Р Е
Ш Е Н
И Е
№
84
гр.Габрово,
05.06.2018г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
При
секретаря Б.Бобчева и при участието на прокурор Ж.Шикова, като разгледа
докладваното от съдия Големанова гр.д.№9 по описа за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Предявен
е иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
В
исковата молба се твърди, че срещу ищеца било образувано ДП №572/2016г. по
описа на РУ на МВР Севлиево, за това, че на 28 срещу 29.11.2016г. в землището
на с.Душево, общ.Габрово, в л.а. Фиат, с рег.№ ЕВ**** АР се съвкупил с лице от
женски пол-Д.М.Н., като я принудил към това със сила-чрез нанасяне на удари
срок в областта на краката на Н. при виковете й за помощ, сваляне със сила на
долното й бельо, захващане със сила на главата й при виковете й за помощ и
заплашване-чрез използване на думите "...шшт, ще мълчиш...",
"...ако не си свалиш гащите, където те намеря ще те убия...",
"...ако не мълчиш, може да направя нещо лошо и да те ударя...", като
при осъществяване на изнасилването Н. не била навършила 18годишна възраст- на
14 години, родена на ***г.-престъпление по чл.152, ал.2, т. във вр. с ал.1,
т.2, пр.1 и 2 от НК. Въз основа на отправено от представители на ответната
Прокуратура до РС Севлиево искане за вземане по отношение на ищеца на
най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража", съдът
постановил определение, с което му била наложена исканата мярка за
неотклонение. Определението било потвърдено от състав на ОС Габрово. Във връзка
с образуваното досъдебно производство били извършени съответни съдопроизводствени
действия. Съдебната фаза се развила в две съдебни заседания - на 06.06.2017г. и
на 16.06.2017г., като с присъда на РС Севлиево ищецът бил признат за невинен и
веднага бил освободен. Постановената оправдателна присъда била протестирана от
представител на РП Севлиево и делото било насрочено пред въззивния съд - ОС
Габрово, който потвърдил акта на първоинстанционния съд.
Твърди
се, че през целия период от време, през която се водело досъдебното
производство и съдебната фаза против ищеца същият изпитвал чувство на страх,
несигурност, безпомощност да докаже правотата си. станал изключително неспокоен
и на моменти сприхав. Развалил се сънят му. Когато се наложило да пребивава в
затвора и в ареста, заедно с други задържани за период от 199дни бил поставен в
една криминогенна среда. Докато траело неправомерното задържане на ищеца му се
обострило здравословното състояние, получил микоза на стъпалото, за което му
било изписано медикаментозно лечение с йодасепт, залаин крем и фунголок крем.
Преди постъпване в ареста ищецът нямал подобно нараняване. В следствие на
получената микоза не можел да стъпва на десния си крак и изпитвал силни болки,
на това място за период от около два месеца. Цялото производство против ищеца
продължило близо една година.
Твърди,
че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него адвокатски
хонорар в размер на 1300лв. Претъпял и неимуществени вреди- силно развито
чувство за страх, безпомощност и несигурност за периода на цялото производство,
станал изключително изнервен и сприхав за същото това време, като и сънят му се
развалил за същия период. Изпитвал болки и страдания, в следствие влошаване на
здравословното му състояние в следствения арест. Изпитвал чувство на ни
сигурност, страх и унижение, че е задържан в продължение на 199дни сред
криминално проявени лица в една криминогенна среда. Изпитвал унижение, че
трябвало да му бъде направена полицейска регистрация, както и унижение от
съселяните си, където и до ден днешен го подмятали, за това, че е бил задържан.
Загубил доброто си име сред съселяните си. през целия период на наказателното
производство често изпитвал главоболие. Ищецът оценява претърпените от него
неимуществени вреди на сумата от 46 000лв.
Моли
съда да осъди ответната Прокуратура на РБългария да заплати на ищеца сумата от
1300лв.-имуществени вреди, сумата от 46000лв.-неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането. Моли съда да осъди ответника да
заплати адвокатски хонорар съобразно правилата на чл.38, ал.2 ЗАдв.
Ответникът
Прокуратура на РБългария в депозираните по делото отговор на исковата молба
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение
"задържане под стража" не била отменена като незаконосъобразна в
нарочно контролно производство. Не били налице никакви доказателства за
действително претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са пряк и
непосредствен резултат от обвинението попосоченото наказателно производство. По
същото време спрямо ищеца било висящо и друго дело, приключило с влязла в сила
осъдителна присъда по НОХД №15/2017г. на РС Севлиево. Недоказано било и
твърдението, че ищецът е загубил доброто си име сред съселяните си. следвало да
се вземе предвид, че същият вече бил осъждан с влязла в сила присъда към
момента на постановяване на оправдателната присъда от РС Севлиево. Освен това
имал и наложено наказание по реда на чл.78 А от НК. Не били доказани и
твърденията за влошаване на здравословното му състояние. Неоснователно било
твърдението за незаконно задържане под стража за срок до 72 часа от РП Севлиево. Оспорва иска
по размер, като счита, че размера на претенцията за неимуществени вреди е
изключително завишен и не е съобразен с установената съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот. Твърди и че е налице хипотезата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, тъй като
една от причините да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение спрямо ищеца
в досъдебното производство било обстоятелството, че същият е направил опит да
се укрие от органите на реда. Оспорва искането за присъждане на законна лихва,
тъй като не е конкретизиран началния момент, от която тя се претендира.Освен
това законната лихва се дължала от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда спрямо ищеца. Оспорва искането за присъждане на имуществени вреди, тъй
като не били представени доказателства, че адвокатско възнаграждение е
действително заплатено за воденото наказателно производство.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното :
Не
е спорно между страните по делото, че срещу ищеца било образувано ДП
№572/2016г. по описа на РУ на МВР Севлиево, за това, че на 28 срещу
29.11.2016г. в землището на с.Душево, общ.Габрово, в л.а. Фиат, с рег.№ ЕВ****
АР се съвкупил с лице от женски пол-Д.М.Н., като я принудил към това със
сила-чрез нанасяне на удари срок в областта на краката на Н. при виковете й за
помощ, сваляне със сила на долното й бельо, захващане със сила на главата й при
виковете й за помощ и заплашване-чрез използване на думите "...шшт, ще
мълчиш...", "...ако не си свалиш гащите, където те намеря ще те
убия...", "...ако не мълчиш, може да направя нещо лошо и да те
ударя...", като при осъществяване на изнасилването Н. не била навършила
18годишна възраст- на 14 години, родена на ***г.-престъпление по чл.152, ал.2,
т. във вр. с ал.1, т.2, пр.1 и 2 от НК. По отношение на ищеца е била взета
мярка за неотклонение "задържане под стража". С влязла в сила присъда
ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Тези
обстоятелства се установяват и от приложеното НОХД №173/2017г. на РС Севлиево.
Съгласно
приетото в т.13 от Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС
Държавата отговаря за вреди по чл.2, т.1 от ЗОДОВ, когато задържането под
стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и
съдебно производство. В тези случаи обезщетението се определя самостоятелно.
Ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено,
държавата отговаря по чл.2, т.3 от ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за
неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража. В
настоящият случай взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение
„задържане под стража” с Определение №208/01.12.2016г. по ЧНД №497 по описа за
2016г. на Севлиевски районен съд не е била отменена като незаконна, а напротив
същата е била потвърдена с Определение №110/07.12.2016г. по ВЧНД №148 по описа
за 2016г. на Габровски окръжен съд. Следователно обезщетението за наложената
мярка за неотклонение „задържане под стража” следва да се кумулира в
обезщетението по чл.2, т.3 от ЗОДОВ.
В
т.3 на ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС е казано, че отговорността на
Държавата е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина, както
и от формата на вината. Вината е относима спрямо нарушението и отговорността на
длъжностното лице, но не и спрямо отговорността на Държавата. Елемент от
фактическия състав на отговорността на Държавата е установяване
незаконосъобразността на акта.
Безспорно
предвид признаването на ищеца за невинен и оправдаването му по повдигнатото му
обвинение ответната Прокуратура на РБългария следва да носи отговорност за
причинените неимуществени вреди по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, който иск
е доказан по основание.
Съдът
намира предявения иск за заплащане на неимуществени вреди за прекомерен, по
следните съображения :
От показанията на разпитаните по делото свидетели П., К.и Н.се установява, че по време на престоя си в ареста ищецът бил много притеснен, какво ще се случи да не отиде в затвора, бил се отчаял. След освобождаването му станал затворен и не искал да излиза, защото се притеснявал, че съселяните му ще му се подиграват и ще му подмятат за обвинението му. Споделял с близките си, че го е срам да излезе. Свидетелите установяват, че след инцидента ищецът станал нервен. Свидетелят П. заявява, че след задържането на брат му същият има проблеми със съня. И тримата свидетели установяват, че към настоящия момент ищецът работи в чужбина и съжителства с майката на детето си, като установява, че преди задържането му ищецът не е съжителствал с нея.
По време на задържането си, както установяват св.К.и св.П. ищецът имал проблеми с рана на крака, като се наложило да купува мехлеми.
Свидетелят К.установява, че брат му(ищеца) се оплаквал, че храната в ареста не е добра, като заявява, че не знае с какво са го хранили, нито знае какво не му е харесало, но заявява, че брат му е капризен за храната.
В
показанията си св.К.установява, че бил дал 500лв. за адвокатски хонорар на
защитника на брат си, а брат му бил платил 300лв. със собствени средства.
Съдът
счита, че не следва да обсъжда показанията на свидетелите относно условията и
храната в следствения арест, тъй като отговорност за тези условия следва да се
търси от ГДИН, а не от ответника по делото. Освен това следва да се приеме, че
"недоброто качество" на храната е по-скоро субективно усещане на
ищеца, тъй като както посочва в показанията си св.К.брат му е капризен по
отношение на храната.
Не
е спорно, че от образуване на досъдебното производство срещу ищеца до влизане в
сила на оправдателната присъда е изминал период от единадесет месеца, който не
е продължителен период. Дори напротив цялото наказателно производство в двете
му фази-досъдебна и съдебна се е развило в един изключително кратък срок.
Видно
от представената справка за съдимост на ищеца същият преди е бил осъждан два
пъти за престъпления от общ характер, като с една от присъдите му е наложено
наказание лишаване от свобода,чието изпълнение е било отложено за срок от три
години. Предвид посочените по-горе осъждания съдът намира, че твърдението на
ищеца, че с повдигане на процесното обвинение е било накърнено доброто му име
сред съселяните му е неоснователно, тъй като това добро име е било накърнено още
с извършването на предходните деяния и налагането на наказания за тях. Освен
това не може да се приеме тезата, че повдигнатото обвинение е оказало негативно
влияние на социалния живот на ищеца, тъй като както се установи по делото
сравнително скоро след освобождаването му същия е заживял на съпружески начала
с майката на детето си, с която преди това са били разделени.
Безспорно
е, че в следствие на повдигнатото му обвинение ищецът е изпитал неудобства и
притеснения свързани с полагане на усилия да убеди разследващите и
прокуратурата в своята невинност, които усилия са се увенчали с успех.
Несъмнено
човек обвинен в извършването на престъпление, което в действителност не е
извършил, изпитва душевни страдания и терзания, тъй като знае, че е невинен, а
същевременно следва да убеди и съответните органи в невинността си. Съдът
намира, че в настоящият случай тези болки и страдания са в пряка причинно –
следствена връзка с повдигнатото му обвинение и подлежат на обезвреда от Държавата.
Съдът не приема тезата на ответната страна, че са налице предпоставките на чл.5 от ЗОДОВ за намаляване на обезщетението поради съпричиняване. Действително както е установено по до наказателното производство при отиване на служителите на МВР в дома на ищеца същият се е укрил и се е опитал да избяга, но този му опит не е успял и същият е задържан непосредствено след пристигането на служителите на МВР.
Съдът
намира, че в настоящото производство не следва да се обсъжда въпроса дали
извършените по отношение на ищеца процесуално-следствени действия за извършени
по установения процесуален ред, тъй като този въпрос е от компетентността на
наказателния съд.
Съгласно ППВС №4/64г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Обезщетението трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта на претърпените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе предвид продължителността наказателното производство, включително периода, през който по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража" (около четири месеца) преди внасяне на обвинителния акт в съда, както и продължителността на развилата се съдебна фаза(около седем месеца).
Ищецът
не доказа твърдението си, че в следствие на престоя си в ареста през
времетраене на досъдебната и съдебната фаза се е обострило здравословното му
състояние, като същият е получил микоза на стъпалото, което също било
допринесло за негативните му преживявания. Действително, видно от заключението
на вещото лице д-р Р. и представените по делото медицински документи, по време
на престоя на ищеца в ареста, същият е имал обостряне на здравословното му състояние,
поради което е насочен за консултация с дерматолог. При извършения преглед на
02.02.2017г. е установено, че от няколко месеца лицето има бавно нарастваща
окръглена лезия на дисталната трета на десния крак, но не са налице
доказателства, които да наведат на наличие на причинно следствена връзка между
полученото кожно увреждане и задържането под стража. Още повече, че видно от
Медицинска справка на задържания под стража (л.33 от делото), при задържането
на ищеца същият е имал рана на дясното си коляно, т.е. уреждането на кожата е
било налице преди задържането на лицето. Това обстоятелство, че гъбичната
инфекция на крака на ищеца е била получена от него преди задържането му се
установява и от вещото лице, което е констатирало, че тази инфекция е била
хронифицирала. В обясненията си експерта д-р Р. установява, че е възможно
повишената влажност в помещенията на ареста и изживения от ищеца стрес да са
довели до обостряне на инфекцията, но счита, че предписаната комбинация от
антимикотици е следвало да повлияе в пълен обем гъбичната инфекция независимо
от условията, но при прекъсване на лечението е възможно да настъпи по-рано
рецидив на обрива.
Поради
изложеното съдът намира предявеният иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за основателен и доказан до размера на 4300лв.,
за който следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от ТР№3/22.04.2004г. по
т.д.№3/2004г.) – 26.10.2017г. до окончателното изплащане. Предявеният иск за заплащане на
неимуществени вреди за горницата над уваженият размер следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Обезщетяването на
имуществени вреди от държавата на основание ЗОДОВ
касае за парично задължение, като обезщетението следва да компенсира реалните
вреди, доколкото същите са преки и непосредствени вреди и са възникнали в
причинна връзка с незаконно обвинение. Безспорно разноските, извършени в
наказателното производство, представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1
от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена последица от
увреждането (незаконното наказателно преследване). Адвокатското възнаграждение
за защита по наказателното дело се включва в тези разноски, поради което при
предявен иск по чл. 2 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски хонорар, но само
до размера на реално заплатения хонорар, а не до размера на уговореното, но
незаплатено възнаграждение. В този см. са Решение № 355 от 3.08.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1651/2009 г., III г. о., Решение № 332 от 4.01.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 2807/2015 г., III г. о.
Във връзка с осъществяване
на защитата си по повдигнатото му обвинение ищецът е ползвал адвокатска защита.
От приложеното към ДП №572/16г. по описа на РУП Севлиево е видно, че ищецът е
бил представляван по това производство от адв. Р.Б. при договорено възнаграждение
в размер на 800лв., които е следвало да бъдат заплатени в брой до 10.12.2016г.
От приложеният договор за правна защита и съдействие (л.4 от досъдебното
производство) е видно, че не е извършено отбелязване, че договореното
възнаграждение или част от него е заплатено. Доказателства, че до приключване
на наказателното производство договореното адвокатско възнаграждение е било
заплатено не са представени по приложеното ДП №572/16г. по описа на РУП
Севлиево. Към исковата молба е приложено копие от приложеното по досъдебното
производство пълномощно на адв. Б., в което са извършени отбелязвания за
извършени плащания в общ размер на 800лв. Тъй като това копие не съответства на
оригинала представен по ДП №572/16г. по описа на РУП Севлиево съдът приема, че
приложеното към исковата молба копие от договор за правна защита и съдействие е
съставен за нуждите на настоящия процес и не отразява действително извършено
плащане. Ако отразените плащания бяха извършени действително и на датите
посочени в договора, които са преди датата на внасяне на обвинителния акт в
съда, доказателства за тези плащания е следвало да бъдат приложени по делото. Поради
изложеното съдът намира, че така договореното адвокатско възнаграждение за
защита по досъдебното производство реално не е заплатено от ищеца на
процесуалния му представител.
На л.11 от ВНОХ №89/2017г.
по описа на ОС Габрово е приложено пълномощно, от което се установява, че за
защита и процесуално представителство по ВНОХ №89/2017г. ищецът е договорил с
адв.Б. възнаграждение в размер на 500лв., които са заплатени на 21.05.2017г.,
за което на пълномощното е извършено и съответното отбелязване. В показанията
си св.К.заявява, че е предоставил на брат си сумата от 500лв. за заплащане
възнаграждението на адвоката по наказателното производство, а останалите пари
били на ищеца. Тази сума му била върната от ищеца. Съдът приема, че
предоставената от св.К.сума в размер на 500лв. е именно сумата заплатена на
адв.Б. за защита пред въззивната
инстанция, още повече, че св.К.не установява, кога точно е предоставил сумата.
Поради изложеното съдът
счита, че в следствие на повдигнатото му обвинение ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на 500лв. (платени по ВНОХ №89/2017г.), които следва
да му бъдат възстановени, а предявения иск уважен до този размер. Предявеният
иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за горницата
над уважения размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.38 от ЗАдв адвокатът може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право
на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг
юрист. В случаите когато окаже безплатна помощ, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В настоящият случай процесуалният представител на ищеца му е оказал безплатна
адвокатска помощ, поради изложеното по – горе ответника следва да бъде осъден
да заплати на адв.Р.Б. сумата от 545лв. адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно уважената част от предявения иск.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Г.С.И., с ЕГН ********** ***, сумата
от 4300лв.(четири хиляди и триста лева) – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от повдигнато му обвинение за извършено престъпление, за
което е оправдан по НОХД №173/2017г.
на РС Севлиево, ведно със законната
лихва, считано от 26.10.2017г.
до окончателното изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
за горницата над уваженият размер от 4300лв.(четири хиляди и триста лева) до
размера на 46000лв.(четиридесет и шест хиляди лева), като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Г.С.И., с ЕГН ********** ***, сумата
от 500лв.(петстотин лева) – обезщетение за претърпени имуществени вреди от
повдигнато му обвинение за извършено престъпление, за което е оправдан по НОХД №173/2017г. на РС Севлиево, ведно със законната лихва,
считано от 26.10.2017г. до
окончателното изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
за горницата над уваженият размер от 500лв.(петстотин лева) до размера на
1300лв.(хиляда и триста лева), като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на адвокат Р.Д.Б., от ГАК, адрес *** сумата от
545лв.(петстотин четиридесет и пет лева) – адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.36, ал.2 Задв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщението.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :