Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 04.07.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на единадесети юни

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                              и в присъствието на

прокурора Ралица Мравкова                           като разгледа докладваното от

съдията Алексиева                                                    гр. дело № 16886 по описа

на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.Н.Н. срещу П.на Р.П., с която е предявил иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.

Ищецът претендира обезщетение за причинени му имуществени и неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.278, ал.6 от НК, наказателното производство по което е прекратено с постановление от 16.12.2013 г. на Прокурор от СГП. Поддържа се, че на 27.06.2012 г. и 29.06.2012 г. в жилището на ищеца в гр. София, ул. „******, вх.******, както и в магазина му „Максима“, находящ се в гр. София, бул. „******, от банкова касета в ОББ, от личния автомобил на ищеца и от другото му жилище в гр. София, бул. „******, били извършени поредица от проверки с цел изземване на всичко ценно, намиращо се в тях и задържането му от полицията с цел установяване дали ищецът е извършил престъпление. Поддържа се, че проверките на адресите били извършени по абсолютно несъвместим с хуманността начин, безпардонно, с трошене и чупене на вещи, с поставяне по особено болезнен начин на белезници, с воденето на ищеца по улиците на София с белезници на ръцете, снимането му с белезници на ръцете пред двете жилищни сгради на ул. „Пирински проход“ и пред блока на приятелката му М., като тези снимки после се появили по медиите с гръмки грозни заглавия. Поддържа се, че в резултат на срещата с българската прокуратура и полиция, ищецът останал инвалид, с множество заболявания и текущи постоянни болки и страдания. Поддържа се, че ищецът е ценител и колекционер, участва в търгове организирани основно в чужбина, търгува с антикварни стоки, картини, оценител е на злато, това е неговия бизнес. Твърди се, че ищецът бил задържан под стража на 27.06.2012 г., което продължило до 68 дни. Издадено било и постановление за забрана напускането на страната. Поддържа се, че ищецът е изживял тежко последиците от повдигнатото и поддържано обвинение, това е дало сериозно отражение върху здравето му и психиката му, служебното му положение и възможността да работи в сферата на търговията с културни ценности, авторитета му сред колеги и приятели, върху социалния му кръг. Повдигнатото обвинение е получило широк отзвук. Негативното отражение върху физическото и психично здраве на ищеца продължава и до днес и ще има своето отражение докато е жив. Твърди се, че непосредствено след освобождаването от ареста ищецът заболява от тежка неврогенна атрофия на лакътния нерв на дясната ръка и психично заболяване, довело до дълго лечение, продължаващо и към момента. Ищецът е инвалид с 68% т.н.р. Влошили се съществуващи заболявания като захарния диабет и дистолна дисфункция.

Твърди се, че вследствие на горното за ищеца е настъпила и имуществена вреда в размер на 100 000 лв. Поддържа се, че от ищеца е иззето около 80 кг злато на 28.06.2012 г., а е върнато на 05.02.2014 г. Поддържа се, че цената на златото към момента на изземването му е била твърде висока-40,880 евро/кгр, а две години по-късно, когато му е върнат цената се е сринала на пазара до 29,477 евро /кгр. Твърди се, че ищецът по занятие се занимава с оценка на злато, като освен собствено, съхранява и злато на трети лица. Като наемател в магазина му „Максима“ към 2012 г. и 2013 г. функционирало бижутерско лицензирано ателие. Документите за неговата дейност и договора на ищеца с него са в кориците на прокурорската преписка. Твърди се, като не е изпълнил задълженията към трети лица по силата на сключените договори, ищецът е изгубил сума приблизително в размер на 100 000 лв., представляваща разликата в цената/курса на златото към момента на изземването му и момента на връщането му.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., представляваща претърпените от него неимуществени вреди и сумата от 100 600 лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2012 г. до окончателното издължаване.

На основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно на ответника П.на Р.П. на 01.03.2018 г.

В законоустановения едномесечен срок на 22.03.2018 г. е постъпил отговор от ответника. Оспорва исковата претенция по основание и размер. Възразява срещу размер на претендираното обезщетение от 50 000 лв. за неимуществени вреди, който е завишен и не е в съответствие с чл.52 ЗЗД. Поддържа се, че приложената медицинска документация не налага извод за наличие на влошено здравословно състояние като пряк резултат от процесното обвинение. Твърди се, че не може да се ангажира отговорността на ответника за публикациите в пресата и онлайн изданията.  Оспорва претенцията за обезщетение на имуществени вреди в размер на 100 600 лв., от които предявени под формата на пропуснати ползи-100 000 лв.-изразяващи се в пропусната възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищеца от реализацията и/или продажбата на иззетото за периода от 28.06.2012 г. до 05.02.2014 г. злато и под формата на претърпяна загуба 600 лв.-изразходвана сума за адвокатско възнаграждение. Поддържа се, че тези вреди са за едноличния търговец, не за ищеца. Твърди се, че едноличният търговец, макар и физическо лице, не попада в приложното поле на исковете по чл.2 ЗОДОВ. Като стопански субект, осъществяващ търговска дейност няма право на иск по реда на предвидената специална отговорност в тази разпоредба. В този смисъл се поддържа, че ищецът не притежава материално-правна легитимация по отношение на иска за сумата от 100 000 лв. Поддържа се, че претенцията за сумата от 600 лв. е недоказана. Оспорва претенцията за лихва с твърдението, че такава се дължи от влизане в сила на постановлението за прекратяване. При условията на евентуалност заявява възражение за погасено по давност вземане на ищеца за лихви на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

         В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не ангажира доказателства.

         Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Със заповед от 27.06.2012 г. ищецът е задържан за срок до 24 часа, което задържане е продължено до 72 часа с постановление на прокурор при СГС от 28.06.2012 г.

На 27.06.2012 г., 28.06. и 29.06.2012 г. са извършени действия по претърсване и изземване на вещи от жилище-ателие, магазин и друго жилище на ищеца, находящи се съответно: гр.София, бул. „******-търговски обект „Максима“, гр. София, ул. „******, вх.******, в ляво, гр. София, бул. „******, ет.1, ап.2, както и от банкова касета № 2968, намираща се в трезора на клон на банка ОББ, находяща се на адрес: гр.София, бул. „******. Иззети са множество вещи-пари, бижута, картини, монети, метални предмети, стопилки за метал, подробно описани и запечатани по реда на НПК. В хода на досъдебното производство е установено, че част от иззетите движими вещи са археологически културни ценности-общо 30 на брой-бронзови пръстени, връх от стрела, бронзова фигурална фибула-конче, бронзов съд-каничка, бронзова монета и др.

С постановление  от 03.12.2013 г. е постановено по-голяма част от иззетите вещи да се върнат на ищеца с изключение на изчерпателно посочените вещи в обстоятелствената част на постановлението.

С постановление  от 28.06.2012 г. по ДП № 33003/12 г. по описа на Отдел „БОП“-София град, пр.пр. № 4-1100/12 г. по описа на СГП, ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на неустановена дата до 27.06.2012 г. в гр.София, в магазин „Максима“, находящ се в гр.София, бул. „****** е държал движими археологически обекти по смисъла на чл.53, т.1 от Закон за културното наследство, както следва: 180 броя монети културни и исторически ценности и 8 броя монетни културни ценности, съгласно чл.7, ал.1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водена на Регистъра на движими култури ценности, на Министъра на културата, издадена на основание чл.107 от ЗКН, престъпление по чл.278, ал.6, пр.2, алт.2 от НК.

С постановление от 12.12.2013 г. воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено. Отменена е и взетата мярка за неотклонение „Подписка“.

От писмо № 4-1100/12 от 25.04.2018 г. на прокурор при СГП, във връзка с искането на настоящия състав по реда на чл.186 от ГПК за приобщаване към доказателствата по делото прокурорска преписка, се установява, че с Постановление от 04.12.2017 г. на Главния прокурор на Р.П., е отменено постановление на СГП от 12.12.2013 г., с което е прекратено производството по делото, като са дадени конкретни указания за изпълнение.

По делото е представена неподписана разписка от 05.02.2014 г., с която на ищеца са върнати вещи, подробно описани в съставените по делото протоколи, непредставени по настоящото дело писмени доказателства, с оглед на което не става ясно какви вещи са върнати на ищеца. Отделно от това неподписаният документ, съответно не притежава формална доказателствена сила.

От представеното Експертно решение № 1191 от 077 от 28.05.2014 г. на ІV МБАЛ София ЕАД, се установява, че ищецът е с трайно намалена работоспособност 68 %. От прегледа извършен на 28.05.2014 г. се установява, че се касае за пациент с дългогодишна АХ, захарен диабет ІІ тип усложнен с полиневропатия, изменения на гръбначен стълб в шиен и лумбален сегмент с умерен двигателен дефицит, посфлебитен синдром в двете подбедрици с траен оток и троф.промени по кожата.

         При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Предявените против П.на РБ искове са с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.

Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при незаконно обвинение в извършване на престъпление.

При това положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:

На първо място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е установено в настоящия процес.

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.

П.на Р.П. е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.

На второ място ищецът ще следва да докаже факта на деянието, което в случая се заключава в обвинение в извършване на престъпление, за което наказателното производство е прекратено с Постановление от 12.12.2013 г.

Този факт не само, че не бе доказан от ищеца, а напротив по делото се установи, че постановлението от 12.12.2013 г. е отменено с Постановление на Главния прокурор на РБ от 04.12.2017 г. и са дадени нови указания, т.е. наказателното производство водено срещу ищеца продължава, поради което и само на това основание исковете му подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Отделно от това и въпреки разпределената му доказателствена тежест, дадени указания, възможности и срокове, ищецът не е ангажирал по делото нито едно от допуснатите му доказателства, поради което и исковете му се явяват напълно недоказани, поради процесуалното му бездействие.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от Д.Н.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, кантора 146, адвокат М.Й. против П.на Р.П., гр. София, бул. „Витоша” № 2, Съдебната палата, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/, чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./, представляваща претърпените от него неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от П.на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.278, ал.6, пр.2, алт.2 от НК, за което наказателното производство е прекратено с влязло в сила Постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 12.12.2013 г. по пр.пр. № 4-1100/12 г. по описа на СГП, да заплати и сумата от 100 600 лв. /сто хиляди и шестстотин лв./-имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2012 г. до окончателното издължаване.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: