РЕШЕНИЕ
№ 3473
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
[ОТВЕТНИК], 43 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110166589 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от ЕК. Н. Д. против
[ОТВЕТНИК], с която е предявен иск за установяване по отношение на ответника
недължимост на вземане в размер на 3165,00 лева, за което е издаден изпълнителен
лист от 31.03.2016 г. по гр.д.№ 50577/2013 г. по описа на СРС, 59-ти състав, поради
изтекла в полза на ищеца погасителна давност. Ищецът е отправил до съда и искане за
обезсилване на изпълнителен лист от 31.03.2016 г. по гр.д.№ 50577/2013 г. по описа на
СРС, 59-ти състав.
В исковата молба се твърди, че с влязло на 19.10.2015 г. в сила решение по гр.д.
№ 50577/2013 г. по описа на СРС, 59-ти състав, била осъдена да заплати на ответника
сумата от 3160,00 лева, представляваща държавна такса по делото и 5,00 лева - такса
за служебно издаване на изпълнителен лист. Въз основа на влязлото в сила решение на
31.03.2016 г. бил издаден изпълнителен лист. Поддържа, че въз основа на гореописания
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело 20211110401267 по описа на ДСИ
към СРС, като датата на образуване е 03.06.2021 г. Ищецът обуславя правния си
интерес от предявения отрицателен установителен иск с доводи, че вземането на
взискателя-ответник е погасено по давност съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 ГПК.
Сочи, че изпълнителното дело е образувано почти осем месеца след изтичане на срока
по чл.117, ал.2 ГПК, поради което не дължи вземането по издадения изпълнителен
лист. По изложените в исковата молба доводи ищецът моли за уважаване на иска и
1
присъждане а направените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е подаден писмен отговор, в който се изразява
становище за недопустимост на искането за обезсилване на процесния изпълнителен
лист, тъй като при уважаване на предявен отрицателен установителен иск,
изпълнителния лист се обезсилва по силата на закона. По отношение на предявения
отрицателен установителен иск се изразява становище за неоснователност. В тази
насока се излагат доводи, че с издадения изпълнителен лист по гр.д.№ 50577/2013 г. по
описа на СРС, ищцата е осъдена да заплати суми, които представляват публични
държавни вземания, поради което за тях е приложима не разпоредбата на чл.110 ЗЗД, а
нормата на чл.171, ал.2 ДОПК. По изложените в отговора доводи и съображения се
иска прекратяване на производството по недопустимото искане за обезсилване на
изпълнителния лист и отхвърляне на предявения иск, като на ответника бъдат
присъдени направените по делото разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20211110401267 по описа на ДСИ при [ОТВЕТНИК] се установява, че същото е било
образувано на 03.06.2021 г. по възлагателно писмо от [ОТВЕТНИК] – настоящ
ответник, към което е приложен изпълнителен лист от 31.03.2016 г., издаден по гр.д.№
50577/2013 г. по описа на СРС.
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист, издаден на
31.03.2016 г. по гр.д.№ 50577/2013 г. по описа на СРС е, че ЕК. Н. Д. /настоящ ищец/ е
осъдена да заплати на [ОТВЕТНИК] /настоящ ответник/ сумата от 3 160,00 лева
държавна такса за извършване на делбата по гр.д.№ 50577/2013 г., както и 5,00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
По делото е изискано и приложено за послужване гр.д.№ 50577/2013 г. по описа
на СРС, от което се установява, че решението въз основа на което е издаден процесния
лист, е влязло в законна сила на 20.11.2015 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът следва да установи правния интерес от предявяването му,
като не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е
възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от приложеното гр.д.№
50577/2013 г. по описа на СРС безспорно се установява, че с решение, обективирано в
2
протокол от проведено на 05.10.2015 г. открито съдебно заседание, състав на съда се е
произнесъл по втора фаза на съдебна делба, като ЕК. Н. Д. /настояща ищца/ е осъдена
да заплати на [ОТВЕТНИК] сумата от 3 160,00 лева държавна такса за извършване на
делбата по гр.д.№ 50577/2013 г., както и 5,00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, ако сумата не бъде внесена доброволно. Видно от отбелязването
върху решението е, че същото е влязло в законна сила на 20.11.2015 г., като на
31.03.2016 г. е издаден и изпълнителен лист за процесните суми.
Предмет на настоящия спор е дали към датата на образуване на изпълнително
дело № 20211110401267 по описа на ДСИ при [ОТВЕТНИК] – 03.06.2021 г., вземането
на ответника по гореописания изпълнителен лист е погасено по давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ времеви период на
бездействие на носителя на едно субективно материално право, който фактически
състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже
изпълнение на задължението.
Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК вземанията за държавни такси
представляват публични държавни вземания, поради което по отношение на същите
намират приложение разпоредбите на ДОПК, по конкретно чл.171, относно т.н.
„относителна“ и "абсолютна" погасителна давност. По отношение на частните
вземания намират приложение разпоредбите на ЗЗД.
С изтичането на давностните срокове по чл.171 ДОПК се погасява правото да се
събере по принудителен ред публичното вземане, което остава дължимо, но може да
бъде платено единствено доброволно от длъжника /чл.174 ДОПК/ или да бъде
прихванато /чл. 128, ал. 1 ДОПК/. Прекъсването или спирането на погасителната
давност може да настъпи при възникнали преди изтичането й юридически факти,
установени в правна норма.
С оглед предходното, съдът приема за безспорно, че вземанията за държавни
такси, за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело по
описа на ДСИ при СРС, представляват публично държавно вземане по смисъла на
чл.162, ал.2, т.3 ДОПК.
В процесния случай за ищцата е възникнало задължение за плащане на
държавни такси на основание влязлото на 20.11.2015г. решение по гр. дело №
50577/2013 г., по описа на [ОТВЕТНИК]. Именно влезлият в законна сила съдебен акт
установява задължението на ищцата за държавна такса, а с влизането му в сила,
настъпва и изискуемостта на вземането и задължението за плащане. Съгласно чл.165
ДОПК процесното вземане е подлежало на събиране считано от 21.11.2015г., а
считано от 01.01.2016 г., съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнала да тече 5-
годишната погасителна давност за събирането му.
Възлагателното писмо за образуване на изпълнително производство въз основа
на процесния изпълнителен лист е заведено в Съдебно-изпълнителна служба служба
3
при СРС на 03.06.2021 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл.171, ал.1 ДОПК 5-
годишен давностен срок. Въпреки дадените с доклада по делото указания на
ответника, че в негова тежест е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността, до приключване на устните състезания по делото
такива не бяха представени.
Предвид гореизложеното съдът приема, че предявения иск са основателен и
доказан, поради което следва да бъде уважен.
Отправеното от ищеца искане за обезсилване на издадения на 31.03.2016 г.
изпълнителен лист е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Това е така,
тъй като уважаването на предявения отрицателен установителен иск няма за последица
обезсилването на изпълнителния лист издаден в друго съдебно производство. Следва
да се отбележи още, че погасителната давност не води до погасяване на самото
вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава
да съществува, като естествено вземане и длъжникът да дължи, но възможността да
бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. В този смисъл
следва да се разбира и търсената с предявения отрицателен установителен иск съдебна
защита – установяване на недължимост на вземане поради давност като правен
резултат означава, установяване, че е погасена възможността за принудително
изпълнение, а не че вземането не съществува.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по производството разноски. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че ищецът претендира разноски за
държавна такса в размер на 126,60 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лева. Въпреки, че в приложения към исковата молба договор за правна помощ и
съдействие е отразено, че договорената и платена в брой сума за адвокатско
възнаграждение е в размер на 500,00 лева, съдът е обвързан от крайното искане на
страната, обективирано в списъка за разноски по чл.80 ГПК. В конкретния случай не
може да се приеме, че е налице техническа грешка, тъй като в списъка по чл.80 ГПК е
посочен сбора от двете суми – 426,60 лева. С оглед предходното, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 426,60 лева.
Възражението на ответника с правно основание чл.78, ал.5 ГПК е
неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния
предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение
4
на [ОТВЕТНИК], с адрес:[АДРЕС], представляван от А.А., че ЕК. Н. Д., ЕГН
********** не дължи сумата в общ размер на 3165,00 лева, за което е издаден
изпълнителен лист от 31.03.2016 г. по гр.д.№ 50577/2013 г. по описа на СРС, 59-ти
състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20211110401267 по
описа на ДСИ при [ОТВЕТНИК], поради изтекла погасителна давност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ЕК. Н. Д., ЕГН ********** за
обезсилване на изпълнителен лист от 31.03.2016 г. по гр.д.№ 50577/2013 г. по описа на
СРС, 59-ти състав, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№
66589/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [ОТВЕТНИК], с адрес: [АДРЕС],
представляван от А.А. да заплати на ЕК. Н. Д., ЕГН ********** сумата от общо 426,60
лева, представляваща направени разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, в която производството по делото е частично прекратено, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при [ОТВЕТНИК]: _______________________
5