Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 05.07.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ
СЪСТАВ
на пети юни две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Ирена Иванова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 3744
по описа за 2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод подадена от „ТТРЪСТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК *********, град С.,
***, искова молба, с която против „НИКО КЛИМА 2014“ ЕООД с ЕИК *********, град Ш.,
*** и Национална агенция за приходите - С., е предявен иск за признаване за
установено по отношение на ответниците, че паричната сума в размер на 2810,95
лева, която е постъпила с банков превод на 04.09.2017г. по сметка на
ответника-търговец „НИКО КЛИМА 2014“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN ***,
с основание за плащане: ПФ (плащане по фактура) 494 от 22.08.2017г., не
принадлежи на „НИКО КЛИМА 2014“ ЕООД (преведена е от ищеца без правно
основание).
Искът се основава на следните
обстоятелства: Между ищеца, „НИКО КЛИМА 2014“ ЕООД (с предходно наименование „***
КЛИМА“ ЕООД) и „*** КЛИМА СЕРВИС“ ЕООД са налице трайни търговски отношения.
Ищецът имал задължение към „*** КЛИМА СЕРВИС“ ЕООД по договор от 01.09.2017г.,
оферта № 408/11.07.2017г., фактура № 494 от 22.08.2018г. (проформа) за авансово
плащане в размер на 50% от договореното плащане – 2810,95 лева. Ищецът превел
тази сума вместо по сметката на своя кредитор по тази на „НИКО КЛИМА 2014“ ЕООД
в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN ***. Последният дължи да му я върне като
получена без основание. Върху сумите по банковата му сметка обаче е наложен
запор от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Добрич по и.д. №
**********/2014г.
Първият ответник не представя
отговор на исковата молба и не изразява становище в хода на производството.
В писмено становище по делото
упълномощен от изпълнителния директор на НАП – С. юрисконсулт е заявил, че в ТД
на НАП – Варна, ИРМ – Добрич е образувано ИД № 814/2014г. срещу „НИКО КЛИМА
2014“ ЕООД за дълг в размер на 1 065 746,11 лева по ревизионни актове. С постановление
изх.№ 0122/2010/000008/09.06.2011г. е наложен запор на декларираните банкови
сметки на длъжника; с постановление изх.№ 81/24.07.2014г. е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки във всички банки на територията на
страната. Посочено е, че към настоящия момент публичният изпълнител няма да
насочва изпълнение към запор на банкови сметки, а предявеният иск е
основателен. По същество е заявено становище, че искът не може да бъде уважен,
защото не е обективно съединен с осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД.
От доказателствата по делото се
установява следната фактическа обстановка и се налагат следните правни изводи:
Искът черпи правно основание от
разпоредбата на чл. 269 от ДОПК. Съдът
е изпълнил задължението си по чл. 269, ал. 3 от ДОПК.
Искът по чл. 269, ал. 1 от ДОПК е
на разположение на всяко трето за изпълнението лице, чието право е засегнато от
него - то може да предяви иск, за да установи правото си, който иск се
предявява срещу длъжника и взискателя. В производството в тежест на ищеца е
докаже своето право, както и че то е засегнато от принудителното изпълнение.
Предмет на установяване в конкретния случай е вземането на ищеца, възникнало от
неоснователно обогатяване – превеждане без основание на парична сума по
сметката на ответника, върху която е наложен запор от публичен изпълнител.
Въпреки непрецизно формулирания петитум, с оглед заявеното искане и
обстоятелствата на които то се основава, искът е положителен установителен – за
установяване засегнатото от изпълнение право на ищеца, а не отрицателен
установителен – за отричане правото на първия ответник.
Писмените доказателства по делото
установяват, че между ищеца, „НИКО КЛИМА 2014“ ЕООД (с предходно наименование „***
КЛИМА“ ЕООД) и „*** КЛИМА СЕРВИС“ ЕООД е имало търговски отношения. За ищеца е
възникнало задължение към „*** КЛИМА СЕРВИС“ ЕООД по договор от 01.09.2017г.,
оферта № 408/11.07.2017г., фактура № 494 от 22.08.2018г. (проформа) за авансово
плащане в размер на 50% от договореното плащане – 2810,95 лева. Ищецът е превел
тази сума вместо по сметката на своя кредитор по тази на „НИКО КЛИМА 2014“ ЕООД
в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN ***. Безспорно е, че върху сумите по банковата
му сметка е наложен запор от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис
Добрич по и.д. № **********/2014г., поради което банката на получателя е
отказала връщане на погрешно получената сума.
Предявеният установителен иск по
чл. 124 от ГПК е допустим. Това е така, защото разпоредбата на чл. 269 от ДОПК
установява специален ред за защита на третото лице, чието право е засегнато от
осъществявано принудително изпълнение по реда на ДОПК – чрез предявяване на иск
да установи твърдяното от него право. Доколкото в специален закон е предвидена
възможността за предявяване на този иск, всякога е налице правен интерес за
третото лице, което разполага и с възможността в отделно производство да
предяви и иск по чл. 55 от ЗЗД за осъждане на втория ответник за връщане на
даденото без основание. Правото на осъдителен иск срещу единия от ответниците не
изключва интереса на ищеца от провеждане и на настоящото производство по чл.
269, ал. 1 от ДОПК, ответник в което е и НАП и предвид наложените в
принудителното изпълнение обезпечителни мерки.
По делото безспорно се установява
от събраните доказателства, че процесната сума е преведена по грешка и без
основание /доказателства за противното няма/ по сметка на първия ответник –
длъжник по изпълнително дело за принудително събиране на публични вземания. Не
се спори и че принудителното изпълнение не е приключило, че по банковата сметка
на длъжника е наложен запор. След получаване на уведомлението по 269, ал. 3 от
ДОПК, публичният изпълнител е заявил, че ще използва друг способ за
принудително събиране.
Предявеният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен. (В този смисъл - решение № 797 от
18.04.2018г. на СГС по т. д. № 2527/2017г.).
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.
2 от ГПК само първият ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по делото в размер на 112,44 лева - внесена държавна такса.
Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ТТРЪСТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК *********, град С.,
***, иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 269 от ДОПК по отношение на ответниците „НИКО
КЛИМА 2014“ ЕООД с ЕИК *********, град Ш., *** и Национална агенция за
приходите - С., че паричната
сума в размер на 2810,95 лева, която е постъпила с банков превод на
04.09.2017г. по сметка на ответника „НИКО КЛИМА 2014“ ЕООД в „Уникредит
Булбанк“ АД с IBAN ***, с основание за плащане: ПФ (плащане по фактура) 494 от
22.08.2017г., е недължимо платена от „ТТРЪСТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК ********* и
принадлежи на ищеца „ТТРЪСТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „НИКО
КЛИМА 2014“ ЕООД с ЕИК *********, град Ш., ***, да заплати на „ТТРЪСТ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК *********, град С., ***, разноските по делото в размер
на 112,44 лева - внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :