№ 641
гр. Стара Загора, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20215530105354 по описа за 2021 година
Производството е образувано след като делото е върнато от ОС –
Стара Загора за разглеждане от нов съдебен състав – за произнасяне по
предявените искове съобразно указанията на въззивния съд.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК и чл.422, ал.1 във
връзка с чл. 33, ал. ЗПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер ************* К. Ю.. М. била дала
съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъдел отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master
Card. На ************* г. К. Ю.. М. била активирала, предоставената й от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България кредитната карта №
*************, с максимален кредитен лимит в размер 1500 лева. Същият
представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати
АТМ, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез
издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения
1
годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя
възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. К. Ю.. М. била преустановила редовното
обслужване на кредитната карта на 01.12.2018 г. , когато било последното
плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1334,70 лева.
Това принуждавало кредитора да блокира използването й. Въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да
погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължавал да не
изпълнява, което породило интерес от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България да потърси съдебна защита на вземането си.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410, задължението на ответника
по кредитната карта бил в размерна 1334,70 лева, представляващо
използваната главница в размер на 1190,75 лева, както и договорна лихва от
01.12.2018 г. (първа пропусната вноска) до 09.05.2019 г. (дата на изпращане
на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер на
143,95 лева. При условие, че установителният иск бъдел отхвърлен, поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда
да приеме, че при условие на евентуалност, предявява осъдителен иск. Счита,
че същият осъдителен иск имал характер на волеизявление за обявяване на
кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
К. Ю.. М. дължала и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 61,77 лева за периода от 09.05.2019 г. (дата на изпращане на покана
за доброволно изпълнение) до 11.11.2019 г. (дата на завеждане на дело). Към
настоящия момент ответникът дължал на дружеството следните суми: 1.
Главница – 1190,75 лева; 2. Възнаградителна лихва – 143,95 лева; 3. Законна
лихва за забава – 61,77 лева; Общо: 1396,47 лева. За събирането на
посочените суми, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България
била предприела действия по съдебното събиране на вземането си, като било
подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
към Районен съд гр. Стара Загора. По частно гражданско дело №6186/2019 г.,
1 с – в била издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, били последвали указания
2
заявителя да предяви иск относно вземането си . На основание чл. 415, ал.1
т.2 от ГПК,„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България предявявал
настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Въз
основа на чл. 238 от ГПК, моли за разглеждане на делото и постановяване на
решение в тяхно отсъствие. Искането до съда е да установи, че било налице
вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България
от К. Ю.. М. в размер на: 1190,75 лева, представляваща главница по
револвиращ кредит; 143,95 лева, представляваща договорна лихва по кредита
за периода от 01.12.2018 г. до 09.05.2019 г.; 61,77 лева, представляваща
обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 09.05.2019 г.
до 11.11.2019 г. или общо дължима сума 1396,47 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. Претендира
направените по делото разноски, при евентуален осъдителен иск,както и
направените по заповедното производство. Банкова сметка, по която може да
се плати присъдената сума: IBAN: *************, BIC/SWIFT:
*************, ************* *************.
В срока по чл.131 ГПК, при първото разглеждане на делото от РС –
Стара Загора, е постъпил отговор от особения представител на ответника, в
който счита, че предявения иск бил недопустим, тъй като видно от
представените по делото доказателства Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта ************* от 01.02.2015г. бил сключен между „БНБ
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК: *********, а исковата претенция
била предявена от „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А. ”, Париж, чрез „БНБ
Париба Пърсънъл Файненс С.А. ” клон България с ЕИК:*********, като нито
от исковата молба, нито от доказателствата към нея ставало ясно на какво
основание ищецът се легитимирал като такъв по делото. Налице били само
твърдения за правоприемство, без приложени доказателства за това. В
Търговски регистър към Агенция по вписванията нямало информация за
такова правоприемство. Считал, че предявения иск с правно основание чл.422
ГПК бил неоснователен. По делото нямало доказателства, че
кредитополучателят (ответник по делото) бил запознат с условията на
усвояване и погасяване на револвиращ кредит с издаване и ползване на
кредитна карта, както и че бил получил самата кредитна карта. Нямало
3
доказателства същия да бил ползвал кредитната карта, респективно суми по
револвиращия кредит, нито доказателства за правени от него транзакции и
погашения по същия. Мотивите му за неоснователност на предявения иск
били следните: Видно от представените с исковата молба доказателства, на
01.02.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – като кредитор и
ответника по делото – като кредитополучател бил сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ************* от 01.02.2015
г.. Съгласно чл.12 и сл. от Договора кредиторът можел да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит
10 000 лв. и били уточнени условията за ползване на същия, като кредитора се
задължавал да предостави на кредитополучателя кредитната карта не по –
късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Към исковата
молба не били представени доказателства ответникът да бил получил
кредитната карта. Представената товарителница доказвала единствено, че на
дата 21.03.2016г. на ответника били изпратени документи, като видно от
подписа срещу получател, той ги бил получил на дата: „не се чете”. По
делото нямало представен нито приемо – предавателен протокол, нито
какъвто и да било друг документ, удостоверяващ, че ответникът бил получил
кредитна карта, която да била индивидуализирана с номер и вид.
Представеното като доказателство приложение към Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ************* не било подписано от ответника
по делото. На следващо място по делото не били представени доказателства,
че кредитната карта, която се твърдяло, че била предоставена за ползване на
ответника била активирана (направено било само твърдение в исковата молба
за датата на активиране – ************* г. – две години след твърдяната дата,
че била изпратена). Не било приложено и доказателство за номера и вида на
кредитната карта, която се твърдяло, че била предоставена на ответника. По
делото нямало представени доказателства, че кредитната карта, която се
твърдяло, че била предоставена на ответника била ползвана. Нямало
извлечение на извършваните транзакции чрез нея. Нямало представени
доказателства, че ответникът бил правил погашения по револвиращия
кредитен лимит по кредитната карта. Предвид посоченото, считал че Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
4
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ************* в частта за
предоставяне за ползване на кредитна карта на кредитополучателя въобще не
бил произвел своето действие, т.е. кредиторът не бил изпълнил задължението
си да предостави на кредитополучателя кредитна карта, което водило до
недължимост на търсените суми. В случай, че ищцовото дружество докажело
горните обстоятелства, прави следните възражения: За да настъпи предсрочна
изискуемост на кредита било нужно длъжникът да бъдел уведомен. Съгласно
т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, което важало и за небанкови финансови институции, които предоставят
по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлявала изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 ЗЗД, настъпвало с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполагало
изявление на кредитора, че щял да счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост
имала действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент били настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. От доказателствата по делото не можело да се
заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната
изискуемост било достигнало до длъжника преди подаване на заявлението, на
която предсрочна изискуемост е била поискана и цялата дължима сума –
главница, договорена лихва от датата на твърдяната първа пропусната вноска
01.12.2018 г. до датата на изпращане и законна лихва за забава. Не били
представени доказателства, че приложената „Последна покана” била връчена
по какъвто и да било начин на ответника. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не представлявало уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчвало на длъжника и до
произнасяне от съда заповедното производство било едностранно.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също нямало
характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхождала от
кредитора и в нея не се съдържало волеизявление в посочения смисъл. Едва
исковата молба можела да има характер на волеизявление на кредитора, че
5
счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на
ответника по иска предсрочната изискуемост се обявявала на длъжника. Тук
обаче също важали правилата, че книжата по делото били връчени на особен
представител, който бил само процесуален представител на ответника по
делото и чрез него не можели да се връчват материалноправни изявления.
Връчването на уведомлението на особения представител на ответника нямало
за последица уведомяване на длъжника, тъй като особените представители
нямали представителна власт да получават материалноправни изявления,
адресирани до ответника, каквото било изявлението на кредитора, че
вземането било прехвърлено, а единствено да осъществяват процесуално
представителство по дела, образувани против длъжника. Прави възражение за
нищожност на клаузите по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ************* относно годишен процент на разходите –
44,90% и лихвен процент – 35% – досежно отпуснатия револвиращ
потребителски кредит в размер на 1500 лв. Същите били неравноправни
клаузи по смисъла на чл.146, ал.4 от ЗЗП и Директива 93/13 на ЕИО, както и
противоречащи на добрите нрави. Относно основателността на исковите
претенции направени с осъдителния иск при условията на евентуалност,
същите се явявали неоснователни за посочените в исковата молба суми на
основание направените възражения относно установителния иск от
настоящия отговор. Искането до съда е да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани. Не
възразява да се приемат представените с исковата молба доказателства. Не
може да представи каквито и да било писмени доказателства, предвид
обстоятелството, че била назначена за особен представител на ответника и
нямала връзка със същия. В исковата молба било направено доказателствено
искане за прилагане на ч.гр.дело № 6186/2019 г. по описа на PC – Стара
Загора, срещу което не възразява, предвид доказателствената тежест на ищеца
в настоящото производство.
В хода на настоящото съдебно производство ответницата К. Ю.. М.
е редовно призована, явява се лично в съдебно заседание и взема
становище за основателност на исковете. Не оспорва факта на сключване
на процесния договор и че дължи претендираните суми. Твърди, че е платила
само едва вноска по него и е спряла плащанията поради липса на финансови
6
възможности. Изразява готовност да плати.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6186/2019г. по описа на Районен съд -
Стара Загора, съдът е издал в полза на ищеца по настоящото дело срещу
ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумите: 1190,75 лева, представляваща главница по револвиращ кредит под
формата на кредитна карта, активирана на *************г.; 143,95 лева,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.12.2018 г. до
09.05.2019 г.; 61,77 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
09.05.2019 г. до 11.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
26.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 77.93 лева –
разноски по делото. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му
адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание
чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на
дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите
искове за установяване на вземанията по заповедта.
По делото не е спорно (виж изявление на ответницата в съдебно
заседание от 30.06.2022г.), а и това се установява от Приложение към договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта *************, че ищецът е
предоставил на ответницата револвиращ кредит в размер на 1500 лева под
формата на кредитна карта, при лихвен процент 35%, ГПР 44,90 %, с
уговорено обезщетение за забава в размер на законната лихва и с уговорена
минимална погасителна вноска от 120 лева.
Представена е и покана от ищеца до ответницата за заплащане на
дължимите суми по горепосочения договор, без да са представени
доказателства за получаване на поканата от ответницата.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Представеното Приложение към договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта ************* и признанието на ответницата за сключването
7
му, установяват възникналото заемно правоотношение между ищеца, като
кредитор и ответника, като кредитополучател, предаването на кредитната
карта и дължимостта на претендираните суми.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не представи
доказателства за заплащане на претендираните суми, поради което
предявените искове следва да бъдат уважени.
Нещо повече, лично ответницата в съдебно заседание заяви, че не е
платила сумите. Сочената от нея причина за неплащане – липса на финансови
средства и че е безработна, не я освобождава от задължението да върне
дължимите суми на кредитора.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, както следва: 27,93 лева – ДТ (това е
дължимата държавна такса с оглед правило на чл.72,ал.1 ГПК, макар ищецът
да е надвнесъл сума за ДТ), като на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП съдът
определя юрисконсултско възнаграждение на представителя на ищеца в
размер на 100 лева, или общо сумата от 127,93 лева. С оглед приетото ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР,
това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 77.93 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Ю.. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *************, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА
ВЗЕМАНЕTO на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., със
седалище в гр. Париж, Франция, рег. № *********, чрез БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК *********, със
8
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр.14, за следните суми: 1190,75 лева, представляваща главница по
револвиращ кредит под формата на кредитна карта № *************,
активирана на *************г.; 143,95 лева, представляваща договорна лихва
по кредита за периода от 01.12.2018 г. до 09.05.2019 г.; 61,77 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 26.11.2019 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 6186/2019 г. по описа на Районен съд -
Стара Загора.
ОСЪЖДА К. Ю.. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*************, да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А., със седалище в гр. Париж, Франция, рег. № *********, чрез БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр.14, сумата от 127,93 лева – разноски по настоящото дело и
сумата от 77.93 лева - разноски по ч.гр.д. № 6186/2019г.по описа на PC –
Стара Загора.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на
ищеца, а именно: IBAN: ***** ***** **** *************, BIC/SWIFT:
*************, *************.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9