Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Велико Търново, 19.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на седемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо
Колев
Секретар:
Албена Шишманова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 1288 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК,
в условията на активно субективно съединяване.
Ищците
твърдят, че са собственици на недвижим имот, находящ се в с. ***, Община В.
Търново, представляващ дворно място с площ 1566 кв.м, при граници на имота: от
двете страни улица, *** и ***, на основание покупко – продажба в режим на
съпружеска имуществена общност /СИО/. Изтъкват, че техният праводател е
придобил имота през 1943г. чрез покупко – продажба, като същият е представлявал
нива в землището на с. ***, местн. „Оградата” с площ 3 600 кв.м. Сочат, че от
този момент праводателят и семейството му владеят имота в описаните по-горе
граници, осъществявайки фактическата власт върху него явно, непрекъснато и
несмущавано от трети лица. Допълват, че собствеността върху имота никога не е
била отнемана от него, чрез одържавяване или включването му в ТКЗС, ДЗС и др.
подобни селскостопански организации. Ищците твърдят, че през 1986г.
праводателите им се снабдяват с констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот на основание покупка - продажба и давностно владение, като в
титула за собственост имота е описан с площ от 1 500 кв.м., но в границите на
упражняваното от собствениците владение. Посочват, че през същата година
праводателите им даряват на сина си половината от дворното си място и му
предават владението върху цялата западната половина от притежавания от тях
имот, като реалната площ на дарената половината е около 1 700 кв.м. Ищците
излагат, че през 1989г. са закупили останалата цяла източна половина от
дворното място, за което е съставен НА № 147, том 2, нот. дело № 706/1989г. на
нотариус при ВТРС, в който имота е отразен с площ от 750 кв.м. Твърдят, че от
този момент владеят имота, който е с реална площ от 1566 кв.м., явно,
непрекъснато и необезпокоявано от трети лица. Уточняват, че обработват имота
повече от 30 години, че са го оградили и го използват за овощна градина, както
и че са го декларирали като собствен пред данъчната служба и за него са
заплащани съответните данъци и такси. В тази връзка в условията на евентуалност
заявяват и друго придобивно основание – давностно владение. Ищците обосновават
правния си интерес от предявяване на исковата им претенция с твърдения, че през
2008г. са предприели процедура по изработване на кадастрална карта за имота,
при която било установено, че линията на околовръстния полигон го пресича и
голяма част от него попада извън урбанизираната територия на с. ***. Ищците
заявяват, че за частта от имота им, която попада в околовръстния полигон са
одобрени КККР и е обособен ПИ с идентификатор 16047.581.5 с площ 251 кв.м., а
по картата на контактната зона останалата част от имота с площ 1315 кв.м.,
остава извън урбанизираната територия на с. *** и не е включена в границите на
ПИ с идентификатор 16047.581.5. Ищците сочат, че съгласно приложената към
исковата молба комбинирана скица, процесната част от 1315 кв.м. попада в ПИ
14235.142.24 по КККР с обща площ 5, 794 дка и се води собственост на държавата.
Твърдят, че дворното място никога не е било разделяно фактически от границата
на полигона и владението е упражнявано и се упражнява и понастоящем в рамките
на цялата му реална площ от 1 566 кв.м. По изложените съображения ищците
отправят искане до съда да приеме за установено по отношение на Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, че са собственици
на част от ПИ с идентификатор 14235.142.24 по КККР на с. ***, която част е с
проектен идентификатор 14235.142.26, с площ от 1315 кв.м., съгласно скица –
проект за изменение на КККР, на основание покупко – продажба, а в условията на
евентуалност на основание давностно владение. Претендира разноски.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Възразява, че е собственик на процесната земеделска земя по сила на
закона /чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 47 ал. 1 ППЗСПЗЗ/. Оспорва продадения на
ищците имот през 1989г. да е част от придобития от праводателя им имот през
1943г. Оспорва ищците да са декралирали имота като собствен и да са заплащали
данъци за него, както и да са го владяли необезпокоявано в периода 1989г. –
2008г. Изтъква, че ищците е следвало да защитят собствеността си, като обжалват
обособяването на имота като държавен със стар № 000441, което е станал с ДВ.
бр. 1 от 03.01.1997г. или като обжалват Заповед № РД – 18- 685/13.11.2017г., с
която е одобрена кадастрална карта само за част от дворното им място. С тези
доводи се иска отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
като взе предвид наличните доказателства и становищата на страните, намира за
установено следното:
Липсва
спор между страните, че един от праводателите на ищците на основание договор за
покупко – продажба на недвижим имот от 27.12.1943г. е закупил нива с площ от 3,
6 дка, в местността „Оградата”, находяща се в землището на с. ***– записка №
156 том I към договора от 27.12.1943г./, при граници – път, наследници на ***.
От
нотариален акт за право на собственост № 110, том 2, дело № 776/1986г. на
нотариус при ВТРС е видно, че праводателите на ищците са признати за
собственици на основание покупка и давностно владение на незастроено дворно
място с площ от около 1500 кв.м., което се намира в чертите на околовръстния
полигон на с. ***, което селище е без регулационен план, при граници – улица,
наследници на братя Геневи и блок на АПК. На 28.07.1986г. същите са дарили на
сина си 1/2 ид. част от този имот, а на 04.05.1989г. са продали на ищците незастроено
дворно място с площ от 750 кв.м., което се намира в чертите на околовръстния
полигон на с. ***, кметство ***, което селище е без регулационен план, при
граници – улица, наследници на братя Геневи, блок на АПК и Дончо Митев, за които
сделки съответно са съставени нотариален акт за дарение № 37, том 3, дело №
873/1986г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147, том 2, дело №
706/1989г., двата на нотариус при ВТРС.
От
приложените от ищците материали от възложеното от тях геодезическо заснемане се
установява, че придобитият от тях по горепосочената сделка имот частично попада
в и извън границите на околовръстния полигон на махала ***. Със Заповед №
РД-18-04-127/06.11.2009г. на началника на СГКК – гр. В. Търново относно частта от
имота, попадаща в полигона е изработена и одобрена КККР и същата представлява
ПИ с идентификатор 16047.581.5 /скица № 15-396755 от 17.05.2020г./. С плана за
земеразделяне на землището на с. ***, частта от имота, оставаща извън
околовръстния полигон, е включена в имот № 000440, който имот по КККР на с. ***,
представлява ПИ с идентификатор 14235.142.24, целият с площ от 5794 кв.м.,
собственост на държавата. Относно тази част от имота с извършеното геодезическо
заснемане е предвидено изменение на одобрената КККР със създаването на ПИ с
проектен идентификатор 14235.142.26 с площ от 1315 кв.м. /скица – проект за
изменение на КККР на ПИ № 14235.142.24, изготвена от „Геоинженеринг
От
представения от ответната страна констативен протокол от 24.08.2020г. се
установява, че спорния имот не фигурира в регистъра на ДПФ и че представлява
слабо поддържана овощна градина, като същият е ограден с телена мрежа, с
каквато мрежа е ограден и намиращия се на запад от него имот на ищците с
идентификатор 16047.581.5.
От
показанията на свид. ***и свид. Н. се установява, че над 20 години ищците
притежават спорния имот и че са го придобили от Митьо Митев, както и че в него
има овощни насаждения и че същият е ограден с телена мрежа.
От
заключението на изслушаната СТЕ, която не е оспорена от страните и се цени от
съда като обективно и компетентно дадена, се установява, че спорния имот с
проектен идентификатор 14235.142.26 с площ от 1315 кв.м., представлява
северната част от имота, които ищците са придобили с нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 147, том 2, дело № 706/1989г. При огледа на място вещото
лице е установило, че съществуват трайно материализирани граници – ограда от
телена мрежа на бетонни колове, като тази ограда обхваща, както процесната спорна
част, така и частта с площ от 251 кв.м., представляваща ПИ с идентификатор
16047.581.5. Материализираните граници съвпадат със северната, северната част
на източната и западни граници на имот с проектен идентификатор 14235.142.26.
Линията на околовръстния полигон, която следва да е южна граница не е
материализирана на място, тъй като е вътрешна за целия, владян от ищците имот. Според
вещото лице имот с проектен идентификатор 14235.142.26 е бил част от по – голям
имот, обхващаш и имоти с идентификатор 14235.142.25, 16047.581.4 и 16047.581.5,
който е бивша собственост на ***, придобит от него с договора за продажба от
27.12.1943г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен
е положителен установителен иск за собственост, който противно на възраженията
на ответната страна е процесуално допустим. Твърденията на ищците за начина на
отразяване на имота им в кадастралната карта, съобразени с всички изложени от
тях обстоятелства, не очертават фактическото основание на иск за поправка на
грешка в кадастралната карта по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, както смята ответника, а
обуславят правния им интерес от завеждане на иска срещу Държавата.
Предпоставка
за успешното провеждане на исковото производство е ищците да установяват, че са
собственици на спорния имот на заявеното от тях основание – покупко - продажба,
евентуално на основание придобивна давност.
От
съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че ищците са собственици на спорния имот на основание на възмездна сделка. От
заключението на СТЕ категорично се установява, че същият е бил част от имота описан
в договора за продажба от 27.12.1943г. и представлява северната част от имота,
които ищците са придобили с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 147,
том 2, дело № 706/1989г. Следователно вещта, предмет на горепосочената
прехвърлителна сделка, е била собственост на праводателите на ищците
/обстоятелство, което не е спорно по делото/ и доколкото при изповядване на
тази сделка са спазени изискванията за действителност относно формата й - чл.
18 ЗЗД, е налице надлежното й придобиване от купувачите. В тази връзка е налице
оспорената от ответната страна идентичност между имотите по представените с
исковата молба нотариални актове и при проследяване на разпорежданията с тях
категорично се налага извода за придобиване на процесния имот от ищците.
Съгласно
приетото експертно заключение спорната част от исковия имот е изключена от
регулация с изменение на линията на околовръстния полигон през 1982г. и е
останала извън строителните граници на с. ***. Следователно на основание чл. 2
т. 1 ЗСПЗЗ тази спорна част представлява земеделска земя, но същата не е
подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Тя е нямала такъв характер към
момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, чието учредяване ноторно е осъществено много
по – рано във времето, а и поради факта, че никога не е била кооперирана,
одържавявана или отнемана фактически. От събраните писмени доказателства, както
и от показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява, че нито
праводателите на ищците, нито самите ищци, след закупуване на имота, са губили
владението върху него. В тази връзка същият не е подлежал на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, тъй като съгласно чл. 10 ал. 1 – ал. 14 ЗСППЗЗ на възстановяване
по реда на този реституционен закон подлежат селскостопанските имоти, които са
били отнети фактически или юридически от собствениците им. Това е така, тъй
като целта на ЗСПЗЗ е да върне едно предходно фактическо и/или правно
положение, което е било създадено в резултат на отнемане от Държавата на
правото на частна собственост по отношение на имоти, съставляваща земеделска
земя. Както се посочи по – горе обаче, имотът не е бил отнеман фактически, а е
запазил статута си на частна собственост и е владян в реални граници. В тази
насока са констатациите на вещото лице, което при оглед на място е установил,
че на терена съществуват старите реални имотни граници, доколкото имота е
ограден с телена мрежа, която обхваща, както процесната спорна част, така и
частта с площ от 251 кв.м., представляваща ПИ с идентификатор 16047.581.5.
По
тези съображения изключената от строителните граници на населеното място част
от имота на ищците не е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за нея
не е следвало да се подава заявление за реституция /Решение № 79/10.04.2013г.
по гр.д. № 612/2012г. на I г.о., ВКС/. Това
не означава обаче, че тази спорна част от имота на основание чл. 24 ал. 1 ЗСПЗЗ
е собственост на ответника, както смята същия. Посочената разпоредба не създава собственост
за държавата върху неподлежащите на земеделска реституция земи. След като в тази
разпоредба е посочено, че държавата „запазва” собствеността си върху тези земи,
следва, че правото на собственост върху нея трябва да е възникнало на някакво
друго от допустимите по закон основания. В случая не се твърди и не се сочи
такова, като например отчуждаването на частни земи и причисляването им към държавния
поземлен фонд /ДПФ/ по реда на закона за трудовата поземлена собственост
/отм./. Нещо повече обстоятелството, че процесната част от имота не е обхваната
от ДПФ е извънсъдебно признато от ответника. Видно от съдържанието на
представения от него констативен протокол от 24.08.2020г. процесната част не
фигурира в регистъра на ДПФ и за нея не е съставен акт за частна държавна
собственост.
Доколкото
нито плана за земеразделяне, нито кадастралната карта имат непосредствено
отчуждително действие, включването на процесната част от имота на ищците в
поземлен имот № 000441 респ. в ПИ с идентификатор 14235.142.24 по КККР на с. ***,
обособен като държавен, може да доведе до изгубване на собствеността им. Още по
– малко не обжалването от ищците на съответните индивидуални административни
актове посочени от ответника в отговора на исковата молба има такава последица.
Мотивиран
от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че ищците на основание покупко
– продажба са собственици на част ПИ № 14235.142.24 по кадастралната карта на
с. ***, общ. В. Търново, местността „Средока
Уважаването
на иска на първото заявено от ищците основание препятства съда да разгледа
заявеното в условията на евентуалност придобивно основание – давностно
владение.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищците имат право на
разноски, като във връзка с водене на делото те са доказали извършване на
такива в общ размер на 1540 лв. По аргумент от чл. 71 ал. 1 ГПК платеното
възнаграждение за извършване на геодезическото заснемане в размер на 300 лв. не
е част от разноските за производството и не следва да се присъжда на ищците.
Последните могат да претендират същото по общия ред.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал. 1 ГПК, по отношение на Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес гр.
София, бул. „Христо Ботев” № 55, че Д.С.Н., ЕГН: ********** и Р.Г.Н., ЕГН: **********,
двамата с адрес ***, на основание договор за покупко – продажба обективиран в нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 147, том 2, дело № 706/1989г., са собственици
на част ПИ № 14235.142.24 по кадастралната карта на с. ***, общ. В. Търново,
местността „Средока
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, с адрес гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55 ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Н., ЕГН: ********** и Р.Г.Н., ЕГН: **********, двамата с адрес *** СУМАТА от 1540 лв.
/хиляда петстотин и четиридесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
На
основание чл. 115 ал. 2 ЗС, съдът ДАВА шестмесечен срок на ищците за
отбелязване на решението в Службата по вписвания при ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: