№ 8070
гр. София, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110111102 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; по чл.344, ал.1 т.2 КТ и по 150, във
връзка с чл.143, ал.1 КТ.
Ищецът В. Л. С. твърди, че е работил при ответника по Трудов договор от 20.10.2020 г.
на длъжност „Мениджър бизнес клиенти“, с основно месечно трудово възнаграждение от
1996.38 лева, с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя, с начало 26.10.2020 г.
Заявява, че след изтичане на шестте месеца, или от 26.04.2021 г. трудовия договор е
трансформиран в безсрочен. Поддържа, че на 14.02.2022 г. му са връчени Предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение № 96/14.02.2022 г. и Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение № 97/14.02.20220 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ- при
липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.
Твърди, че преди да заеме длъжността при ответника е работил 15 години в банковия сектор.
Заявява, че преди да започне работа при ответника е била поставена диагноза „Диабет“,
която е била първоначална, работна, непотвърдена, поради което не е уведомил ответника,
че ще се ползва със специалната закрила по чл.333, ал.1 КТ. Поддържа, че в продължение на
една календарна година диагнозата се потвърждава и едва тогава се приема за окончателна.
Претендира уволнението му да бъде признато за незаконно и отменено; да бъде възстановен
на заеманата преди уволнението длъжност; да му бъде заплатено обезщетение в размер на
5000 лева за периода от 26.10.2020 г. до 14.02.2022 г., заедно със законната лихва от датата
на исковата молба- 02.03.2022 г. до окончателното изплащане и разноските.
Ответникът „.........“ АД е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е
1
подал писмен отговор, с който оспорва така предявените искове. Заявява, че ищеца е отказал
да подпише декларация за обстоятелствата по чл.333 КТ, както Предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение № 96/14.02.2022 г. и Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение № 97/14.02.20220 г., което е скрепено с подписите на двама
свидетели Борислав Манджуков и Мирослава Георгиева. Твърди, че трудовия договор с
ищеца е прекратен от лице, което има съответната представителна власт. Поддържа, че
правното основание, на което е прекратен трудовия договор с ищеца е по чл.328, ал.1, т.5
КТ- трайна липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. Заявява,
че в Предизвестието и Заповедта са посочени, както качествата, които липсват на
служителя, така и задълженията, които не изпълнява качествено именно, поради липса на
тези качества-продажбени умения, комуникативни/презентационни умения, организаторски
способности, аналитични способности. Твърди, че от Търговски отчет БД(банкиране на
дребно)-данни към 31.12.2021 г. за В. С. се установява трайна липса на качества за
изпълнение на основните задължения по длъжностна характеристика: продажба на Амунди-
неизпълнение на бюджета -99%; онлайн/мобилно банкиране активирано-33%; кредитни
карти на малки и средни предприятия-21%; продажба на ПОС-15%; бизнеспакети-7%.
Поддържа, че по иска за извънреден труд не е посочено точно за кои дни и за колко часа е
бил този извънреден труд, като тази длъжност е била сред длъжностите, които работодателя
е утвърдил за такива, за които се прилага ненормиран работен ден. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на събраните доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Процесното трудово правоотношение между страните е прекратено със Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № 97/14.02.20220 г. на основание чл.328, ал.1,
т.5 от КТ- при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата.
За да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за упражняване на субективното
потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с
работник или служител, установяването на законността на което съгласно правилата на чл.
154, ал. 1 от ГПК е в тежест на работодателя, трябва уволнителната заповед да е издадена от
компетентен орган на работодателя, ищецът да е в невъзможност да изпълнява своите
трудови задължения, поради липса на професионални или личностни качества, като това
състояние следва да се дължи на негово безвиновно поведение - обективни по своя характер
причини, стоящи извън неговата воля и заповедта за уволнение да е мотивирана с
очертаване на конкретни качества на служителя, липсата на които препятства изпълнението
на трудовите функции. При преценката на законността на уволнението е от значение и
спазването от работодателя на предварителната закрила, от която се ползват определени
категории работници и служители.
2
По възражението на ищеца, във връзка с представените документи, настоящият съдебен
състав намира следното:
-по Трудов договор от 20.10.2020 г. за работодателя е подписан чрез пълномощника
Федерико Бедини, който видно от Пълномощно от 29.05.2019 г., с нотариална заверка на
подписите, двамата изпълнителни директори Теодора Петкова и Енрико Минити, като
законни представители на „.........“ АД го упълномощават като директор „Човешки ресурси“
„да сключва, изменя и прекратява, като подписва изискуемите за целта актове и документи,
трудови и граждански договори…“. Въпрос на техническо оформяне от страна на
работодателя е че след подписа на пълномощника Федерико Бедини е сложен печат с
неговите имена, ЛНЧ и длъжност.
- Длъжностна характеристика за длъжността „Мениджър бизнес клиенти“ е съгласувана със
Соня Демирева, но е утвърдена от пълномощника Хана Читбайова, който видно от
Пълномощно от 04.11.2016 г., с нотариална заверка на подписите, двамата изпълнителни
директори Левон Хампарцумян и Енрико Минити, като законни представители на „.........“
АД го упълномощават като директор „Човешки ресурси“ да утвърждава длъжностните
характеристики. Същата Длъжностна характеристика е връчена на ищеца В. С. на
20.10.2020 г., като се е запознал със същата, за което се е подписал.
- Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение № 96/14.02.2022 г. и Заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение № 97/14.02.20220 г. на основание чл.328,
ал.1, т.5 от КТ за работодател е подписан, чрез пълномощника Албена Йорданова, който
видно от Пълномощно от 06.12.2021 г., с нотариална заверка на подписите, двамата
директори Цветанка Минчева-Главен изпълнителен директор и Септимиу Постелнику-
Главен оперативен директор, като законни представители на „.........“ АД го упълномощават
като Старши мениджър в „Човешки ресурси“ „да сключва, изменя и прекратява, като
подписва изискуемите за целта актове и документи, трудови и граждански договори…“.
С оглед на гореспоменатото представените документи са подписани/утвърдени от лица,
имащи съответната представителна власт, като твърденията на ищеца, че тези документи са
недействителни са неоснователни. В тази връзка се установи, че Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение № 97/14.02.20220 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е
издадена от компетентен орган, притежаващ работодателската власт.
Предвидената в чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ закрила е приложима в случаите на прекратяване
на трудовото правоотношение от работодателя на някое от основанията по чл. 328 и чл. 330
от КТ, сред които е и липсата на качества за ефективно изпълнение на работата, за работник
и служител, страдащ от болест, определена в Наредба на министъра на здравеопазването.
Законното уволнение на тази категория работници и служители, съгласно чл. 333, ал. 1 и 2
от КТ се предпоставя от предварително разрешение на Инспекцията по труда и мнение на
ТЕЛК. Въз основа на законовата делегация на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ е издадена Наредба №
5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена
закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. В тази връзка по делото се установи, че ищеца страда
от Неинсулинозависим захарен диабет без усложнения, видно от Медицинско направление
3
от 05.05.2023 г. и Етапна епикриза от 21.11.2023 г., което е изрично посочено в чл. 1, ал. 1,
т.6 от Наредбата.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. работодателят има задължението да
събере предварителна информация от работниците и служителите, които са определени за
уволнение, за това дали страдат от болестите, посочени в ал. 1 на чл. 1. По делото се
установи, че на ищеца е връчено искане, същият да потвърди, че към настоящия момент
(14.02.2022 г.) не страда от някое от заболяванията, визирани в чл1, ал.1 от Наредбата
(1.исхемична болест на сърцето; 2. активна форма на туберкулоза; 3. онкологично
заболяване; 4. професионално заболяване; 5. психично заболяване и 6. захарна болест), като
последният е отказал да подпише Декларацията относно обстоятелствата по чл.333 от
Кодекса на труда, което е скрепено с подписите на двама свидетели-Борислав Манджуков и
Мирослава Георгиева. Връчването на такава Декларация е инкорпорирано и в Предизвестие
за прекратяване на трудовото правоотношение № 96/14.02.2022 г. и Заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение № 97/14.02.20220 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, като
преди да подпише Предизвестието/Заповедта ищецът е следвало да декларира, че преди
тяхното връчване е прочел и попълнил декларация относно обстоятелствата по чл.333 от КТ,
чието съдържание е потвърдил, след което е получил процесните Предизвестие и Заповед.
По делото се доказа, че ищеца е отказал да подпише (отказал да ги получи срещу подпис)
Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение № 96/14.02.2022 г. и Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № 97/14.02.20220 г. на основание чл.328, ал.1,
т.5 от КТ, което е скрепено с подписите на двама свидетели- Борислав Манджуков и
Мирослава Георгиева, като преди това текста на горецитираните документи е прочетен на
глас. Връчването на гореспоменатите документи- Предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение № 96/14.02.2022 г. и Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 97/14.02.20220 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ при отказ от страна
на ищеца В. С. да ги подпише(да ги получи срещу подпис) и прочитането на същите на глас
пред ищеца се потвърждава и от показанията на свидетелите-очевидци Борислав
Манджуков, заемащ длъжността „Регионален директор“ при ответника от 2021 г. „…Беше
попитана дали има закрила по чл.333 КТ. Беше попитана дали страда от захарен диабет, тя
каза че не страда. Колежката от „Човешки ресурси“ я попита, тя прочете всичко редовно,
беше прекъсвана няколко пъти, няколко пъти продължихме да прочитаме цялата декларация.
Заповедта за прекратяване беше прочетена…“ и Мирослава Георгиева, заемаща длъжността
„Директор на филиал“(на бул. „България“) при ответника „…Подписахме документ, с който
сме връчили документи за прекратяване на правоотношението, като присъстващи на
четенето на документите, тъй като В. отказа да ги подпише. Прочетохме ги, но тя отказа да
се подпише…“. При бездействие, изричен отказ или умишлено затаяване на информация от
работника или служителя, работодателят няма възможност да проверява във всеки един
случай на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11 КТ и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, ако не
разполага с информация от преди това, дали служителят или работникът страда от някоя от
болестите по чл. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 г., нито правото да ги задължава да преминат
4
на задължителни медицински преглед преди прекратяване на трудовото правоотношение за
наличие на заболяване от вида на тези, за които се прилага закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
От друга страна, работодателят няма как да принуди работниците или служителите, ако не
желаят, да му предоставят резултатите от медицински прегледи, нито да ги изиска от
медицинските специалисти. Отказът да се предостави при поискване от работодателя на
информация и документация по чл. 2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. е проява на
недобросъвестност от страна на работника, стига да не се касае за новопридобито или
установено след това заболяване. Вината на работника и служителя се предполага, като тя в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа. В тази насока е и константната
съдебна практика- Решение № 246/12.07.2013 г. по гражданско дело № 711/2012 г. на IV ГО
при ВКС; Решение № 1652/13.02.2004 г. по гражданско дело № 952/2002 г. на III ГО при
ВКС. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав достигна до извода, че с
отказа/бездействието си ищецът сам е станал причина да не се развие процедура по Наредба
№ 5/20.02.1987 г., създавайки пречки за сезиране на Инспекцията по труда и ТЕЛК,
съответно за издаване мнение по чл. 333, ал. 2 КТ от ТЕЛК и разрешение по чл. 333, ал. 1, т.
3 КТ от Инспекцията по труда и в тази връзка е преодоляна закрилата по чл.333 КТ при
уволнение. Още повече, че към сключване на Трудовия договор от 20.10.2020 г., ищецът В.
С. е заявил в Покана за установяване на данни/събиране на предварителна информация от
20.10.2020 г., че не страда от някоя от следните болести, вкл. и от захарна болест, което
доказва добросъвестност в поведението на ответника-работодател към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Субективното право на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е потестативно право,
което се упражнява с едностранно писмено волеизявление, като трудовият договор се
прекратява по причина у работника или служителя. Фактическият състав на основанието
включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево,
количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества у
работника/служителя за изпълнение на работата. Липсващите качества означават
фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Формата на
волеизявлението за прекратяване трудовия договор е писмена, за действителност, но законът
не урежда съдържанието на заповедта. Необходимостта работодателят да посочи
фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества се
извлича от правилата за индивидуализация на волеизявлението, при отчитане значението на
принципите за защита на правото на труд и законоустановеност на основанията за
уволнение.
Упражняването на потестативното право за прекратяване на трудовия договор по чл.
328, ал. 1 КТ става чрез едностранно писмено волеизявление. Волеизявлението се
индивидуализира чрез съдържанието си, а това са правните последици, които желае да
предизвика. В случая същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на
трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване. Чрез
посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за прекратяване на
5
трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и
неопределено понятие- „липсата на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата“. Съдържанието на това понятие включва следните признаци:
трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево
отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по
вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да
станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира
волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ,
работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора.
Правилото, че работодателя следва да посочи фактическото основание в заповедта за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е в съответствие с принципите за
гарантиране и защита правото на труд и законоустановеност на основанията за уволнение.
Правото на защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може работникът
или служителят да упражни правото си на защита, работодателят следва да посочи
фактическото основание за уволнение. Иначе би се стигнало до неприемливия резултат,
работодателят да сочи фактическото основание за уволнение едва с отговора на исковата
молба и да доказва, че то е било налице към момента на уволнението, а работникът или
служителят ще бъде длъжен в двумесечен срок от уволнението да посочи факти за
незаконност на уволнението (в обстоятелствената част на исковата молба), без да знае
причината за прекратяването на договора.
За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за
прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват
или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът
по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се
постига целта на закона и работникът/служителят може да упражни правото си на защита. В
тази насока е Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. на
ОСГК при ВКС.
С оглед общото формулиране на уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ
съдебна практика изисква при прилагането му заповедта да бъде мотивирана, като бъдат
конкретизирани фактическите основания, обосновали преценката на органа на
работодателска власт, че работника или служителя не притежава съответните качества за
ефективно изпълнение на възложената му работа (в този смисъл Решение № 96/27.07.2020 г.
по гражданско дело № 3201/2019 г. на III ГО при ВКС; Решение № 202/19.06.2012 г. по
гражданско дело № 804/2011 г. на IV ГО при ВКС и други). Липсата на качества на
работника или служителя може да се изразява в липсата на професионални или личностни
качества, като липсата се изразява в недостиг на тези качества, необходими за ефективно,
резултатно изпълнение на конкретно възложената работа и трябва да изразява едно трайно
състояние на работника или служителя. Това налага в съдебното производство да бъде
установена по убедителен начин от работодателя обективната невъзможност служителят
успешно да се справя с възложените му задачи в сравнително продължителен период от
6
време.
Необходимо е в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти,
обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални умения, навици,
знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му
работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и
относимите към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено
трудовото правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към
посоченото в нея основание, обуславя незаконността й. От значение за законността на
уволнението е посочването в заповедта за уволнение на конкретни факти и данни,
относими към възложената работа на работника или служителя по трудово правоотношение,
за да може съдът да направи преценка за законността на уволнението, като провери
съществуването на фактите от действителността, както и правилното им квалифициране и
подвеждане под правната норма (в този смисъл Решение № 150 от 11.06.2015 г. по
гражданско дело № 5166/2014 г. на III ГО при ВКС).
В случая процесните Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение №
96/14.02.2022 г. и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 97/14.02.20220
г. на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, съдържат четири групи качества, които липсват у
ищеца за ефективно изпълнение на работата: а) продажбени умения, необходими за
привличане на нови клиенти и изпълняване на бюджетни и търговски цели; б)
комуникативни/презентационни умения, необходими за нормално протичане на работния
процес; в) организаторски способности, необходими за изпълнение на основните
задължения и отговорности и г) аналитични способности, необходими за приотизиране и
качествено изпълнение на поставените задачи, недопускане на финансови загуби за банката
и клиентите, предвиждане на бъдещ репутационен риск. Тези професионални качества и
умения са необходими за изпълнение на заеманата от ищеца длъжност „Мениджър бизнес
клиенти“.
По първата група качества, липсващи у ищеца са продажбени умения, необходими за
привличане на нови клиенти и изпълняване на бюджетни и търговски цели. Съгласно
Търговски отчет БД(банкиране на дребно)- данни към 31.12.2021 г. за В. С., показват
следното: -продажба на Амунди-неизпълнението на бюджета от ищеца е в размер на „-
(минус) 99%“;-онлайн/мобилно банкиране активирано-неизпълнението на бюджета е в
размер на „-(минус)33%; -кредитни карти на МСП-неизпълнението на бюджета е в размер
на „-(минус)21%; -продажба на ПОС-неизпълнението на бюджета е в размер на „-
(минус)15%; -бизнес пакети-неизпълнението на бюджета е в размер на „-(минус)7%, като
изпълнен е единствено бюджета по продажба на кредити на малки и средни
предприятия/МСП/ в размер на 102.5%. В тази връзка търговските резултати показват
трайното неизпълнение на основните задължения, съгласно подписаната на 20.10.2020 г. от
В. С. длъжностна характеристика.
По втората група качества, липсващи у ищеца са комуникативни/презентационни
умения, необходими за нормално протичане на работния процес. Поставените от Директора
7
на филиала задачи рядко са се изпълнявали в срок или въобще не са се изпълнявали (по
задача за установяване на контакти до 30.11.2021 г. с 32-ма клиенти е изпратен 1 брой
имейл; по казуси, за които Директора на филиала дава решение, В. С. е звъняла по други
отдели за да провери прекия си ръководител, както и е искала становище от други колеги; В.
С. е носила личния си лаптоп на работа, на който е работила през работно време-лични
работи през работно време; почти всеки ден е оставала след работно време, за което е
твърдяла, че е имала много работа, но се установи, че за м.януари 2022 г. е имала само 3
броя кредита за предоговаряне). В тази насока са показанията на свидетеля Георгиева, която
е Директор на филиала и като пряк ръководител на ищеца има непосредствени впечатления
от поведението и действията на В. С. „…В работния процес, доколкото са се случвали
нещата в работно време имаше периоди, в които се е занимавала с нещо извън работата, като
например носене на личен лаптоп в работно време и работа на този лаптоп, аз лично съм
правила забележки, че е недопустимо. Невръщаше обаждания на клиенти, впоследствие
клиентите са се свързвали с мен или с другия колега на същата позиция. Конкретно с
колегата на същата позиция не бяха в добри отношения, имаше конфликтни ситуации по
повод на това, че са прехвърлени клиенти от нея към колегата на същата позиция, с
основанието, че тя е ангажирана и не може да ги поеме…С другите колеги от филиала на са
били в много добри отношения. Повишаваше тон към мен и към другия колега на позиция
„Мениджър бизнес клиенти“…системно ги провокира да остават, да я изчакват да си
свърши работа…при нас са постъпвали оплаквания от невъзможност да се свържат с нея по
телефона. Оплаквания, че тя не е връщала обаждания, както и че когато имат нужда от
кредитиране, не се е свързвала с тях.“
По третата група качества, липсващи у ищеца са организаторски способности,
необходими за изпълнение на основните задължения и отговорности. Самата С. твърди, че
почти всеки ден е оставала след работно време сама в офиса, тъй като е имала много
кредити за подновяване, но реално за м.януари 2022 г. е имала три броя кредити за
предоговаряне. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Георгиева „…Знам, че е
оставала извън работно време, няколко пъти съм оставала да довърша аз нещо, което съм
имала и тя е оставала, казвала съм и че това не се толерира работата след работно време във
филиала, още повече че е достатъчно работното време, в което може да се свърши работата,
всеки на тази позиция „Мениджър бизнес клиенти“ има и личен лаптоп, който може да
ползва и от вкъщи, така че не е необходимо оставане в офиса. Колегата на същата позиция
нито веднъж не е оставал след работно време…“.
По последната група качества, липсващи у ищеца са аналитични способности,
необходими за приотизиране и качествено изпълнение на поставените задачи, недопускане
на финансови загуби за банката и клиентите, предвиждане на бъдещ репутационен риск. Във
филиала са получени устни оплаквания от клиенти за неуважително отношение и забавяне
при решаване на казусите им („Сапиенс“ ООД, клиентски № ********* се е свързал
директно с Регионалния директор с искане да бъде преместен на обслужване при друг
колега, поради ненавременно свързване с ищеца; „Гранд Табако 09“ ЕООД, клиентски №
8
********* са имали нужда от увеличение на кредита си за оборотен капитал и поради липса
на връзка с ищеца са помолили друг колега да поеме казуса). Гореспоменатото се
установява и от показанията на свидетеля Георгиева „…От клиенти е имало оплаквания,
едно от оплакванията мисля беше директно към г-н Манджуков, при нас са постъпвали
оплаквания от невъзможност да се свържат с нея по телефона. Оплаквания, че тя не е
връщала обаждания, както и че когато имат нужда от кредитиране, не се е свързвала с
тях…“. При отказан кредит за финансиране на апартхотел поради неприемливост, съгласно
ВПКММП от г-жа Алексова/директор на управление „Кредитен риск“/, В. С. не е била
съгласна с отказа и е продължила да упорства за разрешаване на кредита, като директно е
търсила среща с член на Управителния съвет или Главен изпълнителен директор, без да
съгласува това с Директора на филиала или с Регионалния директор, които не са подкрепили
сделката, както и по този казус ищеца е изисквал многократно становищата на юристите на
банката, въпреки тяхното крайно окончателно решение за риск от приемане като
обезпечение на подобни обекти. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля
Манджуков „…Сделката, която не се осъществи, според мен беше по вина на ищцата.
Имаше неспазени правила за кредитиране на банката и в самата структура на сделката също
имаше пропуски. Основно действащо лице е мениджър бизнес клиенти, който подготвя
сделката под надзора на директора на филиала, ако е необходимо и регионален директор, в
случая беше така, сделката беше съгласувана предварително с мен, защото ставаше въпрос
за голяма сума. Ние бяхме казали кое не е изрядно, какво трябва да се подобри. Повече от
два пъти не се прие и В. потърси среща с член на борда на банката за да ескалира това свое
неправомерно искане…“.
С оглед на гореспоменатото съдът намира, че процесната Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение № 97/14.02.20220 г. е мотивирана, съобразно чл.195, ал.1 КТ и в
тази връзка ответникът-работодател законосъобразно е прекратил на основание чл. чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ трудовото правоотношение с ищеца, поради което предявеният иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Уважаването на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е
обусловено от уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. След като съдът приема, че иска за признаването на уволнението за незаконно и
неговата отмяна е неоснователен, неоснователен се явява и обективно съединения с него иск
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл. 150 от КТ.
Извънредният труд, съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ е работата по трудовото
правоотношение между работника или служителя и работодателя извън установеното по
правоотношението работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието
на определени лица в предприятието. За положения извънреден труд от работника или
служителя, който е съпроводен с изразходването на работна сила извън установеното
9
работно време и с който се засяга полагащата му се почивка, работодателят съгласно чл.
150, ал. 1 във връзка с чл. 262 от КТ дължи възнаграждение според уговореното помежду
им, а ако липсва уговорка прилагат се минималните установени в закона размери, като то се
дължи независимо дали при полагането на извънредния труд са спазени законоустановените
изисквания. Следователно, за да възникне парично вземане за извънреден труд за работника
или служителя, необходимо е да са налице следните материалноправни предпоставки:
работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или
служителя извън уговореното работно време или той мълчаливо да е допуснал полагането
на труд извън установено по трудовото правоотношение работно време, като законодателят
не прави разлика между изричното разпореждане на работодателя за извършване на
извънреден труд и мълчаливото му допускане, и работникът/ служителят ефективно да е
престирал своята работна сила извън установеното в трудовия договор работно време.
В чл.6 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответника е предвиден нормиран
работен ден от 8.30 часа до 17.30 часа, т.е. 8-часов работен ден при петдневна работна
седмица, като в чл.9 е предвидена възможност за въвеждане (в Централно управление и
структурите, в които съответните дейности позволяват) на гъвкаво работно време в рамките
на законоустановеното работно време от 40 часа седмично от понеделник до петък и/или
извършване на работа от разстояние от дома в един ден от работната седмица, което става
със заповед на всеки един от изпълнителните директори. Според чл.10 служителите на
банката имат право да ползват плаващо(гъвкаво) работно време с променливи граници, като
условията за това се определят от работодателя с отделен акт. При ответника е предвидена
Процедура за полагане, администриране и заплащане на положен труд през почивни дни и
официални празници, която се инициира от прекия ръководител на съответния служител при
идентифициране на нужда от полагане на извънреден труд в случаите, когато извънредни
обстоятелства не позволяват работата да се извърши в работно време.
По делото не се доказа работодателят-ответник да е възлагал или мълчаливо (със
знанието и без противопоставянето) да е допуснал полагането на извънреден труд от ищеца,
както и последния да е работил на гъвкаво (плаващо) работно време или на разстояние от
дома. Още повече, че прекия ръководител Мирослава Георгиева на ищеца е правил
забележки на В. С. да не остава в извънработно време, тъй като няма основание за това „…
Знам, че е оставала извън работно време, няколко пъти съм оставала да довърша аз нещо,
което съм имала и тя е оставала, казвала съм и че това не се толерира работата след работно
време във филиала, още повече че е достатъчно работното време, в което може да се свърши
работата, всеки на тази позиция „Мениджър бизнес клиенти“ има и личен лаптоп, който
може да ползва и от вкъщи, така че не е необходимо оставане в офиса. Колегата на същата
позиция нито веднъж не е оставал след работно време…“, като оставането след нормираното
работно време е свързано не защото ищеца е имал възложена извънредна работа, а поради
това, че последния не е можел добре да си организира работата през нормалното работно
време, което е показателно и индиция за трайна липса на организаторски способности у
ищеца.
10
С оглед гореизложеното предявеният иск за сумата от 500 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 26.10.2020 г. до 14.02.2022 г. се
явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Във връзка със своевременното направено искане от ответника и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, във връзка с чл.7, ал.2, т.2, във връзка с чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ищецът следва да бъде осъден да
му заплати сумата от 1432 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. В
тази връзка съдът уважава възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като същото го редуцира до горецитирания размер, съобразно
чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.2, във връзка с чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник,
ж.к.“Тева“, бл.3, вх.А, ет.8, ап.22, против „.........“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл.“Света Неделя“ №7, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението от длъжността „Мениджър бизнес
клиенти“, извършено със Заповед № 97/14.02.2022 г.; иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението с посочения акт длъжност
„Мениджър бизнес клиенти“ в главна дирекция „Банкиране на дребно“, управление
„Продажби“, регион „Банкиране на дребно-София запад“, филиал „София-булевард
България“ в „.........“ АД и иск с правно основание чл. 150, във връзка с чл. 143, ал. 1 от КТ,
за заплащане на сумата 5000 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 26.10.2020 г. до 14.02.2022 г.
ОСЪЖДА В. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ж.к.“Тева“, бл.3, вх.А, ет.8,
ап.22, да заплати на „.........“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл.“Света Неделя“ №7, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1432 лева, представляваща
разноски по производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12