Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 24.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично заседание на 19 февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. № 29 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е касационно по
чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания),
във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на „Трансис” ЕООД против решение № 888/05.12.2019 г.,
постановено по АНД № 1356/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено
наказателно постановление № 38-0000596/21.05.2019г. на началник ОО”АА”-Русе”. С
наказателното постановление, на основание чл.96г ал.1 пр.2 ЗАвтПр за нарушение
на чл.7 а ал.2 ЗАвтПр вр. чл.8 ал. от Наредба 36/20026г . на МТ е наложено адм.наказание
имуществена санкция в размер на 3000лв. Поддържа, че неправилно районният съд е
приел факта на извършеното нарушение и също, че в извънсъдебната фаза на
производството не са допуснати съществени нарушения по чл.42 т.5 и чл.57 т.6 ЗАНН, като в тази връзка се твърди неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения. Сочат се доводи за неправилна квалификация
на нарушенията в АУАН и НП, тъй като цитираните разпоредби били бланкетни и
препращали към три различни подзаконови нормативни акта, но АНО не бил посочил
съответната приложима наредба с оглед на факта, че е извършван международен
превоз на товари, а посочената за нарушена разпоредба от Наредба 36/2006г. се
явавала неприложима.По
посочените съображения се иска отмяната на обжалваното решение и решаване на
делото по същество чрез отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОО
АА -Русе не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
С обжалваното Решение № 888
от 05.12.2019 г. на Районен съд гр. Русе, съдебният състав е потвърдил наказателно постановление №
38-0000596/21.05.2019г. на началник ОО”АА”-Русе”, с което на основание чл.96г
ал.1 пр.2 ЗАвтПр за нарушение на чл.7 а ал.2 ЗАвтПр вр. чл.8 ал. от Наредба
36/20026г . на МТ на касатора, притежаващ лиценз за международен превоз на
товари е наложено адм.наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.
Деянието е свързано с неизпълнение на задълженията на касатора в качеството му
на лицензионен превозвач по чл.7 а ал.2 ЗАвтП- че е допуснал на 27.07.2018г. водач, който не отговаря на изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за международен превоз на товари без да отговаря на
изискванията за психологическа годност, тъй като валидността на притежаваното
от водача удостоверение за психологическа годност е изтекла на 02.04.2018г.
Фактическата
обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода
на протеклото административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал и обсъдил посочените от
страните доказателства, които обсъдил изключително подробно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми,
обсъдил е възраженията на жалбоподателя. Приел е, че нарушението е доказано.
Обсъдил е представените доказателства относно съществения факт – дали водачът
,служител при касатора е бил с изтекъл срок на валидност на издадено предходно
удостоверение за психологическа годност и установил ,че новото такова е
издадено два месеца по-късно след проверения период, докато годността на
предходното е до 02.04.2018г. В тази връзка е посочил,че проверения период обхваща м.юли 2018г. Изложил е правни
съображения относно материалния закон и подзаконовите разпоредби. Отговорил е
на всички наведени във въззивната жалба възражения. Посочил е,че всички
относими и съставомерни обстоятелства са ясно и еднозначно удостоверени в НП, а
посочването на наредба 36 /2006г. е с оглед на препратката от чл.7 а ал.2
ЗАвтП. Изложил е подробни съображения относно индивидуализация на наказанието и
липсата на предпоставки по чл.28 ЗАНН.
Решението е правилно.
Настоящият състав споделя фактическите и
правни изводи на въззивната инстанция, поради което не е необходимо те да бъдат
преповторени.
По отношение на доводите на жалбоподателя
за неправилна квалификация на нарушението в АУАН и НП, които са изтъкнати още в
хода на въззивното производство, следва да се отбележи следното: Действително
разпоредбата на чл. 96г ал. 1, изр. 1 ЗАвП е бланкетна и препраща
към изисквания, въведени с разпоредби от същия
закон или подзаконови нормативни актове. Посочената като нарушена разпоредба по чл. 7а ал. 2 пр. последно от ЗАвтП посочва точно и
ясно задълженията на лицензираните превозвачи – да осъществяват превоз на
пътници само с водачи, които отговарят на изискванията за правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност и на изискването за квалификация на водача. Препращането
към съответните нормативни актове, посочени в чл. 7, ал. 3, чл. 12б ал. 1 ЗАвП и чл. 152 ЗДвП е направено с оглед на уточняването на
реда и начина, по който всеки водач може да придобие съответните умения и
правоспособност, но не и с оглед на задълженията на превозвача. Самите
подзаконови нормативни актове (НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г., НАРЕДБА № 37 от
2.08.2002 г. и НАРЕДБА № 41 от 4.08.2008 г.) уреждат съответно условията и реда
за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство, реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията
и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници
и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация, но съдържат разпоредби, въвеждащи задължения за
лицензираните превозвачи, към които евентуално да препращат тези по чл. 7а ал. 2 пр. 2 и пр. 3 и чл. 7б ал. 1, изр. 1 ЗАвП. Поради изложеното
съдът счита, че правилно АНО е квалифицирал както извършените нарушения, така и
подвеждането им под съответната санкционна норма – извод, до който е достигнал
и въззивния съд.
Колкото до възражението на жалбоподателя,
че посоченият в НП –чл.8 ал.1 от наредба 36/15.05.2006 на МТ се явавала
неприложима, тъй като касае обществен превоз на товари / пътници, следва да се
отчете, че посочването й е с оглед на препратката на чл.7 ал.3 ЗАвтП и по съдържанието се не се отличава от
текста на чл.57 ал.1 от Наредба 11/2002г. Правото на защита на касатора не е
нарушено, с оглед на пълното словестно описание на нарушението и най-вече
неговата относимост към нарушената законова норма.
В заключение следва да се отбележи, че
правилно АНО е подвел под администротивноноказателна отговорност именно
дружеството – жалбоподател, тъй като то в качеството на лицензиран превозвач е
имал задълженията, визирани в разпоредбите на чл. 7а ал. 2 пр. последно от закона. В касационната жалба се твърди
незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат същите доводи,
наведени във въззивната жалба, на които Районният съд е дал мотивиран отговор в
решението си, като е неоснователно възражението, че не са обсъдени всички
наведени възражения.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и е
постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При извършената служебна проверка на
решението, съобразно нормата на чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав
намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до
нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 888/05.12.2019
г., постановено по АНД № 1356/2019 г. по описа на РРС
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: