№ 14359
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110140813 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. В. С., чрез пълномощника адв. Е.
И., срещу „********“ ЕООД, ЕИК **********, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща
заплащане на „такса бързо разглеждане“ в сключен между страните договор
за кредит №*********** от 30.09.2018г. поради противоречие със закона и
накърняване на добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на нищожната
клауза такса в размер на 20 лева.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за кредит
№*********** от 30.09.2018г., по силата на който бил предоставен от
ответното дружество паричен заем в размер на 200 лева, при уговорен ГПР в
размер на 50%, лихвен процент – 40,90%. Съгласно договора ищцата следвало
да заплати и такса за бързо разглеждане на документи в размер на 28,48 лева.
Ищцата поддържа, че така уговорената такса е нищожна като неравноправна,
тъй като при сключване на договора опциите били или избиране на
приоритетно разглеждане в срок от 15 минути и плащане на такса за това или
обикновена заявка без такса със срок за становище на заемодателя до 7 дни.
1
Това означавало, че при необходимост от разглеждане на заявката в по-
кратък срок заемополучателят бил принуден да избере опция за приоритетно
разглеждане. Таксата била уговорена в договора едва след като е направена
заявката, като при подписване на договора потребителят се задължавал да
плати такса, за която не му било известно в какъв размер е и как ще бъде
платена. Липсвала еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. Поради това клаузата имала неравноправен характер и с нея се
целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без
реално да е извършена конкретна услуга. Таксата представлявала скрит
разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди
отпускането и усвояването на кредита и с нея се целяло реално заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Таксата за бързо разглеждане по
същество била добавка към възнаградителната лихва и го обогатявала
неоснователно. С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат
уважени, като бъде прогласена нищожността на оспорената клауза от
договора и бъде осъден ответникът да заплати на ищцата платената въз
основа на нищожната клауза сума, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна
„********“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Д.Д., с който
предявените искове се оспорват изцяло. Ответникът не оспорва, че между
страните е сключен процесният договор за кредит, по силата на който
предоставил на ищцата сумата в размер на 200 лева, при срок на кредита 17
дни, с падеж на 17.10.2018г., като по кредита били начислени договорна
лихва в размер на 3,81 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга
„Експресно разглеждане“ в размер на 28,48 лева. Посочва, че сумата по
договора била предоставена на ищцата по сметка на каса в „*******“ АД на
30.09.2018 г. Твърди, че ищцата се е възползвала от предвидената в т.2.1. от
Общите условия към договора възможност и е заявила получаването на
допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането
за отпускане на кредит, за което била начислена и заплатена посочената
такса. В общия случай, когато кредитоискателят не желаел ползването на
допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, кредиторът предоставял отговор в рамките на до седем календарни
дни от момента на подаване на искането. Заявената от ищцата услуга за бързо
разглеждане гарантирала обработка на искането и получаването на отговор в
2
рамките на до 15 минути от изпращането му. Услугата се предоставяла
изцяло и без забавяне веднага след постъпването на искането за отпускане на
кредит в системата на дружеството. Ответникът поддържа, че начислената
такса за предоставената допълнителна незадължителна услуга, заявена от
кредитополучателя, съответства на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй
като гарантира насрещна престация от страна на кредитора и не е свързана с
усвояването и управлението на кредита. Счита, че не е налице противоречие и
с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, предвид, че в изпълнение на предвиденото в чл. 148, ал. 3
ЗЗП задължение Общите условия, в които се съдържали и допълнителни
незадължителни услуги, били предварително изпратени на Комисията за
защита на потребителите и съгласувани с органа. Допълва, че таксата за
„експресно разглеждане“ не се отнасяла за действия по усвояване или
управление на кредита, а се дължала за услуга, която се предоставяла преди
сключването на договора за кредит и не касаела условията по предоставянето
и връщането на същия. Оспорва твърдението на ищцата за нищожност на
процесната клауза от договора поради накърняване на добрите нрави и
нарушаване на императивните изисквания, въведени в ЗЗП. Поддържа, че не е
налице противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като процесната
такса не се заплащала във връзка с договора за кредит и не представлявала
задължително условие за получаване на сумата по кредита или за
получаването му при предлаганите условия, с оглед което напълно
основателно не била включена при формиране на ГПР. С оглед изложеното
моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, че между страните е сключен договор за кредит №***********
от 30.09.2018г., по който ответникът е предоставил на ищцата заем в размер
на 200 лева със срок на погасяване 17.10.2018г. С договора в тежест на
ищцата е начислена такса за експресно разглеждане в размер на 28,48 лева.
Съдът намира, че клаузата от сключения между страните договор,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично
3
забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът
посочената такса, поради което и на това основание уговорката се явява
нищожна.
На следващо място посочената такса несъмнено се явява разход по
кредита и е следвало да бъде включена в ГПР. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по
кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Така уговорените такси по същество имат за цел да увеличат размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България. В случая от
кредитираното заключение на ССчЕ се установява, че единственият разход,
който е включен в ГПР по договора е възнаградителната лихва.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
Поради изложеното предявеният иск за прогласяване нищожността на
клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща начисляване на
такса за експресно разглеждане, се явява основателен и следва да бъде
уважен.
Неоснователен е предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платена при начална липса на основание въз
основа на нищожната клауза такса в размер на 20 лева, тъй като от ищцата не
са ангажирани никакви доказателства, че е заплатила на ответника такса в
посочения размер, и предвид изричното оспорване от страна на ответника
ищцата да е извършвала плащания по договора за кредит. При извършена
проверка назначеното вещо лице по ССчЕ също не е установило извършени
от ищцата плащания по договора за кредит. Поради това предявеният
осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
4
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, а именно 205 лева.
Пълномощникът на ищцата адв. Е. И. е направила искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие адв. И. е предоставила на ищцата
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което на
същата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 200 лева, съразмерно с уважената част от
исковете. С оглед изявлението на адв. И. в представения списък по чл.80 от
ГПК, че претендира адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева по всеки
един от предявените искове, съдът намира, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ, допускаща уговаряне на
възнаграждение за всеки от съединените искове поотделно, тъй като на първо
място размерът на възнаграждението по чл.38, ал.2 от ГПК се определя от
съда с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
извършените от пълномощника процесуални действия, а не по уговорка
между страните, като следва да се има предвид и обстоятелството, че в случая
съединените искове не налагат отделна защита.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес
*******************, съдебен адрес гр. *****************, чрез адв. Е. И.,
срещу „*********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. ************************, на клаузата от сключен между
страните договор за кредит №*********** от 30.09.2018г., предвиждаща
заплащане на „такса бързо разглеждане“ в размер на 28,48 лева, поради
противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. С., ЕГН **********, с адрес
*******************, съдебен адрес гр. *****************, чрез адв. Е. И.,
срещу „*********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
5
управление гр. ************************, осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платена въз основа на
нищожната клауза такса в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „*********“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.
************************, да заплати на Л. В. С., ЕГН **********, с адрес
*******************, съдебен адрес гр. *****************, чрез адв. Е. И.,
разноски по делото в размер на 205 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „*********“ ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.
************************, да заплати на адвокат Е. Г. И., с адрес гр.
*****************, сумата в размер на 200 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ищцата Л. В. С. безплатна правна помощ
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6