РЕШЕНИЕ
№ 9901
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110148338 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б. А. К. срещу Адвокатско дружество
„Тошев и партньори“, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 284,
ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
13 700 лева, представляваща неизплатени и неправомерно задържани суми от ответника по
изплатено обезщетение от застрахователно дружество „Евроинс“ АД по щета №
**********/02.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 10 619,52 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 05.04.2019 г. до 20.08.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 15.06.2017 г. е сключен договор за правна защита и
съдействие между ищеца в качеството му на възложител и Адвокатско дружество „Тошев и
партньори“ в качеството му на изпълнител, по силата на който ищецът възложил на
ответника да осъществява процесуално представителство по НОХД № 235/2017 г. по описа
на ОС Враца. Сочи се, че по този договор ищецът е заплатил сума в размер на 2 500 лева в
брой, с което е погасил задълженията си за адвокатски възнаграждения. Излага, че
първоинстанционното производство е приключило с присъда, която е била обжалвана,
поради което и на 16.11.2017 г. страните подписали отново Договор за правна защита и
съдействие AD – 2017 – 0200, с който на ответника било възложено процесуално
представителство по оказване на правна защита и съдействие по НОХД № 1273/2017 г. по
описа на САС. По посочения договор ищецът заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 2 500 лева в брой. Поддържа, че решението на САС е обжалвано пред ВКС, като
процесуалното представителство на трета инстанция отново е възложено на АД „Тошев и
партньори“. На 14.06.2018 г. страните подписали договор № 616217 за правна защита и
съдействие, с който уговорили възнаграждение в размер на 2 500 лева. Сумата твърди, че е
заплатена в брой към момента на подписване на договора. Сочи, че на 13.07.2018 г. е
постановено Решение № 121 по наказателно дело № 501 /2018 г. по описа на ВКС , с което е
изменена Присъдата на САС, а гражданският иск върнат на втора инстанция. След
1
връщането на гражданския иск твърди, че е постановено Решение № 445 от 15.11.2018 г. по
ВНОХД № 959 / 2018 г. на САС , с което подсъдимият по делото е осъден да заплати на
гражданския ищец сумата от 70 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и сумата от 3 177,42 лева, представляваща имуществени вреди.
За посочените суми се твърди, че е издаден и изпълнителен лист. Ищецът излага, че на
21.03.2018 г. е направил нотариално заверено пълномощно , с което е упълномощил
ответника да го представлява пред Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД, като
предявява претенции и ги поддържа във връзка с настъпилото пътно-транспортно
произшествие, при което настъпила смъртта на Малинка Стойчева К.а - майка на ищеца,
като пълномощникът имал правото да извършва всички правни и фактически действия,
включително и да получава уважените суми по претендираните обезщетения по сметка на
адвокатското дружество. Ищецът твърди, че на 09.10.2018 г., заедно със своята съпруга
Гергана Божанова Г.а, в качеството им на законни представители на малолетното им дете -
Орлин Б.ов К. предоставили нотариално заверено пълномощно на адвокатското дружество
„Тошев и партньори“, с което дали права на дружеството да защитава правата на
малолетното им дете пред Застрахователно дружество „Евроинс“ с оглед претендиране на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Идентично пълномощно било
предоставено и от другото дете на Б. и Гергана - А. Б. К.а - непълнолетна, която
упълномощила адвокатското дружество със съгласието на своите родители за предявяване
на претенция спрямо застрахователно дружество „Евроинс“. Подчертава, че предоставените
пълномощия от децата към адвокатското дружество били само във връзка с водене на
преговори със застрахователното дружество. На 07.03.2019 г. сочи, че е сключен договор за
спогодба между Застрахователно дружество „Евроинс“ АД и ищеца, представляван от адв.
Васил Тошев, по силата на който застрахователното дружество се е задължило да заплати
сумата в размер на 72 838,71 лева в срок от 30 от сключване на договора по банкова сметка с
титуляр Адвокатско дружество „Тошев и партньори“. Поддържа, че Застрахователното
дружество „Евроинс“ АД изплатило посочените суми, както следва: на 02.04.2019 г. сума в
размер на 20 000 лева; на 03.04.2019 г. сума в размер на 20 000 лева и на 04.04.2019 г. сума в
размер на 32 838,71 лева. Така към 04.04.2019 г. сумата в размер на 72 838,71 лева,
предназначена за ищеца, и представляваща обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, била по сметка на ответника. Твърди, че след получаване на сумите,
адвокатското дружество е следвало да ги преведе на клиента си – настоящ ищец, но сумите
били неправомерно задържани почти около една година. Сочи, че в края на месец март 2020
г. адв. Васил Тошев в качеството си на представител на адвокатското дружество го е
уведомил, че застрахователното дружество е заплатило суми само за адвокатските разходи
по делото. Посоченото се е сторило съмнително на ищеца, поради което поискал
информация от застрахователното дружество. Последното отговорило с Уведомление, в
което било посочено, че всички суми дължими по щета № **********/02.04.2018 г. са
заплатени. Излага, че след като е съобщил на адвокатското дружество, че знае за
преведените суми, последното започнало да изплаща присъденото и изплатено обезщетение
на части. Сочи, че на 08.04.2020 г. адвокатското дружество превело сума в размер на 20 000
лева, на 15.04.2020 г. - 7 000 лева , а на 27.04.2020 г. - 10 000 лева. Поддържа, че към
27.04.2020 г. адвокатското дружество е превело суми в общ размер на 37 000 лв., като е
задържало остатъка до пълния размер на изплатените суми в размер на 72 838,71 лева, т.е
задържало е по собствената си сметка сума в размер на 35 838,71 лв. Излага, че адв. Васил
Тошев претендирал, че задържаните суми са за дължими адвокатски възнаграждения за
заведени дела от името на децата на ищеца, за което на 11.05.2020 г. е изпратил имейл,
озаглавен „хонорарни листове К.и Рускови“. На 26.06.2020 г. ищецът изпратил имейл до
адвокатското дружество с приложено Уведомление , с което поканил адвокатското
дружество в тридневен срок от датата на получаването да му преведе неизплатената разлика
до пълния размер. Със същия имейл Б. К. е уведомил адвокатското дружество, че оспорва
2
изпратените от адвокатското дружество хонорарни листове, като децата на Б. К. - А. и
Орлин К.и посочили, че не са представяли пълномощия за завеждане на съдебни дела. На
20.07.2020 г. ищецът изпратил пореден имейл, към който приложил сканирани четири броя
нотариално заверени декларации, с които оттеглил всички дадени на Адвокатското
дружество и на адв. Васил Тошев пълномощия. На 18.09.2020 г. адвокатското дружество
направило превод в размер на 10 000 лева, а на 24.09.2020 г. - 2 138,71 лева , с което
ответникът считал, че е изплатил всички дължими суми. На 12.10.2020 г. ищецът изпратил
нова покана за извънсъдебно изпълнение на парични задължения, след което адвокатското
дружество изплатило сума в размер на 10 000 лева, която била преведена на три пъти както
следва: на 23.11.2020 г. - 4 000лв.; 14.12.2020 г. - 3 000 лв. и на 21.12.2020 г. - 3 000 лв., с
което ответникът считал, че е изплатил окончателно всички суми. С оглед описаното
ищецът подал сигнал за ангажиране на дисциплинарната отговорност на адв. Васил Тошев,
по който била образувана дисциплинарна преписка, впоследствие внесен обвинителен акт и
образувано дисциплинарно, приключило с Решение от 09.07.2021 г., от което било видно, че
адвокатът е признат за виновен в това, че като представляващ адвокатското дружество е
задържал клиентски суми по банковата сметка на адвокатското дружество, като дори и към
датата на решението (09.07.2021 г.) продължава да задържа клиентски средства по банковата
сметка на адвокатското дружество в размер на 13 700 лв. С оглед изложеното ищецът
твърди, че към дата на завеждане на иска ответникът му дължи сума в размер на 13 700 лева
– незаплатен остатък от присъдено обезщетение и получена от адвокатското дружество като
представител на ищеца. Претендира и законна лихва за забава, като излага подробни
съображения в насока как е формиран общият сбор с оглед извършените частични плащания
от ответника и неизплатена към момента на завеждане на иска сума. Твърди се и още, че в
сключения между страните договор за правна защита и съдействие AD- 2017-0073 от
15.06.2017 г., разпоредбата на чл. IV, която гласи: „ Ocвен възнаграждението no т. III от
настоящия договор, КЛИЕНТЪТ се задължава при приключване на наказателното
производство да заплати на АДВОКАТСКОТО ДРУЖЕСТВО възнаграждение в размер на
15 % (петнадесет процента) от присъденото в полза на КЛИЕНТА обезщетение за
неимуществени вреди.“ е нищожна поради противоречие със закона и по-конкретно поради
противоречие с разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че за оказване на правна защита и
съдействие ответникът е уговорил допълнителен адвокатски хонорар. Излага, че на
основание нищожната клауза от договора за правна защита и съдействие ответното
дружество смята, че има вземане спрямо него и отказва да заплати други суми.
Аргументира, че дори да се приеме, че цитираната по- горе клауза не е нищожна и
действително се дължи адвокатско възнаграждение, то същото е недопустимо да бъде
прихващано със средства на клиента. Сочи и още, че на 11.05.2020 г. адвокатското
дружество изпратило имейл с приложени хонорарни листове за дължими адвокатски
възнаграждения от децата на ищеца, която претенция обаче била отправена до ищеца и
негови средства са били задържани за покриване на претендирани адвокатски
възнаграждения от децата на ищеца. В заключение излага, че ответното дружество е
действало незаконосъобразно и недобросъвестно, като е задържало по своя собствена
сметка клиентски средства на ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С постъпилия извън срока отговор исковете се оспорват. Ответникът признава, че
между страните е сключен договор за правна защита и съдействие от 15.06.2017 г., като по
силата на адв. пълномощни ищецът и неговата сестра са го упълномощили да осъществява
процесуално представителство по НОХД № 235/2017 г. по описа на ОС Враца. Признава
също и че по наказателното прозиводство е уважен граждански иск и са присъдени 70 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 3 177,42 лв. за имуществени вреди в полза на
3
ищеца и неговата сестра. Признава, че е осъществявал процесуално представителство и пред
трите съдебни инстанции. Сочи, че в производството пред върховната съдебна инстанция и
в производството пред САС, при неговото повторно разглеждане, ищецът не е заплащал
адвокатски хонорар. Във връзка с последното развива съображения, че адвокатско
възнаграждение се дължи за всяка съдебна инстанция, като в случая счита, че дължимото
минимално такова е в размер на 2 500 лв. /за всяка инстанция/. Излага и че между страните
не е уговаряно предоставяне на безплатни адвокатски услуги. Признава, че е издаден
изпълнителен лист в полза на ищеца и сестра му. Сочи, че доколкото наказателното дело е
било върнато в ОС Враца, пътувал до Враца за да получи изпълнителния лист със собствен
транспорт и на собствени разноски. Във връзка с последното счита, че е логично да
претендира възстановяването на тези разноски. Признава, че е бил упълномощен да
осъществява процесуално представителство и пред застрахователно дружество „Евроинс“,
за което твърди, че също не е заплатено адвокатско възнаграждение. Признава, че е получил
сочените от ищеца суми, но твърди, че е имал право да получи и съхранява преведените
суми, както и че не е задължен да ги върне на клиента в определен фиксиран срок.
Поддържа, че адв. дружество е било упълномощено от децата на ищеца да инициира
съдебни производства срещу ЗД „Евроинс“, каквито твърди и че са инициирани, за което
сочи, че ищецът е бил уведомяван. Сочи, че ищецът се е отказал от делата, т.к. майката на
децата била против въвличането им в процеса. Излага, че за завеждане на претенциите пред
ЗД „Евроинс“ и за заведените впоследствие дела от името на децата на ищеца не му е било
заплатено адв. възнаграждение, поради което и счита, че има право да задържи сумите.
Релевира и възражение за прихващане до размера на сумата, която се дължи като адвокатско
възнаграждение. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
С определение от 14.08.2022г. съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане
поради недопустимост релевираното от ответника с отговора на исковата молба възражение
за прихващане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и
събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е докаже по делото
пълно и главно, че между страните е сключен Договор за правна защита и съдействие, по
силата на който ищецът е възложил на ответното дружество осъществяването на
процесуално представителство по НОХД 235/2017 г. по описа на ОС Враца, както и че по
сметка на ответното дружество е преведена сума в общ размер на 72 838,71 лева от ЗД
„Евроинс“, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от ищеца, от която сума е останал непогасен остатък в размер на 13 700 лева, както и
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже възраженията си, в това число и плащане.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за правна защита и съдействие, по
силата на който ищецът е възложил на ответното дружество осъществяването на
процесуално представителство по НОХД 235/2017 г. по описа на ОС Враца, както и че по
сметка на ответното дружество е преведена сума в общ размер на 72 838,71 лева от ЗД
„Евроинс“, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от ищеца, от която сума е останал остатък по сметката в размер на 13 700 лева. Освен
безспорния им характер тези обстоятелства се установяват по безспорен начин от приетите
по делото договори за правна защита и съдействие, извънсъдебна спогодба и платежни
нареждания.
4
Спорният по делото въпрос касае дължимостта на процесната сума с оглед
релевираните от ответника твърдения за извършено извънсъдебно прихващане с дължими
от ищеца суми. По този въпрос съдът намира следното.
С оглед влизане в сила на Присъдата от 27.06.2017г. на Окръжен съд Враца,
постановена по НОХД № 235/2017г. /окончателно потвърдена с Решение № 445 от
15.11.2018г. по ВНОХД № 959/2018г. на САС/, в частта по предявените граждански искове в
наказателното производство, с която подсъдимият Цветослав Димитров Иванов е осъден да
заплати на Б. А. К. сумата от 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
3177,42 лева – обезщетение за имуществено вреди от извършеното престъпление по чл.
343а, ал. 1, б. „г“, пр. 1 НК, на 21.03.2018г. ищецът е упълномощил Адвокатско дружество
„Тошев и партньори“, представлявано от адв. Васил Тошев, да го представлява пред ЗД
„Евроинс“ АД с правото да предявява претенции за плащане на застрахователно
обезщетение за вредите от произшествието, за което е постановена присъдата. Представени
са идентични пълномощни и от името на Орлин Б.ов К. и А. Б. К.а – ненавършили
пълнолетие деца на ищеца.
От приетия договор за спогодба от 07.03.2019г., сключен между ЗД „Евроинс“ АД
/като застраховател по „Гражданска отговорност“ на подсъдимия/ и Б. А. К., представляван
от адв. Васил Тошев, се установява, че ЗД „Евроинс“ АД се е задължило да заплати на
ищеца сумата от общо 72 838,71 лева, представляваща обезщетение за претърпените вреди
от произшествието. В т. 2 от договора е посочени, че застрахователят се задължава да плати
обезщетението по следната банкова сметка: IBAN: BG 27 PRCB 9230 1045 6628 18, BIC:
PRCBBGSF, обслужваща банка: „Прокредит банк“ ЕАД, с титуляр: Адвокатско дружество
„Тошев и партньори“ в 30-дневен срок от подписване на договора.
От приетия договор за спогодба, платежни нареждания /подробно описани по-долу/,
както и от приобщените книжа по дисциплинарната преписка по д.д. № 112/2021г. по описа
на Дисциплинарния съд при САК и д.д. № 28/2021г. по описа на Висшия дисциплинарен съд
се установява, че посочената в договора за спогодба банкова сметка представлява клиентска
сметка по смисъла на чл. 39 ЗАдв.
Видно от приетото уведомление от 31.03.2020г. от ЗД „Евроинс“ до ищеца /това
обстоятелство не се и оспорва от ответника/ застрахователят е платил по посочената в
спогодбата банкова сметка следните суми – на 02.04.2019г. – сумата от 20 000 лева; на
03.04.2019г. – сумата от 20 000 лева и на 04.04.2019г. – сумата от 32 838,71 лева, с което
застрахователят е изплатил цялото дължимо по договора обезщетение от 72 838,71 лева.
След като ищецът се е снабдил с уведомлението от 31.03.2020г. и след няколкократни
искания до ответника, на 08.04.2020г. ответникът е превел на ищеца сумата от 20 000 лева,
на 15.04.2020г. – сумата от 7000 лева, на 27.04.2020г. – сумата от 10 000 лева, на
18.09.2020г. – сумата от 10 000 лева, на 24.09.2020г. – сумата от 2 138,71 лева, на
23.11.2020г. – сумата от 4000 лева, на 14.12.2020г. – сумата от 3000 лева и на 21.12.2020г. –
сумата от 3000 лева или общо 59 138,71 лева от платените от застрахователя 72 838,71 лева.
Всички преводи са извършени от посочената в спогодбата сметка и са с основание
„обезщетение по неимуществени щети Евроинс“, като в основанието на последното
плащане от 21.12.2020г. е записано, че плащането е окончателно.
Разликата от 13 700 лева не е преведена на ищеца, като ответникът не твърди да е
извършвал такъв превод. Вместо това, на 11.05.2020г. ответникът е изпратил на ищеца
хонорарни листове, съгласно които ответникът претендира от ищеца плащане на адвокатски
хонорари в размер на по 12 900 лева с ДДС за предявени застрахователни претенции за
децата на ищеца – Орлин К. и А. К.а. Сумите са формирани както следва – 1800 лева за
подготовка, писане, прилагане на доказателства на писмена молба-претенция към
застраховател за изплащане на обезщетение на пострадал (наследник) по чл. 380, ал. 1 КЗ;
1800 лева за подготовка, писане, прилагане на доказателства на втора писмена молба-
5
претенция към застрахователя; 4500 лева – събиране, окомплектоване, копиране на
доказателства, в това число съдебни решения на три съдебни инстанции, присъда и мотиви,
протоколи за събиране на гласни доказателства в граждански иск по НОХД, експертизи и
други относими документи, кореспонденция със застрахователя и срещи с доверителя; 3600
лева за подготовка, окомплектоване с доказателства и входитан на искова молба в Софийски
градски съд и 1200 лева за подготовка, окомплектоване и входиране на допълнителна
искова молба. Доказателства за уговаряне между страните на посочения размер на
хонорарите не са представени.
Въз основа на горната доказателствена съвкупност съдът установи, че извършената
от ответника удръжка на процесната сума в размер на 13 700 лева от преведеното
застрахователно обезщетение, е незаконосъобразна.
Както беше посочено, застрахователното дружество е превело дължимото съгласно
спогодбата застрахователно обезщетение по посочената в нея клиентска сметка на
ответното адвокатско дружество. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1, изр. 2 ЗАдв., сумите по
клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката и на адвоката от Европейския
съюз или на адвокатското дружество – те са собственост на клиента. Според чл. 39, ал. 2
ЗАдв., адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да удържи от постъпилите
от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от
получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента. В конкретния случай
ответникът не е ангажирал доказателства за сторени разходи във връзка с изпълнението на
неговите задължения по договора за правна защита и съдействие, нито е представил на
ищеца отчет за такива разходи. Изпратените от ответника хонорарни листове съдържат
единствено претенции за заплащане на адвокатско възнаграждение, не и на сторени разходи
по смисъла на закона. Нормата на чл. 39, ал. 2 ЗАдв., обаче, не предвижда право на адвоката
да удържа своето адвокатско възнаграждение от средствата на клиента по клиентската
сметка. Този извод се подкрепя по категоричен начин от текста на чл. 19, ал. 2, т. 2 от
Етичния кодекс на адвоката, съгласно който освен по силата на нормативни разпоредби в
различен смисъл, по нареждане на съда или при изрично или подразбиращо се съгласие на
клиента, за когото се извършва плащането, са забранени плащания с клиентски средства за
сметка на клиента в полза на трето лице, включително и плащането на възнаграждението
на адвоката.
В случая липсва уговорка, от която да се установява, или обстоятелства, въз основа
на които да се подразбира съгласието на ищеца за това адвокатското дружество да удържи
дължимото възнаграждение от преведеното по клиентската сметка обезщетение. Това е така,
защото в действителност липсва каквото и да било писмено съглашение между страните,
уреждащо размера на възнагражденията за описаните в хонорарните листове дейности и
начина на тяхното плащане. Липсата на такава уговорка не означава, че възнаграждение
изобщо не се дължи, но означава, че липсва изрично или конклудентно съгласие на клиента
/ищеца/ то да бъде удържано от изплатените от застрахователя суми. В случай, че е налице
неплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за извънсъдебното или съдебното
производство срещу застрахователя или за някоя от съдебните инстанции в наказателно
производство, това възнаграждение може да бъде предмет на самостоятелна претенция на
ответника, но не и да бъде удържано от имуществото на клиента, което е попаднало във
фактическата власт на ответното адвокатско дружество по силата на мандатното
правоотношение между тях.
При това положение, ответното адвокатско дружество не е имало основание да
удържи процесната сума от изплатеното обезщетение и, като е сторило това, е нарушило
задълженията си по мандатното правоотношение с ищеца, да отчете резултата от
сключената спогодба със застрахователя. За този извод е без значение изходът от
образуваното дисциплинарно производство, тъй като същото касае единствено
6
дисциплинарната отговорност на представляващия ответника адвокат, а тя е ирелевантна за
спора. Ето защо предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На следващо място, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1, т. 4 от Етичния кодекс на
адвоката, клиентските средства се предават на клиентите при поискване или според
определените от тях условия. За да бъдат поискани, обаче, клиентът следва да бъде
уведомен, че средствата са постъпили по клиентската сметка. Носител на задължението за
уведомяване е адвокатското дружество, по чиято сметка е постъпила съответната сума. В
настоящата хипотеза ответникът не твърди и не доказва да е уведомил ищеца за
постъпилото по сметката застрахователно обезщетение, след неговото окончателно плащане
от застрахователя на 04.04.2019г. Напротив, от приетото по делото уведомление от
31.03.2020г. се установява, че в действителност ищецът е узнал за изплащането на
обезщетението от застрахователя, почти една година след като то е било платено. След
уведомяването от застрахователя, ищецът е поискал плащане, но такова отново не е било
извършено в цялост и без забава. При това положение и доколкото забавата на ответника да
изпълни задължението си за уведомяване е станала причина ищецът да не може да поиска
своето обезщетение непосредствено след плащането му, следва да се приеме, че ответното
дружество е изпаднало в забава за отчитането на обезщетението от деня следващ датата, на
която го е получило – 05.04.2019г. Ето защо за процесния период от 05.04.2019г. до
20.08.2021г. ответникът е бил в забава за плащане на обезщетението и дължи мораторна
лихва върху него.
На основание чл. 162 ГПК и чрез използване на електронен лихвен калкулатор
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/CalcInterest.jsp/, съдът определи размера на лихвата,
както следва:
За периода от 05.04.2019г. до 08.04.2020г. /датата на първото плащане от 20 000 лева/,
законната лихва върху главницата от 72 838,71 лева е 7486,80 лева.
За периода от 09.04.2020г. до 15.04.2020г. /датата на второто плащане от 7000 лева/,
законната лихва върху остатъчната главница от 52 838,71 лева е 102,75 лева.
За периода от 16.04.2020г. до 27.04.2020г. /датата на третото плащане от 10 000 лева/,
законната лихва върху остатъчната главница от 45 838,71 лева е 152,81 лева.
За периода от 28.04.2020г. до 18.09.2020г. /датата на четвъртото плащане от 10 000
лева/, законната лихва върху остатъчната главница от 35 838,71 лева е 1443,62 лева.
За периода от 19.09.2020г. до 24.09.2020г. /датата на петото плащане от 2138,71 лева/,
законната лихва върху остатъчната главница от 25 838,71 лева е 43,07 лева.
За периода от 25.09.2020г. до 23.11.2020г. /датата на шестото плащане от 4000 лева/,
законната лихва върху остатъчната главница от 23 700 лева е 395,03 лева
За периода от 24.11.2020г. до 14.12.2020г. /датата на седмото плащане от 3000 лева/,
законната лихва върху остатъчната главница от 19 700 лева е 114,93 лева.
За периода от 15.12.2020г. до 21.12.2020г. /датата на осмото плащане от 3000 лева/,
законната лихва върху остатъчната главница от 16 700 лева е 32,47 лева.
За периода от 22.12.2020г. до 20.08.2021г. /датата на исковата молба/, законната лихва
върху остатъчната главница от 13 700 лева е 921,02 лева.
Тъй като така установеният общ размер на мораторната лихва от 10692,50 лева
надхвърля исковата претенция от 10619,52 лева, предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора право на разноски има единствено ищецът. В
производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 45174/2021г. по описа на СРС,
118-ти състав, ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 40 лева и за
7
адвокатско възнаграждение в размер на 1515,53 лева, платени изцяло в брой съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 29.07.2021г. Релевираното от
ответника с молбата му от 22.11.2022г. възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно, тъй като обезпечителното производство не се отличава с
каквато и да било фактическа и правна сложност, а съобразно приложимите към датата на
сключване на договора минимуми, установени в чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 4 НМРАВ,
минималното адвокатско възнаграждение е 893,76 лева, до който размер следва да бъде
намалено възнаграждението. Така общият размер на разноските в обезпечителното
производство възлиза на 933,76 лева, които следва да му бъдат присъдени. Претендираната
сума от 48 лева – такса за образуване на изпълнително дело /както и адвокатското
възнаграждение в изпълнителното производство/, не представлява съдебни и деловодни
разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. В случай на уважаване на обезпечените искове с
влязло в сила решение, наложената обезпечителна мярка се трансформира в изпълнителен
способ и платената от ищеца авансова такса се събира от съдебния изпълнител съгласно чл.
79, ал. 1 ГПК.
В настоящото исково производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в
размер на 972,78 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 2 815,06 лева, платено
изцяло в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 29.07.2021г.
Релевираното възражение за прекомерност на възнаграждението е основателно.
Минилалният размер на възнаграждението по исковете съгласно чл. 7, ал. 2 т. 4 и ал. 9
НМРАВ /в приложимата редакция/ е 1989,59 лева. С оглед на това и предвид обичайното
ниво на фактическа и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено до размера от 2000 лева. Общият размер на разноските на ищеца в исковото
производство е 2972,78 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „Тошев и партньори“, с ЕИК: , със седалище и
адрес на управление: гр. С, ж.к. „М “, бул. „А М“, бл. , вх. ет. , ап. , да заплати на Б. А. К., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С ул. „Г С“ № А, ет. , на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 13 700 лева, представляваща неизплатени и неправомерно задържани
суми от ответника по изплатено обезщетение от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД
по щета № **********/02.04.2018 г., ведно със законната лихва считано от 20.08.2021г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 10 619,52 лева, представляваща законна
лихва за периода от 05.04.2019 г. до 20.08.2021 г.; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 933,76 лева, представляваща разноски в производството по обезпечение на бъдещ
иск и сумата от 2972,78 лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8