М О Т И В И: Сливенска районна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия П.И.Б. *** за престъпление по чл.209 ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК.
В съдебно заседание участващият по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е предявено. Счита,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, изложена в обвинителният
акт, поради което Б. следва да бъде признат за виновен и му се наложи
наказание в размер на една година
лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК бъде намалено с 1/3
.
Гражданските ищци и частни
обвинители си присъединяват към представителя на държавното обвинение относно
размера на наказанието и пледират за уважаване на предявените граждански искове
в пълен размер.
Подсъдимият Б. участва в съдебно заседание лично и с назначен от съда защитник – адвокат. Признава
изцяло фактите изложени в обвинителния акт и е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. Чрез защитника си пледира за наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
На
осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие за установени
следните обстоятелства, изложени от
прокурора в обвителният акт.
Подсъдимият
П.И.Б. и свидетелят И.Н.Д. се познавали от над 10 години. Били съученици от
ПГЕЕ „М. Кюри“, гр. Сливен.
Св. Д.
бил чувал от познати, че подс.Б. си набавял техника на ниски цени. При една от
срещите им подсъдимият бил с VR - очила, за които обяснил, че е закупил чрез
вуйчо си от САЩ. Св. Д. го помолил да му достави такива и в уговорения срок -
след около месец, получил очилата.
В края
на м. юли 2017 г. св. Д., подс.Б. и друг техен съученик - св. Н.Ч., били на
кафе. Св. Д. споделил, че иска да си смени телефона, а подс.Б. му казал, че
може да му достави телефон на значително по-ниска от пазарната цена, тъй като
вуйчо му, който бил в Америка, можел да изпрати такъв. Предоставил и списък на
цените за мобилни телефони. Св. Д. се заинтересувал от офертата и същия ден
разговарял по телефона със сестра си -св. З.Н.Д., която живеела в гр. София. Тя
също решила да си поръча телефони - два за себе си и един за подарък.
С
платежно нареждане от 03.08.2017 г. св. З.Д. превела по сметка на майка си -
св. В.С.Д. сумата от 2 120 лв. за 1 бр. мобилен телефон ..Samsung Galaxy S8
Gold“, който вървял в комплект с VR очила и 2 бр. мобилни телефони Jphone 6“
128 GB - черен и сив. Св. В.Д. дала на сина си получените пари.
Св. Д.
поръчал на подсъдимия посочените три телефона с един чифт VR очила за сестра
си, както и 2 бр. мобилни телефони „Samsung Galaxy S8 Black“, в комплект с 2
бр. VR очила и компютърни компоненти - дъно, RAM памет, процесор, захранване и
др. на стойност 2 880 лв. - за себе си. Уговорили се на следващия ден да
предаде на подс.Б. сумата от 5 000 лв. Св. В.Д. и св. Д. заедно преброили
парите и св. В. Д. настояла синът й да състави разписка за предаването на сумата.
Св. Д., който имал доверие на съученика си и се притеснявал да не го обиди,
отказал да състави такава разписка.
На
04.08.2017 г. подсъдимият Б. отишъл пред офиса, в който работели св. Д. и св. Н.
***, където в присъствието на св. Ч., св. Д. му предал сумата от 5000 лв.
Уговорили се доставката да бъде извършена в срок от около 20 дни.
На
паркинг в близост до мястото на срещата била и св. В. Д., която стояла в
автомобила си и станала свидетел на предаването на парите.
Около
20 дни по-късно св. Д. потърсил подсъдимия на мобилния му телефон № ***, за да
разбере, дали пратката е изпратена от САЩ и с коя куриерска служба. Попитал за
номер на пратката и на товарителницата. Подсъдимият казал, че всичко е наред, и
че пратката малко ще се забави, тъй като вуйчо му бил много ангажиран и не
успявал да изпрати всички пратки. При разговора подс.Б. споменал, че събирал
поръчки за компютърни компоненти и игри „NINTENDO“. Предложил на св. Д. да се
включи в поръчката. Обяснил, че доставката щяла да стане в обща пратка с
предходната поръчка и по този начин разходите за доставка щели да бъдат
намалени.
Тъй
като подсъдимият звучал много убедително, а и вече бил доставил VR очила, св. Д.
решил да поръча 3 бр. дискове за игри ..NINTENDO“ и 3 бр. Smart часовници
„Samsung Gear S3“, за които се договорили да заплати 2 000 лв.
В края
на м. август 2017 г. св. Д. се срещнал с подсъдимия пред блока в който св. Д.
живеел. В присъствието на св. Н.И. предал на подсъдимия сумата от 2000 лв.
В
продължение на месец нито една от двете поръчки не била изпълнена. Св. Д. често
разговарял по телефона с подсъдимия и си пишели по Месинджър. Подсъдимият
изтъквал различни причини за забавянето на доставката - ту казвал, че вуйчо му
бил много зает и щял да изпрати поръчките по-късно, ту че вуйчо му бил изпратен
някъде и нямало как да ги изпрати, ту че вуйчо му бил изпратил поръчките по
братовчед му, който отишъл някъде и не се връщал в България.
През м.
септември 2017 г., два дни след последния разговор на св. Д. с обвиняеми, при
който последният заявил, че братовчед му носи поръчките, св. З.Д. разговаряла с
него по телефона. Подсъдимият заявил, че братовчед му е пристигнал в България,
но се е „покрил“ и затова той отивал в София да го търси. В това време св. З.Д.
била в гр. Девин на почивка с майка си и последната станала свидетел на
телефонния разговор. След този разговор св. З.Д. станала подозрителна и
започнала настоятелно да търси обвиняеми по телефона, но той не отговарял. Св. Д.
все пак успял да се свърже с подсъдимия. Последният заявил, че братовчед му бил
наркоман и не можел да го намери. Св. Д. попитал какво става с поръчката и
подс.Б. отговорил, че ще я изпълни.
Няколко
дни по-късно подсъдимият се обадил на св. З.Д. и уговорил да се срещнат в гр.
София, пред фонтаните на НДК, за да й предаде поръчаните телефони. Св. З.Д.
отишла на уговорената среща, но подсъдимият не пристигнал. Изключил си мобилния
телефон и блокирал св. Д. във Фейсбук.
Св. Д.
разбрал за неосъществената среща на сестра си и подсъдимия и го потърсил в дома
му. Близките на подс.Б. казали, че от няколко дни е „изчезнал“ и нямали връзка
с него.
Около
2-3 месеца по-късно в офиса, в който работел св. Д., започнали да пристигат
колеги на подсъдимия от завод „Миролио“. Същите знаели, че св. Д. е бил
съученик на подс.Б., надявали се чрез него да го открият и се оплаквали, че са
поръчали различни стоки и са били измамени, като подсъдимият се е „покрил“.
През м.
юни 2018 г. св. Н.И., който работел като таксиметров шофьор, забелязал
подсъдимия до болница „Ева“ в гр. Сливен. Тъй като знаел, че св. Д. го търси,
му се обадил по телефона и му казал, къде е видял подс.Б.. Св. Д. и св. Ч.
отишли със служебния автомобил до болница „Ева“, където открили подс.Б..
Последният изглеждал видимо променен -небръснат, с шапка и очила. Приближавайки
го св. Д. го попитал защо се крие и кога ще му достави поръчаните неща или ще
му върне парите. Заявил, че ще подаде жалба в полицията. Подсъдимият започнал
да се моли на св. Д. да не съобщава в полицията. Обяснил, че майка му ще
продава наследствени земи и в най-кратък срок ще му върне парите. Дал на св. Д.
и телефона на майка си -св. М.К., за да се свърже с нея.
При
телефонен разговор със св. Д. св. К. потвърдила, че ще продаде наследствен имот
и ще възстанови щетите, нанесени от сина й.
Докато
изчаквали св. К. да върне взетите от сина й пари, св. З.Д. се свързала с
адвокат - св. М. ***. Същият разговарял със св. К. неколкократно. Първоначално
тя обещавала да върне парите, но впоследствие му казала да не я занимава.
В
съдебно заседание на 07.05.2021 год. подсъдимия Б. възстанови на И.Д. сумата от
300 лв.
Видно
от приложената справка за съдимост , подсъдимия е неосъждан.
Така
изложената фактическа обстановка се установява както от направените от
подсъдимия признания, така и от
събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства - от протоколи
за доброволно предаване ; показанията на свидетелите Д.; В.Д.И. ; Ч. ; К. ; З.Д.;
М. ; справка за съдимост; характеристична справка.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани и приложени към
делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимия
П.И.Б. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.209 ал.3, вр. ал.1 от НК, тъй като в периода
м. юли - м. септември 2017 г., в гр. Сливен г., в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у И.Н.Д. и поддържал заблуждение у З.Н.Д., и с това им причинил
имотна вреда в размер на 4 880 лв. за И.Н.Д. и на 2 120 лв. за З.Н.Д..
От обективна страна измамата е
престъпление с два предмета, а именно
измаменото лице и ощетеното имущество. Видно от доказателствата по делото подс.
Б. е получил на два пъти сумата от 7000
лв. от и със съгласието на И.Н.Д. , като част от парите- сумата от 2120 лв. са
изпратени от сестра му З.Д.. Това
разпореждане е извършено от страна на последния именно в резултат на
възбуденото и
поддържано заблуждение, като подсъдимият се е възползвал от доверието,
създадено от дългогодишното познанство със свидетеля Д., който бил заблуден, че подсъдимият, чрез вуйчо си,
който е в Америка, може да достави стоки на ниски цени, за него и сестра му; че
причините за забавяне на пратките са обективни; че ще предаде доставените в
България стоки на сестра му. Заблуждението у св. Д. е било подхранвано и от
факта, че подс.Б. му доставил VR очила, с което създал привидната представа, че
е коректен и че има вуйчо в Америка, чрез когото може да достави още стоки на
ниски цени.
По
отношение на св. З.Д. измамата е извършена чрез поддържане на създадено у нея,
посредством брат й, заблуждение от подсъдимия. Същата била заблудена, че
подсъдимият ще й достави поръчаните стоки, поради което му предоставила, чрез
св. Д., сумата за тях; за това, че подсъдимият има вуйчо в Америка, който ще
изпрати стоките, че същите са доставени от САЩ в България, чрез братовчеда на
подсъдимия и ще й бъдат предадени в гр.София
Именно така създадената неправилна
представа у свидетелите Д. относно
действителните намерения на
подсъдимия ги е мотивирала да извършат акта на имущественото
разпореждане.
Измамата е резултатно
престъпление. Законът изисква вследствие на акта на имуществено разпореждане
да е настъпила имотна вреда. От
доказателствата по делото безспорно
се установява, че за свидетеля Д.
е настъпила имотна вреда в размер на 4880 лв. и 2120 лв. за З.Д..
Тази вреда е пряко следствие от имущественото разпореждане, а
самото разпореждане от своя страна е следствие на неправилната представа на свидетелите Д. относно основанията и
условията на разпореждането.
При осъществяване на
престъплението подсъдимият е действал при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, тъй като отделните
деяния по отношение на И.Д. и З.Д. осъществяват състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, за около 2-3
месеца, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
При осъществяване на деянието – предмет на
обвинителният акт, подсъдимия Б. е
действал с пряк умисъл и с користна цел.
Той е предвиждал, че в резултат
на упражненото от него въздействие върху
И.Н.Д. и З.Д., у тях ще
възникне неправилна представа за намеренията му. Освен това, подсъдимият е
предвиждал, че свидетелите Д. ще извършат желания от него акт на имуществено
разпореждане, както и че в резултат на
това едно чуждо имущество ще бъде увредено. Наред с това подсъдимия Б. е целял
и набавянето за себе си на имотна
облага, съзнавайки от друга страна неизбежността на имотната вреда. При
осъществяване на деянието, подсъдимия Б. е разбирал както общественоопасния и противоправен характер на извършеното, така и неговите
общественоопасни последици, но въпреки това е искал и целял настъпването на престъпния резултат.
С оглед всичко изложено съдът
намира, че подсъдимия Б. действително е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по
чл.209 , ал.1 НК, поради което го призна за
виновен по така предявеното му
обвинение.
Относно вида и
размера на наложеното наказание,
съдът взе предвид следното:
За
извършеното от подсъдимия
престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от
една до шест години. При определяне конкретния размер на наказанието съдът взе
предвид от една страна високата степен на обществена опасност на деянието,
обуславяща се от обстоятелството, че се засягат
пряко обществените отношения,
свързани с гарантираното от закона право
на собственост на всеки субект, както и с правото му да се разпорежда по свое усмотрение
със своята собственост. От друга страна съдът взе
предвид ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, съдействието му за
разкриване на обективната истина, възстановяването на една макар и малка част
от шетите, младата му възраст и и му наложи наказание при превес на смекчаващи
вината обстоятелства, в минималния предвиден от закона размер от една година
лишаване от свобода, което наказание, на основание чл.58а, ал.1 он НК намали на
осем месеца лишаване от свобода.
Съдът счете, че за поправянето на
подсъдимия и за постигане целите на наказанието, не е необходимо наказанието да
бъде изтърпяно ефективно и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването
му за срок от три години.
Относно предявения граждански
иск:
Такъв е
предявен от И.Н.д. в размер на 4880 лв,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 31.08.2017
год., както и от З.Н.Д. в размер на 2120, ведно със законната лихва от
04.08.2017 год. Предвид факта, че в с.з. подсъдимия Б. възстанови сумата от 300
лв. , съдът намери предявеният от него граждански иск за доказан по основание и до размера от 4580 лв. а по
отношение на З.Д. доказан по основание и в размер от 2120 лв. Безспорно е че
към настоящия момент подсъдимият не е възстановил тази сума. По изложените
мотиви,съдът осъди подс. Б. да заплати на гр.ищец И.Н.Д. сумата от 4580 лв.
представляваща причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно
със законната лихва от 31.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и на
гражданския ищец З.Н.Д. сумата от 2 120.00 лв., представляваща
причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва от 04.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира, че така наложеното наказание е достатъчно за постигане
на целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 от НК и преди
всичко счита, че същото ще окаже необходимото
поправително и превъзпитателно
въздействие както върху самия подсъдим, така и върху останалите членове на обществото.
Причини за осъществяване на
деянието от страна на подсъдимия са
заниженият му самоконтрол и стремежът му за противозаконно облагодетелстване за чужда сметка.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: