Р
Е Ш Е
Н И Е № 102
27.02.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Албена Ангелова
и в
присъствието на прокурора Петя Драганова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА и. адм. д. №82 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена от „К.Б.“
ЕООД, гр. Стара Загора ЕИК ХХХХ със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ №ХХ офис №10, представлявано от М.П.Б.-управител
на дружеството, чрез процесуалeн представител
адв. Ж.З. *** против ОДМВР, гр. Стара Загора. Искът е с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира сума в общ размер от 740.00 /седемстотин/
лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди - платено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер
на 370.00 лева по АНД №2267/2019 г. на Районен съд – Стара Загора, по
което с решение е бил отменен като незаконосъобразен, електронен фиш /ЕФ/,
серия Г №0004898 на ОДМВР, гр. Стара Загора и за заплатено възнаграждение за един
адвокат в размер на 370.00 лева по КАНД № 462/2019 г., по описа на
Административен съд, гр. Стара Загора. Претендира се и присъждане на
направените в настоящото съдебно производство разноски.
Ищецът, редовно призован за с. з. се представлява от
адв. З..
Ответникът – ОДМВР, гр. Стара Загора, редовно
призован, не се представлява в с. з. В представен писмен отговор по
исковата молба, изразява мотивирано становище за частична недопустимост на иска
и цялостната му неоснователност. Отправя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по настоящото производство. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита
исковата молба за допустима и основателна.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
С ЕФ, серия Г №0004898 на ОДМВР, гр. Стара Загора, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 от същия кодекс на „К.Б.“ ЕООД, гр.
Стара Загора била наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. ЕФ бил обжалван от наказания, чрез
ОДМВР пред Районен съд, гр. Стара Загора, където било образувано АНД №2267/2019 г. /приложено по настоящото дело/, по което с решение №544 от 22.10.2019
г. съдът отменил жаления ЕФ. Съдебният акт на РС бил обжалван пред Административен
съд - гр. Стара Загора, където било образувано КАНД №462/2019г., по което с
решение №453 от 16.12.2019 г. касационната инстанция оставила в сила решението
на въззивния съд.
Видно от доказателствата, съдържащи
се в АНД №2267/2019 г. на
Районен съд, гр. Стара Загора в производството пред тази инстанция М.Б., в
качеството си на управител на „К.Б.“ ЕООД, гр. Стара Загора, упълномощил адвокат М.З. и мл. адвокат Л.Ж. да представляват дружеството
пред РС, гр. Стара Загора по АНД №2267/2019 г. Видно от приложения в делото на РС договор за правна защита
и съдействие от 13.08.2019 г. /л.32/ между „К.Б.“ ЕООД и двамата адвокати било договорено
възнаграждение за един адвокат в размер на 370.00 лева, която била заплатена в
брой. От съдържанието на визирания договор за правна помощ и съдействие се
следва, че заплатената сума била за изготвяне и депозирането жалба против ЕФ, серия Г №0004898 на ОДМВР, гр. Стара
Загора и за процесуално представителство на
дружеството пред РС, гр. Стара Загора до
приключване на делото. По делото на РС било проведено едно открито с. з., на
което присъствал лично мл. адвокат Л.Ж..
Пред касационната инстанция ищецът, в
качеството си на касационен ответник, се представлявал от адв. Ж.З.. Видно от
прикрепеното по делото пълномощно „К.Б.“ ЕООД, гр. Стара Загора, чрез
Управителя М.Б., упълномощил адвокат З. и мл. адвокат Л.Ж. да представляват дружеството
пред АС, гр. Стара Загора по КАНД №462/2019 г. От съдържанието на приложения договор за правна помощ и
съдействие от 04.12.2019г. било видно договарянето на възнаграждение за адвокат
в размер на сумата от 370.00 лв., която сума била заплатена в брой. Договорът
за правна помощ и съдействие се следва бил с предмет осъществяване на
процесуално представителство по образуваното КАНД. На проведеното открито
съдебно заседание пред Административния съд се явил мл. адвокат Л.Ж., който не
направил искане за присъждане на разноските по това дело. С решението си
касационната инстанция оставила в сила акта на РС. Решението, като окончателно,
влязло в законна сила на 16.12.2019г. Исковата молба била подадена на
31.01.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:
Преди
да пристъпи към разглеждане на исковите претенции, Съдът дължи произнасяне по тяхната допустимост. При
извършената такава проверка и преценка, настоящият съдебен състав намира за
основателно направеното в писмения отговор на ответника по иска възражение за
недопустимост на иска в частта на заплатеното възнаграждение за един адвокат в
размер на 370 лева за процесуално представителство по КАНД № 462/2019г.
Със ЗИЗ на ЗОДОВ, обн. В ДВ, бр.94/2019г., в сила от
03.12.2019г., чл.63 от ЗАНН е допълнен с нова алинея трета, която гласи, че в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс, а
производства по ал. 1 са тези по касационен контрол на решението на РС и той се осъществява пред административния съд.
Тази норма е процесуална по своя характер и влиза в сила веднага, вкл. и за
заварените производства, т.е. тези, които все още не са приключили, независимо,
че са започнати преди влизане в сила на въпросната нова аления трета на текста.
Фактите сочат, че последното по делото
пред касационната инстанция с.з. е проведено на 04.12.2019г., т.е. един ден
след влизане в сила на нормата, която предвижда вече възможност за търсене на
разноските в касационното производството по ЗАНН, но видно от протокола от
същото с.з., явилия се процесуален представител на ищеца не прави искане за
разноските, които се доказват да са договорени и заплатени по КАНД №482/2019г.
в размер на 370 лева. Съдът, като съобрази нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, според
която, когато закон или указ предвижда специален начин на
обезщетение, този
закон не се прилага и че към
04.12.2019г. вече е налице такъв специален закон /чл.63, ал.3 от ЗАНН/, който изключва възможността исковата
претенция в размер на 370 лева за заплатено възнаграждение за един адвокат по
канд № 482/2019г. да се разглежда по така използвания ред на ЗОДОВ, то следва да се
изведе извод за неподустимост на същата в тази й част и съотв. за оставянето й без разглеждане.
Ето защо исковата молба в частта й на
искането за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 370
лева, явяващи се заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат за
процесуално представителство по канд №482/2019г., следва да се остави без
разглеждане като недопустима и производството да се прекрати в тази му част,
като продължи да се разгледа по същество единствено исковата молба, в частта й
за обезщетяване на претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен акт и/или
дейност на администрацията единствено за размера на заплатеното възнаграждение
за един адвокат по представено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие пред РС.
Тази част от иска е допустима, защото
производството пред РС е приключено преди ЗИД на ЗОДОВ /обн.
в ДВ, бр. 94 от 2019 г./, с чийто § 9 от
ПЗР в чл. 63 от ЗАНН се създават ал. 3, 4 и 5,
предвиждащи ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, към който
момент на приключване на въззивното производство такъв ред все още не
съществува. Доколкото искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и с предмет репариране
на сумата от 370 лева, заплатено възнаграждение за един адвокат по анд №
2267/2019г. е иск за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразен
електронен фиш, действия или бездействия в рамките на административно
наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството
по обжалване, подлежат на разглеждане по същия ред, но само за производствата,
при които съдебното дирене и устните състезания са приключени до влизане в сила
на новите разпоредби, каквото именно е и положение по анд № 2267/2019г. Ето
защо конкретното искане за обезщетяване на направени разноски в производството
по обжалване на електронния фиш пред РС, като направено преди цитираното
изменение, подлежи на разглеждане именно по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и
поради това искът в тази му част е процесулно допустим. Освен това искът е
допустим и с оглед разпоредбата на чл.204, ал. 1 от АПК, според която за
допустимостта на иска е необходимо предхождаща отмяна на административния акт
по съответния ред. Именно защото към момента на приключване на съдебното
производство пред РС липсва предвиден друг правен способ за репариране на
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното
производство по ЗАНН, то по аналогия на противното от чл.8, ал.3 от ЗОДОВ точно
по реда на чл.1, ал.1 от същия закон следва да се търси репарирането на
въпросните вреди.
Разгледана тази част на исковата
претенция, съдът я намира за основателна и доказана.
Според
разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК /ред. на ДВ, бр. 94/2019 г./, гражданите
и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди,
причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Според чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна,
безвиновна, а възникването на правото на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на
отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съобразно Тълкувателно постановление № 2
от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото
събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността
по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на
реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона
за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща
управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност -
правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. Наказателното постановление /електронен фиш/, като резултат от
упражнената дейност по административно наказване също представлява по
естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не
правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа,
негов издател. Независимо, че наказателното постановление /електронен фиш/ не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството,
че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и
въпреки че поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл влезлият в законна сила съдебен акт, с
който е постановена отмяната на визирания в АНД електронен фиш, издаден от ОДМВР Стара Загора, следва да се
приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност
на административния орган.
В
случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички
предпоставки за ангажиране отговорността на ответната страна – ОДМВР, гр. Стара
Загора по допустимата искова претенция. Налице е незаконосъобразен акт – електронен
фиш, издаден от ОДМВР Стара
Загора, който е отменен с влязло в законна сила решение на съд.
Съдебният акт е в законна сила на 16.12.2019 г. По отношение доказването на
елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според настоящия
съдебен състав, от събраните в хода на производството доказателства следва да
се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия вредоносен резултат. Влезлият в законна сила съдебен акт, с който се
постановява отмяната на визирания
електронен фиш, издаден от ОДМВР, гр. Стара Загора, следва да се приема като безспорно доказателство за
наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение
за имуществени вреди в размер на 370.00 лева, като съставляващи заплатените от
ищеца суми за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД №2267/2019 г. на
Районен съд, гр. Стара Загора в полза на упълномощените адвокати, Съдът намира, че
от събраните пред него доказателства, действително се установява заплащането на
тази сума. Налице са неоспорени писмени доказателства в тази насока, а именно:
договор за правна защита и съдействие, сключен между законния представител на ищеца
и адвоката, в който намират отражение фактът на договаряне и заплащане в брой
на сумата от 370.00 лева. От съдържанието на визирания
договор за правна помощ и съдействие се следва, че въпросната сума се заплаща
за изготвянето и депозирането на жалба против ЕФ, серия Г №0004898 на ОДМВР, гр. Стара Загора, както и процесуално представителство на дружеството пред РС, гр.
Стара Загора до приключване на делото. От данните по АНД №2267/2019 г. на
Районен съд, гр. Стара Загора се удостоверява /вж. протоколите от откритите с.з./
по несъмнен начин, че от страна на упълномощения адвокат действително има реализирана
дейност в насока осъществяване на процесуално представителство в полза на
настоящия ищец.
С оглед доказаността на постановената
отмяна по съдебен ред на въпросния електронен фиш, претърпените от ищеца
имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размера
на 370 лева, съставляват пряка и непосредствена последица от постановения
незаконосъобразен ЕФ, като в този смисъл е Тълкувателно решение №1 от
15.03.2017г. на ВАС по тълк. дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което се
постановява, че при предявяване пред административните съдилища искове по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон.
Ето защо, Съдът приема, че е налице и
третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По отношение
направеното възражение за прекомерност на присъденото пред РС възнаграждение за
един адвокат следва да се отбележи, че същото се явява неоснователно. Макар и
да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по такъв род дела, то
адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт – в случая ЕФ. Това е така, тъй
като намаляването на имуществото на ищеца, вследствие заплатената сума за адвокатско
възнаграждение, се предизвиква от издаването на ЕФ, с който се налагат санкции, които ищецът считал за незаконосъобразни. В този смисъл обстоятелството, че адвокатската
защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна,
не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой
процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна
връзка с издаденото наказателно постановление респ. ЕФ. В съдебната практика се
приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от
увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.
Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси. Решаващият състав
дължи съобразяване на това възражение с Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС, в
мотивите на което се отбелязва, че Съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е "обоснован и
справедлив", тоест да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие, и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се сочи, че
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 от същата наредба върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В
настоящия случай, макар и да е налице договорен размер на над минималния, то с
оглед доказването на активно процесуално поведение от пълномощника в
производството пред РС, възражението
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в производството по АНД №2267/2019 г., се явява неоснователно.
Освен това и въпреки, че конкретният
административно-наказателен спор, по който е образувано делото
пред РС да не разкрива фактическа и правна сложност, то все пак материалният интерес, който определя размера на
възнаграждението на адвоката, е значителен
/2000 лева/, които обстоятелство също сочи не съответствие на договорената сума
на възнаграждението на адвоката
пред РС. Ето защо настоящият състав намира, че конкретно
договорения и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 370 лева по анд
№2267/2019г. не се явява прекомерено /завишено/ и следва
да се приема за съответно на
критериите на чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата като "справедливо и обосновано".
В заключение и доколкото пред този съд се
доказва по несъмнен начин, че договорените и заплатени разноски за един адвокат
в размер на 370 лева за процесуално представителство пред РС са извършени и
това е преди влизане в сила на изменението
и допълнението на чл.63 от ЗАНН, то така заявената част от исковата претенция
за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски за един
адвокат в хода на съдебното оспорване на цитирания електронен фиш, издаден от
ответника, се явява допустима и изцяло основателна. Ищецът не прави искане за
присъждане на законната лихва върху претендираната сума, представляваща
обезщетение за имуществени вреди в размер на 370.00 лева, съставляваща заплатената
от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство
по АНД №2267/2019 г. на
Районен съд, гр. Стара Загора, поради което такава не му се следва.
И двете страни претендират до приключване
на съдебното дирене разноски, като предвид частичната основателност на исковата
претенция, то съдът следва да присъди такива и на двете страни, съразмерно на
уважената/отхвърлената част от иска.
Ищецът претендира направени разноски от
325 лева, които по делото се доказват да са извършени изцяло, но същите следва
да се присъдят в половин размер, предвид частичното уважаване на исковата
претенция, т.е. на страната следва да се присъдят разноски в размер на 162,50
лева. Що се отнася до възражението за прекомерност и на това възнаграждение за
един адвокат, то съдът по вече изложените по-горе доводи намира същото за
неоснователно. Размерът е в минимума си и са налице активни процесуални
действия по защита на ищеца от страна на пълномощника.
Пълномощникът на ответника също претендира
разноски по чл.78, ал.8 от ГПК, която претенция се явява частично основателна,
предвид крайния изход на делото. Ето защо и съобразно чл.25, ал.1 от НЗПП,
съдът намира, че в полза на ОДМВР следва да се присъдят разноски в размер на 50
лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Гореизложеното мотивира Съдът да приеме,
че се установяват и доказват кумулативните предпоставки за реализиране
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в частта на исковата претенция на „К.Б.“
ЕООД, гр. Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер на 370 лева, явяващи се заплатеното от
ищеца възнаграждение за един адвокат по анд №2267/2019г. по описа на РС Стара
Загора е основателна, а в частта на
исковата претенция за присъждане на обезщетение в размер на 370 лева, явяващи се заплатеното от
ищеца възнаграждение за един адвокат по канд №462/2019г. по описа на Адм.С
Стара Загора същата следва да се остави без разглеждане, като недопустима, като
на страните следва да се заплатят разноски в това производство, съразмерно на
уважената/отхвърлена част от иска.
Водим
от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба,
подадена от „К.Б.“
ЕООД, гр. Стара Загора ЕИК хххх със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ №хх, офис №10 за заплащане на сума в размер на 370.00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен електронен фиш, ЕФ, серия Г №0004898 на ОДМВР, издаден от
ОДМВР Стара Загора,
- платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по КАНД №462/2019 г. по описа на Адм. съд – Стара
Загора и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
Настоящото, с характер на
определение, подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в седмодневен срок от
съобщаването му на страните.
ОСЪЖДА
Областна
Дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на „К.Б.“ ЕООД, гр. Стара Загора ЕИК хххх
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ №хх,
офис №10, сума в размер на 370.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен
електронен фиш, ЕФ, серия Г №0004898 на ОДМВР, издаден от
ОДМВР Стара Загора,
- платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
в размер на 370.00 лева по АНД №2267/2019 г. на
Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА
Областна
Дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на „К.Б.“ ЕООД, гр. Стара Загора ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Патриарх
Евтимий“ №хх, офис №10, разноски по делото в размер на 162,50
/сто шестдесет и два лева и 0,50/.
ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, гр.
Стара Загора ЕИК ххх да заплати на Областна Дирекция на МВР – Стара Загора
разноски в размер на 50 /петдесет/
лева.
Решението
в тази му част подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.