ДЛР обаче още на 05.06.2019 г. само 1 ч. и 6 мин. след даване на указанието към заявителя.  Възпрепятстването на заявителя да се възползва от възможността по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и да приведе заявлението си в режим на редовност водело до извод за допусната порочност на обжалвания акт, която съставлявала основание за неговата отмяна.  

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец Б 7,  с което от жалбоподателя е формулирано искане към ДЛР при АВ да извърши вписване на обстоятелство относно действителните собственици на дружеството – заявител по смисъла на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП в търговския регистър по партидата му. Служебната справка по електронното дело водено при АВ-ТР относно регистрираното търговско дружество – „С.“ АД еднозначно показва, че след депозиране на заявление Б 7 с № 20190530182341 и разпределението му за разглеждане на ДЛР, последното е счело да е налице основание за даване на указания спрямо заявителя по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, като това е сторено на датата – 05.06.2019 г. в 11,54 ч. Даден е срок за изпълнение на указанието до 05.06.2019 г. в 11,55,15 ч. Пак на 05.06.2019 г. в 13,00,21 ч. ДЛР е пристъпило към произнасяне по същество относно подаденото заявление Б 7 с  № 20190530182341, като е постановило обжалвания отказ.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран е подадена в законоустановения седмодневен срок и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

В обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че към заявлението не са приложени доказателства, които да удостоверяват съществуването на ЮЛ или други правни образувания чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, респективно свидетелстващи за лицата които ги представляват съобразно националния им закон, а именно няма представени удостоверение относно три от дружествата посредством които непряко се упражнява контрол, като същите са регистрирания в Германия и Холандия.  Въпреки дадените към заявителя указания за преодоляване на визираните липси в документацията придружаваща заявлението, то такива действия не били предприети в пределите на указания срок по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

Изводите, на които оправомощеното длъжностното лице базира отрицателното си произнасяне с обжалвания отказ са неправилни, доколкото не кореспондират на процесуалните действия предприети в пределите на развилото се регистърно производство по подаденото заявление Б 7 с 20190530182341, а именно на заявителя не е била осигурена възможност да изпълни дадените към него указания, като ангажира необходимите документи визирани в указанието на ДЛР от 05.06.2019 г., защото произнасянето по същество с отказ да се извърши поисканото вписване е предшествало изтичането на установения в чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ срок за изпълнение на указанията даден на заявителя. ДЛР неправилно е определило крайният момент на този срок, тъй като същият трябва да е с продължителност не по-малка от три работни дни, считано от момента на даване на указанията към заявителя. Този срок не може да бъде редуциран, тогава когато заявлението не е било разгледано от ДЛР в деня на неговото постъпване, или в този следващ деня на постъпването му. Касае се за процесуално право на заявителя, което винаги е на негово разположение и ДЛР не може да го ограничава под предлог, че срокът му за произнасяне е изтекъл или изтича преди изтичане на срока от три работни дни отброявани от момента на даване на указанието. В разглежданата хипотеза правата на заявителя са били засегнати именно по този начин, тъй като дадения към заявителя срок за изпълнение на указанията е практически невъзможен за спазване, а показва единствено формално следване на процедурата по регистърното производството. Срокът който заявителя е трябвало да получи за да изпълни адресираните до него от ДЛР указания е трябвало да бъде с продължителност до 10.06.2019 г. /понеделник/. Даването на невъзможен за изпълнение срок е довело до съществено накърняване процесуалните права на заявителя до степен рефлектираща върху законосъобразността на охранителния акт. 

            Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен. Заявлението трябва да се върне на длъжностното лице, което да даде повторни указания до заявителя и едва след изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ да пристъпи към произнасянето си по същество относно депозираното заявление Б 7 с  № 20190530182341.

Така мотивиран съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „С.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, отказ № 20190530182341-2/05.06.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано вписването на заявено обстоятелство, чрез подадено Заявление Б 7 с  № 20190530182341.

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, търговски регистър преди да се произнесе по Заявление Б 7 с вх. № 20190530182341 да даде на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ до заявителя повторни ясни и конкретни указания по отношение на документите, които законът изисква да придружават съответното подадено по образец заявление, като определи срок за тяхното изпълнение с продължителност не по-кратка от три работни дни, считано от момента на постановяване на указанието.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: