Р Е Ш Е Н И Е № 134
гр.
Търговище, 25.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в открито съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гергана Бачева, като разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 236 по описа на АС – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК.
Делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда след отмяната на решението по адм. д. № 45/2020г. на АС
– Търговище.
Производството е образувано по жалба на З.Я.В. *** срещу отказа на
началника на РУ – Търговище за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно
оръжие и боеприпаси с рег. № 1993р - 2716 от 04.02.2020г. Жалбоподателят счита,
че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като е издаден след предвидения
в закона срок и при липса на годно материално основание – оспорват
констатацията, че е налице психично заболяване, което да е пречка за издаване
на исканото разрешение. В съдебно заседание и при второто разглеждане на делото
жалбата се поддържа на същите основания. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Началникът на РУ при ОДМВР – гр. Търговище, редовно
призован се представлява от процесуален представител. Поддържа становище, че
издаденият акт е законосъобразен. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение по Наредба
№ 1 от 2004г.
След преценка на събраните по делото доказателства, Административен съд –
Търговище, приема от фактическа страна за установено следното:
Административното производство е започнало по повод заявление на
жалбоподателя от 07.01.2020г. за издаване на разрешение за придобиване на един
брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкоцевна цев и боеприпаси за него. Посоченият
от заявителя мотив за исканото разрешение е ползване на оръжието за ловни цели.
Към заявлението жалбоподателят е приложил декларация, че придобито оръжие и
боеприпаси към него ще се съхраняват при условията на чл. 98 от ЗОБВВПИ,
документ за завършено висше образование, документ за
платена такса, свидетелство за съдимост, удостоверяващо, че лицето не е осъждано
за умишлено престъпление от общ характер, удостоверение от НСС, че срещу лицето
няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства, карта за
предварителен медицински преглед, включително и от психиатър, въз основа на
който преглед е дадено становище, че лицето е физически и психически годно да
бъде ловец, доказателства за членството му в Националното ловно-рибарско
сдружение, ловен билет за 2020г.
По повод на заявлението е извършена проверка, резултатите от която са
обективирани в докладни записки от 21.01.2020г. и от 03.02.2020г. до Началника
на РУ – Търговище. При проверката е установено, че лицето живее на декларирания
адрес в гр. Търговище, че притежава метална каса със секретно заключващо се
устройство, както и че лицето е лекувано еднократно от 28.02.2008г. до
07.03.2008г. със диагноза Биополярно афективно разстройство – маниен епизод,
което според Международната класификация на болестите е психично разстройство,
което се характеризира с два или повече епизода, при което настроението и
равнището на активност на пациента са съществено нарушени, като с оглед
спецификата на заболяването не може да се изключи риск от активиране на
конкретна симптоматика. Докладната в тази част е основана на представената
информация от МБАЛ – Търговище, в която се сочи, че лицето е лекувано
еднократно в периода 28.02.2008г. – 07.03.2008г. с тази диагноза, като
хоспитализацията в психиатрично заведение е била първа. С отговора на МБАЛ –
Търговище е изпратена епикризата на жалбоподателя от 2008г., която удостоверява
посочените обстоятелства.
Началникът на РУ Търговище е издал отказ за издаване на разрешение за
придобиване на оръжие за ловни цели. Административният орган е приел, че
заявителят е представил необходимите документи, но е лекуван и страда от
психично заболяване – основание за отказ по чл. 83, ал.5, във връзка с чл. 58,
ал.1, т. 4 от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят е представил удостоверение от МБАЛ – Търговище, Психиатрично
диспансерно отделение , според което
жалбоподателят не фигурира в картотеката на ПДО на МБАЛ – Търговище, както
негова медицинска книжка, в качеството му на пилот любител, в която е отразен
резултатът от психологическото му изследване през ноември 2011г. – „годен за
любител пилот“.
Според заключението на изслушаното по делото вещо лице състоянието на В.,
описано в епикризата, не удовлетворява критериите за диагноза „биполярно
афективно разстройство“. Експертът е изразил становище, че анализът на епикризата
от 2008г. дава основания да се мисли за преживян „Смесен афективен епизод“ (Съгласно
МКБ - 10 „епизод, който продължава поне две седмици и се характеризира със смесица
или бързо редуване на хипоманийни, манийни и депресивни симптоми...“. Това
заключение е направено с уговорката, че коректна диагноза без пряко наблюдение
на състоянието на лицето към съответния момент е невъзможна. Вещото лице е
посочило, че според него актуалното психично състояние на жалбоподателя не
показва белези, които могат да бъдат оценени като психично разстройство. С
допълнителното заключение вещото лице отново е обобщило, че въз основа на
данните от наличната по делото медицинска документация (епикриза) не може да
бъде надлежно защитена диагонозата „биполярно афективно разстройство - маниен
епизод“. Допълнило е, че: 1. съгласно МКБ-10 преживяна стресова ситуация може
да предшествала развитието на маниен или депресивен епизод, но това не е
съществен диагностичен фактор; 2. Описаната в приложената епикриза от ПО при
МБАЛ гр. Търговище не покрива в достатъчна степен критериите за диагностика на
чист маниен епизод; 3. Реакцията на скръб не протича еднотипно при различните
хора и може да има конкретни особености в зависимост от личностовите характеристики
на отделния индивид; 4. поставената на жалбоподателя диагноза не удовлетворява
в пълна мяра постулатите на актуалната от 01.01.2005г. за Р България Международна
класификация на психичните заболявания; 5. В най-значима степен поведението на жалбоподателя
към коментирания в медицинската документация времеви период изпълнява
критериите за диагностика на единичен смесен афективен епизод. Вещото лице
отново е направило уговорка, че за поставяне на коректна диагноза е необходим
пълноценен анализ на цялостната анамнестична информация, психопатологичната
продукция и хода на разстройството при непосредствен контакт и наблюдение на
пациента към периода на болестната изява. Съдът приема заключението за обосновано
и компетентно дадено. Въз основа на заключението на вещото лице обаче не може
да се изключи по категоричен начин обстоятелството, че жалбоподателят страда от
психично разстройство, тъй като вещото лице изрично е подчертало, че за
поставяне на коректна диагноза е необходим непосредствен контакт с лицето към
съответния болестен период. Такъв вещото лице по делото не е имало. Такъв
непосредствен контакт е имал лекаря, който е издал обсъдената по-горе епикриза.
Вещото лице в преценката си е стъпило само на описаното в епикризата.
С оглед установеното от фактическа страна, Административен съд – Търговище,
при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на
обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл.
168, ал.1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, предвид нормата на чл. 83,
ал. 5 от ЗОБВВПИ, при спазване на установената от закона форма, а в хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Не е нарушение на процесуалните правила събирането на
информация, която цели да установи наличието или липсата на пречки за издаване
на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Не е съществено процесуално
нарушение произнасянето на административния орган след определения от закона
срок, тъй като срокът за произнасяне по чл. 83, ал. 5 от закона е инструктивен.
Съдът намира, че издаденият акт не противоречи на материалния закон. Едно от
изискванията за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е
лицето да не страда от психическо разстройство – отрицателен факт, който
представлява конкретно състояние от обективната действителност и поради това
може да е предмет на доказване. Тежестта
да установи този отрицателен факт и в административното и в съдебното
производство е била на жалбоподателя, защото извежда от него изгодни правни
последици и защото се домогва да установи, че са били налице предпоставките за
издаване на исканото разрешение.
Легална дефиниция на понятието „психично разстройство“ по настоящем липсва.
Налице е била такава в отменената НАРЕДБА № 10 от 26.05.1987 г. за
организацията и дейността на психиатричните служби. Съгласно § 2 от ДР на
наредбата "Психични разстройства" са всички заболявания и болестни
състояния, включени в раздел пети на Международната класификация на болестите -
9-та ревизия, 1975 г. При липсата на легална дефиниция към момента и въз основа
на правилата на езиковото тълкуване, понятието следва да се разбира в
медицинското му значение, а именно като заболяване или болестно състояние,
включено в действащата от 01.01.2005г. за Р. България Международната
класификация на болестите на СЗО – десета ревизия. Сред тези разстройства е и „биполярно
афективно разстройство - маниен епизод“. Събраните по делото доказателства не
изключват по категоричен начин фактическата констатация за наличие на
психическо заболяване у жалбоподателя. Заключението на вещото лице, което
оспорва правилността на поставената в епикризата диагноза – от една страна, а
от друга – дава друга диагноза на обективното състояние на жалбоподателя към
момента на хоспитализацията му през 2008г., която не се квалифицира като психично
разстройство, е направено с уговорка, че то не е сигурно, а хипотетично, тъй
като според вещото лице поставянето на точна диагноза е невъзможно без
непосредствено наблюдение на лицето към съответния минал момент. Проведеното от
жалбоподателя доказване по делото, че не страда от психично разстройство, предвид
събраната медицинска документация по делото е непълно – то не създава едно
напълно сигурно убеждение, че лицето не страда от психично заболяване, а само
някаква вероятност това да е така. Обстоятелството, че лицето не се води в
картотеките на ПДО на МБАЛ – Търговище също не е достатъчно да опровергае
установеното чрез епикризата наличие на психическо разстройство у жалбоподателя
по категоричен и безспорен начин, предвид действащия към 2008г. принцип за доброволния характер на диспансерното
наблюдение, установен в чл. 13, ал. 3 и ал. 5 от Наредба № 10 от 26.05.1987 г.
за организацията и дейността на психиатричните служби (отм.). Предвид
естеството на заболяването, поставено с диагнозата от 2008г., обстоятелството,
че жалбоподателят към настоящия момент и към 2011г. е бил в състояние, което не
дава основание да се счита, че страда от психично заболяване, не изключва
бъдещо обостряне и проявяване на характерната симптоматика.
При тези обстоятелства и предвид естеството акта, чието издаване се търси –
разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие, чиято валидност е
пет години, съдът намира, че правилно административният орган, компетентен да
се произнесе по искането е отказал да го издаде. Уговорката на вещото лице по
делото прави на практика невъзможно опровергаването на поставената през 2008г.
диагноза, респ. прави невъзможно за жалбоподателя да установи съществения за
спора отрицателен факт. Тази констатация не би могла да е основание да се
обсъжда евентуално обръщане на тежестта за доказване по делото, тъй като се
претендира снабдяване с разрешение за оръжие - общоопасно средство, за ловни
цели – т. е. за упражняване на хоби, а не на документ, който има някакво
значение за евентуална трудова заетост, гражданско състояние и други подобни. В
тази връзка следва да се подчертае, че издаденият акт напълно съответства на
целта на закона, която е разрешение за придобиване и съхранение на оръжието да
се издава само на лица, чието поведение при ползване на оръжието не би
застрашило тяхното или на други лица здраве и живот.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваният акт е съобразен
както с материалния закон, така и с целта на закона. Жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора следва да се постави на разглеждане претенцията на
ответника за присъждане на разноски в размер на минималното възнаграждение за
юрисконсулт за осъщественото процесуално представителство на двете инстанции,
при първоначалното разглеждане на делото, и за настоящото производство. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
144 от АПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Разпоредбата на чл. 24 от наредбата регламентира,
че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200
лв. При минимален размер от 100лв. за една инстанция, съдът определя размера на
възнаграждението, което следва да се присъди на ответника в размер на общо
300лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК , чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, Административен съд – Търговище
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Я.В. *** срещу отказа на началника на РУ – Търговище
за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси с рег.
№ 1993р - 2716 от 04.02.2020г.
ОСЪЖДА З.Я.В. ***, да плати на РУ – Търговище сумата в размер на 300лв.,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването на страните, че решението
е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: