Р Е Ш Е Н И Е
№ 381/18.5.2022г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
април, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
|
|
|
при
секретар |
Тодорка Стойнова |
и
с участието |
|
на
прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от
съдия |
МАРИАНА
ШОТЕВА
|
|
|
по
адм. дело № 1296 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ във връзка чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на П.Н.Б. с ЕГН ********** ***
против Решение № 1012-12-187#1 от 06.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ
Пазарджик.
Жалбоподателят счита, че решението на Директора на ТП на
НОИ –Пазарджик е незаконосъобразно, като твърди, че той е полагал труд в
„Деза-Лукс“ ЕООД с. Алеко Константиново, като е получил и всички свои заплати. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител, адв. П., поддържа жалбата,
сочи доказателства. Представя писмено становище.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ -
Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., изразява становище
за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмено становище с подробни съображения.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, от активно легитимирано
лице, имащо правен интерес от оспорването и в рамките на законоустановения
срок, поради което същата е допустима.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
На основание чл. 40, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 54к
от КСО на жалбоподателя П.Б. са изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност от средствата на държавното обществено осигуряване въз
основа на подадени от „ДЕЗА - ЛУКС" ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК
********* удостоверения към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения
и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) (Приложение № 9) по
болнични листове:
№ Е20180464766 (първичен) - за периода от 11.09.2018 до
17.10.2018 г. (вкл.);
№ Е20181995502 (продължение) - за периода от 18.10.2018
до 16.11.2018г. (вкл.);
№ Е20181995916 (първичен) - за периода от 07.01.2019 до
05.02.2019 г. (вкл.);
№ Е20183476252 (първичен) - за периода от 13.03.2019 до
26.03.2019 г. (вкл.);
№ Е20196947172 (продължение) - за периода от 27.03.2019
до 25.04.2019г. (вкл.).
Била извършена проверка от контролните органи на ТП на
НОИ - Пазарджик в осигурителя „ДЕЗА - ЛУКС" ЕООД, с. Алеко Константиново,
ЕИК *********, обективирана в констативен протокол №КП-5-12-00720923 от
14.02.2020 г. Било установено, че П.Н.Б. не е осъществявал трудова дейност,
която да е основание за осигуряването му по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО
за периода от 01.06.2018 г. до 26.02.2019 г. (вкл.). За същия период за жалбоподателя
са подавани данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с
Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице" с код вид осигурен „01“ -
за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
социално осигуряване при един работодател, включително и членове на кооперации,
работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от
следващите кодове". По време на проверката осигурителят отказал да представи каквито и да било
документи. Такива не били представени и от жалбоподателя, от който на основание
чл. 44-46 от АПК били изискани сведения и който не се е явил в ТП на НОИ -
Пазарджик.
Ревизия на осигурителя „ДЕЗА - ЛУКС" ЕООД, с. Алеко
Константиново, ЕИК ********* е извършена и от контролните органи на
Националната агенция по приходите, при която е установено, че дружеството не е
осъществявало търговска или друг вид дейност. Заключено е, че същото без правно
основание е подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
с Декларации обр. № 1 „Данни за осигуреното лице" за г-н Б. за периода от
01.06.2018 г. до 31.05.2019 г. (вкл.).
Именно въз основа на изводите от извършената от
контролните органи на НАП ревизия и въз основа на заключенията и констатациите
от извършената от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик проверка, на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени и са влезли в сила
задължителни предписания №ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г., въз основа на
които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за жалбоподателя Б. са заличени.
Прието е, че жалбоподателят Б. неоснователно е ползвал
осигурителни права. На негово име са издадени болнични листове от медицински
органи, като същият е заявил, че е осигурено лице с месторабота „ДЕЗА -
ЛУКС" ЕООД, с. Алеко Константиново, ЕИК *********.
В резултат на гореизложеното и на основание чл. 114, ал.
1 и ал. 3, поради нарушение на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване,
от ръководителя на контрола по разходите на ДОО е издадено разпореждане № РВ-3-12-00923669
от 31.05.2021 г. Със същото П.Н.Б. се задължава да възстанови неоснователно
полученото парично обезщетение за временна неработоспособност за периода от
14.09.2018 г. до 25.04.2019 г. в размер на 10821.22 лв., от които 8737.09 лв. -
главница и 2084.13 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на обжалваното разпореждане. Разпореждането е връчено на жалбоподателя
с известие за доставяне ИДРS440001DJS9N на 14.07.2021
г.
По делото е разпитан св. Л., който твърди, че
жалбоподателят бил назначен на длъжността „шофьор“, карал понякога товарен бус
с рег. № РА8021МА, но в повечето време берял гъби. Представена е Заповед №
002/30.06.2018 г.
По делото липсват каквито и да са данни жалбоподателя да
е работил като шофьор в „Деза лукс“, освен твърденията на св. Л.. Няма пътни
книжки, няма командировъчни, няма изминати километри. От представената Заповед
№ 002/30.06.2018 г., която е обща за всички работници и служители, по никакъв
начин не може да се установи, че жалбоподателят по нареждане на работодателя е
работил като работник – „берач на гъби“. Няма данни тази заповед да е връчена
на жалбоподателя.
Не се установява от приетите по делото писмени и гласни
доказателства жалбоподателят да е полагал труд като „шофьор“ в „Деза лукс“ ЕООД,
напротив, дори и от показанията на св. Л. се установява, че той бил управлявал,
само понякога товарен бус. Следователно жалбоподателят не е престирал труд,
дали е брал гъби, кога и къде също не се установи. Съгласно разпоредбата на чл.
102 от Правилника за прилагане на Закона за горите (ППЗГ) юридически и
физически лица - търговци по смисъла на Търговския закон, могат да организират
добива, както и да изкупуват н преработват странични горски продукти (каквито
съгласно чл. 99 от ППЗГ са събирането на гъби, билки, горски плодове и др.)
след издадено от държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство
позволително. Позволителното се издава въз основа на писмено заявление
придружено от поименен списък на лицата, заети непосредствено в добива на
странични горски продукти. От компетентната институция е изискана писмена
информация за издадено позволително на „ДЕЗА-ЛУКС" ЕООД. Видно от писмо с
изх. №07-00-13/1 от 04.07.2019 г. от ТП „Държавно горско стопанство
Белово" - гр. Белово от управителят на „ДЕЗА-ЛУКС" ЕООД е подадено
Заявление за издаване на позволително за ползване на недървесни горски
продукти, но не е представен Списък с трите имена, адрес и ЕГН на физически
лица, заети непосредствено с добива на страничните горски продукти, каквото е
изискването на чл. 102, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за горите.
Така издаденото Позволително от ДГС Белово, касае събирането на диворастящи
гъби, билки и трюфели от лицето Д. Г. П., управителя на дружеството, но не и от
работници и служители на същото.
При проверки, извършени от други държавни институции,
които издават съответните позволителни /Областна дирекция по безопасност на
храните, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация"/, подробно
описани в приетите по административната
преписка ревизионни документи също е установено, че не се извършва дейност в
пунктовете на дружеството, МПС-тата, с които „се осъществява дейност" са:
или собственост на други лица/дружества, или не са преминали технически преглед
и нямат разрешение да се движат по републиканската пътна мрежа, или са спрени
от движение.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото
доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като
прецени законосъобразността на
обжалвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с
правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване
административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е не
основателна по следните съображения:
Оспореното решение
е издадено в предвидената от закона
писмена форма, както и съдържа всички предвидени реквизити, включително изрични
и съответни правни и фактически основания за постановяването си.
От приетите по делото писмени доказателства не се
установява в хода на административното производство да са допуснати нарушения
на административнопроизводствените правила от категорията на съществените
такива, които да дават основание за отмяна на оспореният акт на процесуално
основание.
Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените
лица за общо заболяване имат право на парично обезщетение вместо трудово
възнаграждение, ако имат 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този
риск. От така цитираната законова разпоредба се налага извода, че правото на
парично обезщетение за общо заболяване възниква при следните кумулативни
условия: 1. лицето да е осигурено за общо заболяване и 2. да има 6 месеца
осигурителен стаж като осигурено за този риск.
По силата на чл. 54к от КСО, отпускането и изчисляването
на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване,
бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното
обществено осигуряване се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1
и чл. 33, ал. 5, т. 12 КСО, както и на данните, декларирани в подадените
документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено
осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. С §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е
дадена легалната дефиниция на понятието „Осигурено лице", съгласно която
това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за
„осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен
трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително
правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение,
изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Основанието за възникване на осигурително правоотношение
е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни
вноски. Липсата на доказателства за това относно жалбоподателя сочат
некоректност на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с неговият
осигурителен статус. Подаването на данни в регистрите на НАП с цел придобИ.е на
осигурителни права не може да замени базисното изискване за извършване на
трудова дейност, за да възникне осигуряването за различните социални рискове и
правото на обезщетение при тяхното настъпване. В настоящия казус липсват и
двете условия, даващи основание да се приеме, че за жалбоподателят е възникнало
осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО.
При това положение следва да се приеме, че по отношение
на П.Н.Б. не е възникнало осигуряване, съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО,
съответно към датата на възникване на риска временна неработоспособност същият
не е „осигурено лице“ по смисъла на закона, доколкото към тази дата за него
нито са внесени, нито са дължими осигурителни вноски, нито същият е започнал да
упражнява трудова дейност в „ДЕЗА-ЛУКС" ЕООД. Жалбоподателят не отговаря
на изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО, респективно няма право на парично
обезщетение за общо заболяване.
Изложените по-горе обстоятелства категорично сочат, че
жалбоподателят несъмнено е бил недобросъвестен при получаване на паричните
обезщетения от държавното обществено осигуряване, които не му се дължат, тъй
като е установено, че същият не е упражнявал трудова дейност в „ДЕЗА – ЛУКС“
ЕООД, ЕИК ********* и се е възползвал от неоснователно подаваните за него данни
по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
С оглед на гореизложеното се стига до извода, че Решение №
1012-12-187#1 от 06.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик е правилно
и законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено като такова, а
жалбата на П. Батев оставена без уважение като неоснователна.
Предвид изхода на делото, основателна се явява само
претенцията на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, което настоящият съдебен състав счита, че
следва да бъде в минимален размер от 100 лв.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.Б. с ЕГН ********** *** против
Решение № 1012-12-187#1 от 06.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик като
неоснователна.
ОСЪЖДА П.Н.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Директора на ТП на
НОИ – Пазарджик направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 100
(сто) лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/П/