Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-96 11.07.2013 год. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
трети въззивен граждански
състав
на двадесет и пети юни през две хиляди и тринадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Ж.Г. ,
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 974 по описа за 2013 година , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 37 / 19.03.2013
год. по гр.д. № 781 / 2012 год. по описа на Поморийския районен съд е разрешено ОД на МВР , отдел
«Български документи за самоличност» да издаде международен паспорт за
задгранично пътуване на детето А.И.П. , ЕГН ********** , със съгласието на
нейната майка и законен представител С.Ц.Ц. , ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.П., ул. «Ц.П.» № *, ет.*, без да е необходимо за целта съгласието на бащата И.Г.П.
, ЕГН ********** , с постоянен адрес : гр.Бургас , ул. «Г.» № **, вх.*, разрешено е на детето А.И.П. , ЕГН **********
да напуска територията на Република България с майка си С.Ц.Ц. , ЕГН **********
, без да е необходимо за целта съгласието на бащата И.Г.П. , ЕГН ********** ,
като осъществява следните пътувания от Република България до страни от ЕС и Р
Турция с цел туризъм и обучение , за срок от три години от влизане в сила на
решението , както следва : ежегодно едно пътуване през лятната ваканция за
период от 45 дни , едно пътуване през зимната ваканция за период до 10 дни и
едно пътуване през пролетната ваканция за период до 10 дни , осъден
е И.Г.П. , ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 40 лв. по
сметка на ПРС , както и да заплати на С.Ц.Ц.
направените по делото разноски в размер на 300 лв. Оставено е без уважение искането за допускане на предварително
изпълнение на решението и за присъждане на разноски в полза на ответника И.Г.П.
.
Постъпила е въззивна жалба от С.Ц.Ц. , ЕГН **********
*** , срещу решението в частта , с
която съда е разрешил определен брой пътувания , които детето може да
осъществява годишно в чужбина и е определил срок на разрешението – три години
от влизане на решението в сила . Изложени са съображения , че решението в
обжалваната част е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано , направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и
за решаване на спора от въззивния съд , като предявения иск бъде уважен изцяло
с даване на разрешение детето да напуска Република България и да пътува до
всички страни от ЕС и Република
Турция , като пребивава извън страната , придружавано с майка си , до
навършване на 18 год. възраст . Изложени са подробни съображения , че
ограниченията определени с обжалваната част на решението са в противоречие с
интересите на детето , направено е искане за присъждане на разноските пред
въззивния съд .
След депозиране на
въззивната жалба , с допълнителна молба е поискано допускане на предварително
изпълнение на решението по делото .
В дадения срок е постъпил отговор по въззивната жалба от
И.Г.П. ЕГН ********** , в който е направено искане за оставяне без уважение на
въззивната жалба на насрещната страна , като се твърди , че исканията за по -
разширен разрешителен режим са в противоречие с интересите на детето . Към
отговора е приложено удостоверение изх.
№ 1515 / 24.04.2013 год. на ЧСИ Трифон Димитров , относно обстоятелства по
образувано изпълнително дело .
Постъпила е въззивна жалба от И.Г.П. *** , чрез
адв. С. Гонкова – Т. , срещу решението ,
в частта , с която е уважен предявения иск по чл.127а от СК , твърди , че решението е неправилно като
постановено в противоречие със закона , моли за отмяна на решението и за
отхвърляне на иска по чл.127а от СК . Във въззивната жалба се твърди , че
разрешението детето да пътува извън Република България със своята майка , дори
при ограниченията посочени в него , е в противоречие с интересите на детето ,
като го поставя в риск поради неадекватен начин , по който майката упражнява
родителските права по отношеине на него. Твърди се също , че този режим
нарушава неговите права за лични контакти с детето , изложени са подробни
съображения , направено е искане за присъждане на направените по делото
разноски . С въззивната жалба са представени копие от решение по гр.д. № 4846 /
2012 год. по описа на Бургаския районен съд – невлязло в сила , заповед №
ЗД-ЗД-01 / 0018 от 14.03.2013 год. на ДСП гр.Поморие – невлязла в сила .
В дадения срок е постъпил писмен отговор по въззивната жалба от С.Ц.Ц.
, ЕГН ********** , направено е искане за оставянето и без уважение и за
присъждане на направените разноски , изложени са подробни съображения , представени
са доказателства за подадени жалби срещу актовете представени към въззивната
жалба на ответника .
Уведомената на осн. чл.15
ал.6 от Закона за закрила на детето Дирекция «Социално подпомагане» – Поморие /ДСП – Поморие/ е посочила в
писмена молба до съда , че от края на м. 04.2013 год. детето и майката не
живеят на настоящия адрес в гр.Поморие , а обитават постоянния си адрес в
гр.Бургас , във връзка с което съдът е
разпоредил призоваване и на ДСП – Бургас .
Във връзка с изпълнение на
указания на съда е постъпил социален
доклад от Директора на ДСП – Бургас , в който са изложени обстоятелства
относно отношенията на родителите с детето и на неговото отношение към тях ,
както и други релевантни факти , посочено е , че дирекцията предоставя на съда
да защити интересите на детето по конкретния спор , на базата на събраните по
делото доказателства .
Въззивните жалби са подадени
в срок , от легитимирани лица и са ДОПУСТИМИ
.
С обжалваното решение Поморийският районен съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл.127а от СК .
В открито съдебно заседание
по делото съдът е приел доказателствата приложени от страните към писмените
книжа , както и представени от страните в съдебното заседание писмени
доказателства.
В откритото съдебно заседание ,
въззивницата – ищца , чрез процесуалния си представител конкретизира , че
искането за предварително изпълнение на решение , направено след подаване на
въззивната жалба , е за решението , което ще постанови въззивния съд , като
правното му основание е чл.127а , ал.4 от Семейния кодекс .
Поморийският районен съд е сезиран с искова молба подадена от С.Ц.Ц. , ЕГН ********** с посочен от нея постоянен адрес гр.П., ул. «Ц.П.»
№ * , ет.* - * и законен представител на детето А.И.П. ЕГН ********** с посочен
от майката постоянен адрес гр.П., ул. «Ц.П.» № *, срещу бащата на детето – И.Г.П.
ЕГН ********** *** . В исковата молба се твърди , че родителите на детето А.
род. на *** год. са бивши съпрузи , като отношенията помежду им и с детето са
уредени съгласно споразумение утвърдено
с решение № 996 / 13.06.2011 год. по гр.д. № 2190 / 2011 год. на Бургаския
районен съд , с което упражняването на
родителски права е предоставено на майката. В исковата молба се твърди , че
след постановяване на решението отношенията между родителите много са се
влошили , поради което не могат да постигнат съгласие за издаване на
международен паспорт на детето и излизането му извън страната с родителя , на
когото е предоставено упражняването на родителски права . Ищцата твърди , че
работата и е свързана с пътуване в чужбина , като желае дъщеря и да посещава
страните от Европейския съюз и Република Турция не само с цел туризъм , но и с образователна цел – да изучава чужди
езици. Твърди , че правото на детето на свободно придвижване е
регламентирано в разпоредбата на чл.35 от Конституцията на РБ , както и в чл.10
от Конвенцията за правата на детето на ООН , поради което ограничаването на
възможностите на детето да пътува в чужбина по същество ограничава основните му
права и свободи . Направено е искане за постановяване на решение, с което да бъде разрешено издаването на паспорт за
пътуване в чужбина на детото А.И.П. ЕГН ********** , без съгласието на
бащата , като бъде разрешено детето да
напуска пределите на Република България , за да пътува до всички страни от Европейския съюз и Република Турция и да
пребивава извън страната придружено от майка си , до навършване на 18 години , без да е необходимо за това съгласието
на бащата. Ищцата поддържа предявения иск , ангажира доказателства .
Ответникът с отговора по
исковата молба прави възражение по допустимостта на иска, като счита , че
детето не е легитимирано да води иска по чл.127а от СК – неяснота по исковата молба , която е отстранена в хода
на производството пред първоинстанционния съд, евентуално – намира предявения
иск за неоснователен , твърди , че отношенията между него и бившата му съпруга
са действително обтегнати , но това е в резултат единствено на неадекватното
поведение и отношение на С.Ц. спрямо дъщеря и А. , злепоставянето на нейните
права и интереси , липсата на необходимите качества за нормално отглеждане и
възпитание на детето , както и явен стремеж от страна на Ц. с всякакви средства
да отчужди детето от бащата и от неговите близки. Ответникът твърди , че към
момента , по негова инициатива е налице висящо дело за промяна на родителските
права по отношение на детето , във
връзка с което е направено и искане за спиране на производството – оставено без
уважение от районния съд . Ответникът твърди , че претенцията на ищцата е
неоснователна , тъй като уважаването и би накърнило правото на детето да
осъществява пълноценен контакт със своя баща , както и правото на бащата да
осъществява контакт с дъщеря си и невъзможност за реализиране на определения
режим на лични контатки. Изложени са съображения , че интереса на детето за
осъществяване на пълноценен контакт с бащата е приоритетен пред интереса му да
напуска страната , а сочените от майката цели за напускане на страна могат да бъдат реализирани и на територията на
РБ чрез посещение на езикови курсове , тъй като ниската възраст на детето
изключва по- задълбочено обучение в други държави . Ответникът моли предявения
иск да бъде отхвърлен , като му бъдат присъдени направените по делото разноски
.
Бургаският окръжен съд , като взе предвид предявения иск , направените
искания и възражения , след преценка на събраните по делото доказателства ,
намира от фактическа и правна страна следното :
Видно от представеното
удостоверение за раждане детето А. е род. на *** год. и е с родители : майка С.Ц.Ц.
и баща И.Г.П.. Към момента на предявяване на иска детето е на 4 години и 11
месеца , а към настоящия момент на 5
години и шест месеца .
Видно от представеното
съдебно решение № 996 / 13.06.2011 год. по гр.д. № 2109 / 2011 год. по описа на
Бургаския районен съд бракът на родителите е прекратен с развод , като съгласно
утвърденото споразумение упражняването
на родителските права по отношение на детето А. е предоставено на майката С.Ц.
, а на бащата И.П. е определен режим на лични контакти с детето : всяка първа и
трета събота от месеца от 10 ч. до 17 ч. , както и 10 дни през лятото , когато
майката не е в годишен отпуск . Ограничителният режим на личните контакти
на бащата с детето , определен съгласно представената съдебна заповед № 45 /
21.05.2012 год. по описа на Бургаския районен съд , изразяващ се в забрана на
бащата на детето да приближава на по-малко от 40 м. жилището находящо се в
гр.Бургас , ул. «И. Б.» № **, вх.*, ет.*, ап.**, както и да посащава учебно –
възпитателните институции и местата за отдих посещавани от детето А. , за срок
от десет месеца е отпаднал в хода на настоящото производство , считано от 22.03.2013 год.
По делото е приложен социален доклад от ДСП - Бургас , в
който са изложени обстоятелства относно влошени отношения между родителите и
липса на разбирателство по всички въпроси относно детето , посочено е , че не
са посочени от майката основателни причини , които да налагат пътуване на
малолетното дете в чужбина .
Приложен е и социален доклад от ДСП – Поморие ,
предвид промяна на настоящия адрес на детето в гр.Поморие / в жилище под наем
заедно с майката / , в който е изложено
становище , че е в интерес на детето да бъде гарантирано правото му на пътуване извън страната , при представяне
от страна на майката на достатъчно аргументиран конкретен повод за това .
По делото в качеството на
свидетели са разпитани лицата А. – * на детето в групата по английски език и Х.
– * в сградата в гр.Поморие , където ищцата е живяла от есента на 2012 год.
Свидетелката А. сочи , че от две години детето А. посещава курса по английски
език ръководен от свидетелката в детска градина «С.» . Свидетелката сочи , че
детето се справя отлично с материала и с голямо желание участва в учебния
процес . Свидетелката знае , че на много места извън страната – в Австрия,
Германия , се провеждат платени езикови курсове , в които възможностите за
научаване на език са по- добри от тези в страната . Свидетелката знае , че има
летни курсове за обучение в Англия по 60 дни , като курсовете за по- малки деца
са около месец и по - продължителни , защото при тях има период на адаптация .
Според професионалното мнение на свидетелката посещаването на такива курсове се
отразява много благоприятно за обучавания и тя го препоръчва като форма на
обучение . Свидетелят Х. сочи , че от септември 2012 год. ищцата заедно с
детето А. са живели в гр.П., ул. «Ц.П.» № *, като за периода до разпита - м.02.2013 год. свидетелят сочи , че като портиер
не е виждал друг човек освен майката да контактува с детето . Към момента на
разпита свидетелят сочи , че майката и детето не живеят в П. , поради проблеми
с отоплението на сградата .
Пред въззивния съд са
представени писмени доказателства относно различни обстоятелства във връзка с
отношенията между родителите и детето : удостоверение
за образувано изпълнително дело от бащата за спазване на режима на лични
отношения на детето с него , както и жалба на С.Ц. срещу действия на съдебния
изпълнител по делото .
Представено е копие от невлязло в сила решение на
Бургаския районен съд по гр.д. № 4846 / 2012 год. , с което е определен
режим на лични отношения на детето А. с неговите баба и дядо по бащина линия :
три месеца , считано от влизане в сила на решението, всяка първа и трета неделя
от месеца от 10 ч. до 17 ч. , след изтичане на три месеца от влизане в сила на
решението – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18 ч. на съботния
ден до 17 ч. на неделния ден , както и
въззивна жалба от С.Ц. срещу решението .
Представена е заповед от 14.03.2013 год. на директора на
ДСП – Поморие , за насочване на детето да ползва дългосрочна социална
услуга «Психологическо консултиране и подкрепа» , както и жалба на майката
срещу тази заповед .
Във връзка с твърденията на
бащата на детето , че майката го е карала да « се откаже» от детето е
представена молба изготвена от майката на детето до Бургаски окръжен съд за
частично прекратяване на осиновяването на детето по отношение на бащата .
Представен е протокол от съдебно заседание проведено
на 06.06.2013 год. по гр.д. № 1701 / 2013 год. по описа на Бургаския районен
съд , в който е обективирана спогодба на страните относно режим на лични
отношения между бащата и детето за три
седмици , считано от 06.06.2013 год. : само в присъствието на майката и
социален работник от ДСП- Бургас , който да се осъществява в ДСП – Бургас , за
първата седмица – един път в седмицата по един час , за втората и третата
седмица – по два пъти в седмицата за по един час . Представени са и две молби
от бащата , депозирани по горепосоченото дело , за промяна на първоначално
определените привременни мерки , поради
неизпълнение на съществуващия режим от страна на майката .
Представена е молба до Районна прокуратура – Бургас
подадена от бащата на детето за
образуване на досъдебно производство срещу майката на детето за престъпление
свързано с неизпълнение на съдебното решение относно режима на лични отношения
на бащата с детето .
Представено е невлязло в
сила постановление от 07.06.2013 год. на Софийска градска прокуратура за прекратяване на водено досъдебно
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.149 ал.5 т.4
, вр. ал.1 от НК /противоправно посегателство срещу половата неприкосновеност
на детето А. / и за престъпление по
чл.187 от НК / за изтезание и системен психически тормоз върху малолетната А. /.
Настоящото производство е производство на спорна съдебна администрация , а
не охранително производство както твърди ищцовата страна . / относно
характера на производството - Решение № 315 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2010 г., III
г. о., ГК Решение № 789 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 45/2010 г., III г.
о., ГК и др. / В случая са
налице две насрещни спорещи страни – родители на дете , като всяка от страните
има право да заяви позиция и да я
защитава , поради което не може да бъде споделено становището на ищцата относно
това , че нежеланието на бащата детето да напуска страната е неправомерно
поведение . Възможността бащата , както и майката да изразят позиция по въпроса
за напускане на пределите на страната от
детето е тяхно право и упражняването му не би могло да бъде неправомерно
поведение . Друг е въпроса , дали изразените становища са съвместими с интересите на детето . Именно по въпроса
относно възможността и евентуално най – благоприятния режим за такова напускане
на страната следва да се произнесе настоящият съд .
Както стана ясно страните са
родители на детето А. род. на *** год. , като към момента на предявяване на
иска родителските права се упражняват от майката. Между родителите има конфликт
и разногласие по отношение на всички съществени въпроси относно отглеждането и
възпитанието на детето , във връзка с което между тях към момента има няколко
висящи съдебни производства от граждански характер . Страните са инициирали и
наказателни производства , във връзка с отправени взаимни обвинения за
извършени престъпления , което още повече е изострило отношенията им .
Доказателства за извършени престъпления от родителите спрямо детето не са
ангажирани .
Съгласно разпоредбата на чл.127а от Семейния кодекс въпросите , свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това , се решават по общо съгласие на родителите. Когато родителите не постигнат съгласие по ал.
1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
При разногласие на родителите , в
основата на преценката на съда по всички въпроси свързани с отношенията на
родителите с детето е интереса на детето
.
Въпросът за пътуването на
дете / лице , ненавършило 18 години / в чужбина правилно е поставен от страна
на майката в подадените от нея документи до съда в контекста на правото на
детето на свободно придвижване , което е гарантирано от националното ,
европейското и международното законодателство – чл.13 от ВДПЧ , ЕКПЧ , ЗКЗПЧ ,
ЗБДС и др. Осигуряване на реалната възможност за пътуване на дете в чужбина , а
в случая на детето А. , с цел туризъм и обучение , от една страна би било
проявление на международно признатото право на свободно придвижване – израз на
сводобна воля , а от друга страна - би
се отразило благоприятно на личностното , културното и интелектуалното развитие
на детето , като би повлияло положително на цялостния процес на формиране на
неговата личност . Ето защо съдът приема
, че възможността детето А. да излиза извън страната , в страните от
Европейския съюз и Република Турция , е в интерес на детето , поради което е
основателно искането за издаване на международен паспорт на детето без
съгласието на бащата , и такова издаване следва да бъде разрешено от съда . Доколкото детето е в процес на физическо и психическо развитие до достигане
на зряла възраст същото не може да защитава само собствения си интерес , поради
което призвани и задължени да защитят интересите му са преди всичко неговите
родители . Когато родителите не могат да постигнат съгласие по въпроси за
защита интересите на детето , законодателят е предвидил възможности , в
определени в закона случаи , това да направи съда . Такава възможност за съда е
предвидена и в случаите , когато родителите не постигнат съгласие относно
въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина . Преценката следва да бъде
направена преди всичко с оглед на максимално гарантиране на интересите на
детето , поради което правото на детето да пътува извън пределите на страната
следва да бъде преценено на базата на възможностите за гарантиране и на
останалите му права , някои от които естествени такива – правото на живот ,
правото на телесна невредимост и осигуряване на нормално физическо и психическо
развитие . Ето защо , правото на свободно придвижване на детето, не може да бъде упражнявано безпределно , а
следва да бъде ограничено , доколкото това се налага за осъществяване и на
другите му права . Това ограничение не влиза в противоречие с разпоредбата
на чл.35 от Конституцията на РБ която предвижда равенство на гражданите на РБ
пред закона , а цитирания от ищцата
текст на чл.10 от Конвенцията за правата на детето на ООН е несъотносим , тъй
като в случая родителите не живеят на териториите на различни държави.
От изложените по-горе аргументи
стана ясно , че е в интерес на детето да напуска пределите на страната , придружавано от своята майка , която
упражнява родителските права по отношение на него . Съдът обаче не може да
постанови неограничено напускане на страната , а следва да определи режим на
напускането .
При решаване на спорния въпрос
относно режима на напускане на територията на страната съдът следва да изходи
от закона и от задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК , в следния
смисъл :
Съгласно решение №
697 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г., IV г. о. е прието ,
че разрешение за неограничено извеждане на дете от
територията на Република България на един от родителите, не може да бъде дадено. Може да бъде дадено, когато това
е в интерес на детето, разрешение за извеждането му за определен период в
опредена държава или в държави, чиито кръг е определяем /например държавите - членки на
Европейския съюз /. Дали даването на такова
разрешение е в интерес на детето се определя за всеки конкретен случай с оглед
установените по делото обстоятелства.
Съгласно решение №
147 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 845/2010 г., III г. о. е прието , че разрешение за
неограничено извеждане на детето от територията на страната, без съгласие на
единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен
период в определена държава или в държави, чиито кръг е определяем /например държавите - членки на ЕС /, или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но
също до определени държави , като интереса
на детето се преценява за всеки конкретен случай.
Съгласно решение №
669 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2009 г., III г. о., ГК е прието , че детето има право на свободно придвижване, вкл. пътуване в чужбина, но не
може да го упражнява нито само, нито със съгласието на само единия от двамата
родители. При нужда на детето да пътува в чужбина и разногласие на родителите
за това, съдът може да разреши конкретни пътувания за определен период от време
и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от
време, но също до определени държави. Съдът обаче не може да разреши на
ненавършилото пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина,
при спор на родителите, тъй като такова пътуване не изключва възможността детето да бъде
заведено в страни с размирици, природни бедствия, епидемии и др. или поставено
в неблагоприятни за живота и възпитанието му конкретни условия.При дадено
глобално и безусловно разрешение за пътуване на детето в чужбина, не е
гарантирано връщането му в страната, ако пътува в страни извън Европейската
общност или с които Република България няма договори за правна
помощ. Така държавата се лишава от всякакъв контрол над действията на родителя,
с когото детето пътува и не може да гарантира изпълнението на собствените си
решения за упражняване на родителските права и режима на лични отношения с
детето.
От горното става ясно , че съдът не
може да установи неограничен режим на напускане на страната , а следва да
ограничи режима или за конкретни пътувания за определен период от време и до определени
държави или за неограничен брой пътувания през
определен период от време , но също до
определени държави.
В конкретния случай се установи , че
родителските права по отношение на детето А. се осъществяват от майката , като
настоящият съд не е обвързан от висящите дела между страните свързани с
евентуалната промяна на това обстоятелство . Тъй като производството пред
настоящия съд е спорна съдебна администрация при настъпване на промяна в
обстоятелствата , по молба на който и да е от родителите определения режим за
напускане на страната би могъл да бъде променен . Ето защо настоящият съд не
следва да обсъжда обстоятелства във връзка с висящите спорове и съдебни дела
между родителите , за които по настоящото дело са ангажирани доказателства . Не
следва да се зачитат и твърденията за евентуално извършени престъпления от
родителите по повод отношенията с детето . Предмет на обсъждане по настоящото
дело не биха могли да бъдат и родителските качества на майката , доколкото упражняването на родителските права
, въпреки висящите дела все още е предоставено на нея .
Неоснователни са възраженията на
бащата на детето относно това , че евентуалното напускане на пределите на
страната от детето във всички случаи би било вредно за него . Дори да се счете
, че твърденията на майката за неин служебен ангажимент в чужбина са недоказани
, както беше посочено по-горе , посещаването на страни от Европейския съюз и
Република Турция с цел туризъм и обучение би се отразило благоприятно на детето
. Не може да бъде споделено възражението на бащата , че евентуалното напускане
на пределите на страната от детето би го лишило от възможността за пълноценен
контакт с бащата . Обстоятелствата , че родителите са разведени и в сериозен
конфликт помежду си , сочат , че адекватния в пълна степен контакт на бащата с
детето , така както е регламентиран съгласно чл.122 – чл.126 от СК е невъзможно
да бъде осъществен - в случая е невъзможно
съвместно живеене на родителите с детето , нито е възможно съвместно
упражняване на родителските права . Определеният режим на лични контакти на
бащата с детето по привременните мерки , към настоящия момент е изтекъл и не
следва да бъде взет предвид .Следва да бъде отчетен определения режим на лични
отношения на бащата с детето по цитираното по-горе споразумение утвърдено с
бракоразводното решение . В случая при отчитане на обстоятелството , че този
режим е в процес на промяна предвид висящото дело , следва да се приеме , че дори
да се получи известна колизия на режима на лични контакти на бащата с детето с
режима на напускане на страната , приоритет следва да бъде даден на
възможността детето да напуска страната с цел туризъм и обучение , ако това води до инцидентно , а не до
трайно нарушаване на установения режим на лични отношения на бащата с детето
. Казано по друг начин , дори при някое от напусканията на страната да се
наруши установения режим на лични контакти на бащата с детето , ако това е инцидентно
, а не трайно нарушаване, следва да се приеме , че интереса на детето за
поддържане на личен контакт с бащата не е нарушен .
Предвид горното и при зачитане на
задължителната съдебна практика, съдът намира , че на детето А. следва да бъде разрешено да напуска пределите на Република
България без съгласието на бащата , като пътува заедно с неговата майка С.Ц. до страни от Европейския съюз и Република
Турция с цел туризъм и обучение , за
срок от три години от влизане в сила на решението , както следва : ежегодно
едно пътуване през лятната ваканция за период до 30 дни , едно пътуване през
зимната ваканция за период до 10 дни и едно пътуване през пролетната ваканция
за период до 10 дни . Доколкото детето дори и в детската градина е подложено
на режим на образователно обучение , включващ и ваканционна почивка , е удачно
използването на ваканционния ученически режим за определяне на периодите на
напускането . Съдът намира, че ежегодно пътуване през лятната ваканция за
период до 30 дни е достатъчно продължително време за осигуряване на възможност
за адекватно чуждоезиково обучение на детето
, като обслужва и интересите му с цел туризъм . Разрешаването на
по-голям брой дни за напускане на страната през лятната ваканция би се отразило
необосновано стеснително на режима на лични контакти на детето с бащата .
Предвид горното , в частта , с която
районният съд е определил ежегодно едно пътуване през лятната ваканция за
период над 30 до 45 дни решението е неправилно като необосновано – постановено
в противоречие с доказателствата по делото , поради което в тази част решението
следва да бъде отменено . Спора следва да бъде решен по същество в отменената
част , като бъде определено ежегодно едно пътуване през лятната ваканция за
период до 30 дни . В останалата част , районният съд е постановил правилно
съдебно решение , което следва да бъде потвърдено от настоящия съд .
С оглед на конкретизацията на
искането за предварително изпълнение , като токова направено относно решението
на въззивния съд и предвид специалната норма на чл.127а ал.4 от СК , съдът следва
да се произнесе по въпроса за предварителното изпълнение на настоящото решение
. Разпоредбата на чл.127а ал.4 от СК предвижда предварителното изпълнение като
възможност предоставена на преценката на съда . Настоящият съд намира , че
предвид крайно изострените отношения между родителите и множеството висящи дела
между тях за спорове относно детето , които евентуално биха могли да дадат
отражение върху решението до момента на влизането му в сила , като и с оглед осигуряване на възможност за
нормализиране на отношенията на детето с бащата , предварително изпълнение на
решението не следва да се допуска . Не се твърдят и не се установяват обстоятелства , които да налагат незабавна
охрана на възможността за напускане на страната от детето .
Настоящият съд преценява , че
разноските следва да остават в тежест на страните , така , както са
направени , тъй като извършената
частична отмяна на първоинстанционното решение от въззивния съд е за
несъществена част , на база на която не могат да бъдат определени разноски в
полза на едната или другата страна .
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд ,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 37 / 19.03.2013 год. по гр.д. № 781 /
2012 год. по описа на Поморийският районен съд , В
ЧАСТТА , с която е определено ежегодно едно пътуване през лятната
ваканция за период над 30 до 45 дни ,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА :
ОПРЕДЕЛЯ ежегодно едно пътуване през лятната ваканция за период до 30 дни.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за допускане на предварително
изпълнение на решението.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния касационен съд , с касационна жалба , в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.