ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 14.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в закрито
заседание на 14.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев търг.
дело № 1776/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 109764/05.09.2019
г., която е подадена от Г.А.Х., ЕГН **********, срещу „В.С.2.“ ООД, ЕИК ********,
като посредством същата са предявени за разглеждане в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
прогласяване нищожността на решения взети в пределите на състояло се на
03.09.2019 г. Общо събрание на съдружниците на „В.С.2.“ ООД, чието съдържание е
следното : 1./ Изключва Г.Х., като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и чл. 10 от дружествения договор; 2./ Освобождава, като управител на „В.С.2.“
ООД - Г.А.Х., като не го освобождава от отговорност; 3./ Възлага на управителя
– Д.Г.да организира извършването на финансова ревизия на дружеството и
счетоводната му документация за период, считано от учредяването на „В.С.2.“ ООД
до 03.09.2019 г. След вписване на решенията взети от ОС на 03.09.2019 г. по
партидата на дружеството в ТР, дяловете на съдружника - Г.Х. да му се изплатят
по номинална стойност от съдружника Д.Г., и това само при условие, че тяхната
стойност ще остане свободна от прихващане, като компенсация за нанесените
имуществени вреди на дружеството от Г.Х.. Възлага на управителя Д.Г.лично или
чрез адвокат да впише така направените промени, като попълни и подаде в ТР към
АВ изискуемите от закона документи, като при първите две решения не е спазена
установената в чл. 137, ал. 4 ТЗ форма за действителност, в т.ч. решението по
т. 2 е взето при проведено гласуване, в което е участвал представител на
изключения съдружник, а относно третото решение в протокола са отразени факти,
които не са се реализирали по време на ОС, а именно касае се за изначално
отсъстващо решение.
С определение от 07.10.2019 г. съгласно изявление на
ищеца предприето по реда на чл. 23 ГПК, съдът е прекратил производството по
търг. дело № 1776/2019 г. по описа на Софийски градски съд-ТО, VI-2 състав, в
частта му, с която от ищеца Г.А.Х., ЕГН **********,
срещу „В.С.2.“ ООД, ЕИК ******** е предявен за разглеждане иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решения взети в
пределите на състояло се на 03.09.2019 г. Общо събрание на съдружниците на „В.С.2.“
ООД, чието съдържание е следното : Възлага на управителя – Д.Г.да организира
извършването на финансова ревизия на дружеството и счетоводната му документация
за период, считано от учредяването на „В.С.2.“ ООД до 03.09.2019 г. След
вписване на решенията взети от ОС на 03.09.2019 г. по партидата на дружеството
в ТР, дяловете на съдружника - Г.Х. да му се изплатят по номинална стойност от
съдружника Д.Г., и това само при условие, че тяхната стойност ще остане
свободна от прихващане, като компенсация за нанесените имуществени вреди на
дружеството от Г.Х.. Възлага на управителя Д.Г.лично или чрез адвокат да впише
така направените промени, като попълни и подаде в ТР към АВ изискуемите от
закона документи.
Така в предметът на делото са останали за разглеждане
исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на решения взети в
пределите на състояло се на 03.09.2019 г. Общо събрание на съдружниците на „В.С.2.“
ООД, чието съдържание е следното : 1./ Изключва Г.Х., като съдружник на
основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и чл. 10 от дружествения договор; 2./
Освобождава, като управител на „В.С.2.“ ООД - Г.А.Х., като не го освобождава от
отговорност.
Визираната искова защита, която е предприета от ищеца
легитимиращ се, като съдружник в ответното дружество следва да се квалифицира
за недопустима с произтичащите от това процесуални последици за страната. До
този извод сезираният съд достига при съблюдаване задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. №
1/2002 г. на ОСГК на ВКС, по отношение на това кога едно решение на върховния
орган на търговско дружество следва да се квалифицира като нищожно и кога като
незаконосъобразно, както и по отношение на това какъв е пътят на защита срещу
нищожните решения на ОС. В т. II от цитираното Тълкувателно решение е посочено,
че нищожност на решението на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск,
който може да бъде предявен от всяко едно лице, което притежава правен интерес
/и от членове на дружеството, както и от трети лица/, като, обаче, е направено
разграничение по отношение на пътя за защита срещу такова решение в случаите, в
които то подлежи на вписване в търговския регистър, и в тези, в които взетото
решение не е от тези, за които в закона е предвидено, че се вписват. Изхождайки
именно от този разграничителен критерии са дадени тълкувателни указания, че ако
решението не подлежи на вписване в търговския регистър, нищожността му може да
бъде установена чрез иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, т.е. по общия
исков ред. Ако взетото решение, което се твърди, че е нищожно, подлежи на
вписване и действието на това вписване е конститутивно, то тогава защитата на лицето,
имащо правен интерес, не е чрез предявяване на установителен иск по общия ред,
а е чрез предявяване на специалния иск по чл. 29 ЗТР, който има за предмет
установяване несъществуването на вписано обстоятелство. Ето защо и в последния
случай следва да се приеме, че правен интерес за едно трето лице да оспори пред
съда такова решение на ОС с доводи за неговата нищожност, се поражда едва след
като то бъде вписано в търговския регистър и това оспорване следва да бъде
заявено по посочения специален исков ред, а не по общия такъв, тъй като
уважаването на иск с правна квалификация чл. 29 ЗТР има и последиците по чл.
604 ГПК, а именно служебно заличаване в търговския регистър на несъществуващото
вписано обстоятелство, поради което и именно чрез него се предоставя пълна по
обем защита на третото лице, чиято правна сфера се твърди да е засегната от
нищожното решение. Предметното съдържание на решенията взети на 03.09.2019 г.
от ОС на ответното дружество, чиято валидност е оспорена от ищеца в рамките на
настоящото исково производство, чрез предявяване на искове по чл. 124, ал. 1 ГПК /изключването на ищеца, като съдружник и освобождаването му от позицията
управител/ недвусмислено разкрива това, че те са от категорията решения, за
които законодателя е предвидил вписване в ТР, а това означава, че няма как
тяхната действителност да бъде проверена посредством провеждане на исков процес
по чл. 124, ал. 1 ГПК. Без всякакво
значение за притежанието на правен интерес у ищеца е обстоятелството, че
стартиралото регистърно производство по вписването на тези решения е било
спряно по реда на чл. 536, ал. 3 ГПК. Евентуално засегнатите права на членство
у съдружника – ищец могат да бъдат охранени от него чрез провеждане на искове
по чл. 74 ТЗ, каквито на настоящия състав е служебно известно да са упражнени и
паралелно протичащи, а след позитивно вписване на обстоятелствата по решенията,
и чрез искове по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид изложеното е напълно безпредметно даването на
допълнителни указания към ищеца с цел изясняване на интерес от търсена защита
по чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като такъв изначално отсъства. Това мотивира
настоящата съдебна инстанция да дефинира, като недопустими поставените за
разглеждане в настоящото исково производство два иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за
прогласяване нищожността на решенията свързани с изключването на ищеца, като
съдружник в ответното дружество и освобождаването му, като управител на същото.
С тези съображения, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 109764/05.09.2019 г., която
е подадена от Г.А.Х., ЕГН **********, срещу „В.С.2.“ ООД, ЕИК ********, като
посредством същата са предявени за разглеждане в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
прогласяване нищожността на решения взети в пределите на състояло се на
03.09.2019 г. Общо събрание на съдружниците на „В.С.2.“ ООД, чието съдържание е
следното : 1./ Изключва Г.Х., като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и чл. 10 от дружествения договор; 2./ Освобождава, като управител на „В.С.2.“
ООД - Г.А.Х., като не го освобождава от отговорност, като ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. № 1776/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна
жалба в 1-седмичен срок, считано от връчване на препис от същото на ищеца, чрез
пълномощника му – адвокат Н..
СЪДИЯ: