№ 42
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100515271 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство
М.М., адв. Й. срещу разпореждане от 22.11.2021 г. по изп. дело №
20117880400479 на ЧСИ М. К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие СГС,
с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по
делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В частната жалба се излага, че неправилно ЧСИ не е констатирал
прекратяване на изпълнителното производство поради непоискване на
изпълнителни действия от страна на взискателя в продължение на над 2
години. Липсват изложени конкретни възражения, вкл. и не са посочени
периоди, в които се твърди, че не са извършени изпълнителни действия.
Взискателят по делото Е.М. ЕООД представя възражения писмено
възражение към частната жалба. Сочи, че изложените доводи са
неоснователни.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия,
съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, в които определя депозираната жалба като
неоснователна. Сочи се, че неправилно длъжникът се позова на перемиране,
считано от 12.04.2014 г., тъй като след тази дата е налице признание на дълга
от страна на длъжника – с електронно съпбщение от 10.07.2015 година. Сочи
се, че така се прави и отказ от изтеклата погасителна давност. Поради това се
сочи, че с признание на задължението, длъжникът е прекъснал давността на
вземането си. Сочи се, че след признанието, достигнало чрез съдебния
изпълнител до кредитора, длъжникът вече има ново задължение.
1
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени
представените доказателства, намира следното от фактическа страна:
Производството по изпълнително дело № 20117880400479 на ЧСИ М.
К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на
молба с вх. № 3299/30.06.2011 г. на Ю.И Е.Д.Б. АД, към която е представен
изпълнителен лист от 14.04.2011 г., издаден по ч. гр. дело № 13086/2011 г. на
СРС, I ГО, 54 с-в срещу М.М. и И. П..
В молбата е поискано налагане на запор върху вземания на
длъжниците в посочени банки и върху трудовите им възнаграждения. ЧСИ е
упълномощен и с правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
Призовките за доброволно изпълнение на двете длъжници са връчени
на 13.07.2011 година. Установява се, че през 2012 г. са наложени запори
върху вземания на длъжниците, вкл. и от работодател въз основа на
изпратени съобщения въз основа на искането в молбата за образуване на ИД и
с молба от 31.10.2011 година.
На 10.07.2015 г. М.М. пише електронно съобщение до ЧСИ К., със
заявление, че ще започне да погасява задълженията си, поради което иска да й
бъде изпратена банкова сметка. На 20.07.202165 г. на същата е изпратено
писмо от ЧСИ с точно посочване на размер на дълга и дължимите суми за
такси и разноски. На 23.06.2017 г. по ИД е постъпило уведомление от Е.М.
ЕООД че въз основа на сключен договор за цесия на 18.01.2016 г. е придобил
вземането на взискателя Ю.И Е.Д.Б. АД и е посочен актуалния размер на
задължението. На 08.10.2018 г. е Е.М. ЕООД е поискал за длъжника И. П.
извършване на справка в регистъра на банковите сметки за наличие на такива
и за налагане на запор върху същите. На 14.5.2019 г. взискателят е поискал
вписване на възбрана върху имот на другия длъжник М.М..
С разпореждане от 03.12.2019 г. ЧСИ е прекратил на основание чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело, поради настъпило на 31.10.2013 г.
основание – последното молба за изпълнително действие е от 31.10.2011 г., а
следващата молба – от 23.06.2017 година.
След тази дата по ИД са извършвани други действия, вкл. искания за
справка за публични задължения ПДИ и пр., плащания на взискателя, без да
има данни за изготвени разпределения
На 08.11.2011 г. М.М. е поискала прекратяване на ИД, с довода, че
след 11.04.2012 г., следващото изпълнително действие е наложен запор на
12.10.2018 г., въпреки, че на 12.04.2014 г. ИД вече е прекратено по право.
На 22.11.2021 г. е постановен атакувания отказ.
Въз основа на така формираните фактически констатации, съдът
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
2
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач при
неспазване на изискванията на чл. 470 и чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието,
съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
С оглед гореизложеното, депозираната жалба е депозирана от лице с
правен интерес от защита, в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт (Съдът намира, че предмет на обжалване е отказът да се
прекрати принудителното изпълнение срещу длъжника М.М., доколкото
същата е подала молба от 08.11.2021 г., а и същата не е легитимирана да иска
прекратяване на принудителното изпълнение срещу другия длъжник,
съответно да обжалва поставен отказ), поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС давността относно правото, предмет на изпълнителното производство,
се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение (ПДИ), проучване на имущественото
състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на книжа и др.
Давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Изпълнителният процес се прекратява по силата на закона, независимо
от това дали съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяването
на изпълнителното дело, с изтичане на 2-годишен срок от последното
изпълнително действие – основание за прекратяване по чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Следва да се прави разлика между погасяване по давност на вземането,
т.е изпълняемото право и прекратяване по право на изпълнителния процес.
Прекратяването на изпълнителни процес не засяга изпълняемото право, не го
погасява, а е законова последица на дезинтересирането на взискателя за
определен период от време. След прекратяването на ИП, може да се образува
нов, но ако междувременно е изтекла давността относно изпълняемото право
съгласно правилото на чл. 110 и сл. от ЗЗД, на взискателя може да се
3
противопостави възражение за изтекла давност. Изложените от съдебния
изпълнител възражения са ирелевантни в конкретния случай, тъй като засягат
изпоълняемото право, а не изпълнителния процес.
По делото се установява, че още с разпореждане от 03.12.2019 г. ЧСИ е
констатирал прекратяване по право на изпълнителния процес. Действително,
установява се, че в периода 31.10.2011 г. – 23.06.2017 г. по делото не са
извършвани действия, които, според постановките в цитираното ТР водят до
прекратяване по право на изпълнителния процес. Последното действие е
искане за налагане на запор от взискателя от 31.10.2011 г. – стр. 66 по делото,
като до постъпване на посоченото по-горе електронно писмо, с което
длъжника М.М. признава задължение си – на 10.07.2015 г. вече са изминали
повече от 3 години.
Поради това, дори и да се приеме, че с това писмо е направено
признание на задължението, това е относими при преценка дали
изпълняемото право е погасено по давност, а не относно наличието на
предпоставките за прекратяване на изпълнителния процес.
Поради изложеното е налице настъпила перемция по смисъла на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, в резултат на непоискано извършване на изпълнителни
действия от страна на взискателя в продължение на пълни две години в
периода 31.10.2011 г. – 31.10.2013 година, водещо до прекратяване на
изпълнението по силата на закона.
Последващият отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение–
от 22.11.2021 г. е незаконосъобразен.
Водим от горното, СГС, Търговско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М. Й. М., ЕГН **********, чрез адв.Й., гр.
София, бул. ******* ******* РАЗПОРЕЖДАНЕ от 22.11.2021 г. по изп. дело
№ 20117880400479 на ЧСИ М. К., рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие
СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по
изп. дело № 20117880400479 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срещу
длъжника М.М..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис – на страните по производството, на жалбоподателя – на
посочения електронен адрес на адв. Й..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5