РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Пловдив , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215000600185 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 260011 от 18.02.2021 г. по НОХД № 330/2020 г. на
Хасковския окръжен съд подс. Ю. А. Х. е признат за виновен в това, че на
27.12.2016 г. на АМ „*“, при километър 97+360, в землището на гр. *, в
посока от гр. * към гр. *, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „*“, с рег. № *, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с …
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“ и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно
лице, а именно на две лица: С. М. С., ЕГН: *, починал на 27.12.2016 г., и С. М.
Й., ЕГН: *, починал на 28.08.2018г., поради което и на основание чл. 343, ал.
1
3, б. „б”, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е
ОСЪДЕН на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 години, чието
изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е ОТЛОЖЕНО за срок от 5
години, като на основание чл. 304 НПК е ПРИЗНАТ за НЕВИНЕН и
ОПРАВДАН по първоначално предявеното обвинение за допуснато
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
На основание чл. 343г от НК е лишен подсъдимият Ю. А. Х., със снета
по делото самоличност, от правото да управлява моторно превозно средство
за срок от 4 години.
Подсъдимият Ю. А. Х., със снета по-горе самоличност, е осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР, по сметката на ОД на
МВР – *, направените разноски в размер на 4598.11лева.
Вещественото доказателство - лек автомобил марка „*“, с рег. № *,
намиращ се на съхранение в тилова база на ОД на МВР – *, след влизане на
присъдата в сила е постановено да се върне на подсъдимия Ю.Х..
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.
Б.Б. от АК – * – повереник на частните обвинители А. М. С., А. М. С., Н. М.
Ю. и С.М. С., в която се твърди, че наложеното на подсъдимия Ю. наказание
е явно несправедливо. Изразява се недоволството им по отношение размера
на наложеното наказание лишаване от свобода, отлагането на основание чл.
66 от НК на неговото изтърпяване, както и за частичното му оправдаване за
нарушаване на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Според тях,
определеното наказание не отговаря на обществената опасност на деянието и
на дееца, като не са взети предвид отегчаващите вината на подсъдимия
обстоятелства. В случая се касае за причиняване на смърт на две лица по
непредпазливост. Наложеното наказание не е в състояние да изпълни целите
на чл. 36 от НК, защото се касае за деяние и деец с много висока степен на
обществена опасност, поради което наложеното наказание е прекалено меко и
явно несправедливо. Затова се иска да се отмени присъдата в обжалваните
части и да се наложи на подсъдимия справедливо наказание – в по-висок
размер, което да се изтърпи ефективно.
На Окръжна прокуратура – Хасково, на останалите частни обвинители,
2
на техния повереник, на подсъдимия и на неговия защитник е връчено
съобщение за постъпилата жалба, но не е взето отношение.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява
становище, че подадената жалба на частните обвинители е неоснователна и
предлага присъдата да бъде потвърдена, тъй като окръжният съд е съобразил
относимото, допуснато нарушение на правилата за движение, както и е
наложил напълно справедливо наказание лишаване от свобода, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, отлагайки неговото изтърпяване.
Частните обвинители – А. М. С., А. М. С., Н. М. Ю. и С.М. С., както и
техният повереник адв. Б. не се явяват, редовно призовани. Преди провеждане
на съдебното заседание са представили по електронната поща на съда молба
делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като заявяват, че поддържат
подадената въззивна жалба и нямат доказателствени искания.
Частните обвинители – Л. Р. С., М. С. С., М. С. С., Ю. С. С., Ф. СТ. М.,
Ф. С. А., Г. С. М., А. Г. М., Ф. М. Й., А. А. Ш., С. Ф. С., Г. Ф. М., Ф. М. А. и А.
С. А., както и техният повереник адв. Р. М. от АК –*, не се явяват, редовно
призовани, като са представили писмено молба, с която молят да се разгледа
делото в тяхно отсъствие. Нямат искания за събиране на доказателства и
считат делото за изяснено. Предлагат постановената присъда да се потвърди
като правилна, законосъобразна и справедлива.
Подсъдимият Ю. А. Х. се явява лично и с адв. Д.С. от АК - *, като
заявяват, че подадената жалба от частните обвинители е неоснователна и
предлагат присъдата да се потвърди като обоснована и справедлива.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба на повереника на частните обвинители – адв. Б. е
неоснователна.
Делото е било образувано пред Окръжен съд - Хасково по внесен
обвинителен акт срещу подс. Ю. А. Х., за престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
„б”, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с нарушение на правилата
за движение по чл. 20, ал. 1 и ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.
3
След провеждането на разпоредително съдебно заседание подс. Ю. А. Х.
се е признал за виновен и със защитника му – адв. С. са отправили искане
делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за предварително
изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от
НПК.
Първоинстанционният съд е допуснал разглеждането на делото по този
ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че
направеното от подс. Х. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при
постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези условия Хасковският окръжен съд правилно е приел за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ю. А. Х. е от гр. *, като към 27.12.2016 г. е бил
правоспособен водач, притежавал валидно свидетелство за управление на
МПС № *, издадено на 23.10.2014 г., с придобити категории „В“ и „АМ“, със
срок на валидност – 23.10.2024 г. Видно от приложената справка /л. 76-78,
том I от ДП/, многократно е санкциониран по административен ред за
нарушения на правилата за движение по ЗДвП с наказателни постановления.
През месец декември 2016 г. подсъдимият Х., заедно с пострадалите С.
М. Й. и С. М. С. работели на строителен обект в гр. *. Всеки ден до работното
си място, както и обратно до гр. *, подс. Х. и двамата пострадали пътували с
лек автомобил „*“ с рег. № *, собственост на св. Ш. А. М..
На 27.12.2016 г., малко преди 17.00 ч., след като приключили работа, Х.
и двамата пострадали се качили в автомобила, за да се приберат в гр. *.
Автомобилът бил управляван от подсъдимия Х., като на предна дясна седалка
пътувал пострадалият С. С., а на задната седалка от ляво - пострадалият С. Й..
След като излязъл от гр. *, подс. Х. продължил да управлява автомобила по
източното платно на автомагистрала „*“ в посока гр. *. Времето било сухо,
пътната настилка от дребнозърнест гладък асфалт също била суха,
видимостта - намаляваща - сумрак, без някакви особени метеорологични
явления. Източното платно на АМ „*“ при километър 97+360 представлявало
прав хоризонтален участък и се състояло от три ленти за движение –
аварийна, с ширина 3.10 м., отделена с бяла непрекъсната линия, дясна лента
за движение, с ширина 3.60 м. и лява лента за движение, с ширина 4.0 м.
4
/протокол за оглед л. 54 – 57, том I от ДП/. Подсъдимият Х. управлявал
автомобила със скорост от около 140 км/ч. в дясната активна лента на
източното платно за движение на автомагистрала „*“ на къси светлини.
Приближавайки бензиностанция „*“, при километър 97+360, от
която съществувала възможност да излязат други превозни средства,
подсъдимият не намалил скоростта си на движение, като продължил да се
движи със скорост на границата на максимално допустимата. По същото
време от изхода на бензиностанцията „*“, за да се включи в движението по
автомагистралата в посока гр. *, започнал да излиза неустановен товарен
автомобил влекач, с прикачено на него полуремарке с чужда регистрация.
Подсъдимият го възприел, но не задействал спирачната система, а само
отпуснал педала на газта. Товарният автомобил се движел бавно, като от
аварийната лента пресякъл двойната непрекъсната линия /М2/ от надлъжната
пътна маркировка и започнал да навлиза частично на около един метър в
дясната лента за движение, в която се движел и подсъдимият. След като
видял, че товарният автомобил няма да спре и частично навлиза в дясната
лента на платното за движение, подс. Х., в момента, в който се намирал на
разстояние 74.50 м. от товарния автомобил, реагирал на възникналата опасна
ситуация с рязко отклоняване на управлявания от него автомобил в ляво.
Вследствие на рязкото отклоняване, подсъдимият загубил контрола над
автомобила, който напуснал платното за движение от ляво, при което
последвал удар между предната му лява част и мантинелата, разделяща
източното от западното платно на автомагистралата. Този удар настъпил в
конфликтна точка на първоначален контакт, която се намирала по дължина на
7-8 м. северно от ориентира, приет в протокола за оглед на
местопроизшествие. В момента на удара скоростта на превозното средство
била 120км/ч. От удара автомобилът се завъртял в положителна посока и се
преобърнал, преминавайки през мантинелата в насрещното платно за
движение, където първоначално паднал върху платното на задната си лява
част, след което продължил да се превърта и придвижва към дясната лента на
платното за движение в посока северозапад. В същото време, в дясната лента
на западното платното за движение по автомагистрала „*“ в посока гр. *, със
скорост от 100 км/ч се движел товарен автомобил „*“ влекач с * рег. № *, с
прикачено на него полуремарке с рег. № *, управляван от св. Е. Ю..
Свидетелят възприел лекия автомобил непосредствено преди да се удари
5
в мантинелата и реагирал своевременно, като задействал спирачната система,
но въпреки това последвал удар между дясната страна на лекия автомобил и
предната лява част на товарния автомобил „*“. Ударът бил в конфликтна
точка на първоначален контакт, намираща се по дължина на около 42 – 43 м.
северно от ориентира, приет в протокола за оглед на местопроизшествие, и по
ширина на около 1.5 – 2 м. източно от западната граница на западното платно.
След този удар товарният автомобил „*“ се придвижил 33 м. напред и се
установил в аварийната лента, а лекият автомобил се установил в средата
между двете ленти на платното за движение в посока гр. *. Вследствие на
удара в мантинелата и преобръщането през нея, от автомобила в
разделителния остров между двете предпазни еластични огради изпаднали
подсъдимият Ю.Х. и пострадалият С. М. Й., а на пътното платно в посока гр.
* изпаднал пострадалият С. М. С.. Водачът на товарния автомобил -
неустановен по делото, който бил излязъл от бензиностанция „*“, спрял за
кратко в аварийната лента, без да слиза, след което веднага потеглил.
Пристигналият малко по-късно на мястото на ПТП лекарски екип установил
смъртта на С. и оказал медицинска помощ на Х. и Й., които били
транспортирани и настанени в МБАЛ * АД. В резултат на усложнения,
настъпили след претърпяната автомобилна травма, на 28.08.2018 г. починал и
пострадалият С. Й..
От разследващ полицай при РУ на МВР - * е извършен оглед на
местопроизшествието, при който е иззет лек автомобил марка „*“ с рег.№ *.
От заключението на изготвената СМЕ на труп № 237/2016 г. (л. 6 - 9,
том III от ДП) се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на С. М. С.
е било установено, че е получил съчетана травма при автомобилна злополука;
охлузвания рани по лицето; кръвонасядане на меките обвивки на черепа;
травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка; кръв в
мозъчните стомахчета; счупване на гръдната кост и на всички ребра
двустранно; контузия и разкъсване на белите дробове; разкъсване на
дръжката на тънките черва; разкъсване на задстомашната жлеза; хематом
зад коремницата; счупване на таза; открити счупвания на лявата подбедрица и
на дясното бедро. Причината за смъртта на С. е описаната съчетана травма,
която е несъвместима с живота и е причинила смъртта за минути.
Установените увреждания са причинени по механизъм на действие на твърд
6
тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма.
От заключението на изготвената СМЕ по писмени данни № 67/2017 г.
(л. 14, том III от ДП) се установява, че С. М. Й. е получил следните
увреждания: хемопневмоторакс (колекция от кръв и въздух) в лявата гръдна
кухина; счупване на 4, 5, 6, 7 и 8 ребра вляво. Описаните увреждания били
причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се
получат при автомобилна травма. Причинено е трайно затруднение в
движението на снагата, по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на
счупването на пет ребра в лявата половина на гръдната клетка. Причинено е
разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129
от НК, което се дължи на колекцията от кръв и въздух в лявата гръдна
кухина.
От заключението на изготвената СМЕ на труп №164/2018 г. (л. 24 – 26,
том III от ДП) е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на С. М. Й. е било
установено състояние след съчетана травма на гръбнака в шийния отдел и
гръдна травма, протекли с картината на травматичен шок и довели до пълно
обездвижване на пострадалия (квадриплегия);
пролежна абцедираща бронхопневмония; възпаление на миокарда
(миокардит); хроничен възпалителен процес в бъбреците (нефрит); състояние
на пълно измършавяване (кахексия); пролежни рани в областта на кръста и
петите (декубитуси); циркулаторни и
дегенеративно дистрофични разстройства на вътрешните органи; оток на
мозъка. Причината за смъртта на Й. е полиорганна недостатъчност като
последица на тежка гръбначна и гръдна травма, довели до състояние на пълно
обездвижване, залежаване, развитие на кожни пролежни рани, тежки
възпалителни процеси в белите дробове, сърцето и бъбреците, картина на
общо измършавяване и смърт от сърдечна и дихателна недостатъчност.
Смъртта била последица на усложнения, настъпили след претърпяна
автомобилна травма на 27.12.2016 г. Смъртта е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с тази автомобилна травма.
От заключението на изготвената СМЕ по писмени данни № 66/2017 г.
(л. 13, том III на ДП) е видно, че Ю.Х. е получил следните увреждания:
счупване на дясната срамна кост, закрито; счупване на дясната лопатка.
7
Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп
предмет и могат да се получат при автомобилна травма. Причинено е трайно
затруднение в движението на дясната ръка, по смисъла на чл. 129 от НК,
което се дължи на счупването на дясната лопатка. Причинено е трайно
затруднение на движението на десния крак по смисъла на чл. 129 от НК, което
се дължи на счупването на дясната срамна кост.
От заключението на изготвената тройна АТЕ (л. 63-112, том III на ДП)
се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил „*“ преди
произшествието е била около 140 км/ч. Дължината на пълния спирачен път
(опасна зона) при движение на автомобила с тази скорост е 164.57 м. При
началото на реакцията на водача, лекият автомобил се е намирал на около
74.50 м. от мястото на излизане на товарния автомобил влекач
с полуремарке от изхода на бензиностанцията, от което е направен извод, че
от момента на излизане на товарния автомобил от изхода на
бензиностанцията и навлизането му в дясната лента на платното за движение
пред лекия автомобил, водачът на последния е нямал техническа възможност
да установи автомобила преди мястото, на което се е намирал товарният
автомобил и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
При реакция на водача на лекия автомобил с екстрено спиране в момента, в
който той фактически е реагирал /с отклонение в ляво/, скоростта на лекия
автомобил „*“ при достигане до изхода на бензиностанцията, от която излиза
товарния автомобил, би била 126 км/ч, като водачът е нямал техническа
възможност да спре или да изостане зад товарния автомобил. Водачът на
лекия автомобил би имал техническа възможност да спре преди мястото на
излизане на товарния автомобил от изхода на бензиностанцията, ако се е
движел със скорост, по-малка от 84 км/ч.
Определено е, че скоростта на товарния автомобил „*“ влекач
с полуремарке преди произшествието е била около 100 км/ч, а в момента на
удара е била 71 км/ч. Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при
движение на товарния автомобил с тази скорост е 111.71 м. Пътят, изминат от
товарния автомобил от мястото на начало на реакция на водача до мястото на
удара, е 79.21 м. От това съотношение е направен извод, че от момента на
навлизане на лекия автомобил в западното платно (преминаването
през мантинелата), водачът на товарния автомобил „*“ е нямал техническа
8
възможност да установи композицията преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Той би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движел със скорост, по-
малка от 78 км/ч.
От техническа гледна точка, според експертите, основните причини за
настъпилото ПТП са: водачът на товарния автомобил влекач с полуремарке е
навлязъл частично в дясната лента на източното платно на АМ „*“ пред л.а.
„*“ на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, на
разстояние, по-малко от дължината на пълния му спирачен път. Водачът на
л.а „*“ е загубил контрол над автомобила с рязко отклоняване наляво и така е
напуснал платното за движение от ляво.
От заключението на допълнителната АТЕ (л. 46 – 60, том VI на ДП) се
установява, че при реакцията на водача на л.а. „*“ с отклоняване наляво, но
без загуба на управление над автомобила, той би преминал покрай товарния
автомобил влекач с полуремарке, намиращ се на изхода на бензиностанцията,
като страничната дистанция между тях би била около 1.44 м. В случая
технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните
условия на видимост-движение на къси светлини е била 76 км/ч., а с движение
на дълги светлини е била 121 км/ч. Скоростта на движение на л.а „*“ от 140
км/ч. е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка при движение на къси и дълги светлини. Водачът на л.а. „*“ би
имал техническа възможност да избегне произшествието, ако е реагирал на
разстояние, равно или по-голямо от дължината на пълния спирачен път
(опасна зона) или на разстояние 164.57 м. Автомобилът е изминал това
разстояние за 4.23 секунди. При началото на реакцията на водача на л.а. „*“,
той се е намирал на около 74.50 м от мястото на излизане на товарния
автомобил от изхода на бензиностанцията. Времето за изминаване на този път
е 1.92 секунди. Водачът на лекия автомобил би имал техническа възможност
да спре преди да достигне товарния автомобил влекач с полуремарке,
намиращ се на изхода на бензиностанцията, ако е реагирал 2.31 секунди по-
рано от момента на началото на неговата фактическа реакция с отклоняване
наляво.
От заключението на изготвената техническа експертиза (л. 70 – 75, том
9
VI от ДП) се установява, че при извършения оглед на лек автомобил „*“, с
цел да бъде установено към момента на пътнотранспортното произшествие на
27.12.2016 г. на автомагистрала „*“ в землището на гр. * с какви светлини се е
движел същият автомобил непосредствено преди пътнотранспортното
произшествие, е установено, че физическото състояние на същия автомобил,
след дълбоките трансформации, не дават възможност да се провери в какво
положение се е намирал лостът на управление на светлините преди ПТП.
Установено е, че ключът за главните светлини е завъртян в трета позиция,
която позволява движение на къси и дълги светлини. Воланът на кормилната
колона е преместен надолу по оста си, като лостчето за управление на
светлините е деформирано и частично потънало под таблото. Заклиненото му
състояние не позволява да се установи в какво положение е бил
превключвателят непосредствено преди ПТП и с какви светлини е управляван
автомобила в момента на ПТП. Установено е, че фаровете са били
електрозахранвани, т.е. не е имало неработещ фар.
Съдът е кредитирал заключенията на вещите лица, като изготвени
компетентно, професионално, с нужните познания в съответните области.
Описаната фактическа обстановка е преценено, че се установява по
безспорен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия Х., от
показанията на свидетелите Т. Г., Е. Ю., Н. К., Р. Х., Д. Л., Г. Г., Х. Г., В. К.,
Ш. М., Ф.М. Г.М., Ф.Й., А.Ш., С.С., В. Д., С. С., Л. Н., от заключенията на
СМЕ и АТЕ, от приложените по делото писмени доказателства
и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие и
албум, справка за съдимост (л. 13, том VI от ДП), характеристична справка (л.
23, том VI от ДП), декларация за семейно и материално положение, справки
от сектор „ПП“ (л. 7 - 11 том VI ДП), медицински документи /том IV от ДП/.
В тази връзка, основателно е съобразено, че липсва противоречие
между отделните доказателства - гласни, писмени и веществени, като същите
са непротиворечиви и кореспондиращи си и достатъчни за установяване по
несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
10
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
настоящия състав на въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата,
релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Х., окръжният съд
е съобразил всички извършени по надлежния ред процесуално-следствени
действия, изясняващи значимите факти относно инкриминираното деяние.
По правните въпроси, свързани с приложението на материалния закон,
изложените мотиви се споделят изцяло от настоящия въззивен състав.
Правилно, при така възприетата за установена фактическа обстановка,
съдът е счел, че подс. Ю. А. Х. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343, ал. 3, б.
„б”, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, понеже на 27.12.2016 г. на АМ „*“, при
километър 97+360, в землището на гр. *, в посока от гр. * към гр. *, при
управление на МПС – лек автомобил марка „*“, с рег. № *, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението
да се съобразяват с … характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие“ и по непредпазливост причинил смъртта на
повече от едно лице, а именно на две лица: С. М. С., ЕГН: *, починал на
27.12.2016 г., и С. М. Й., ЕГН: *, починал на 28.08.2018г. , като го е признал за
невинен и оправдал по първоначалното обвинение за нарушаване и на
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Обосновано е съобразено наличието от обективна страна на причинно-
следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и допуснатите от
водача Ю.Х. нарушения на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от
ЗДвП за така наречената „предвидима опасност“, при която има обективни
затруднения в пътната обстановка и водачът трябва да подбере такава скорост
на движение, която да отговори на изискванията за безопасност.
Горепосочената норма е основно изискване в ЗДвП, вменяващо в
задължение на водачите на ППС, при избиране скоростта на движение да се
съобразяват с пътната обстановка - атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя, превозното средство, характера и
интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъдат
11
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
В случая подс. Х., преди да наближи бензиностанция „*“, се е движел с
максимално допустимата скорост на движение от около 140 км/ч. Той е имал
видимост и е могъл добре да възприеме обстоятелството, че наближава
бензиностанция, от чийто изход към автомагистралата излиза товарен
автомобил влекач с прикачено на него полуремарке, като е следвало да
съобрази скоростта на управляваното МПС с характера и интензивността на
движението. По този повод правилно е преценено, че още с наближаването
на бензиностанция и възможността за излизане от нея на други превозни
средства е било достатъчно като факт, за да избере в този участък по-ниска,
спрямо максимално допустимата, скорост. Действително при конкретната
пътна обстановка подсъдимият е имал две възможности – за спиране или за
отклоняване на лекия автомобил наляво, което би му позволило да премине
безопасно покрай излизащия от бензиностанцията товарен автомобил. Според
заключението на АТЕ, при движение с 84 км/ч. или по-малко, лекият
автомобил, управляван от Х., е могъл да спре и да предотврати настъпването
на ПТП. А за да се предприеме избягване вляво и безопасно преминаване
покрай товарния автомобил, подсъдимият е следвало да извърши маневрата с
плавно движение и не толкова висока скорост, но той не е могъл да направи
това, защото се е движел със скорост, надвишаваща допустимата за
конкретната пътна ситуация. Фактически подс. Х. е решил да се отклони
наляво, но го е направил дотолкова рязко, че траекторията на движение на
автомобила се е променила по начин, който не му е позволявал да спре или да
извърши плавна маневра за заобикаляне от ляво. Посоченото в ДАТЕ
разстояние от 1.44 м., като безопасна дистанция за заобикаляне от ляво, е
било изпълнимо при по-ниска скорост и внимателно отклонение в същата
посока, но тази дистанция е била изключена в конкретната ситуация с
предприетото от водача навиване на волана и рязко отклоняване.
Впоследствие, предвид на избраната от водача твърде висока скорост на
превозното средство, прекосяването на платното за движение
през мантинелата и навлизането в другото пътно платно е било неизбежно.
Затова и след като не е намалил скоростта до такива стойности, които биха му
позволили да реагира на всяка промяна в пътната обстановка, подсъдимият
сам се е поставил в невъзможност да реагира своевременно и да предотврати
12
ПТП.
Последвалият удар с товарния автомобил „*“ е доразвитие в механизма
на произшествието, защото след навлизането през мантинелата в другото
пътно платно подсъдимият Х. би могъл да реагира и да спре автомобила, само
ако е имал достатъчно време и в този момент не са минавали други
автомобили. Но тогава в тази част на пътното платно от магистралата се е
намирал товарният автомобил „*“, като едно от многото превозни средства,
които са преминавали по това време в този пътен участък. Затова и
съобразявайки извършената маневра по рязко завиване наляво и скоростта на
лекия автомобил, съдът обосновано е приел, че подс. Х. вече не е имал
възможност за реакция и да избегне осъществения след секунди удар с
насрещно движещия се товарен автомобил. От друга страна, изненадващото
навлизане на лекия автомобил в пътното платно, по което се е движел
товарният автомобил „*“, е станало толкова бързо, че неговият водач не е
успял да реагира изобщо. Този извод е базиран на заключението на АТЕ,
според което изчислената скорост на товарния автомобил „*“ преди
произшествието е била около 100 км/ч, а в момента на удара 71 км/ч, но
вещите лица изрично са отбелязали, че последната е вследствие на удара на
товарния състав с лекия автомобил. Следователно, водачът на товарния
автомобил не е могъл да намали скоростта, като същата е по-ниска с 29
км/ч. в резултат загубата на инерция при удара. Той не е имал възможност да
избегне удара, тъй като пълният спирачен път при тази скорост е бил равен на
111.71 м., а ударът е иницииран на разстояние 79.21 м.
На следващо място, правилно е отбелязано, че скоростта на движение на
подсъдимия не е била адекватна и спрямо конкретните условия на видимост.
Видно от описаната и възприета за установена по делото фактическа
обстановка, произшествието е възникнало при намаляваща видимост –
сумрак, защото в края на декември месец, денят е с най-къса
продължителност и се свечерява рано. Или е следвало водачът на превозното
средство да се съобрази и с това обстоятелство. Няма данни процесният
пътен участък да е бил осветен от други допълнителни източници на
светлина, като магистрално осветление или подобно от близката
бензиностанция. При това положение подсъдимият Х. е бил длъжен да
повиши вниманието си и да управлява превозното средство в съответствие с
13
условията на видимост. Този извод не зависи от обстоятелството, дали
автомобилът се е движел с включени къси или дълги светлини (което не може
да се установи, видно от заключението на изготвената за тази цел техническа
експертиза, по отношение на положението на лоста за светлините). По този
повод в ДАТЕ е посочено, че избраната скорост на движение от 140 км/ч. е
била технически несъобразена при движение на къси и на дълги светлини, т.е.
и в двете хипотези тази скорост е била несъответстваща на видимостта. С
оглед конкретните условия на видимост, вещите лица са посочили като
съобразена за къси светлини скорост от 76 км/ч, а при дълги светлини – 121
км/ч, т.е. отново по-малки от 140 км/ч. Дори и при включени дълги светлини,
при движение в сумрачно време водачът е следвало да вземе предвид това
обстоятелство и да съобрази скоростта си. Експертите са категорични, че
ударът е бил предотвратим при движение на лекия автомобил със скорост от
84 км/ч., когато подсъдимият би имал възможност да спре.
В действителност отклоняването на ляво, преминаването
през мантинелата и навлизането в другото платно за движение на
магистралата не биха могли да се проявят, без първоначалната причина –
несъобразяването на скоростта с пътните фактори, която е довела до рязкото
маневриране наляво, а тя от своя страна и до останалите събития, така че
всяко от тях се е явило естествено продължение и последица на предходното.
В тази връзка, напълно резонно е отбелязано, че началният момент, от
който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност,
е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за
движение. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка и
нейното изменение, вкл. да си осигури и да не губи видимост към посоката,
от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие. В
конкретния случай подсъдимият Х. обективно е имал възможност да
възприеме приближаването на крайпътна бензиностанция и излизането на
автомобили от нея, включително и на товарния автомобил „*“. Точно от този
момент за него е съществувала възможността да вземе необходимите мерки и
да промени скоростта на лекия автомобил, а ако се е налагало след
намаляване на скоростта, дори да измени траекторията му на движение.
При така установената фактическа обстановка, основателно е
14
изключено евентуалното наличие на „случайно деяние“, защото опасността за
водача Х. не е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато
ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен момент, в който
той е могъл да я възприеме и е бил длъжен да реагира, но не е сторил това.
Законосъобразно подс. Х. е бил оправдан по първоначалното обвинение
за неизпълнение на задължението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, поради
неосъществен ефективен контрол върху превозното средство и при
предприемане на маневра за завиване наляво, не е могъл да насочи същото за
безопасно преминаване в наличното достатъчно свободно разстояние на
пътното платно между товарния автомобил и предпазната еластична ограда,
разделяща източното от западното платно за движение на АМ „*“.
Безспорна е съдебната практика, според която контролът по
специалната норма на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП изисква от водача да следи
непрекъснато пътната обстановка и да борави с органите за управление на
превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му движение.
Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е
самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да бъде
осъществено, само доколкото няма нарушение на режима на скоростта. И при
възникнала опасност за движението водачът на МПС има единствено
задължение да намали скоростта или да спре, като няма за задължение с
маневра да избягва аварийната ситуация, освен в състояние на крайна
необходимост[1].
За да се приеме, че подсъдимият Х. е нарушил и чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
следва по делото да има установени факти, от които да е видно, че водачът не
е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка и движението на автомобила
по пътя и спрямо другите участници в движението, да се е разсеял, да е
заспал, да не е внимавал, да е извършвал действия, извън обичайните при
боравене с приборите и механизмите на превозното средство. В конкретния
случай обаче, по делото няма доказателства, които да установяват подобни
отклонения в поведението на подсъдимия, т.е. да не е контролирал МПС,
съответно да не е упражнявал непрекъснат контрол върху него по време на
движение.
15
С правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП се въвежда изискване за
максимална концентрация върху движението на управляваното превозното
средство. В случая, водачът я е загубил в един по-късен етап, защото тя се
явява вторичен ефект от изискването за съобразяване на скоростта. Затова и
правилно е прието, че ако подсъдимият Х. беше избрал съобразена с пътните
условия скорост, тогава той не би се поставил в положение да вземе решение
за извършване на толкова рязка и опасна маневра наляво и достигане до
съставомерния резултат.
Предприемането на действията по отклоняване на автомобила наляво се
е случило, когато ударът между него и товарния автомобил, излизащ от
бензиностанцията, е бил непредотвратим, поради избраната скорост на
движение от подсъдимия Х. и ако той я беше съобразил с характера и
интензивността на движението, както и с конкретните условия на видимост,
тогава би предотвратил произшествието. В този смисъл и доводите на
частните обвинители за незаконосъобразното оправдаване на подс. Х. по тази
част от повдигнатото му обвинение очевидно е неоснователен.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по
непредпазливост, под по-леката му форма на небрежност, тъй като не е
предвиждал, но с оглед на несъобразената с конкретните пътни условия
скорост на движение, е бил длъжен и могъл да предвиди възможността за
ПТП и сблъсък с друго превозно средство, което да доведе до смъртта на
двете пострадали лица.
Причините за извършване на престъплението са обусловени от
незачитането на законоустановените правила за движение по пътищата.
По отношение на наложеното наказание.
За извършеното престъпление от подс. Х. по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр.1,
вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 15
години.
Законосъобразно е преценено, че с оглед на разпоредбата на чл. 373, ал.
2 от НПК, приложението на чл. 58а от НК при индивидуализацията на
наказанието е задължително.
16
Безспорно в настоящия случай се касае за деяние с висока степен на
обществена опасност, предвид на тежкото по своя резултат транспортно
произшествие, на път и участък с интензивно движение. Същевременно с
това, противно на доводите на частното обвинение, подсъдимият не се
очертава като личност с висока степен на обществена опасност.
Правилно са отчетени, като смекчаващи отговорността обстоятелства,
изразеното от подсъдимия съжаление за стореното, трудовата заетост,
семейното и социално положение, чистото съдебно минало (реабилитиран за
предходното му осъждане), както и положителните характеристични данни.
Не без значение при преценката за определяне на наказанието е и
изминалият немалък период от време на протеклото наказателно
производство, както и обстоятелството, че според заключенията на
автотехническите експертизи (възпроизведени като факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт), една от основните причини за
произшествието от техническа гледна точка се явява навлизането от водача
на товарния автомобил с влекач в дясната лента на източното платно за
движение на автомагистралата пред л.а. „*“ на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно, довело вследствие от страна на подсъдимия,
при избраната технически несъобразена скорост на движение, до загубата на
контрол над автомобила с предприетата маневра по рязко отклоняване наляво
и напускане на платното за движение отляво и т.н.
Действително отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват
съобразените от окръжния съд многобройни санкционирания на водача Х. за
предходни нарушения на правилата за движение.
В случая, не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК, при които и
най–лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко.
В тази връзка, настоящият състав намира, че законосъобразно от
окръжния съд е приложена нормата на чл. 54 от НК спрямо подс. Х., като при
наличния сериозен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
наложеното малко над предвидения в закона минимален размер наказание от
4 години и 6 месеца се явява напълно справедливо.
17
Последното, предвид императивните изисквания на чл. 58а, ал.1 от НК,
е намалено с 1/3 до окончателния му размер от 3 години.
Неоправдано се явява увеличаването на наказанието в по-голям размер,
така както се иска от частните обвинители, като освен предходните
санкционирания на дееца по ЗДвП, за отегчаващо отговорността
обстоятелства се предлага да се отчете и причинената смърт на две лица.
Последното е елемент от правната квалификация на повдигнатото му
обвинение по чл. 343, ал. 3, б. “б“, пр. 1 от НК и води до налагането на по-
тежко наказание, като според чл. 56 от НК не би могло да се преценява като
допълнително отегчаващо обстоятелство. Отделно от това, в конкретния
случай водачът Х. не е допуснал с деянието си грубо нарушение на правилата
за движение, сочещо за негова изключителна безотговорност и
недисциплинираност при управлението на автомобила. По този повод
правилно е съобразено, че нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за избраната
несъобразена, а не превишена скорост на движение, както и извършването на
деянието при несъзнавана непредпазливост, а не престъпна самонадеяност,
нямат такъв характер.
В настоящия случай, обосновано е приложена и разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НК, тъй като определеното наказание е под минимално изискуемия от
закона предел от 3 години „Лишаване от свобода“, деецът е с чисто съдебно
минало, като целите на наказанието биха се постигнали успешно, без да е
наложително подс. Х. да изтърпява ефективно наказанието лишаване от
свобода.
Въззивната инстанция не споделя виждането на частното обвинение, че
в конкретния случай, за пълното постигане на целите на чл. 36 от НК и в
частност да се въздейства превъзпитателно на подсъдимия да спазва
специалните закони и предупредително към останалите членове на
обществото, които управляват МПС, наказанието следва да се изтърпи
реално.
В настоящия случай, подс. Х., макар и като водач да е допускал
множество нарушения на правилата за движение, последните са от съвсем
друго естество спрямо нарушението, за което е признат за виновен по чл. 20,
18
ал. 2 от ЗДвП. Не без значение е и обстоятелството, че първопричината за
настъпването на произшествието се дължи на рисковото навлизане от водача
на товарния автомобил с влекач в дясната лента на източното платно за
движение пред л.а. „*“, довело вследствие от страна на подсъдимия при
технически несъобразената скорост на движение до загубата на контрол над
автомобила с предприетата маневра по рязко отклоняване наляво и напускане
на платното за движение. Същият, както вече се упомена, е с положителни
характеристични данни, трудово и семейно ангажиран.
При тези обстоятелства, очевидно за постигане целите на наказанието и,
преди всичко, за пълноценното завършване на процеса по поправяне на подс.
Х., не се налага неговото изолиране от социалната му среда. С оглед
приоритетното влияние на смекчаващите обстоятелства, въпреки завишената
обществена опасност на деянието, настоящият състав счита, че правилно е
определен за подходящ максимално предвиденият от закона размер на
изпитателния срок от 5 години.
Справедливо се явява и наложеното на подсъдимия Х. кумулативно
предвидено наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 4 години, предвид на тежкият
съставомерен резултат и предходните нарушения по ЗДвП, за които същият
многократно е санкциониран.
Не се налага промяна и по отношение произнасянето на окръжния съд
за вещественото доказателство – л.а. „*“ с рег. № *, намиращ се на
съхранение в тиловата база на ОД на МВР – *, което след влизане на
присъдата в сила следва да се върне на подсъдимия.
Предвид на признаването на подсъдимия Х. за виновен по повдигнатото
обвинение, ще следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати
направените на досъдебното производство разноски от 4598,11 лева, в полза
на държавата и по сметка на ОД на МВР – *.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и
неотстраними процесуални нарушения.
Поради гореизложеното, първоинстанционната присъда следва да бъде
19
потвърдена, а жалбата на адв. Б.Б. от АК – *, като повереник на частните
обвинители А. М. С., А. М. С., Н. М. Ю. и С.М. С., оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Апелативният съд
[1] ТР № 106/31.10.1983 г. ОСНК, Р. № 234/07.07.2015 г. по н.д. № 665/2015 г. на 2 н.о., Р. № 217/ 2.11.2016 г. по
н. д. № 594/2016 г. и Р. № 118 от 11.07.2018 г. по н. д. № 474/2018 г., двете на 3 н.о. на ВКС.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260011 от 18.02.2021 г. по НОХД №
330/2020 г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15-
дневен срок от съобщаването пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20