Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 11.10.2021 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана Тенекева,
като разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 352 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод подаден иск по реда на чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Е. М.“ ЕООД ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р. П. К.“ № 4-6 срещу С.Л.Б. ЕГН **********
***; за установяване на съществуване на вземане в размер на 4403,89 лева
главница, 1695,25 лева– възнаградителна лихва за
периода от 20.11.2016 г. до 20.12.2018 г., както и сумата от 382,89 лева-
законна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 28.10.2019 г. Претендират се
разноски.
Ищецът твърди, че по силата на договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11071956,
сключен между Б. П. П. Ф. и С.Л.Б., на ответника е отпусната сумата от 5000
лева. Срокът на действието на договора е бил 48 месеца – от 20.01.2015 г. до
20.12.2016 г., като ответникът се е задължил да погаси на месечни вноски в
размер на 202,43 лева, включващи главница, застрахователна премия и добавка.
Ответникът е платил 8 погасителни вноски и след 20.11.2015 г. е преустановил
плащанията. На 09.06.2016 г. по силата на протокол № 13 към Рамков договор за
цесия на задължения от 02.06.2015 г. вземането на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД е
прехвърлено на ищеца „Е. М.“ ЕООД, за което ответникът е надлежно уведомен.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че не
е уведомяван за прехвърляне на задължението, а Б. е продължил да заплаща
задължението си съм банката. Прави се възражение за погасяване на вземането по
давност Иска да му бъде предоставена правна помощ.
С определение от
24.09.2020 г. е предоставена правна помощ на ответника, като особеният му
представител адв. В.К. – САК оспорва иска. Навежда
доводи за нищожност на договора за потребителски кредит като противоречащ на
добрите нрави. Прави възражение и за унищожаемост на
договора по чл. 31, ал. 1 ЗЗД тъй като ответникът не е разбирал свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си
В хода на
производството ответникът С.Б. е
починал, като е заместен от наследниците
си по закон – Т.С.Б. – съпруга, П.С.Б. – Р. – дъщеря и М.С.Б. – син.
Ответницата Т.Б. е
призована по реда на чл. 47 ГПК като не е намерена на регистрирания си
постоянен и настоящ адрес и е било залепено уведомление. Особеният ѝ
представител оспорва иска като твърди, че по делото няма данни тя да е приела
наследството на починалия.
Ответниците П.Б. – Р. и М.Б. оспорват иска, като твърдят, че са
се отказали от наследството на починалия.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 1103/2019 г. по описа на ИРС, по
което срещу С.Б. е издадена Заповед № 817/31.10.2019 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 4403,89 лв. главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-11071956, сключени между длъжника и „Б. П. П. Ф.“
ЕАД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 382.89 лв. - лихва за
просрочие/ забава/, за периода от 20.12.2018 г. до
28.10.2019 г.; сумата от 3257.83 лв. -
редовна /възнаградителна/ лихва, за периода от
18.12.2015 г. до 20.12.2018 г. Срещу заповедта за изпълнение е подадено писмено
възражение от длъжника.
По
делото е представен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-11071956, сключен на 19.12.2014 г. между С.Б. „Б. П. П. Ф.“ ЕАД., по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя парична сума от 5000 лева, която
следва да бъде върната на 48 месечни вноски за срок от по 202,43 лева, при
годишен лихвен процент от 37,48 %, и годишен процент на разходите – 47,90 %, 175
лева такса ангажимент, като общият размер на всички плащания е 9716,50 лева.
От
представения по делото протокол № 13 от 09.06.20016 г. се установява, че „Б. П. П. Ф.“ ЕАД прехвърлило на „Е. М.“ ЕООД свои вземания,
които са индивидуализирани в Анекс 1А, измежду които е и задължението на С.Б..
По
делото е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания, за което
няма данни да е получено от Б..
В
заповедното производство е приложено писмо от Софийския окръжен съд за това, че
за периода от 2006 г. до 03.12.2019 г. няма образувано дело, по което да е
страна С.Л. Б..
От
приложените по делото съдебни удостоверения се установява, че М.С.Б. и П.С.Б. –
Р. са се отказали от наследството на С.Л.Б., като отказът на М.Б. е вписан в
специалната при съда книга под № 66/29.06.2021 г. на основание чл. 49, ал. 1 от
Закона за наследството, а отказът на П.Б. Р. – под № 67/29.06.2021 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът –
възраженията си срещу него. Доказателствената тежест
за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът
дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира
изпълнение от ответника.
Ищецът е
частен правоприемник на кредитора по договор за паричен заем по силата на
договор за цесия. Видно от представения протокол № 13
от 09.06.2016 г. и анекс към него вземането на кредитора е
било прехвърлено. За редовността на извършената цесия е ирелевантно
обстоятелството дали същата е била съобщена на длъжника. В случая с връчването
на исковата молба той е узнал за извършеното прехвърляне на вземането.
От събраните по делото доказателства е установено, че „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и С.Б. са били обвързани от договор за потребителски кредит
от 19.12.2014 г. При сключване на договора ответникът е действал в качеството
на физическо лице, а „Б. П. П. Ф.“ ЕАД -
в рамките на своята търговска дейност, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.).
Съгласието по договора е било постигнато от страните
изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. От договора се установява, че заемодателят
е предоставил на ответника, като потребител, кредит под формата на заем - 5000
лева, при уговорен годишен процент на разходите, който е под законоустановения минимум
по чл.19, ал. 4 ЗПК,
съгласно който годишният процент на
разходите не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В договора се съдържа погасителен
план, което означава, че той отговаря на минималните изисквания на закона.
Поради тази причина съдът приема, че клаузите на договора не противоречат на
добрите нрави и възражението за неговата нищожност е неоснователно. Установено
е и, че първоначалният ответник е получил дадената му в заем сума.
Остана недоказано възражението на първоначалния
ответник за това, че договорът е унищожаем на основание
чл. 31, а. 1 ЗЗД, тъй като заемополучателят при сключването на договора му не е
могъл да разбира или да ръководи действията си. Освен това бе установено, че до
03.12.2019 г. не е било поискано поставянето под запрещение на Б., а и няма
доказателства за недееспособността на длъжника, които да произлизат от
договора.
В този смисъл вземането на ищеца срещу първоначалния
ответник е съществувало в претендирания размер.
От друга страна обаче съдът приема, че така
предявеният иск спрямо наследниците на починалия в хода на производството ответник
е неоснователен.
За
да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови
задължения е необходимо те да са приели наследството.
В
настоящия случай ответниците М.С.Б. и П.С.Б. – Р. са се отказали от
наследството на наследодателя си, което
обстоятелство е установено от представените удостоверения. След като са се
възползвали от правото си на отказ от наследство и този отказ е
извършен при спазване на формата и реда, предвидени в чл. 52 във вр. с чл. 49, ал. 1
ЗН и не са представени доказателства от така
извършените откази да са нищожни
или да са направени след приемане на наследството, то съдът приема, че ответниците М.Б. и П.Б.-Р.
вече нямат качеството на наследници на наследодателя си и по тази причина не
могат да отговарят за задълженията, включени в наследството му.
На това основание предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По
отношение на третия наследник на починалия ответник – преживялата съпруга Т.Б.,
съдът приема, че искът също е неоснователен. Това е така, защото по делото не
са налице доказателства от които да се установи наследникът да е приел
оставеното от първоначалния ответник наследство или се
е отказал от него. Ищецът като заинтересована страна не е поискал от съда на
основание чл.51,ал.1,изр.2 от Закона за наследството да
определи срок на ответницата Т.Б. да заяви приема ли наследството или се
отказва от него. Поради тази причина съдът не е определял на Т.Б. срок по чл.51,ал.1,изр.2
ЗН за приемане на
наследството. Съгласно чл.51, ал.1,изр.2
ЗН съдът няма служебно
задължение при настъпила смърт на ответник да определя срок на наследниците, в
който същите да заявят дали приемат наследството или се отказват от него, ако
не е направено искане от заинтересована страна – в случая от ищеца. Не са
представени и доказателства от които да се установи фактът на изрично приемане
на наследството от Т.Б. по смисъла на чл.49,ал.1
ЗН или на мълчаливо
приемане по смисъла на чл.49,ал.2
ЗН /в този смисъл Решение
№ 101 от 08.10.2019 г. по гр. д. № 2260/2018 г. на ВКС, 4-то г.о /.
По
изложените съображения съдът намира, че ответницата Т.Б. също не може да отговаря за задължението на
наследодателя С.Б., произтичащо от сключения договор за потребителски кредит
В този
смисъл така предявеният установителен иск за
установяване на вземане спрямо наследниците на починалия в хода на производството
ответник е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е.
М.“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р. П. К.“ №
4-6 срещу Т.С.Б. ЕГН *********** ***, П.С.Б. – Р. ЕГН ********** *** и М.С.Б.
ЕГН ********** *** за установяване на съществуване на вземане в размер на
4403,89 лв. (четири хиляди четиристотин и три лева и 89 стотинки) главница,
1695,25 лв. (хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и 25 стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 20.11.2016 г. до
20.12.2018 г., както и сумата от 382,89 лв. (триста осемдесет и два лева и 89
стотинки)- законна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 28.10.2019 г., както и
на законната лихва от 30.10.2019 г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнение/ до изплащане на
вземането .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/