ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1130
гр. Пловдив, 21.07.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ - ХХІХ
състав, в закрито заседание на двадесет и първи юли, две хиляди двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
като разгледа
докладваното от съдията частно административно дело № 1994 по описа на съда за
2021 год. намери следното:
Производството е
по реда на чл.60, ал.5 от АПК, във връзка с чл.188 от ЗДДС.
Образувано е по
жалба на „Аеро Контрол“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в с.Черноземен, против Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК- 249-0081236/15.06.2021 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, с която
заповед е определена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – ведомствена бензиностанция, находяща се
в с.Черноземен, ****, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до
обекта за срок от четиринадесет дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се
навеждат подробни доводи с твърдение за липса на основанията по чл.60, ал.1 от АПК. Прави се искане за отмяна на разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на ЗНПАМ и същевременно спиране на допуснатото предварително изпълнение
по реда на чл.60, ал.6 от АПК. Претендира се присъждане на разноски в полза на
дружеството-жалбоподател по представен списък.
Съдът е изискал
по електронен път, съгласно разпореждане от 21.07.2021 г., незабавно
представяне от административния орган на пълната административна преписка по
издаването на обжалваното разпореждане за предварително изпълнение. Същата е
постъпила в съда на 21.07.2021г. в 14,02 часа.
Ответният по
жалбата административен орган - Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив,
чрез писмено становище, депозирано с изисканата от съда административна
преписка от процесуалния представител юрисконсулт Пойдовска, счита жалбата за
неоснователна. Излагат се подробни доводи, като се прави искане за отхвърляне
на жалбата като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по представен списък на направени разноски и се възразява по
размера на претендираните от страна на жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Издадената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка, ведно с разпореждането за предварителното й изпълнение е
връчена на пълномощник на дружеството-жалбоподател на 19.07.2021 г., съгласно
приложена разписка, в която е посочено и че запечатването на търговския обект
ще бъде осъществено на 22.07.2021 г. в 11,00 часа. Жалбата против разпореждането, с което се
допуска предварително изпълнение, е депозирана в съда на 20.07.2021 г. в 15,58
ч. Следователно и същата е подадена в предвидения за това законов срок по
чл.60, ал.5 от АПК, изхожда от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен и
поради това е подадена при наличието на правен интерес. Ето защо и същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество и с оглед на приложените по делото писмени доказателства, съдът намира
жалбата за основателна по следните съображения:
Предмет
на спора е издаденото на основание чл.60, ал.1 от АПК, вр. чл.188 от ЗДДС
Разпореждане
на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив в ЦУ на НАП, с което е допуснато предварително изпълнение на
издадения от него административен акт - Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК- 249-0081236/15.06.2021
г., с която на основание чл.186, ал.3,
вр. с ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е постановено запечатване и забрана достъп за
срок от 14 дни до търговски обект, стопанисван от „Аеро Контрол“ ЕООД, съставляващ ведомствена
бензиностанция, находяща се в с.Черноземен, ****.
Като
основание за постановяване на мярката и допускането на нейното предварително
изпълнение е посочено, че при извършена на 03.06.2021 г. в 10:50 ч. съвместна проверка с органи
на БИМ на обект -ведомствената бензиностанция, находящ се в с.Черноземен,
стопанисвана от жалбоподателя и след преглед на допълнително представени
документи към ПИП сер. АА № 0009582/08.06.2021 г., е установено, че
дружеството, в качеството си на лице по чл.3, ал. 12 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на
МФ, е допуснал нарушение на същата, като не е монтирало, въвело в експлоатация
и регистрирало в НАП фискално устройство - ЕСФП от датата, на която е
възникнало задължението му за това, а именно - 13.04.2021 г. Отразено е, че лицето извършва зареждане на
течни горива по чл.118, ал. 8 от ЗДДС на превозни средства за собствени нужди
от 1 брой стоящ на собствената си тежест надземен, стационарен, цилиндричен,
хоризонтален резервоар за съхранение с вместимост 14 712 л., като към момента
на проверката в същия е установено количество от 2833 л. течно гориво – дизел и
от лицето, присъствало на проверката - г-н Данаил Спасов, са дадени писмени
обяснения, като същият е декларирал, че съдът е въведен в експлоатация на 8-10
април. Посочено е, че са представени и 2 бр. фактури от 13.04.2021 г. за
извършени доставки на гориво - дизел /фактура № ********** на обща стойност
16650,00 лв. и фактура № ********** на обща стойност 5550,04 лв./, издадени от
„Тотал груп БГ“ ЕООД с ЕИК: *********, с получател по тях – жалбоподателя,
както и че нарушението се доказва и от
извършена справка в информационната система на НАП -Регистър ФУДВ по ЕИК на
дружеството, от която е видно, че няма данни за регистрирано ФУ -ЕСФП за
горепосочения обект, на което да се отчитат зарежданията на горивата от датата,
на която лицето е попаднало в приложното поле на чл.3, ал. 12 от Наредбата и е
възникнало задължението му за това, а именно - 13.04.2021 г. /съгласно представени
фактури за доставка на гориво/ до датата на проверката - 03.06.2021 г. Заключено
е, че поведението на дружеството изпълнява състава на чл.7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.3, ал.12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, /ред. ДВ, бр. 80 от 2018 г./, във вр. с чл.118, ал.8 от ЗДДС, във вр.
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
За да обоснове необходимостта от издаване на оспореното разпореждане,
ответният административен орган е посочил в мотивите си три групи
основания: А - защита на особено важни
държавни интереси; Б -съществуваща
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
акта; В - опасност, че от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, които
са сред основанията, посочени в чл.60, ал.1 от АПК.
Наличието на първата
предпоставка - защита на особено важни държавни интереси, административният
орган обосновава в мотивировката на разпореждането за предварително изпълнение
с посочване на обстоятелството, че следва да се съобразят разпоредбите на чл.186
и чл.187 от ЗДДС, според които следва да се налага ПАМ в конкретно определени
случаи и във връзка с преустановяване или предотвратяване на административни
нарушения и последиците от тях, поради което и те имат превантивен характер.
Изложени са аргументи, свързани с това, че неспазването на специалното
задължение на субектите, стопанисващи и
управляващи обекти, в които се извършва зареждане на течни горива, винаги води до негативни последици за фиска, тъй като в конкретния случай
не позволявало да се проследи движението на количествата закупено гориво, а течните
горива представляват стока, към която има висок търговски интерес. Ето защо с
цел да не се допуска търговия с тях, без да се отчитат продажби, е вменено
задължение за регистрация на ЕСФП дори на
лица, които го закупуват за
собствени нужди. Посочено е, че по този начин се създава сигурност за изразходването
на закупените количества горива и се гарантира къде те са реализирани. Отразено
е, във връзка с тази първа предпоставка за допускане на предварителното
изпълнение, че е взето под внимание
местоположението на обекта - с. Черноземен, капацитетът на процесния съд - 14
712 л., чрез който се осъществява зареждане с гориво на собствени превозни
средства, невъзможността да се проследи движението и реализацията на горивото -
дизел, което е акцизна стока, с висок риск, поради което можело да се твърди,
че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено държавния
интерес и фискалната политика на държавата, тъй като от една страна се препятствала
контролната дейност на НАП, а от друга се създавали предпоставки за
безконтролна търговия с горива. Липсата на ФУ, както и липсата на актуална
информация относно количеството заредено и проточено гориво давало възможност
за значително отклонение от данъчното облагане. Твърди се още в мотивите, че от събраните данни се налагал
изводът, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчното
облагане, което води винаги до негативни последици за фиска. Затова е
заключено, че необходимостта от предварително изпълнение е предопределена с
оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до
извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност.
Посочено е, че въпреки, че е запознат с изискванията за този вид дейност,
търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в
търговския оборот и затова следвало да бъдат предприети мерки за защита на
фиска, като се предотврати веднага възможността за неотчитане на приходите от
негова страна, както и другите допуснати нарушения на действащото
законодателство, а така също и да се коригира неговото поведение към спазване
цялостната фискална политика свързана с подаването на данни към НАП и
използването на ФУ в обектите.
За да обоснове втората
предпоставка за допускане предварително изпълнение на ЗНПАМ, а именно възможността
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта,
административният орган е посочил, че за нея свидетелства поведението на
лицето, насочено към неспазване на данъчното законодателство, като предварителното
изпълнение било необходимо, за да може преследваната цел за превъзпитаване
поведението на данъчния субект към спазване на фискалната политика да се
реализира, като не бъде сериозно затруднена ЗНПАМ от допълнително възникнали
обстоятелства.
Относно обосноваване на
третата предпоставка за допускане предварително изпълнение, а именно че от закъснението на изпълнението на ПАМ
може да последва значителна или труднопоправима вреда, административният орган
е посочил, че отклонението от данъчното облагане по отношение на конкретния
субект е съществено и това му нарушение препятства нормалната контролна дейност
на приходната администрация и не позволява да се осъществи проследяване на
търговския оборот в цялост.
В заключение е посочено, че категорично
обосноваващи държавния интерес от незабавното преустановяване на тази
противозаконна практика в обекта са
изложените мотиви за вида на държавните интереси, които се засягат с антифискалното
поведение на лицето - установяването и събирането на данъци, както и
препятстването на контролните функции на приходната администрация, конкретните
факти, които благоприятстват и предразполагат разрастването на причиняваните
вреди на фиска, като се вземе предвид това, че се касае за възможност за
неконтролирани зареждания с горива, които са стоки с висок стопански интерес,
значимостта на обекта и капацитета на разглеждания резервоар - 14 712 л.,
липсата на ЕСФП в обекта за некратък период от време - от 13.04.2021 г. до
датата на проверката, имащо като последствие липсата на каквато и да била
отчетност, характера на дейността, предполагаща бърза ликвидност на заредените
количества, както и наличието на опасност да се допусне отново административно
нарушение от същия търговец, при това такова, което води до съществено
нарушение на фискалната дисциплина. Затова и именно с цел да се промени
установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи до
неблагоприятни последици за фиска се налагало предварително изпълнение на
наложената ПАМ.
Според съда
оспореното Разпореждане за предварително изпълнение на издадената Заповед за
ПАМ е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС,
издадената Заповед по чл. 186, ал.1 от ЗДДС, с която се налага ПАМ, подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при наличие на
предпоставките, регламентирани в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК. Затова и за да пристъпи към допускане на предварително
изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган
следва да съобрази обективното наличие на тези предпоставки и да мотивира
разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се
налага с оглед на някои или всички от тях. В изложените мотиви досежно
предвидената в чл.60, ал.1 от АПК предпоставка, налагаща предварително
изпълнение на ЗНПАМ – защита на особено важен държавен интерес, както се
посочи, се акцентира върху съдържанието на разпоредбите на чл.186 и 187 от ЗДДС
и превантивния характер на принудителната мярка. Целта на предварителното изпълнение
на наложената принудителна административна мярка обаче е различна, поради което
е недопустимо мотивиране на акта по чл.60, ал.1 АПК с постигане на целите на ПАМ - предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, доколкото тези мотиви имат
отношение към самата заповед за прилагане на мярката. Така описаните в
разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК цели кореспондират с целите на ПАМ по смисъла на чл.22 ЗАНН, които са
различни от необходимостта да се промени незабавно с издаване и връчване на
акта досегашното фактическо положение. Тази промяна може да се разпореди с
оглед охрана на значими държавни и обществени интереси, визирани в чл.60, ал.1 от АПК, свързани с живота, здравето, сигурността на
значителна маса хора или осуетяване изпълнението на конкретния индивидуален
административен акт, което би обезсмислило издаването му. Затова и за утежняващата
мярка следва да се съдържат мотиви в подкрепа на защитимите по чл.60, ал.1 от АПК интереси и то, не общи, а относими към всеки
конкретен случай, защото, в крайна сметка, налагането на всяка ПАМ и допуснатото нейно
предварително изпълнение, следва да бъде съразмерно и пропорционално спрямо
конкретния адресат на акта по смисъла на чл.6,
ал.2 от АПК, което в случая не може да се счете
за установено. Очевидно е,
че с така изложените общи мотиви административният орган не доказва конкретна
необходимост от защита на особено важни държавни интереси, доколкото
превантивният характер на принудителните административни мерки не предпоставя
автоматично извод за наличие на основание за допускане на предварително
изпълнение на акта, с който се налагат. В случая следователно е направен опит
посредством целите на ПАМ да бъде доказана предпоставка за допускане на
предварителното й изпълнение, което съдът намира за недопустим подход. Целите
на ПАМ и на предварителното изпълнение, както се каза, са различни и за
реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. Отделно
от това, посочената опасност от извършване на ново нарушение, като основание за
мотивиране предпоставката по чл.60 от АПК, не е конкретизирана по какъвто и да
било начин, като не са посочени от административния орган конкретни
доказателства, които обосновават точно такъв извод.В тази връзка и посочения
вид и характер на извършеното нарушение, което е констатирано, както и факта,
че то действително води до негативни последици за фиска и дава възможност за
значително отклонение от данъчно облагане са все обстоятелства, които биха
могли да се съотнесат към определяне срока на ПАМ, но не и такива, които да
обуславят незабавното изпълнение на мярката. Следва да се има предвид, че в
случая се сочи на установено нарушение, свързано с липсата на въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. Видно е обаче, от представеното доказателство
–свидетелство за регистрация на фискално устройство от 03.06.2021г., че такова
за обекта е било регистрирано и въведено в експлоатация. Поради това и на
практика констатироното нарушение е било отстранено още преди издаване на
ЗНПАМ, съответно разпореждането за предварителното ѝ изпълнение, като в
тази връзка незабавното
отстраняване на нарушението е индикация
относно това, че дружеството вече е организирало отчетността по начина,
изискван от специалната Наредба Н-18 и поради това не намира опора в
доказателствата сочената нужда от предприемане веднага изпълнение на заповедта
с оглед предотвратяване възможността за неотчитане на приходи от търговеца. В тази насока отразената в мотивите
на административния орган като основание за допускане на предварително
изпълнение на ПАМ опасност от извършване на друго нарушение от същия търговец
поради непреустановяване на неговата дейност, е само хипотетично посочена, като
нито става ясно от тези мотиви какво точно нарушение се очаква да допусне
търговецът, нито на какви доказателства се основава този извод. Нещо повече, видно е от представения протокол
от 03.06.2021 г., че същият е издаден във връзка с чл.16а от Наредба №
Н-18/2006 г., а именно проверката е осъществена по повод заявление на
жалбоподателя за първоначална проверка на ЕСФП преди неговата регистрация от
27.05.2021 г., което сочи на намерението на дружеството да въведе в експлоатация
и регистрира ЕСФП, съгласно задължението му по чл.7, вр. с чл.3 от Наредбата.
На второ място, твърдението за наличие на опасност от
осуетяване или сериозно затруднение изпълнението на акта също е твърде общо
посочено и отново е мотивирано с целите на принудителните административни
мерки, които, както се каза, са различни от целите на предварителното им
изпълнение и имат значение при определяне тежестта на конкретната мярка, както
и нейната продължителност.
Необосновано се явява и посоченото
наличие на опасност от настъпването на значителна или трудно поправима вреда,
предвид характера на нарушението, което препятства нормалната контролна дейност
на приходната администрация. Отделно от това, както се посочи вече, с оглед
отстраняване на нарушението с проявеното поведение на търговеца за изпълнение
на нормативно установените негови задължения не става ясно и не е посочено в
мотивите на ответния административен орган каква по-голяма вреда би настъпила
от настъпилата вече, изразила се в препятстване нормалната контролна дейност от
разстояние на данъчната администрация, ако не се допусне предварително
изпълнение на конкретната принудителна административна мярка.
В тази насока и така изложените
макар и пространни мотиви отново са твърде общи, като акцентирането единствено
върху вида на нарушението като аргумент за допускане предварително изпълнение
на ПАМ не кореспондира с нуждата от спешност от приложение на ПАМ и по-скоро
има отношение към преценката за тежестта на евентуалната административна
санкция в случай, че срещу жалбоподателя се издаде наказателно постановление за
установено нарушение.
Превантивната и преустановителна цел на мярката ще бъдат постигнати с нейното
прилагане, в случай, че заповедта влезе в законна сила, тоест сами по себе си
тези цели не налагат допускане на предварителното й изпълнение.
Нито от представените от оспорващия, нито от
ответната администрация доказателства с преписката се установява причината за
спешния характер на предварителното изпълнение на наложеното запечатване. Все в
тази насока следва да се добави, че общото посочване на визираните в
разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК предпоставки за допускане на предварително
изпълнение на административния акт, не освобождава органа от задължението да
мотивира наличието на тези предпоставки, като изложи конкретни фактически
основания, както и като ангажира съответните доказателства за това така, че да
е възможно съдът да прецени дали е налице пряка и непосредствена заплаха за
държавния интерес, дали е налице опасност да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта, както и съществува ли реална възможност от
закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда
за бюджета. В тази насока е налице и трайна съдебна практика, като напр. определение
№ 8346 от 29.06.2017 г. по адм. д. № 7322/2017 г. на ВАС, определение № 8178 от
27.06.2017 г. по адм.д. № 6440/2017 г. на ВАС, определение № 8604 от 04.07.2017
г. по адм.д. № 6970/2017 г. на ВАС и много др./ В случая, както се посочи вече,
в обжалваното разпореждане, от една страна се излагат общи мотиви, а останалите
изложени допълнителни съображения, които биха били относими, на практика не са
подкрепени с каквито и да е конкретни доказателства. Казано с други думи, в
разпореждането не са изложени съществени, конкретни и убедителни мотиви за
необходимостта ПАМ непременно да бъде изпълнена предварително /в т.см. Определение
№ 13290 от 06.11.2014 г. на ВАС по адм. д. №12068/2014 г., I отд./.
С оглед на изложените мотиви, съдът
намери, че следва да уважи жалбата, като постанови отмяна на разпореждането за
допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК- 249-0081236/15.06.2021 г.
Предвид този изход на производството,
направеното с жалбата искане за спиране на въпросното разпореждане по реда на
чл.60, ал.6 пр. посл. от АПК се явява недопустимо, като такова без предмет и
съответно при липса на правен интерес, защото евентуална частна жалба срещу
определението за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение не спира
изпълнението на определението, съгласно чл.233, ал.1 от АПК. Затова и в тази му
част, съобразно и със съдебната практика на ВАС по въпроса /определение №
12275/2018 г. по адм.д. № 12068/18 г., определение № 13227/18 г. по адм.д. №
13058/18 г. на ВАС и др./ ще следва искането да се остави без разглеждане и
производството да се прекрати.
Пак с оглед изхода на делото на
оспорващия се дължат сторените в процеса разноски – 50 лева, съставляващи
внесена ДТ за образуване на делото и 400 лева уговорено и изплатено адвокатско
възнаграждение, което е под минимума по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което и възражението за прекомерност с оглед разпоредбата и на чл.36 от ЗА е
неоснователно.
По изложените мотиви и Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ ЗА ДОПУСКАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИНУДИТЕЛНА АДМИНИСТРАТИВНА МЯРКА запечатване
и забрана за достъп за срок от 14 дни до търговски
обект – ведомствена бензиностанция, находяща се в с.Черноземен, ****,
стопанисван от „Аеро
Контрол“ ЕООД с ЕИК ****, обективирано в Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-
249-0081236/15.06.2021 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“-
Пловдив в ЦУ на НАП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Аеро Контрол“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в с.Черноземен, в частта й относно
направено искане за постановяване
спиране на предварителното изпълнение
на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК- 249-0081236/15.06.2021г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Пловдив
да заплати на „Аеро
Контрол“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в с.Черноземен, ул. ****сумата от 450 лева, направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :