Решение по дело №88/2020 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 116
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Антония Благовестова Генадиева
Дело: 20207070700088
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ116

гр. Видин, 16.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

двадесет и девети юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 

 Касационно АНД №

88

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Изпълнителна агенция „Медицински одит”, гр.София, представлявана от Изпълнителния си директор против решение № 412 / 03.12.2019г. по АНД № 1297/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № НП 27 – 103 / 30.08.2019г. на последния, с което на ответника по жалбата са наложени административни наказания: 1/ „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.116,ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ за нарушение на т.2.3.3.2 вр. с т.2.3.3.1 от Раздел IV Психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ от Наредба № 24 от 7.07.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“ вр. с чл.6,ал.1 от ЗЛЗ и 2/ „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.116,ал.1 от ЗЛЗ за нарушение на т.2.3.4.2 вр. с т.2.3.4.1 от Раздел IV Психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ от Наредба № 24 от 7.07.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“ вр. с чл.6,ал.1 от ЗЛЗ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде потвърдено НП.

Ответната страна твърди, че касационната жалба е неоснователна, тъй като решението на ВРС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Твърди се, че при издаването на НП не е преценено, че нарушението не е извършено, поради което и правилно е отменено НП.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока и от страна, която има правен интерес от обжалването, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти и от Административният съд, поради което и последния не намира за необходимо да ги преповтаря.

Твърди се от наказващия орган, че при извършена на ИЗ № 1749/14.02.2019г. на пациента Н.Е.С.било установено, че след приема на същия в отделение по психиатрия към МБАЛ "Св. Петка" АД, гр. Видин, приемащият лекар д-р К.Е.С. не е документирала задължителното определяне за всеки новопостъпил пациент Оценка на суицидния риск, както и Оценка на агресивност. Прието е, че с описаното бездействие ответницата е осъществила нарушение по т.2.3.3.2, във връзка с т.2.3.3.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г., във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, както и по т.2.3.4.2, във връзка с т.2.3.4.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г., във връзка с чл. 6, ал.1 от ЗЛЗ.

В тази връзка на 21.03.2019г. актосъставителят д-р К.Г. съставил срещу д-р К.С. АУАН № А – 27-103/ 21.03.2019г.

Въз основа на така съставения акт, било издадено и НП, с което на д-р С. са наложени административни наказания : 1/ „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.116,ал.1 от ЗЛЗ за нарушение на т.2.3.3.2 вр. с т.2.3.3.1 от Раздел IV Психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ от Наредба № 24 от 7.07.2004г. и 2/ глоба в размер на 1000 лева на основание чл.116,ал.1 от ЗЛЗ за нарушение на т.2.3.4.2 вр. с т.2.3.4.1 от Раздел IV Психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ от Наредба № 24 от 7.07.2004г.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП, като краен резултат, но съображенията за това, на настоящия съдебен състав са други. Според съда мотивите на въззивната инстанция следва да бъдат допълнени и коригирани, тъй като изложените такива са некоректни.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обосновават незаконосъобразността му и водят до неговата отмяна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от правна страна, че жалбата е основателна, тъй като атакуваното НП е постановено при нарушение правото на защита на наказаното лице, а посочените в акта и НП т.2.3.3.2, във връзка с т. 2.3.3.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г., респ. т. 2.3.4.2, във връзка с т. 2.3.4.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г. не се съдържат в същата Наредба.

Видно от описанието в обжалваното НП е, че наказанието е наложено за нарушение на т.2.3.3.2, във връзка с т. 2.3.3.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г. /по т.1 от НП/, респ. по т.2.3.4.2, във връзка с т.2.3.4.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г. /по т. 2 от НП/. Неправилен е изводът на ВРС, че такива точки не съществуват в процесната Наредба. Приложението към член Единствен от Наредба № 24/07.07.2004г. въвежда Медицински стандарт по психиатрия, която съдържа т.IV Психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ. Именно в посочената т. IV се съдържат описаните в АУАН и НП подточки 2.3.3.1, 2.3.3.2, 2.3.4.1 и 2.3.4.2, които имат точно съдържанието, описано в акта и постановлението. В този смисъл не отговаря на обективната истина изводът на решаващия състав, че посочените точки не се съдържат в Наредба 24/07.07.2004г., респ. че последната няма нормативен характер и не съдържа правила за поведение.

Неоснователен е и изводът за допуснато в хода на производството съществено процесуално нарушение на правото на защита на уличеното лице, в горния смисъл, тъй като в действителност на лицето е осигурена възможност да организира пълноценно своята защита, предвид правилното посочване на нарушените от него правни норми от Наредба 24/07.07.2004г.

Допуснато е обаче съществено нарушение при правилното прилагане на относимия материален закон. Приложима по отношение процесните административни нарушения е разпоредбата на чл.228 от Закона за здравето /ЗЗ/, съгласно който текст медицински специалист, който наруши установените с този закон и с нормативните актове по прилагането му изисквания към формата, съдържанието, условията и реда за използване, обработка, анализ, съхраняване и предоставяне на медицинската документация, се наказва с глоба от 500 до 1500 лева, а при повторно нарушение - от 1500 до 3000 лева. Нормата на  чл.116, ал.1 от ЗЛЗ е субсидиарна по своя характер, която следва да бъде прилагана само при липса на друг конкретен състав на административно нарушение. Още повече с приложения в случая  чл.116,ал.1 от ЗЛЗ се предвижда по-висока като размер административна санкция, спрямо горецитираната норма на чл.228 от ЗЗ.

Неправилното приложение на относимия към установената фактическа обстановка материален закон винаги представлява съществено нарушение, което обуславя отмяната на атакуваното постановление. Като е отменил същото съставът на ВРС е постановил правилен краен съдебен акт, макар и с непълни и некоректни мотиви.

Независимо от горното според съда самото извършване на нарушението не е доказано, тъй като въпреки представената история на заболяването на пациента с лекуващ лекар д-р С. по делото не са ангажирани безспорни доказателства, от които да се наложи извода, че при липса на определени и документирани задължителни „Оценка на суициден риск“ и „Оценка на агресивност“ чрез бездействие същата не е изпълнила задълженията си относно определяне и документиране в медицинската документация на „Оценка на суициден риск“ и „Оценка на агресивност“, с което е допуснала нарушение по т.2.3.3.2, във връзка с т. 2.3.3.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г. /по т.1 от НП/, респ. по т.2.3.4.2, във връзка с т.2.3.4.1 от Наредба № 24/07.07.2004 г. /по т. 2 от НП/.

В тази насока следва да се посочи, че Съдът не разполага със специални знания по какъв начин се определят задължителните при постъпване на пациентите „Оценката на суициден риск“ и „Оценката на агресивност“, за да се направи извода, че същите не са били надлежно определени и документирани и че е допуснато нарушение на посочените текстове от Наредба № 24 / 2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“.

Неоснователни са твърденията за нарушение на процесуалните правила, изложени в касационната жалба. В хода на производството пред наказващия орган е допуснато съществено нарушение, което е довело до отмяна на атакуваното пред ВРС НП и което няма как да бъде санирано от съда.

И според Административния съд са налице съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон, които водят до незаконосъобразност на обжалваното НП и са достатъчни, за да обосноват отмяната му.

При това положение и с оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Видин е правилно, а НП е незаконосъобразно, като издадено при нарушаване на материалния закон и съществени процесуални правила и като такова същото е отменено.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно липсата на процесуални нарушения.

Административният съд намира, че не следва да обсъжда останалите доводи за незаконосъобразност, тъй като посоченото по – горе е достатъчно за обосноваването и. Следователно наложеното административно наказание е незаконосъобразно и на това основание обжалваното НП правилно е отменено, а решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

 

 

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

 

                            Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 412 / 03.12.2019г. по АНД № 1297/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № НП 27 – 103 / 30.08.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”, гр.София, с което на д-р К.Е.С. *** са наложени административни наказания: 1/ „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.116,ал.1 от ЗЛЗ за нарушение на т.2.3.3.2 вр. с т.2.3.3.1 от Раздел IV Психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ от Наредба № 24 от 7.07.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“ вр. с чл.6,ал.1 от ЗЛЗ и 2/ „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.116,ал.1 от ЗЛЗ за нарушение на т.2.3.4.2 вр. с т.2.3.4.1 от Раздел IV Психиатрично обслужване на пациент в лечебно заведение за болнична помощ от Наредба № 24 от 7.07.2004г. за утвърждаване на медицински стандарт „Психиатрия“ вр. с чл.6,ал.1 от ЗЛЗ.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                  2.