РЕШЕНИЕ
№ 1878
гр. Пловдив, 26.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия
Методиева касационно административно - наказателно дело № 1410 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател А.Е.А. с ЕГН ********** *** обжалва чрез
пълномощника си адв. К. Решение № 678 от 01.04.2022 г., постановено по АНД № 8325/2021
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 14 н.с. С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш Серия К № 4485050 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който
на А.А. на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Със същото решение
жалбоподателят е осъден и да заплати юрисконсултско възнаграждение на ОД МВР
Пловдив от 80 лева.
С жалбата, както и в съдебно заседание чрез пълномощника се прави искане за
отмяна на решението на РС Пловдив, както и за отмяна на потвърдения с него
електронен фиш, като се сочи, че съдебното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Изложени са конкретни съображения по същество,
включително относно недоказаност на нарушението и неговия извършител. Прави се
искане за присъждане на направените разноски в първоинстанционното и настоящото
производство.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив е депозирал
становище по касационната жалба, в което навежда доводи за нейната
неоснователност, както и за правилност и законосъобразност на обжалваното
съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
моли при евентуално уважаване на жалбата, претендираното възнаграждение за
адвокат да се присъди в минималния предвиден размер.
Прокурорът от ОП – Пловдив Молев прави искане първоинстанционното решение
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е отговорил на направените
със сезиралата го жалба възражения, като на базата на обсъдените от него
доказателства, е достигнал до законосъобразния извод за установеност на
нарушението, както и за липсата на основания, предвидени по ЗДвП, за
санкциониране на лице, различно от собственика на автомобила, с който е било
извършено нарушението.
Настоящата съдебна инстанция споделя посочените изводи. Съгласно
разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като
собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Според чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен
срок от получаването на електронния фиш, ако не е управлявал МПС, собственикът
може да представи в съответната ОД на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, за да
се анулира издаденият спрямо него електронен фиш. В случая, видно от материалите по
делото, собственикът на автомобила, а именно жалбоподателят А. съгласно
приложената справка за собственост на МПС, не е депозирал такава декларация в
предоставения му от закона срок. Вярно е, че по делото не е приложена обратна
разписка относно връчването на фиша на жалбоподателя, но е налице приложена
справка от електронната система на ОД на МВР, видно от която фишът е връчен на
посочения като нарушител жалбоподател на 23.11.2021 г. В рамките на 14-дневния
срок, считано от тази дата, жалбоподателят е депозирал и жалба пред
първоинстанционния съд против електронния фиш, като е посочил в същата изрично,
че я депозира именно в законоустановения срок и съдът я е разгледал като
допустима. В тази насока и възражението му, че е бил препятстван да реализира
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП се явява неоснователно, доколкото същият е
могъл вместо да депозира жалба пред съда, да представи изискуемата декларация с
копие от СУМПС на лицето, което евентуално жалбоподателят твърди, че е
управлявало собственото му МПС на датата на нарушението, визирана в електронния
фиш. Нито в рамките на първоинстанционното производство, нито пред настоящия
съд жалбоподателят е твърдял да е депозирал такава декларация по чл.189, ал.5
от ЗДвП, или пък писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП, като такива и не
са и приложени по преписката. Следователно и при това положение съвсем правилно
е била ангажирана отговорността му за нарушението именно в качеството му на
собственик на автомобила, който е бил заснет да се движи с превишена скорост.
Неоснователни са впрочем твърденията на
жалбоподателя за недоказаност движението на въпросния автомобил, записан в електронния
фиш на датата на установеното нарушение, както и недоказаност на датата на
нарушението от приетите доказателства. Видно от решението на първоинстанционния
съд е, че същият е приел като дата на извършване на нарушението 10.02.2021 г.,
която дата е визирана в електронния фиш и никъде в решението не се твърди
същото да е било извършено на 02.09.2021 г., както сочи в касационната си жалба
жалбоподателят А.. По отношение на датата на извършване на нарушението съдът,
постановил първоинстанционното решение, е отчел наличните по делото
доказателства, включващи и протоколът за използване на АТСС, с което е било
заснето нарушението. Не отговаря на истината твърдението на жалбоподателя, че
от приложената към административната преписка фотоснимка не бил различим номера
на МПС и той бил изцяло в бяло. Напротив, както от посочената снимка, така и от
останалите три статични изображения, извлечени от паметта на техническото
средство, с което е засечено движението на автомобила, е възможно да бъде
разчетен регистрационния номер на автомобила, както е видна и марката на същия,
какъвто регистрационен номер, както се установява и от справката за
собственост, е реално съществуващ и се отнася към вид и марка на автомобил,
какъвто именно е заснетият. В случая, дори и наличните допуснати пропуски
по протокола за използване на АТСС с неописване номера на първо и последно
статично изображение, което възражение за първи път се сочи в съдебно
заседание пред касационната инстанция, не се отразяват съществено върху крайния
извод относно типа на нарушението и начина на извършването и констатирането му,
като категорично е установено именно нарушение за скорост с описания в
електронния фиш автомобил на посочените във фиша дата и място. Приложените снимки, в
качеството им на веществено доказателствено средство по
чл.189, ал.15 от ЗДвП, не се спори от жалбоподателя да не са изведени именно от
паметта на посоченото в протокола за използване на АТСС техническо средство. При
съпоставка на приложените снимки и на съдържанието на протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. е видно, че е налице пълно съвпадение на данните,
залегнали в протокола и тези, които са записани по снимковия материал от
техническото средство досежно дата и час на заснемането, като е видно, че
осъщественото заснемане е в рамките на часовия диапазон на отразената по
протокола работа на техническото средство. Върху долния десен ъгъл на всяка от
снимките е записан и самия номер на техническото средство, който е отразен,
както в електронния фиш, така и
съответно в протокола от използването на АТСС. Освен това, видно е, че се касае
до снимкови изображения на един и същи и то приближаващ се автомобил, каквато
именно е и отразената в протокола посока на задействане на техническото
средство, като е ясно различим регистрационният му номер. Тоест, налице е обвръзка между представените
снимки и протокола за използване на АТСС, като именно съгласно данните от тях е
и въведената информация по електронния фиш. В тази насока и твърденията, че
нарушението за превишение на скоростта при движение с процесния автомобил,
записан в електронния фиш, е недоказано, са напълно неоснователни.
Законосъобразна е била преценката на първоинстанционния съд и относно
приложимата санкционна норма и в тази връзка и за размера на наложената глоба.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема,
че решението на РС Пловдив, с което
се потвърждава електронния фиш на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила
като законосъобразно постановено, включително и по отношение на частта му
относно присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по
реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
С оглед този изход на делото
и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
ответника за касационната инстанция и съобразно с нормата на
чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗПрПом, вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ и като съобразява характера и
тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на
МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на
80 лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 678 от 01.04.2022 г., постановено по
АНД № 8325/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 14 н.с.
ОСЪЖДА А.Е.А. с ЕГН **********
***, да
заплати в полза на ОД на МВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. “Княз Богориди“ №7, сумата от 80 лева /осемдесет лева/, съставляваща възнаграждение за
юрисконсулт за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.