РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Свиленград, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Живка Д. П.а
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело №
20255620100021 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Н. Д. Б. Г. (***************) срещу Заповед за задържане
на лице с рег.№ 581/Екз … от 28.12.2024г., издадена от полицейски орган при ГПУ–
Свиленград - издадена от полицейски орган – Ю. К. У., на длъжност мл. експ. при ГПУ –
Свиленград.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена при
нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и
неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо съдържание на един
административен акт. В заповедта не било посочено фактическото основание за
задържането и не ставало ясно с какво поведението на жалбоподателя наложило той да бъде
задържан. Поради това жалбоподателят моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат
присъдени разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК, Съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 581/Екз … от 28.12.2024г.,
издадена от Ю. К. У., на длъжност мл. експ. при ГПУ – Свиленград, на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане на ГПУ - Свиленград, във връзка с „данни за извършено престъпление“.
Задържането е извършено в 10,00 часа на датата на издаване на заповедта, а задържаното
лице е освободено в 22,00 ч. на същата дата - 28.12.2024г., видно от заповедта (л.9).
Видно от материалите, съдържащи се в Бързото производство (БП) № 427/2024г. по
описа на ГПУ – Свиленград, приложено към изисканото за послужване НОХД № 4/2025г. по
описа на РС-Свиленград, то е започнало на 28.12.2024г. (датата на задържането на
жалбоподателя), при условията на чл.356, ал.1 от НПК, с разпит на свидетел – очевидец на
1
престъплението, за това, че на същата дата, обвиняемите ************* и *************,
двамата марокански граждани, са влезли в Република България от Република Турция, без
разрешение на надлежните органи на властта – престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК.
Видно от съдържащия се в БП протокол за разпит на свидетел – очевидец на
престъпление и започване на бързо производство, при условията на чл.356, ал.1 от НПК, на
28.12.2024г. е разпитан свидетеля Ю. К. У. – мл. експ. при ГПУ - Свиленград, който посочва,
че на същата дата, за времето от 6,00 часа до 18,00 часа бил на смяна, заедно с мл. инсп.
Деян Димов. В около 8,20 часа им била подадена информация от началника им испектор
Димитър Тюфекчиев, че на спешен телефон 112 има получен сигнал за бедстващи хора в
района между селата Филипово и Варник. След проведени оперативно издирвателни
мероприятия, в около 10,00 часа установили пет лица в землището на с. Варник, общ.
Свиленград, обл. Хасково, със съответни GPS координати на точката на задържане. На около
един километър от GPS координатите на точката на задържане имало спрян лек автомобил
марка „Тойота“. Тъй като теренът бил труднопроходим (обрасъл с гъста растителност) на
двамата полицаи им отнело около 1 – 2 часа, за да стигнат до координатите на лицата. Там
установили две лица от мъжки пол, лежащи на земята, без документи за самоличност
(двамата обвиняеми), и други три лица – двама мъже и една жена. Последните трима
представили документи за самоличност, видно от които били граждани на Великобритания,
като един от тях бил жалбоподателя Н. Д. Б. Г. (***************). Англичаните заявили, че
те са подали сигнал на тел. 112 и са дошли да помогнат на мароканците, като и едните, и
другите отрекли да са се познавали преди това. Мароканските граждани обяснили, че
преминали границата през оградата, с помощта на стълба, която носил каналджията. След
като преминали границата, каналджията се върнал в Турция, а те вървели няколко часа до
мястото на задържането им, което им било дадено като локация и затова останали точно
там. При прохождане на обратната следа полицаите установили мястото на преминаване
линията на границата от мароканските граждани. Всички лица били задържани за
изясняване на случая.
От съдържащите се в БП Протоколи за разпит на обвиняеми от 28.12.2024г. е видно,
че двамата обвиняеми ************* и ************* разбират в какво са обвинени и
дават обяснения, в които признават, че са преминали незаконно държавната граница.
Посочват, че каналджията им бил дал джи пи ес точка на българска територия, до която да
стигнат и на която да чакат да дойде кола да ги вземе. Посочват, че са стигнали до тази точка
(дере), където чакали около 15 – 16 часа, но кола така и не дошла. В един момент чули някой
да вика и тогава и те започнали да викат, и при тях дошли двама млади мъже и една жена,
които им казали, че разбрали за тях и идвали да им помогнат.
Видно от съдържащите се в БП Протоколи за разпит на свидетели от 28.12.2024г.,
жалбоподателят Н. Д. Б. Г. и другите двама британски граждани **************, били на
почивка в гр. Бургас, където били наели стая. На 27.12.2024г., в едно кафене в гр. Бургас
срещнали един непознат, който ги заговорил на английски език и им казал за хора в беда,
които имали нужда от помощ. Не им дал повече подробности, а единствено джи пи ес
локация и те тримата тръгнали натам с кола, марка „Тойота“. Жалбоподателят, който
шофирал колата, я спрял когато вече било невъзможно да се продължи с кола. Затова,
тримата тръгнали пеш. Вървели около 1 – 2 часа към джи пи ес точката и викали, докато
ходили. В един момент чули човешки викове и открили двама души в една дупка между
храстите, които били премръзнали. Тогава жалбоподателят се обадил на телефон 112, за да
дойде спешна медицинска помощ. Това било в около 8,00 часа сутринта, а в около 10,00 часа
дошли полицаите. Те били „много спокойни“ и „много мили“, и жалбоподателят нямал
представа защо го задържали, понеже помагал на хора в нужда и не бил направил нищо
нередно.
По Бързото производство е повдигнато обвинение на двамата мароканци
************* и ************* и е образувано НОХД № 4/2025г. по описа на Районен съд
– Свиленград, приключило с Определение № 7 от 07.01.2025г., с което се одобрява
2
постигнато с Прокуратурата споразумение.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл.149,
ал.1 от АПК.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски
орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава Заповеди от вида
на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72 от
ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на
същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.
При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията на
съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по съществото е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва
да има минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 от ЗМВР, което в случая е налице.
По отношение на тази Заповед са неприложими изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за
съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на
специалния закон - ЗМВР.
Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74,
ал.2 ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
Заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че
не владее български език, както и е посочено, че Заповедта за задържането може да се
обжалва пред Съда. Макар в Заповедта да не са прецизно посочени фактическите
обстоятелства, предпоставили издаването на заповедта, от посоченото в същата и от данните
в образуваното на датата на задържането Бързо производство може да се заключи, че
задържаният е бил напълно наясно защо е задържан, макар да твърди противното.
Според Съда, оспорената Заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да
задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са
налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР. От събраните по делото
доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателя е било извършено във
връзка с наличие на данни за извършено престъпление на датата на задържането. Съдът
намира, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на
приложимия материален закон - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от
24 часа, представлява принудителна административна мярка, по смисъла на чл.22 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е
достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението.
Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните
предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни”, че задържаното
лице е извършило престъпление. Безспорно, задържаният е установен от полицейския орган
в труднодостъпна местност, в близост до държавната граница, на място, отдалечено от път,
съответно от изоставен автомобил, в компанията на лица с неустановена самоличност (без
документи за самоличност). Очевидно е било за полицейския орган, че тези лица без
паспорти са преминали незаконно държавната граница, което се явява индиция за извършено
престъпление и от придружаващите ги лица, в това число от жалбоподателя.
Важно е да се отбележи, че понятието „данни” по смисъла на ЗМВР и понятието
„достатъчно данни” по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, имат различно съдържание. За да
3
бъде образувано досъдебно/бързо производство (ДП /БП) по реда на НПК, е необходимо да
са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка
(ПАМ) „Задържане до 24 часа” по чл.72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1, т.1, са необходими
само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за
образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е
извършило престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на
жалбоподателя са били налице, поради което настоящият Съдебен състав намира, че към
момента на задържането полицейският орган е имал данни за извършено престъпление от
лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства.
Настоящият Съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът за
съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на
процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2
от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна
точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в
случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на
личната свобода. Отделно от това, задържането на жалбоподателя е продължило значително
по-малко от 24 часа, като след изясняване на ситуацията същият е бил освободен още на
същия ден.
С оглед изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора
разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба от Н. Д. Б. Г. (***************), роден на ********** г.,
гражданин на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с паспорт №
*********, изд. на 01.12.2016г., срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 581/Екз … от
28.12.2024г., издадена от полицейски орган при ГПУ– Свиленград - издадена от полицейски
орган – Ю. К. У., на длъжност мл. експ. при ГПУ – Свиленград.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - Хасково в
четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4