Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Плевен, 22.06.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТИ наказателен състав в публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                       

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

при секретаря Валя Стоянова в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА НАХД № 1479 по описа за 2017 година, на основание данните по делото и закона за да се произнесе, съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375  и сл. от НПК.

Районна прокуратура – Плевен с постановление от 09.06.2017г. е направила предложение за освобождаване на обвиняемия А.  Н.М. ***, с ЕГН ********** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 03.06.2016г. в гр.Плевен, потвърдил неистина в  писмена  Декларация  рег. № 1083/03.06.2016г.  на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен, която по силата  на закона – чл.160 от ЗДвП,  се дава пред  органа на властта – служител на Сектор пътна полиция при ОД МВР Плевен, за удостоверяване неистинността  на  някои  обстоятелства, като декларирал ч е СУМПС № ********* е изгубено в  Белгия-  престъпление по чл.313 ал.1  от НК.

Съдът като, съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият А.Н.М. е роден на *** *** Търново. ЕГН **********. Той е  българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан и живее в град ***

Наказателното производство е образувано на 18.08.2016 година, на основание чл.212, ал.1 от НПК, срещу А.Н.М., ЕГН **********,***, за престъпление по смисъла на чл.313, ал.1 от НК.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият А.Н.М. е с настоящ и постоянен адрес на територията на Република България: ***. В продължение на години обаче обвиняемият не пребивавал трайно в България, като живеел и работел в ***. Имал валидно издадено българско свидетелство за управление на моторно превозно средство -  № *********.

През 2015 година, в ***, СУМПС № ********* на обвиняемия М. било отнето от белгийските власти. Впоследствие по установения ред, документът бил предаден на българските власти, като с писмо рег.№ 3286р-15 532/19.04.2016 година на Главна дирекция „Национална полиция“ бил изпратен на Сектор „Пътна полиция“ при ОД  МВР- Плевен. СУМПС № ********* на обвиняемия М. било отбелязано в информационните масиви на МВР със статус отнето/иззето.

На 03.06.2016 година в град Плевен, обвиняемият А.Н.М. се явил в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Плевен. Същият  попълнил и подписал писмена Декларация рег.№ 1083/ 03.06.2016 година на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Плевен, която по силата на закон- чл.160 от ЗДвП, се дава пред орган на властта- служител от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Плевен, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В декларацията обвиняемият М. потвърдил неистина, като декларирал, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство № ********* е изгубено в Белгия.  Документите на обвиняемия били приети от служителя в ОД на МВР- Плевен свидетелката ***. Свидетелката*** установила, че СУМПС на обвиняемия фигурира в информационната система на МВР със статус отнето /иззето и докладвала случая на началника си - свидетеля***.

С оглед изясняване на обстоятелствата по случая в качеството на свидетели са разпитани ***, ***лап, и***.

Назначена е графическа експертиза, видно от заключението на вещото лице по която подписът срещу текста „Подпис“ в Декларация за предоставяне на обстоятелства във връзка с разпоредбата на чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата с рег.№ 1083/ 03.06.2016 година на Сектор „Пътна полиция“ е положен от обвиняемия А.Н.М..

При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е видно, че обвиняемият А.Н.М. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс, като на 03.06.2016 година в град Плевен, област Плевен, потвърдил неистина в писмена Декларация рег.№ 1083/03.06.2016 година на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен, която по силата на закон- чл.160 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта- служител от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство № ********* е изгубено в Белгия.

Обвинението се доказва от: самопризнанията и обясненията на обвиняемия А.Н.М. /л.51- л.53/; показанията на разпитаните свидетели *** /л.54/, ***лап /л.55/ и*** /л.56 и л.57/; извършената графическа експертиза /л.58-л.63/; вещественото доказателство - оригинал на Декларация рег.№ 1083/03.06.2016 година на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Плевен /л.23/; свидетелството за съдимост на обвиняемия /л.64- л.65/; характеристичната справка за обвиняемия /л.67 и л.68/; както и от останалите събрани по делото писмени доказателства и доказателствени  средства.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна:

От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на  чл. 313, ал. 1 НК под формата на потвърждаване на неистина в писмената декларация. Правната норма на  чл. 313, ал.1 НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по този текст на наказателния кодекс е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон в широкия смисъл на понятието, в която да е предвидено да се удостоверява истината за определени обстоятелства в писмена декларация. Така съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, в случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР, или в звената "Миграция" при СДВР/ОДМВР. Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, това обстоятелство се декларира пред орган на властта. Такава декларация е била подадена от обвиняемия А.М. пред служител на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР, гр. Плевен, в която от страна на обвиняемия съзнателно е отразено невярното обстоятелство, че свидетелството му за управление на МПС е изгубено.

 От субективна страна, обвиняемият А.М. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Същият е осъзнавал неистинността на заявеното от него обстоятелство, знаейки, че свидетелството му за управление на МПС не е изгубено и въпреки това съзнателно е потвърдил тази неистина в подадената от него декларация.

Деецът подлежи на съответно наказание.

При определяне на вида на  наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът съобрази, следните обстоятелства:

За престъплението по чл.313 ал.1 от НК, се е предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от  сто до триста лева /чл.78а ал.1 б.“б“ от НК/.

Обвиняемият  А.М.  не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК. 

         Съдът счита, че са налице условията на чл.78а от НК, поради което следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му  бъде наложено административно наказание.

При определяне вида и размера на последното, Съдът взе предвид следните обстоятелства:

          Доброто процесуално поведение и признаването на вината, Съдът приема за смекчаващо отговорността обстоятелства и счита, че в конкретния случай на обвиняемият  следва да се наложи административно наказание към минимума, а именно: глоба в размер 1000 лв.

Съдът намира, че така наложеното наказание би осъществило целите на административните наказания – чрез тях ще се предупреди и превъзпита обвиняемият към спазване на установения правен ред и същите ще въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

        Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обв. А.  Н.М. ***, с ЕГН **********  за ВИНОВЕН  за това, че на 03.06.2016г. в гр.Плевен, потвърдил неистина в  писмена  Декларация  рег. № 1083/03.06.2016г.  на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен, която по силата  на закона – чл.160 от ЗДвП,  се дава пред  органа на властта – служител на Сектор пътна полиция при ОД МВР Плевен, за удостоверяване неистинността  на  някои  обстоятелства, като декларирал ч е СУМПС № ********* е изгубено в  Белгия –престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство /л.23 от делото/ - оригинал на Декларация рег. № 1083/03.06.2016г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен, ДА СЕ УНИЩОЖИ

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия  А.  Н.М., със сочена по-горе самоличност да заплати по сметка на ОД МВР-Плевен направените разноски в размер на 54,95лева за възнаграждение на вещото лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 15-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Плевен, 22.06.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТИ наказателен състав в публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                       

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

при секретаря Валя Стоянова в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА НАХД № 1479 по описа за 2017 година, на основание данните по делото и закона за да се произнесе, съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375  и сл. от НПК.

Районна прокуратура – Плевен с постановление от 09.06.2017г. е направила предложение за освобождаване на обвиняемия А.  Н.М. ***, с ЕГН ********** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 03.06.2016г. в гр.Плевен, потвърдил неистина в  писмена  Декларация  рег. № 1083/03.06.2016г.  на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен, която по силата  на закона – чл.160 от ЗДвП,  се дава пред  органа на властта – служител на Сектор пътна полиция при ОД МВР Плевен, за удостоверяване неистинността  на  някои  обстоятелства, като декларирал ч е СУМПС № ********* е изгубено в  Белгия-  престъпление по чл.313 ал.1  от НК.

Съдът като, съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият А.Н.М. е роден на *** *** **. ЕГН **********. Той е  българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан и живее в град ***

Наказателното производство е образувано на 18.08.2016 година, на основание чл.212, ал.1 от НПК, срещу А.Н.М., ЕГН **********,***, за престъпление по смисъла на чл.313, ал.1 от НК.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият А.Н.М. е с настоящ и постоянен адрес на територията на Република България: ***. В продължение на години обаче обвиняемият не пребивавал трайно в България, като живеел и работел в ***. Имал валидно издадено българско свидетелство за управление на моторно превозно средство -  № *********.

През 2015 година, в ***, СУМПС № ********* на обвиняемия М. било отнето от белгийските власти. Впоследствие по установения ред, документът бил предаден на българските власти, като с писмо рег.№ 3286р-15 532/19.04.2016 година на Главна дирекция „Национална полиция“ бил изпратен на Сектор „Пътна полиция“ при ОД  МВР- Плевен. СУМПС № ********* на обвиняемия М. било отбелязано в информационните масиви на МВР със статус отнето/иззето.

На 03.06.2016 година в град Плевен, обвиняемият А.Н.М. се явил в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Плевен. Същият  попълнил и подписал писмена Декларация рег.№ 1083/ 03.06.2016 година на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Плевен, която по силата на закон- чл.160 от ЗДвП, се дава пред орган на властта- служител от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Плевен, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. В декларацията обвиняемият М. потвърдил неистина, като декларирал, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство № ********* е изгубено в Белгия.  Документите на обвиняемия били приети от служителя в ОД на МВР- Плевен свидетелката ***. Свидетелката*** установила, че СУМПС на обвиняемия фигурира в информационната система на МВР със статус отнето /иззето и докладвала случая на началника си - свидетеля***.

С оглед изясняване на обстоятелствата по случая в качеството на свидетели са разпитани ***, ***лап, и***.

Назначена е графическа експертиза, видно от заключението на вещото лице по която подписът срещу текста „Подпис“ в Декларация за предоставяне на обстоятелства във връзка с разпоредбата на чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата с рег.№ 1083/ 03.06.2016 година на Сектор „Пътна полиция“ е положен от обвиняемия А.Н.М..

При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е видно, че обвиняемият А.Н.М. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс, като на 03.06.2016 година в град Плевен, област Плевен, потвърдил неистина в писмена Декларация рег.№ 1083/03.06.2016 година на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен, която по силата на закон- чл.160 от Закона за движение по пътищата, се дава пред орган на властта- служител от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като декларирал, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство № ********* е изгубено в Белгия.

Обвинението се доказва от: самопризнанията и обясненията на обвиняемия А.Н.М. /л.51- л.53/; показанията на разпитаните свидетели *** /л.54/, ***лап /л.55/ и*** /л.56 и л.57/; извършената графическа експертиза /л.58-л.63/; вещественото доказателство - оригинал на Декларация рег.№ 1083/03.06.2016 година на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Плевен /л.23/; свидетелството за съдимост на обвиняемия /л.64- л.65/; характеристичната справка за обвиняемия /л.67 и л.68/; както и от останалите събрани по делото писмени доказателства и доказателствени  средства.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна:

От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на  чл. 313, ал. 1 НК под формата на потвърждаване на неистина в писмената декларация. Правната норма на  чл. 313, ал.1 НК има бланкетна диспозиция. За съставомерността на деянието по този текст на наказателния кодекс е необходимо да бъде нарушена изрична разпоредба на закон в широкия смисъл на понятието, в която да е предвидено да се удостоверява истината за определени обстоятелства в писмена декларация. Така съгласно чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, в случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР, или в звената "Миграция" при СДВР/ОДМВР. Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, това обстоятелство се декларира пред орган на властта. Такава декларация е била подадена от обвиняемия А.М. пред служител на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР, гр. Плевен, в която от страна на обвиняемия съзнателно е отразено невярното обстоятелство, че свидетелството му за управление на МПС е изгубено.

 От субективна страна, обвиняемият А.М. е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Същият е осъзнавал неистинността на заявеното от него обстоятелство, знаейки, че свидетелството му за управление на МПС не е изгубено и въпреки това съзнателно е потвърдил тази неистина в подадената от него декларация.

Деецът подлежи на съответно наказание.

При определяне на вида на  наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът съобрази, следните обстоятелства:

За престъплението по чл.313 ал.1 от НК, се е предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от  сто до триста лева /чл.78а ал.1 б.“б“ от НК/.

Обвиняемият  А.М.  не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК. 

         Съдът счита, че са налице условията на чл.78а от НК, поради което следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му  бъде наложено административно наказание.

При определяне вида и размера на последното, Съдът взе предвид следните обстоятелства:

          Доброто процесуално поведение и признаването на вината, Съдът приема за смекчаващо отговорността обстоятелства и счита, че в конкретния случай на обвиняемият  следва да се наложи административно наказание към минимума, а именно: глоба в размер 1000 лв.

Съдът намира, че така наложеното наказание би осъществило целите на административните наказания – чрез тях ще се предупреди и превъзпита обвиняемият към спазване на установения правен ред и същите ще въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

        Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обв. А.  Н.М. ***, с ЕГН **********  за ВИНОВЕН  за това, че на 03.06.2016г. в гр.Плевен, потвърдил неистина в  писмена  Декларация  рег. № 1083/03.06.2016г.  на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен, която по силата  на закона – чл.160 от ЗДвП,  се дава пред  органа на властта – служител на Сектор пътна полиция при ОД МВР Плевен, за удостоверяване неистинността  на  някои  обстоятелства, като декларирал ч е СУМПС № ********* е изгубено в  Белгия –престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство /л.23 от делото/ - оригинал на Декларация рег. № 1083/03.06.2016г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен, ДА СЕ УНИЩОЖИ

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия  А.  Н.М., със сочена по-горе самоличност да заплати по сметка на ОД МВР-Плевен направените разноски в размер на 54,95лева за възнаграждение на вещото лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 15-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: