Решение по дело №110/2023 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от М.Н.Т. с адрес ***, действаща чрез процесуалния си пълномощник а.. Ж. М.Г. ***, против решение, постановено по АНД №130/2023г. по описа на РС – Омуртаг, с което е потвърдено обжалваното наказателно постановление. Като касационни основания се изтъкват тези по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК - допуснати нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът намира за неправилен извода на въззивния съд за законосъобразност на обжалваното НП по следните съображения : 1/ по делото липсвали доказателства за връчване на предходните ЕФ срещу нарушителя, което било определящо за влизането им в сила. Сочи, че данните за връчване, вписани в приложената разпечатка от информационната система на МВР, не могат да се ценят като доказателства за направеното връчване. Изтъква, че и информацията от справката картон на водача е само индиция за наличието на фактическите основания за налагането на наказание за повторност, но не установява по надлежния ред дали тези електронни фишове действително са били връчени на нарушителя и дали са влезли в сила, поради което същата не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административния орган, нито за съда.; 2/ визира липсата на снимка на самото АТСС с отбелязване на дата, място и час, които да гарантират, че това е била позицията на камерата в момента на заснемане на нарушението. Ето защо касаторът моли да бъде отменено оспореното решение на РСО и да се постанови ново, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление или в условията на евентуалност поради липсата на доказателства за повторност касационният съд да измени НП и да редуцира наложеното административно наказание парична глоба съгласно закона и да отмени наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. Претендира присъждане на разноски пред въззивния съд.

В с.з. касаторът не се явява и не изпраща представител, но от процесуалния пълномощник са депозирани писмени бележки, в които се поддържа касационната жалба и се преповтарят доводите в същата.

Ответникът по касационната жалба - Началник група в ОДМВР-Търговище, сектор „Пътна полиция“-Търговище, не се явява и не изпраща представител по делото, като липсват и депозирани отговор на касационната жалба и становище по същата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето ѝ и за потвърждаване на решението на РСО, респ.на обжалваното наказателно постановление.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения:

С Решение №80/26.10.2023г., постановено по АНД №20233510200130/2023г. по описа на РС – Омуртаг е потвърдено НП №23-1292-000301/22.03.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, сектор Пътна полиция - Търговище, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на М.Н.Т., с постоянен адрес:***, ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С решението М.Н.Т. е осъдена да заплати на ОДМВР - Търговище юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. (осемдесет лева), на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. е чл. 37 ЗПрП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

В мотивите на решението въззивният съд е обсъдил съставения по случая АУАН №058822 от 15.02.2023г., с който е установено следното извършено от М.Н.Т. административно нарушение: на 07.06.2022 г. в 14.19 ч. в с. *****, обл. Търговище, по ул. „****“ до № 3 с посока на движение към гр. София Т. управлява т.а. ****с peг. № *****, собственост на „*****“ ЕООД от гр. Варна, ЕИК *********, с превишена скорост, като при максимално допустима скорост за населено място от 50 км/ч., обозначена с пътен знак Д-11, Т. се движи със 105 км/ч. Скоростта е засечена, фиксирана с ATCC ARH CAM S1 с фабр. № 120ССС1 и е изготвен снимков материал 120ССС1/0022916. Отчетен е толеранс на измерената скорост от -3% и същата е установена на 102 км/ч. наказуема скорост. Нарушението е извършено в условията на повторност - в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5012073 на сектор ПП Ямбол, влязъл в сила на 21.03.2022г., с който е наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Посочено е, че АУАН е съставен в условията на чл. 40, ал. 2, пр. 2 ЗАНН и след попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП, както и че с извършеното лицето виновно е нарушило чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Съдът е обсъдил движението на АНПроизводство, в т.ч., че управляваното МПС е собственост на „*****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, както и декларацията по чл. 188 ЗДвП от 20.12.2022 г. от Б. Г. Т.(едноличен собственик и управител на „*****“ ЕООД), който декларира, че на 07.06.2022 г. в 14:19 ч. МПС с peг. № ***** се управлява от М.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***. Съдът е взел предвид съставения срещу жалбоподателката електронен фиш серия К № 5012073 на ОДМВР - Ямбол, влязъл в сила на 21.03.2022 г., с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на същата е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. Районният съд е кредитирал събраните свидетелски показания на тримата свидетели, които са участвали в съставянето на АУАН по случая.

Въз основа на обсъдените доказателства съдът е възприел фактическата обстановка, отразена в съставения АУАН и е изложил правни изводи за неоснователност на разгледаната от него жалба. Приел е, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените като АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя при спазване на изискванията, визирани в чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН, на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. Констатирал е, че АУАН и НП съдържат всички законови реквизити. След анализ на посочената нарушена норма на чл. 21 ал.1 ЗДвП и на приложената санкционна норма на чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП, както и на легалното понятие за „повторно“ по § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП съдът е извел извода, че нарушението, за което е издадено процесното НП, е извършено на 07.06.2022г., в рамките на едногодишния срок от влизането в сила на предходния електронен фиш, който едногодишен срок изтичал на 21.03.2023 г., поради което правилно и законосъобразно извършеното от жалбоподателя нарушение на 07.06.2022г. било квалифицирано като повторно.

Въззивният съд е приел за неоснователни доводите в жалбата, че по делото липсва посочения в НП електронен фиш, на който се базира налагането на санкцията за повторност, тъй като същият бил приложен по делото. Районният съд е определил като неоснователно оплакването за липса на снимка на самото АТСС, тъй като такава била приложена на л. 50 по делото. Съдът е направил извод за техническа годност на ползваното в случая АТСС и за спазване изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Районният съд е приел, че АУАН е издаден в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В този аспект се е позовал на Тълкувателно решение № 48/28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981 г.на ОСНК на ВС, и е приел, че началният момент, от който следва да се отчита тримесечният срок по чл. 34 ЗАНН, е 20.12.2022г. – датата на която от собственика на товарен автомобил „*****“, peг. № ***** - Б. Г. Т., като законен представител на „*****“ ЕООД, е подписана декларация, в която е посочил, че на 07.06.2022 г. в 14:19 ч. МПС с per. № ***** се управлява от М.Н.Т.. Според районния съд едва от този момент АНОрган е разполагал с безспорни данни, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му, а не с предполагаеми такива.

Посочил е, че съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН и случаят не е маловажен.

При така направените правни изводи районният съд е заключил, че обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата, е правилно, законосъобразно и обосновано, с оглед на което е потвърдил същото изцяло.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. РС е разгледал допустима жалба, подадена в законоустановения срок за оспорване на издаденото НП.

При преценката за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол, съдът установи следното:

Правилни са направените от районния съд изводи за извършено от жалбоподателката административно нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, което е установено чрез преминало през първоначална и периодична техническа проверка АТСС, ползвано в случая при спазване на реда по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Настоящият състав намира за правилна и констатацията на районния съд за спазване на процедурата по чл. 40 ал.2 ЗАНН при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. В случая видно от приложената на л.25 от АНД покана, изпратена до жалбоподателката, последната е поканена да се яви в 7-дневен срок от получаването ѝ за съставяне на АУАН като е предупредена, че след изтичане на този срок АУАН ще бъде съставен в нейно отсъствие. Поканата е изпратена до адреса на Т. чрез известие за доставяне и печатът на пощенския плик показва, че същият е получен в пощата в гр. Варна на 06.01.2023г. Видно от копието на плика на л.27 е оформена разписка за връщане на изпратеното писмо на подателя му с отбелязване „непотърсена“ и датирана от 26.01.2023г., което е удостоверено с подпис на служител на „Български пощи“ЕАД и печат. Тази разписка свидетелства за спазване на разписаната процедура в чл. 6 от Закона за пощенските услуги и приетите от Комисията за регулиране на съобщенията Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, съгласно които, когато при посещението на адреса поради отсъствие, пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. Направените отбелязвания на датите показват спазването на 20-дневен срок, след който поради непотърсване писмото е било върнато. При това положение и след като е изтекъл допълнително и 7-дневния срок за явяване АУАН е съставен на 15.02.2023г. в отсъствие на нарушителя в хипотезата на чл. 40, ал. 2, предл. 1 ЗАНН, а именно : нарушителят е известен, но не може да се намери.

Предвид датата на съставяне на АУАН - 15.02.2023г., и датата на декларацията, в която са посочени данните за нарушителя – 20.12.2022г., от когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му, и от когато тече и тримесечния срок по чл. 34 ал.1 ЗАНН, правилен е извода на районния съд за спазване на тримесечния давностен срок при издаване на АУАН.

Относно изложеното в касационната жалба оплакване за липсата на снимка на самото АТСС с отбелязване на дата, място и час, които да гарантират, че това е била позицията на камерата в момента на заснемане на нарушението, настоящият състав споделя приетото във въззивното решение, че такава снимка е приложена на л.50 от АНД. По отношение липсата на данни в тази снимка за датата на заснемане на АТСС и за мястото, на което същото е било разположено, следва да се посочи, че такъв тип снимки като приложената се прилагат по всички дела от страна на ОДМВР – Търговище, което предполага липсата на техническа възможност за създаване на снимка, съдържаща данни за дата и конкретни координати на мястото. А и разпоредбата на чл. 10 ал.3 от цитираната Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата не изисква наличието на такива данни върху снимката, а предвижда изготвеният протокол за ползване на АТСС да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Това изискване в случая е спазено.

По оплакването на касатора, че по делото липсвали доказателства за връчване на предходния ЕФ срещу нарушителя, настоящият състав прецени, че подобно оплакване е липсвало във въззивната жалба до РСО като същото е наведено едва в писмената пледоария на пълномощника. Цитираната в касационната жалба съдебна практика в подкрепа на това оплакване се отнася до обжалване на ЗППАМ, какъвто не е настоящия случай, но приетото в тези решения на ВАС, че справките от АИС на МВР имат вторичен регистърен характер е отчетено във връзка с установени разминаващи се данни. В случая в справката за нарушител/водач е отразено, че издаденият ЕФ е влязъл в сила, а в приложената разпечатка от АИС АНД са отразени датите на съставяне, връчване и влизане в сила на този ЕФ, които данни са отразени въз основа на информация за конкретни действия и досежно датите на съставяне и връчване на ЕФ няма различия между справката и разпечатката. Действително по делото не е налице разписка за връчване на ЕФ на нарушителя, но при своевременно направено оспорване на отразената в системата дата на влизане в сила на ЕФ жалбоподателят е можело да направи и своите доказателствени искания в тази посока, за да обори приложените по преписката документи. Ето защо това оплакване на касатора е неоснователно.

По отношение на основното оплакване в касационната жалба за неправилна правна квалификация на нарушението, което е свързано с предходното оплакване на касатора, настоящият състав преценява същото за неоснователно. Предвид установените данни по делото правилно фактите по нарушението са субсумирани под посочената като нарушена норма на чл. 21 ал.1 ЗДвП. С оглед установеното превишение на скоростта от 52 км/ч след приложения толеранс правилна е и приложената санкционна норма на чл. 182 ал.1 т.6 ЗДвП. Легална дефиниция на визираното в чл. 182 ал.4 ЗДвП понятие „повторно“ се съдържа в нормата на §6 т.33 от ДР на ЗДвП, според което "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. От приложения по делото заверен препис на електронен фиш серия К № 5012073 на ОДМВР - Ямбол, е видно, че същият е съставен срещу касатора за извършено от същия на 21.04.2021г. нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДвП, за което му е наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, а според разпечатката от АИС АНД този ЕФ е влязъл в сила на 21.03.2022г. Изложените данни обосновават квалифицирането на нарушението – предмет на настоящото производство, като повторно, т.е. извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5012073 на ОДМВР – Ямбол, с който е наложено наказание за същото по вид нарушение, а именно за управление на МПС с превишена скорост. Независимо от употребения в нормата на §6 т.33 от ДР на ЗДвП израз „наказателно постановление“, това не означава, че наказанията, наложени с предходен електронен фиш не следва да се съобразяват при квалифициране на следващото нарушение като повторно. Въпреки различната форма и процедура по издаването им, НП и ЕФ се приравняват като правно действие и в т.см. е тълкуването в ТР №1/26.02.2014г. на ВАС. Ето защо настоящият състав споделя и този извод на районния съд относно правилността на правната квалификация на нарушението.

Предвид точно фиксираните от законодателя размери на наказанията глоба и лишаване от право на управление на МПС в приложената санкционна норма, не е налице възможност за намаляване размера на тези наказания.

Като е изложил правилни правни изводи, потвърждавайки обжалваното НП №23-1292-000301/22.03.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, сектор Пътна полиция - Търговище, РС – Омуртаг е постановил правилно съдебно решение, което поради липса на касационните отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1-3 НПК следва да бъде оставено в сила.

По отговорността за разноски – в случая делото е разрешено в полза на ответната страна и доколкото от същата не е направена претенция за присъждане на разноски, съдът не следва да ѝ присъжда такива. Поради това, че жалбата е неоснователна и е потвърдено обжалваното със същата решение, не следва да се присъждат претендираните от касатора разноски.

Поради изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №80/26.10.2023г., постановено по АНД №20233510200130/2023г. по описа на РС – Омуртаг.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.

Председател:
Членове: