Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, 12.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря....................Петя
Маринова.....................................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1646 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство
по чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД –
гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт И.Н., срещу И.А.М., с адрес: ***, по
реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за
установяване на следните вземания по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS
CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 08.01.2018 г., а именно:
346.03 лева – главница и 89.87 лева – лихва, дължима, считано от 09.02.2018 г.
до 31.05.2019 година.
В
исковата молба се твърди, че на 08.01.2018 г. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB
и предоставяне на кредитен лимит, между „Дайнърс Клуб
България“ АД и ответника И.А.М., като на същия била предоставена карта с
кредитен лимит в размер на 600 лева за извършване на безналични
плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство
АТМ /банкомат/ или ПОС. Към договора имало Общи условия /ОУ/, разписани на
всяка страница от ответника, а кредитната карта била получена от него с
протокол от 08.02.2018 г. със запечатан плик в който е ПИН кода за картата и от
този момент кредитният лимит по картата е бил на негово разположение за
изразходване. Посочва се, че с договора било уговорено, че за всички операции,
извършени с картата, отчетени през един отчетен период, ответникът е имал право
на гратисен период в размер до 45 дни, през който не
се начислява уговорената промоционална годишна лихва
в размер на 12 %, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен
период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния
отчетен период. Уточнява се, че отчетен период е всеки период от срока на
действие на договора, считано от 1-во число на всеки календарен месец до
последно число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период,
длъжникът е получавал извлечение по картата и е бил задължен да погасява
усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1 от Общите условия или бил е
задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно буква и) на т.
1.1 от Общите условия и т. 6 от Договора, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите
си.
Твърди
се, че минималната погасителна вноска е сумата, която титулярят по картата е
длъжен да погасява ежемесечно и представлява 5 % от размера на главницата на
задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички
дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони. При непогасяване до
датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярят
на картата имал задължение да заплаща наказателна лихва върху непогасената част
на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата
на падежа лихви за дните на просрочие, която е в
размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6
процентни пункта /т. 7.2 от Договора, т. 11.1 от ОУ/.
Ищецът
се позовава на приложени по делото Извлечения от счетоводството си за
движението по партидата на кредитната карта, удостоверяващи извършените с
кредитната карта операции, включително данни за размера, датата и вида на
разхода /ПОС или АТМ/ в периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г., като изтъква,
че кредитът не е обслужван и погасителни вноски изобщо не са правени. В
приложеното Извлечение № 1 от 01.03.2018 г. минималната погасителна вноска била
в размер на 17.30 лева, дължима до 15.03.2018 г., като видно от следващите
извлечения, погасителни вноски изобщо не били правени.
Ищецът
изтъква, че съгласно чл. 13.2.1 от Общите условия, кредитът става автоматично
изцяло предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляря на картата, когато е
налице забава в плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок
по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е
станало изискуемо, като на практика 150 календарни дни, считано от 15.03.2018
г., кредитът е станал предсрочно изискуем.
Твърди,
че непогасените суми по горецитирания договор са в
размер на 435.90 лева, от които: главница, дължима съгласно т. 2 и т. 5 от
Договора и т. 10.1 от Раздел Х на Общите условия, в размер на 346.03 лева и
лихва, дължима съгласно т. 7 и т. 8 от Договора и т. 11.1 от Раздел ХI
на Общите условия, считано от 09.02.2018 г. до 31.05.2019 г., в размер на 89.87
лева.
Ищецът
посочва още, че за събиране на описаното задължение е подал заявление по чл.
410 от ГПК в РС-Ловеч и било образувано ч.гр.д.№ 1051/2019 г., по което съдът
му дал изрични указания да предяви иск за установяване на вземането.
Въз
основа на изложеното, ищецът предявява настоящия установителен
иск срещу ответника, за установяване дължимост на
горепосочените вземания по договора за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS
CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 08.01.2018 г.
Претендира
присъждане и на направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева, съгласно
приложен списък.
С протоколно определение от 12.11.2019 г. са
приети като доказателства по делото представените с исковата молба заверени преписи от: Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на
кредитен лимит от 08.01.2018 г.; Общи условия; Тарифа за
такси и комисиони; Удостоверение изх. № 5258/16.05.2019 г. на „Дайнърс Клуб България“ АД; Протокол за получаване на
кредитна карта от 08.02.2018 г.; Извлечения за отчетен период от 01.02.2018 г.
до 31.07.2019 г.
Приложено
е и ч.гр.дело № 1051/2019 г. на Районен съд-Ловеч, образувано по повод
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 6093 от
31.05.2019 г., подадено от „Дайнърс Клуб България“ АД против И.А.М. ***, за същите вземания,
произтичащи от същите обстоятелства, като е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 543/03.06.2019 г., с която заявлението е уважено изцяло за претендираните вземания, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.05.2019 г. до
изплащане на вземането.
Тъй като длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ал. 2
от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, заповедният
съд, с Разпореждане № 2488/15.07.2019 г., е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок.
С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият установителен иск, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
В съдебно заседание,
ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба, процесуалният
му представител юрисконсулт И.Н., заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника. Моли за присъждане на
разноските по исковото и заповедното производство.
Ответникът
И.А.М. не е представил в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на
исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован, но не се
явява и не изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Следователно, налице са формалните
предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането за
постановяване на неприсъствено решение.
Налице
са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответника са
указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно
основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е
достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция.
По
изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено
решение срещу ответника като предявеният положителен установителен
иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението /31.05.2019 г./ до изплащане на вземането.
Съгласно
чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на
процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство, които са в
размер на 75.00 лева, от които: 25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските му в настоящото
производство, а именно сума в размер на 25.00 лева – дължима и внесена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено
съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, или общо разноски в исковото производство: 125.00 лева. Внесената в
исковото производство държавна такса над сумата 25.00 лева до 75.00 лева е
недължимо платена и не следва да се поставя в тежест на ответника. Ето защо, искането
в частта на разноските, за присъждане на държавна такса над 25.00 лева за
исковото произоводство, а също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в същото производство за
разликата до пълния претендиран размер от 300.00
лева, както и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство за разликата до пълния претендиран
размер от 150.00 лева, следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, по отношение на И.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
81Г, представлявано от Изпълнителния директор С.Б.И., следните суми по Договор
за издаване на револвираща международна кредитна
карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 08.01.2018 г., а именно:
346.03 лв. /триста четиридесет и
шест лева и три стотинки/ – главница и 89.87
лв. /осемдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки/ – дължима лихва,
считано от 09.02.2018 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /31.05.2019 г./ до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 543/03.06.2019 г. по ч.гр.дело № 1051/2019 г. по описа на
Районен съд-Ловеч.
ОСЪЖДА И.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
81Г, представлявано от Изпълнителния директор С.Б.И., сумата 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 125.00 лв. /сто двадесет и пет лева/,
представляваща разноски в исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ искането на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД в частта на
разноските, за присъждане на държавна такса в размер над 25.00 лева до пълния претендиран размер от 75.00 лева за исковото производство,
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
същото производство в размер над 100.00 лева до пълния претендиран
размер от 300.00 лева, както и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер над 50.00 лева до пълния претендиран размер от 150.00 лева.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал.
4 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на ответника.
Препис от решението да се приложи по
ч.гр.дело № 1051/2019 г. на РС-Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: