№ 178
гр. Б., 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:К. В. Н.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810100994
по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ от К. А. З.
срещу „В. П.“ АД. В исковата молба се сочи, че ищецът е бил служител в ответното
дружество (с предишно наименование „А. Х.“ АД – клон Б.) на длъжност „кранист“,
като ежедневното му място на работа бил строежът на автомагистрала „Х.“ в
землището на с. Б., общ. Л.. На 29.03.2021г. ответникът му връчил Заповед №
16/12.03.2021 г., с която на основание чл. 188, т. 3 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 във вр.
с. чл. 186 КТ му наложил дисциплинарно наказание „уволнение“. Ищецът оспорил
уволнението по надлежния ред и било образувано гр. д. № 1700/2021 г. по описа на РС
– Б., като с Решение № 165/08.03.2023 г. по в. гр. д. № 22/2023 г. по описа на Софийски
окръжен съд, влязло в сила, уволнението било признато за незаконно, заповедта –
отменена, а ищецът – възстановен на работа. Твърди се, че със същото решение на
ищеца била присъдена сумата в размер на 5904 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа поради уволнението на основание чл. 225, ал. 1 КТ за периода от
29.03.2021 г. до 21.05.2021 г. След приключване на съдебното дИ.е пред първата
инстанция ищецът твърди, че продължил да стои без работа вследствие на
незаконното уволнение, като това продължава и към момента. За периода 06.04.2021 г.
– 05.12.2021 г. бил вписан в „Бюро по труда“ – Л. като лице, търсещо работа. Счита, че
са налице предпоставките за заплащане от работодателя на обезщетение за оставане
без работа на основание чл. 225, ал. 1 КТ за оставащия период до края на 6-месечня
законоустановен срок – от 22.05.2021 г. до 29.09.2021 г., или още четири брутни
трудови възнаграждения. Посочва, че по образуваното първоинстанционно гр. дело №
1
1700/2021 г. по описа на РС- Б. се установило чрез съдебно – счетоводна експертиза,
че дневното му брутно възнаграждение за последния пълен работен месец е в размер
на 166,20 лв. Тъй като за първите два месеца от допустимия максимален срок му е
присъдено обезщетение, счита, че остава дължимо обезщетение за периода от
22.05.2021 г. до 29.09.2021 г. като работните дни са 90 и претендираното от него
обезщетение е общо в размер на 14 958 лв. С оглед на изложеното, ищецът моли за
постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да му
заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 14 958 лв. – четири брутни
трудови възнаграждения за периода от 22.05.2021 г. до 29.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното
дружество Оспорва иска като неоснователен Не отговаряло на истината твърдението
на ищеца, че и след приключване на съдебното дИ.е по гр. д. № 1700/2021 г. по описа
на БРС продължавал да е безработен. Сочи се, че страните по делото са постигнали
споразумение, съгласно което заявяват, че няма да имат каквито и да било претенции
помежду си във връзка с прекратеното ТПО. В условията на евентуалност, в случай, че
искът бъде уважен, ответникът заявява възражение за прихващане със сумата от
2160,57 лв. – изплатено на ищеца обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен
годишен отпуск. Аргументира възражението за прихващане с обстоятелството, че при
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна трудовото правоотношение
се счита възстановено, поради което основанието за изплащане на обезщетение по чл.
224 КТ отпада с обратна сила и се дължи връщане на платеното. По същество настоява
за отхвърляне на иска. Претендира и разноски.
В откритото съдебно заседание всяка от страните чрез процесуалния си
представител заявява, че поддържа първоначално изложените си доводи и искания.
Подробни аргументи страните доразвиват в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
С Решение № 165/08.03.2023 г. по в. гр. д. № 22/2023 г. по описа на СОС е
отменено Решение № 147/11.11.2022 г. по гр. д. № 1700/2021 г. по описа на БРС и
вместо него уволнението на ищеца К. А. З., извършено със Заповед № 16/12.03.2021 г.
на „А. Х.“ АД – клон Б., е признато за незаконно и отменено, ищецът е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „кранист“ и ответникът е осъден да му
заплати обезщетение за оставането без работа в размер на 5904 лв. за периода от
29.03.2021 г. до 21.05.2021 г. Решението е влязло в сила, тъй като съгл. Определение №
607/13.02.2024 г. по гр. д. № 2494/2023 г. по описа на ВКС не е допуснато до
2
касационно обжалване. Предвид влязлото в сила съдебно решение, отпада
необходимостта в настоящото производство да се обсъждат Трудов договор №
173/13.07.2020 г., Приложение № 1 (л. 5 от делото), както и Заповед № 16/12.03.2021 г.
за уволнението на ищеца.
От Служебна бележка изх. № 60-04-167/05.01.2022 г., изд. от Агенция по
заетостта, ДБТ – Л., се установява, че за периода от 06.04.2021 г. до 05.12.2021 г.
ищецът е бил регистриран като безработен и търсещ работа.
Със Споразумение от 14.02.2024 г. за доброволно уреждане на парични
задължения и на възникнали отношения между страните по приключил съдебен спор с
влязло в сила съдебно решение страните са постигнали договореност (чл. 3 от
споразумението), че ищецът К. А. З. няма да претендира каквито и да било други суми
във връзка с прекратеното трудово правоотношение, извън присъдените по съдебен
ред с Решение № 165/08.03.2023 г. по в. гр. д. № 22/2023 г. по описа на СОС. В чл. 6 от
споразумението се сочи, че ищецът К. А. З. потвърждава, че не желае да се явява на
работа и да заеме длъжността при работодателя, на която е възстановен по съдебен
ред, с оглед на което страните се съгласяват прекратяването на трудовото
правоотношение да бъде извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
28.02.2024 г.
Видно от Заповед № РД-01-16/28.02.2024 г., възстановеното по съдебен ред
трудово правоотношение между страните по делото е прекратено на основание чл. 325,
ал.1, т. 2 КТ, считано от 28.02.2024 г., тъй като работникът не се явява на работа в
законоустановения срок за заемане на длъжността, на която е възстановен с влязло в
сила съдебно решение № 165/08.03.2023 г. по възз. гр. д. № 22/2023 г. по описа на
СОС. Заповедта е връчена на работника лично и срещу подпис на 28.02.2024 г., което
се установява от инкорпорираната в същата разписка.
Съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец
преди прекратяване на трудовото правоотношение, а именно месец февруари 2021
година, е в размер на 3323,95 лв., както и че на ищеца е било изплатено обезщетение
по чл. 224 КТ от ответното дружество в размер на 2160,57 лв. С оглед последното,
отпада необходимостта да се обсъждат представените фишове за заплати.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е осъдителен с правно основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на
труда.
В тежест на ищеца е пълно и главно да докаже в процеса, че е работил при
ответника по трудово правоотношение, което е било прекратено, а уволнението му е
признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение. Ищецът следва да докаже и
3
факта на оставането си без работа, поради незаконното уволнение за процесния период
от 22.05.2021 г. до 29.09.2021 г., както и размера на претендираното обезщетение, като
в тази връзка следва да докаже какъв е бил размерът на последното месечно брутно
трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението.
По възражението за прихващане ответникът следва да докаже, че е платил на
ищеца обезщетение по чл. 224 КТ в твърдения размер и че основанието за плащането е
отпаднало.
Между страните по делото е водено съдебно производство, в рамките на което
процесното уволнение е признато за незаконно и отменено с влязло в сила решение.
Предявеният в настоящото производство иск по чл. 225, ал. 1 КТ е допустим,
тъй като касае период (22.05.2021 г. – 29.09.2021 г.), различен от този, който е бил
предмет на разглеждане по гр. д. № 1700/2021 г. по описа на БРС (29.03.2021 г. –
21.05.2021 г.). Искът е предявен в тригодишния законоустановен срок по чл. 358, ал. 1,
т. 3 КТ.
Разгледан по същество, искът е основателен. Съображенията за това са
следните:
Чрез справката от Дирекция „Бюро по труда“ – Л. по несъмнен начин се доказва,
че обективно ищецът е бил в състояние на безработица за процесния период от
22.05.2021 г. до 29.09.2021 г. Ответникът не е провел насрещно доказване по
отношение на възражението си, че в исковия период ищецът е работил.
Действително страните по делото са подписали помежду си Споразумение от
14.02.2024г. за уреждане последиците от прекратеното трудово правоотношение.
Частта от споразумението, в която ищецът К. А. З. е заявил, че няма да има повече
претенции във връзка с прекратеното ТПО, представлява предварителен, извънсъдебен
отказ от права. Подобен отказ е недействителен, поради което споразумението в тази
част не поражда правно действие.
Споразумението в т. 6 има характер на изрично деклариране от страна на ищеца,
че отказва да заеме предлаганата му от работодателя предишна длъжност, на която е
възстановен по силата на съдебното решение. Споразумението обаче е постигнато едва
през 2024 г. и съдебното производство относно отмяната на незаконното уволнение е
приключило с влязъл в сила акт едва на 13.02.2024 г. Следователно за исковия период
от 22.05.2021 г. до 29.09.2021 г. производството по делото за отмяна на уволнението е
било все още висящо, уволнението е било факт, макар и впоследствие признато за
незаконно и отменено, както и ищецът обективно е бил безработен за това време,
именно поради процесното незаконно дисциплинарно уволнение.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ регламентира, че при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
4
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
При изчисляване размера на полагаемото обезщетение съдът съобрази
разпоредбата на чл. 228, ал. 2 вр. с. чл. 225 КТ. Брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец, предхождащ уволнението, възлиза на 3323,95 лв.,
което обстоятелство е отделено за безспорно при изрично признание от страните.
Месец февруари 2021 г. има 20 работни дни, при което среднодневното БТВ за един
работен ден е 166,20 лв. Процесният период от 22.05.2021 г. до 29.09.2021 г. обхваща
точно 90 работни дни (съобразно официално обявените за неработни 24-ти май, 6-ти
септември и 22-ри септември). Така при 90 работни дни и БТВ в размер на 166,20 лв.
за всеки работен ден, размерът на дължимото обезщетение за процесния период
възлиза на 14 958 лв.
Поради всичко гореизложено предявеният иск е доказан по основание, размер и
период и следва да бъде уважен.
По възражението за прихващане
Релевираното възражение за прихващане е било наведено и в процеса, развил се
по гр. д. № 1700/2021 г. по описа на БРС. Първоинстанционния съд по гр. д. №
170/2021 г. обаче не го е разгледал, тъй като същото е било заявено в условията на
евентуалност, а съдът е отхвърлил предявените искове. Въззивната инстанция, макар
да е отменила първоинстанционното решение, не е се е произнесла по възражението за
прихващане, като срокът по чл. 250, ал. 1 ГПК за евентуално допълване на въззивното
решение е изтекъл. Затова силата на пресъдено нещо („res judicata”) на окончателния
акт гр. д. № 1700/2021 г. по описа на БРС не се разпростира по отношение на
възражението за прихващане. Затова не е налице процесуална пречка същото да се
разгледа в настоящото производство.
По същество възражението за прихващане между присъденото обезщетение по
чл. 225, ал. 1 КТ и обезщетението по чл. 224 КТ за неизползван отпуск е
неоснователно. С Решение на СЕС по съединени дела C‑762/18 и C‑37/19 от 25 юни
2020 г. е разтълкувана разпоредбата на член 7, параграф 1 и параграф 2 от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време. С коментираното
решение СЕС е постановил, че е недопустима съдебна практика, според която уволнен
работник няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението
до датата на възстановяването му на работа. Разсъждавайки по тази линия, в
решението на СЕС изирично е прието също, че в уволненият работник не следва да
бъде лишен от парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на
работа.
5
Ето защо, обезщетението по чл. 224 КТ, в размер на 2160,57 лв., за което
изрично е признато и е отделено за безспорно, че е платено на ищеца, е изплатено
основателно и не следва да се присъжда връщането му на ответника работодател.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в
производството има ищецът. За оказаната безплатна правна помощ ответникът следва
да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 1746,22
лв. на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА вр с. чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавни такси и
разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС – Б. сумата от общо 598,32 лв.,
представляваща дължима държавна такса по предявения иск.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението досежно присъденото обезщетение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ „В. П.“ АД (с предишно
наименование „А. Х.“ АД – клон Б.) с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „Д.“, ул. „Т.“ №*-*, да заплати на К. А. З. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Л.,
ул. „Ц. Ш.“ № *, сумата от 14 958,00 лв. (четиринадесет хиляди деветстотин
петдесет и осем лева), представляваща обезщетение за оставане без работа, поради
незаконно уволнение, извършено със Заповед № 16/12.03.2021 г. за периода от
22.05.2021 г. до 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.03.2024 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ възражение за прихващане от „В. П.“ АД (с предишно
наименование „А. Х.“ АД – клон Б.) с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „Д.“, ул. „Т.“ №*-*, срещу К. А. З. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Л., ул. „Ц.
Ш.“ № *, на присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ със сумата от 2160,57 лв.
(две хиляди сто и шестдесет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща
изплатено на К. А. З. с ЕГН: ********** обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван
платен годишен отпуск във връзка с незаконно уволнение, извършено със Заповед №
6
16/12.03.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „В. П.“ АД (с
предишно наименование „А. Х.“ АД – клон Б.) с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Д.“, ул. „Т.“ №*-* да заплати на адв. И. К. – Досева от ЛАК, с
адрес на кантората: гр. Л., ул. „Търговска“ № 1, сумата от 1746,22 лв. (хиляда
седемстотин четиридесет и шест лева и двадесет и две стотинки), представляваща
дължимо възнаграждение за оказана безплатна адвокатска услуга.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „В. П.“ АД (с предишно
наименование „А. Х.“ АД – клон Б.) с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „Д.“, ул. „Т.“ №*-* да заплати по сметка на РС - Б. сумата в размер на общо
598,32 лв. (петстотин деветдесет и осем лева и тридесет и две стотинки),
представляваща дължима държавна такса по предявения иск., както и 5 (пет) лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението В ЧАСТТА относно присъденото обезщетение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на обявяването му – 07.08.2024 г.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7